РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Стара Загора, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20245530102404 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че на 12.04.2022г. между „Еделвайс-Т. Т.“, от
една страна като кредитополучател и ***, в качеството му на солидарен и ипотекарен
длъжник, и ЛЕНО“ АД, в качеството му на кредитодател, е сключен „Договор за бизнес
кредит“ с клиентски № 8171. В чл.2.4 от договора, страните са договорили падеж, плащания
и начина на погасяване на процесния кредит, като кредитополучателя се задължава да
изплати изцяло отпуснатия кредит, заедно с начислената лихва, такси, разноски, подлежащи
на възстановяване (ако има такива) в срок до 180 месеца от дата на сключване на договора в
съответствие с погасителния план, приложен към договора като приложение №2. Страните
са договорили, че срока по предходното изречение започва да тече след изтичане на
гратисния период ако има такъв. Описани са начина на плащане от кредитополучателя към
кредитора и ако падежната вноска е в неприсъствен ден, че същата се дължи на следващия
присъствен ден. С процесния договор страните договорили, кредита да бъде изплащан в ред
както следва: такси и разноски, неустойка, просрочена лихва, просрочена главница, лихви и
главница. Страните договорили, че кредитополучателя има право да погаси предсрочно
кредита, при условие, че заплати всички недължими до момента суми по договора
(главница, лихви и неустойки), както и всички такси и разноски подлежащи на
възстановяване ако има такива. Отделно страните в чл.2.4 (e), (ii) и (iii) договорили такса за
предсрочно погасяване в размер на 8,5% от всички вноски, които кредитополучателя би
дължал според погасителния план, приложен към процесния договор като приложение №1,
1
приложение № 2, ако заема не бе изцяло или частично погасен предсрочно. В случай, че са
изтекли 36 месеца от отпускането на кредита и кредита е бил редовно обслужван, такса не се
дължи.
На 07.05.2022г., ищецът заплатил на ответното дружество сума в размер на 74
680,08лв. по Договор за бизнес кредит с клиентски № 8171.
С Решение №2/02.01.2024 г., постановено по гр.дело №1962/2023г. на РС Ст.Загора,
потвърдено с решение №169/15.05.2024г. по възз.гр.дело №115/2024г. по описа на ОС
Ст.Загора били прогласени за нищожни клаузите на чл.2.4, (е), (ii) и чл.2.4 (e), (iii) от
Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г.
Със сумата от 74680,08лв. ищецът заплатил по Договор за бизнес кредит с клиентски
№8171 дължимата по договора главница в размер на 28 700 евро. Остатъка от сумата в
размер на 18542,88 лева ответникът отнесъл към клаузите на чл.2.4, (е), (ii) и чл.2.4, (e), (iii)
от Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г., които са обявени за нищожни.
Тъй като с цитираното решение клаузите на чл.2.4, (е), (ii) и чл.2.4, (е), (iii) от
Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г. са обявени за нищожни, то ищецът счита, че
ответникът следва да му възстанови платената по нищожните клаузи сума в размер на
18542,88 лева, тъй като същата е платена с оглед отпаднало основание.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да осъди
ответника „ЛЕНО“ АД София, да заплати на ищеца ***, сумата в размер на 18542,88 лева,
която сума е заплатена от ищеца на ответника на основание клаузите на чл.2.4 (e), (ii) от
Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г., които клаузи са прогласени за нищожни с
влязло в сила решение постановено по гр.дело №1962/2023г. по описа на РС Ст.Загора.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЛЕНО“ АД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск и счита същия за неоснователен.
Заявява, че невярно е изложеното от ищеца в исковата молба твърдение, че сумата в
размер на 18542,88 лева е платена от ищеца на основание чл.2.4 (e), (ii) и (iii) от Договора,
като това обстоятелство се установява и от представените в рамките на гр. д. №1962/2023 г.
доказателства.
Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице фактическия състав
на чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, на което основание го е предявил ищеца. Както е посочено в
исковата молба, ищецът твърди, че посочената от него сума „е платена с оглед на отпаднало
основание“, като същевременно изрично отбелязва, че осъдителният иск е предявен на
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. В този смисъл счита, че предявеният от ищеца иск
следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен, доколкото безспорно не е налице
твърдяната от ищеца дължимост поради отпаднало основание.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск с
правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД. Претендира направените по делото
разноски.
2
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на
12.04.2022г. между ЕТ „Еделвайс - Т. Т.“ Стара Загора (кредитополучател), *** (солидарен и
ипотекарен длъжник) и „ЛЕНО“ АД София (кредитор) е сключен Договор за бизнес кредит
клиентски №8171/12.04.2022г., по силата на което ответникът „Лено“ АД се е задължил да
предостави на ищеца ЕТ „Еделвайс - Т. Т. лихвоносен обезпечен кредит с максимален
размер на главницата до 28 700,00 евро, а кредитополучателят се е задължил да върне
кредита заедно с натрупаната върху него лихва по реда предвиден в чл.2.3 и чл.2.4, в срок от
180 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.2.3 от договора, кредитополучателят дължи на
кредитора фиксирана лихва в размер на 20% на година върху усвоената и непогасената част
от главницата на предоставения кредит.
В чл.2.4, (е), (ii) страните са договорили, че кредитополучателят има право да погаси
предсрочно кредита при условие, че заплати такса за предсрочно погасяване в размер на
8,5% от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план,
приложен към договора като Приложение №1, ако Заема не бе изцяло или частично погасен
предсрочно. В случай, че са изтекли 36 месеца от отпускане на кредита и кредитът е бил
винаги редовен, такса предсрочно погасяване не се дължи.
Съгласно клаузата на чл.2.4, (е), (iii) Кредитополучателят има право да погаси
предсрочно кредита при условие, че заплати при частично предсрочно погасяване такса в
размер на 8,5% от всички вноски, които Кредитополучателят би дължал за частично,
предсрочно погасената сума според погасителния план, приложен към договора, като
Приложение 2, ако кредита не бе изцяло или частично погасен предсрочно. Частичното
предсрочно погасяване по подразбиране се извършва с намаляване на срока на договора,
като се извършва за сметка на последните погасителни вноски по погасителния план към
първите.
По делото не е спорно и се установява от представената вносна бележка, че на
07.06.2022г. ищецът *** е заплатил по Договор за бизнес кредит клиентски
№8171/12.04.2022г. сумата от 74680,08 лв.
С влязло в сила решение №2 от 02.01.2024г., постановено по гр.дело №1962/2023г. по
описа на PC Стара Загора, са прогласени за нищожни клаузите на чл.2.4, (е), (ii) и чл.2.4, (е),
(iii) от Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г., сключен между ЕТ „ЕДЕЛВАЙС - Т.
Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството на
кредитополучател, ***, ЕГН: **********, с адрес ***, в качеството на солидарен и
ипотекарен длъжник, и „ЛЕНО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Цариградско шосе №96, ет.7, представлявано от Александър Г. Тонков, в
качеството на кредитор.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че: Договор за
3
бизнес кредит №8171/12.04.2022г. е за сумата 28 700 евро /56 132,32лв./, с шестмесечен
гратисен период, за срок от 180 месеца /15 години/, при падеж на първа редовна погасителна
вноска: 12.10.2022г., по приложен погасителен план. В приложение №2 от договора е
вписано, че вноските се плащат по: банкови сметки в „Юробанк Бълария“АД, с титуляр
„Лено“АД, с номера. Съгласно вносна бележка на 07.06.2022г. от *** за платени в брой в
полза на „Лено“АД 74 680,08лв. с основание: Бизнес кредит кл.н 8171/ 12.04.2022г. С
бордеро 221589882650, вальор 07.06.2022г., с дата на плащането 07.06.2022г. са продадени
38141.00 EUR, с основание: продажба на валута и са закупени 74680.08лв., при курс EUR 1/
BGN 1.958000 с клиент ***/ ********** бизнес, кредит кл.н.8171/12.04.22 във Финансов
център Стара Загора - Театър.
В счетоводната система на „Лено“АД е отразена получена сума в размер на 37872,32
евро, която е разпределена както следва: 28 700,00 евро - главница, 876,70 евро – редовна
лихва, 44,00 евро – такса управление, 7801,62 евро – такса предсрочно погасяване и 450,00
евро – заличаване.
Кредитът е погасен предсрочно изцяло и дължимата такса изчислена по чл.2.4, (е),
(ii) от договора е в размер на 7801,62 евро, изчислени както следва: По погасителен план
/приложение №2 към Договор за бизнес кредит клиентски №8171/12.04.2022г./ общият
размер на погасителните вноски е 91783,80 евро, в това число :
- 18914,04 евро - за първите 36 месечни вноски /в които са включени лихва, главница
и такса управление, от 12.10.2022г. до 12.09.2025г. вкл. по 525,39 евро;
- 72869,76 евро - за останалите 144 месечни вноски /в които са включени лихва,
главница и такса управление/, от 12.10.2025г. до 12.09.2037г. вкл. по 506,04 евро; 91783,80
евро х 8.5% = 7801,62 евро, която сума е начислена и удържана, съгласно предоставените от
ответника счетоводни данни.
Съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Тази разпоредбата урежда
три хипотези на неоснователно обогатяване. И в трите хипотези на неоснователно
обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало
основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието
връщане се претендира.
Ищецът се позовава на първата хипотеза, като претендира връщане на исковата сума,
платена при начална липса на основание – нищожна клауза на договор. Първият фактически
състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание
е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В тази хипотеза в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а
задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
4
С влязлото в сила решение по гр.дело №1962/2023г. на РС Ст.Загора е прогласена
нищожност на клаузата на чл.2.4, (е), (ii) от Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г.,
предвиждаща такса за предсрочно погасяване и на клаузата на чл.2.4, (е), (iii) от Договор за
бизнес кредит №8171/12.04.2022г., предвиждаща такса при частично предсрочно погасяване.
В настоящия случай задължението по Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г. е
предсрочно погасено изцяло. От заключението на експертизата се установява, че
заплатената от ищеца такса за предсрочно погасяване е 7801,62 евро с левова равностойност
15258,64 лв. С оглед прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща заплащането на
такса предсрочно погасяване съдът намира, че за ответника не е налице основание за
задържане на платената от ищеца сума по тази клауза в размер на 7801,62 евро, с левова
равностойност 15258,64 лв., поради което искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен до този размер. Доколкото съдът е сезиран единствено с искане за връщане на
платеното по прогласената за нищожна клауза на Договор за бизнес кредит
№8171/12.04.2022г., то не следва да се разглежда повдигнатия в хода на делото въпрос за
дължимостта на договорна лихва.
Страните са направи искане за присъждане на разноски.
От представения списък по чл.80 ГПК на ищеца се установява, че е направил
разноски общо в размер на 3241 лв., както следва: 741 лв. държавна такса, 300 лв.
възнаграждение за вещо лице и 2200 лв. адвокатско възнаграждение.
От представения списък по чл.80 ГПК на ответника се установява, че е направил
разноски в размер на 15 лв. държавна такса.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
02.04.2025г. ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв.,
отразено като заплатено в брой към датата на сключване на договора. Размерът на
адвокатското възнаграждение за ползваната правна помощ от адвокат, се определя при
условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата и правна сложност на делото се определя от конкретно извършените действия
и от предмета му. В настоящия случай процесуалния представител на ищеца е депозирал
искова молба с представяне на писмени доказателства, проведени са 2 открити съдебни
заседания с негово участие, в които са събирани доказателства /писмени, експертиза/,
участвал е в развило се пред въззивната инстанция производство. При съобразяване на
посочените обстоятелства относно фактическата и правна сложност на делото, съпоставени
с материалния интерес (18 542,88лв.), съдът намира, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 2200лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Следва да се има предвид също, че размер на адвокатското възнаграждение, определено
съгласно чл.7 ал.2 т.3 на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
5
при материален интерес 18 542,88лв., възлиза на 2069 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 2666,97 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2,66 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛЕНО“ АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Цариградско шосе №96, ет.7, представлявано от Александър Г. Тонков, да
заплати на ***, ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 15258,64 лв., представляваща
левовата равностойност на 7801,62 евро - такса за предсрочно погасяване, платена без
основание по прогласени за нищожни с влязло в сила решение по гр.дело №1962/2023г.
клаузи на чл.2.4, (е), (ii) и чл.2.4, (е), (iii) от Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г.,
като отхвърля иска в останалата част до претендирания размер 18542,88 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЛЕНО“ АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Цариградско шосе №96, ет.7, представлявано от Александър Г. Тонков, да
заплати на ***, ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 2666,97 лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN: ***.
ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЛЕНО“ АД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №96, ет.7,
представлявано от Александър Г. Тонков, направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 2,66 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6