РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203098 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/. Образувано е по жалба на Е. Г. П., ЕГН ********** от гр. Варна срещу
Заповед №436зз-407/16.07.2021г., издадена от мл.инспектор КР. Т. Н. -полицейски
орган при Второ РУ- ОД на МВР гр.Варна.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е издадена в нарушение
на административно производствените правила, поради което била нищожна, а в
условията на евентуалност - незаконосъобразна, като същата се намирала в разрез със
ЗМВР, Конституцията на Република България и международните актове, защитаващи
човешките права. Сочи се, че жалбоподателката не е оказала съпротива, но въпреки
това била отведена насилствено от четирима полицейски служители в сградата на
Второ РУ-Варна. Твърди се, че и бил отказан контакт с адвокат, били и иззети вещи,
които не били описани в протокол. Отказан и бил тест за наркотици, не била тествана с
дрегер. Били и иззети документи. Заповедта не й била връчена по надлежния ред.
Липсвали фактически мотиви за издаване на процесната заповед. В случая не било
1
ясно защо било прието, че лицето е свързано по някакъв начин с противоправно
деяние. Липсвали доказателства за съпричастност на задържаната към престъпление.
Нарушен бил един от основните принципи на административното производство-
принципа на съразмерност. В заключение се моли за отмяната на оспорената заповед.
Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуални
представители. В първото съдебно заседание от адв.Д., а в последното от адв.И., които
поддържат жалбата и молят за отмяна на заповедта. В пренията си по съществото на
спора, адв.И. счита, че при анализа на всички събрани в хода на производството
писмени и гласни доказателствени средства не се установява по безспорен и
категоричен начин сочената в оспорената Заповед за задържане фактическа
обстановка, която да е наложила издаването на същата. Не можело да се направи
обоснован и категоричен извод, че е било необходимо задържането на
жалбоподателката, с което да се предотврати възможността тя да извърши
престъпление, да се укрие и спрямо нея да не може да бъде приведено в действие
наказателно преследване. Отделно от горното счита, че по един категоричен начин
била прегазена целта на Закона.
Ответникът по жалбата – полицейски орган при Второ РУ- ОД на МВР гр.Варна-
мл. инспектор Н., чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като
моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения
административен акт. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и
становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №365з-1892/01.04.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна ответникът
- младши инспектор К. Т. Н. бил назначен на длъжност „старши полицай“ в група
„ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, считано от
07.04.2021г.
За времето от 20.00ч. на 15.07.2021г. до 08.00ч. на 16.07.2021г. Н. бил назначен в
наряд при Второ РУ-Варна, като автопатрул с позивна 211, съвместно със свидетеля
Н.Б. /полицай в същата група/. Съгласно утвърдения наряд, двамата осъществявали
патрулно постова дейност в централната част на гр.Варна, като носели униформено
облекло с обозначителни знаци на МВР и ползвали потрулен автомобил на полицията.
В ранните часове на 16.07.2021г. свидетелките Ц.Ч. и П.Д. се намирали пред
2
заведение „Мартини бар“, находящо се в гр.Варна, на ул.“Никола Михайловски“ №24.
Двете свидетелки възприели шум от форсиране на двигател и забелязали как лек
автомобил, червен на цвят, с марката „Мицубиши“ се движел напред-назад по улицата,
като подавал рязко газ, после спирал рязко, като с действията си застрашавал
движението и паркираните автомобили.
В същото време, ответникът и св.Б. се намирали в районна на бул.“Чаталджа“. Там
те били сигнализирани от неустановен по делото водач на таксиметров автомобил, че
по- надолу по булеварда лек автомобил се управлява неадекватно, като се движи на
зиг-заг. Двамата служители на реда се отправили към посоченото им място и
забелязали посочения лек автомобил, който в това време се управлявал неадекватно.
Поради това полицейските органи решили да извършат проверка на водача. Подали
светлинен и звуков сигнал и водачът на автомобила спрял по средата на пътното
платно. Органите на реда се приближили до автомобила и установили, че той се
управлява от жена. Представили се и поискали документите за самоличност. В хода
на проверката установили, че в автомобила има разхвърлени чаши, както и кенче с
бира, а водачката лъхала на алкохол. От предоставените документи била установена
самоличността на водача, а именно жалбоподателката Е.П.. На последната било
разпоредено да излезе от превозното средство, но същата се възпротивила, като
попитала полицаите защо се занимават с нея. Било и обяснено, че се извършва
проверка, като била попитана дали е употребила алкохол. В този момент П. започнала
да крещи и да обижда органите на реда като ги нарекла „олигофрени“, „грозници“,
„боклуци“, както и да ги псува и да заплашва. Направила опит да напусне проверката,
като се отдалечила в посока „Мартини бар“, но била застигната от органите на реда и
върната на място.
Действията на полицейските органи, както и тези на жалбоподателката, отправените
от последната обиди и псувни спрямо органите на реда били възприети от двете
свидетелки Ч. и Д..
На място бил извикан и екип на сектор ПП-Варна, с оглед тестване на П. за употреба
на алкохол. Същата отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство.
Тогава ответникът Н. пристъпил към задържане на П., като и поставил белезници и
обяснил, че има право на адвокат и медицинска помощ. П. била отведена до сградата
на Второ РУ-Варна, където били оформени документите по задържането . По пътя
към РУ тя продължила да обижда и псува полицаите.
Във Второ РУ ответникът Н. съставил срещу Е.П. Заповед №436зз-407 /16.07.2021г.
за задържане за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в графата
основание за задържане вписал, че я задържа във връзка с чл.325 от НК, като посочил,
че я задържа за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Конкретизирал и в какво се изразяват
3
действията , като посочил , че обижда униформени служители на МВР на
бул.“Чаталджа“ пред бар „Мартини“ със следните думи извикани на висок глас : „еби
си майката, олигофрен, ти еба путката майна“. В заповедта бил вписан час на
задържане 01.30ч.
Жалбоподателката П. отказала да подпише заповедта за задържане и да получи
препис от нея, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.
След задържането , на основание чл.80 от ЗМВР бил извършен личен обиск на П.
от полицейски орган от същия пол- св.М., като жалбоподателката отказала да подпише
и съставения протокол за обиск, което обстоятелство било удостоверено с подпис на
свидетел.
На Е.П. била представена за подпис и декларация във връзка с правата да ползва
адвокатска защита, относно нуждата от медицински преглед, относно наличие или
липса на здравословни проблеми, която тя отново отказала да попълни и подпише,
което било удостоверено с подпис на свидетел.
На 16.07.2021г. в 07.00ч. П. била освободена, като отказала да подпише разписката за
връщане на иззетите от нея при обиска вещи .
На 23.07.2021г. в 15:20ч. Е.П. подала по имейл жалба в АдмС-Варна срещу
процесната заповед. Впоследствие жалбата ѝ била препратена до компетентния съд.
В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от Второ РУ ОД на
МВР Варна с писмо от 28.09.2021 год., се съдържат: заверени за вярност копия от
заповед за задържане на лице № 436зз-407 от 16.07.2021г., с която е разпоредено
задържане за 24 часа на Е. Г. П., протокол за личен обиск от 16.07.2021г. на Е.П.,
декларация от 16.07.2021г. изхождаща от Е.П., разписка за приетите вещи и пари на
задържано лице № 436р-26556 от 16.07.2021г. и разписка за върнатите вещи на Е.П.;
информационна карта за дейността на наряда № В 118266; доклад за проверени лица и
превозни средства за дейността на АП 211 за времето от 20.00-08.00 – 15.07.2021г.;
разстановка на силите и средствата за изпълнение на ППД на 15.07.2021г.; докладна
записка изготвена от Мл. инспектор К.Н. от 16.07.2021г.; докладна записка изготвена
от Мл. полицейски инспектор Л. П., постановление на РП – Варна за образуване на ДП
от 30.08.2021г.
В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за
длъжността на ответника по жалбата удостоверение издадено от Началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че Н. е назначен на
длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД
на МВР-Варна, считано от 07.04.2021г.
По делото е приобщена справка от РП-Варна, видно от която по случая на
30.08.2021г. в РП-Варна е образувано ДП №859/21г. за престъпление по чл.325, ал.2
4
вр.ал.1 от НК, като към 11.11.2021г. по него няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива.
По делото са изслушани обясненията на мл.инспектор К.Н. и са разпитан като
свидетели Ц.Ч. и П.Д. – случайни свидетели на събитията развили се в ранните часове
на 16.07.21г., св.Н.Б. – полицай охрана на обществения ред присъствал и участвал по
време на проверката и задържането на П., св.М.М. – полицейски служител, извършила
личен обиск на П., св.Л. П.- полицейски служител водил проверка по случая във Второ
РЕ-Варна. Дадените от тях показания установяват по безспорен начин описаната по-
горе фактическа обстановка.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Ч. и
П.Д.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се
подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, в това
число и обясненията на Н.. Съдът намира, че тези свидетелки са случайни свидетели на
събитията, които пресъздават пред съда. Няма нито едно доказателство, което да
хвърли съмнение относно тяхната безпристрастност по случая. Не са събрани
доказателства за вражда или каквато и да било друга връзка между свидетелите и
жалбоподателката.
Съдът кредитира и обясненията на Н., като кореспондиращи с останалите гласни и
писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и показанията на свидетелите Н.Б., М.М. и Л.П..Няма нито
едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на
реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите
възприятия за развилите се събития на 16.07.21г. и след това при проверката във връзка
със случая.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК /14-дневен срок от съобщаването на акта/, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което е допустима.
5
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се
предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Нейната законосъобразност подлежи на
съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4, предл. 1 от ЗМВР. Като всяка ПАМ създава
неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане на определен правен
резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да
има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма характера на
санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред,
нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е
предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение
и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на
полицейските органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия
състав на нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за
извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице –
в случая от Евг.П..
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона
форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона.
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган мл.инспектор – К.Н.
назначен на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.
57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и
притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.
При налагане на принудителна административна мярка, длъжностните лица не
6
действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято
структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в
съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност.
Като действащ служител при ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат
лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба.
Следователно правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са
осъществени в съответния териториален обхват.
Конкретно –ответникът Н. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР – да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава
необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. На задържаната са разяснени правата, като е
предоставена за попълване декларация, че е запозната с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е",
но същата е отказала да попълни документа, което е било удостоверено с подпис на
свидетел. Заповедта е подписана от полицейския орган, а отказът за подписване и
получаване на препис от същата от страна на задържаната П. е удостоверено с
подписа на един свидетел, съобразно нормата на чл.74, ал.4 от ЗМВР.
Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма
на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността на служителя издал
заповедта и неговата месторабота, както и данните индивидуализиращи задържаното
лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането т. н., като
е посочено и правото да обжалва законността на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед са посочени в изискуемата кумулативна наличност
реквизитите по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - фактическите и правни
основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен
акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни
реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка
следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената
заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да
7
бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно
основание е - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. От фактическа страна в заповедта е посочено, е П. е задържана във
връзка с чл.325 от НК, като е посочено, че е задържа за непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Конкретизирани са действията , че обижда униформени служители на МВР на
бул.“Чаталджа“ пред бар „Мартини“ със следните думи извикани на висок глас : „еби
си майката, олигофрен, ти еба путката майна“.
Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм.
дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. №
6839/2008 г.,, Решение № 9338/18.06.2019г. по адм.дело № 426/2019г. на ВАС и др.
фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право. За да бъде
законосъобразно наложена такава ПАМ в случая, за адм.орган важи императивното
изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към извършването
на конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно, конкретно и
ясно. Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от органа
правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, с него законодателят
цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити правата си. Следва да
се посочи изрично, че полицейският орган, издаващ заповедта за задържане по чл. 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, няма задължение да квалифицира точно престъплението, а само да
обоснове наличие на фактически данни за такова. Изискването за обосноваване на
административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство.
Фактическите съображения в процесната заповед са ясно и изчерпателно посочени и
се допълват в съпътстващата я докладна записка, приложена към административната
преписка, в която фактическите обстоятелства, дали основание за задържането, са
подробно описани, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Обстоятелството, че докладната записка е изготвена след издаване на заповедта за
задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка
такива да бъдат изложени след издаването на административния акт, в друг документ
към изпратената административна преписка, щом изхождат от същия орган. Това
разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на
Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт
8
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ,
предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл е и
константната съдебна практика, установена в Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 3062/2015 г., V о., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3456/2015 г., V о., Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г.,
V отд. Изложеното становище се споделя и в практиката на АдмС-Варна, като в тази
насока са напр. Решение № 2012 от 28.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. д. №
2404/2019 г., Решение № 176 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2481/2020 г. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че разглежданият административен акт е издаден
от компетентен орган и в установената форма, като не се констатира наличие на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
постановяването му.
При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът следва да извърши
преценка допуснати ли са противоречия с материалноправни разпоредби и има ли
съответствие с целта на закона.
Настоящият състав намира, че оспорената заповед за задържане е издадена в
съответствие с материалния закон.
Относно съобразяването на оспорения акт с материалноправните норми, то съдът
намира, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено
престъпление. Това е така, тъй като по делото бе безспорно установено, че жалб.П. в
ранните часове на 16.07.21г., на обществено място, пред погледите на множество хора
е демонстрирала явно и грубо неуважение към обществения ред и към органите
призвани да охраняват същия. С действията си е създала непосредствена опасност за
неограничен кръг хора и имущество. Виковете, крясъците, обидите и псувните
отправени към органите на полицията, осъществяващи служебните си задължения не
могат да бъдат толерирани, а напротив е следвало да бъдат незабавно преустановени с
оглед възстановяване на обществения ред и спокойствие. Нещо повече, при
извършената проверка, органите на реда са констатирали и наличие на данни за
управление на МПС и сред употреба на алкохол, така че данните по делото сочат на
наличие на данни за повече от едно престъпление.
За да се приложи нормата на чл. 72, ал.1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление, както и данни за съпричастност на задържаното лице с това
престъпление. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно
данни" по смисъла на чл. 207, ал.1 НПК имат различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
9
престъпление. При налагането на принудителна административна мярка "задържане за
24 часа" по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление.
Наличието на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава да е налице
предположение за извършено престъпление, а не за реализиран конкретен състав на
престъпление с категорични доказателства за него.
В процесния случай такива данни са налице, като следва да се има предвид, че
законът борави с понятието "данни", а не с понятието "доказателства", т.е. издаването
на акт по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на
НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства и се
предпоставя единствено от наличието на данни /без значение на източника им/ за
извършено престъпление. За прилагане на мярката не е необходимо събиране на
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на задържания.
В случая безспорно са налице посочените предпоставки. Полицейският орган е
изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от
ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, сред които е и
охранителната дейност. От своя страна нормата на 14 от ЗМВР, предвижда, че
охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България. В конкретния случай
полицейските служители са извършвали дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване на безопасност на движението. Жалбоподателката, обаче е нарушила
обществения ред и безспорно с поведението си е създала и опасност за движението.
След надлежно предупреждение жалбоподателката не е преустановила поведението си,
а е продължила съзнателните си действия, насочени към нарушаване на обществения
ред. Така описаната обстановка наложила ограничаване на свободното предвижване
чрез използването на помощни средства /белезници/ и отвеждането в РУ, без което е
било затруднено преустановяване на действията и възстановяването на обществения
ред. Приложената мярка е адекватна и навременна, доколкото е преустановила
нарушението на обществения ред и е съответствала на упражненото въздействие по
сила и противодействие. Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи
мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на
визираните в закона предпоставки.
На следващо място, според принципа на законността, закрепен в нормата на чл. 4, ал.
2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
случая, предвид конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява
самоцел, а е в съответствие с целта на закона - да се преустанови извършване на
10
престъпление/я. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която както бе посочено по-горе в зависимост
от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер и съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с“ от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел
да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е
призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай жалбоподателката е
задържана с цел преустановяване на извършваните от нея действия, за които са били
налице данни, че съставляват престъпления. Спазен е и принципът на съразмерност
при упражняването на правомощията на администрацията, тъй като издаването на
заповедта е било единствения начин органът да преустанови действията на
жалбоподателката. Мярката е приложена съобразно нормативните изисквания и
наложените ограничения са с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради
което е налице пропорционалност на държавната принуда, а по този начин са спазени и
условията, предвидени в международните актове, като доводите в обратна насока са
неоснователни.
Следва да се отбележи също, че при осъществяване на правомощията по чл. 72 от
ЗМВР полицейските органи действат при условията на оперативна самостоятелност,
при което контролът на съда се свежда до критериите, очертани в чл. 146 от АПК /в
какъвто смисъл е напр. Решение № 462 от 7.03.2016 г. на АдмС - Варна по адм. д. №
3889/2015 г./. Предвид формираните изводи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на материално-правните и процесуални разпоредби, и
в съответствие с целта на закона, същата се явява законосъобразна, което обуславя и
неоснователността на подадената жалба.
Без правно значение са възраженията, че са използвани помощни средства, без това да
е абсолютно необходимо, както и че не е била осигурена възможност на
жалбоподателя да се консултира с адвоката си, че не била тествана за наркотици и с
дрегер, че били иззети документи, които не били върнати и прочие тъй като те не
касаят законността на издадената заповед, а евентуално могат да бъдат предмет на
различно производство. В цитираното Решение № 462 от 7.03.2016 г. на АдмС - Варна
по адм. д. № 3889/2015 г. се посочва изрично, че подобни възражения касаят не
законосъобразността на издадения административен акт за задържане на лицето, а
действията по неговото изпълнение. След като сочените нарушения са такива,
свързани с изпълнението на заповедта, а не със нейното издаване, съдът не следва да ги
обсъжда в настоящото производство. Действията, извършени в изпълнение на
заповедта не могат да бъдат преценявани при проверката на нейната
законосъобразност. (В тази насока са цитирани Решение № 7594/2007 г. на ВАС,
11
Решение № 4570/2010 г. на ВАС, Решение № 4763/2007 г. на ВАС и др.). За прецизност
следва да се отбележи, че жалбоподателката сама се е поставила в положение да не
получи препис от заповедта, тъй като е отказала да я подпише и получи, наред с
останалите документи последващи задържането, което е било удостоверено с подпис
на свидетели.
С оглед горното, настоящият състав намира, че заповедта е материално
законосъобразна, при издаването не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. Отделно от това, доказателства
за направата им не са ангажирани по делото. Основателно е и следва да се уважи
искането на ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 120 лева, определени от съда по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК.
Конкретният размер на разноските съдът определи като съобрази действителната
фактическа и правна сложност по делото. По същото са разпитани общо пет свидетеля
и са приобщени множество писмени доказателства, като поделото са проведени две
съдебни заседания, поради което посоченият размер се явява съответен на посоченото
по-горе изискване.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е. Г. П., ЕГН ********** от гр. Варна против Заповед
№436зз-407/16.07.2021г., издадена от мл.инспектор КР. Т. Н. -полицейски орган при
Второ РУ- ОД на МВР гр.Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 120, 00 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
12
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13