Решение по дело №2217/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт В. П., против решение № 177 от 17.06.2024г. на ДРС, постановено по АНД № 20243120200070 /2024 г., по описа на ДРС, с което е отменен ЕФ № **********, с който на „ГОЛДЪН ФИЙЛД“ ООД, за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500. 00 /две хиляди и петстотин/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на „ГОЛДЪН ФИЙЛД“ ООД, ЕИК: ********* в размер на 550. 00 лв. /петстотин и петдесет лв./.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че въззивния съд не е извършил съвкупен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ.

В открито съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „ГОЛДЪН ФИЙЛД“ ООД, не изпраща представител. С писмен отговор на касационна жалба, чрез адв. С. Е. от 06.08.2024г., счита касационната жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените разноски. С молба с.д. № 307/08.01.2025 г. адв. С. Е. поддържа писмения отговор на касационната жалба. Не представя нови доказателства и изразява становище по съществото на спора, като моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана с присъждане на адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Дава заключение за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като счита, че следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба от Г. Ф. ООД, ЕИК: *********, против ЕФ № **********, с който на дружеството за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 /две хиляди и петстотин / лева.

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

В 07. 43 ч. на 12. 11. 2020 г., в землището на [населено място], област Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на Голдън фийлд ООД - влекач с ДК№ ********, с допустима техническа маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 4, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена частично дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно има подадена тол - декларация, но за по - малка категория. На 07. 11. 2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

За да отмени електронния фиш, въззивния съд е приел, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Прието е също, че обжалвания ЕФ е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б. „б“ ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност – нормата не позволява отчитане на конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, поради което и не следва да намери приложение.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/ 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението, не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за процесното нарушение, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Девня е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касатора следва да се осъди да заплати на ответника по жалбата, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие сер. Б №********** от 02.08.2024г. сумата от 400 лева, представляваща извършени пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

ОСТАВЯ В С. Решение № 177 от 17.06.2024г. на ДРС, постановено по АНД № 20243120200070 по описа на ДРС за 2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на „ГОЛДЪН ФИЙЛД“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис 21, представлявано от управителя Д. К. Д. сумата в размер на 400 (четиристотин) лева разноски по делото.

 

Решението е окончателно.