РЕШЕНИЕ
№1126/30.7.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На седми юли
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1664
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.М., ЕГН: **********, с адрес ***, м-т
„Боровец", депозирана чрез адв. В.О.М. ***,
против Наказателно постановление №
17-0442-000199/30.03.2017 год., издадено от Началника на РУП към ОДМВР, РУ 04 -
Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са му отнети общо 12 точки.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно.
Сочи се, че в хода на производството по установяване на административно
нарушение и налагането на административното наказание са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита
на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. При съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не били спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
На второ
място се оспорват констатациите в АУАН и НП, като се сочи, че нарушението не е
доказано.
На трето място в жалбата се изтъква, че в процесния случай НП е издадено на 30.03.2017г., от която
дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК за връчване на НП. Твърди се, че не били налице действия водещи до
прекъсване и/или спиране на течащата обикновена давност за връчване на НП. При тези
обстоятелства, се сочи, че към датата на връчване на НП - 21.04.2020 г. е
изтекла 3-тригодишна давност за преследване по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, като се изтъква, че това има за
последица отпадане на възможността спрямо сочения като нарушител да може да
бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за евентуално извършеното
административно нарушение.
С тези и други
аргументи се иска отмяната на НП. Претендират се и съдебно-деловодните
разноски, сторени за адвокатски хонорар, за което се прилага договор за правна
защита и съдействие.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител –адв.М.. По съществото на
делото адв. М. пледира да се уважи жалбата, и НП да
бъде отменено, като изтиква аргументите посочени в жалбата, както и други
аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се редсавлява в първото по делото заседание от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Във второто и в последното по делото заседание
ю.к. не се явява, но ангажира писмено становище по жалбата, като моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.С.М. е правоспособен водач на МПС
от месец декември 1998г. В периода от 2000г. до 2017г. спрямо него били
издадени и влезли в сила общо 19 наказателни постановления за различни
нарушения на ЗДвП. В този период били прекратени по давност общо три АНП,
касаещи нарушения на ЗДвП и били издадени общо 12 фиша за различни нарушения на
ЗДвП .
На 28.02.2017
г. около 10:30 часа в гр.Варна, кв.Аспарухово, по ул.“Перикоп“, посока ул.“Народни Будители“ въззивникът
управлявал собствения си л.а. „Ауди А4“ с peг. № В0151ВВ. В същото това време смесен екип ,
формиран от мл.автоконтрольор и служител от
охранителна полиция при Четвърто РУ- св.В.А. и св. Т.Б.,
осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка
въззивника. Органите на реда обяснили на възз., че
следва да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества с техническо
средство полеви тест „Дрегер Друг Чек 3000“. Възз.
отказал да му бъде извършена проверка, тъй като споделил с органите на
полицията, че е употребил наркотици. Предвид отказа на водача, св.А.
издал на възз.талон за медицинско изследване №0400911,
в което вписал, че той отказва да бъде пробван за наркотици или други упойващи
вещества, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още,
че същият е връчен на възз. в 11.25ч. на 28.02.2017г.,
като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за
явяване св.А. посочил – „отведен“.
Междувременно, служителите на реда докладвали за
случая на ОДЧ при Четвърто РУ-Варна, като на място бил изпратен екип от двама
оперативни работници- свидетелите И.И. и А.П. , които
извършили проверка на автомобила на въззивника за наличието на наркотични
вещества. За проверката те съставили протокол по реда на ЗМВР.
Действията на
полицейските служители по проверката на автомобила на възз.
за наркотични вещества, били възприети от св.А.Х. , който по това време се
намирал на терасата на дома си- фамилна къща на ул.“Перикоп“
№15. Св.Х. се познавал с възз. тъй като последният
живеел в същата фамилна къща. Св.Х. направил 2 бр. снимки на проверката с
мобилния си телефон от терасата на дома си.
Впоследствие около 13.20ч., същия ден, възз. бил отведен
от органите на полицията във ВМА-МБАЛ –Варна, където бил приет от д-р М.П. изпълняваща
длъжността „Началник мултипрофилно спешно отделение“.
Д-р П. съставила Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или
друго силно упойващо средство амб.№11088/28.02.2017г.,
в което вписала данните на въззивника. Тъй като възз.отказал
даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в цитирания
протокол, което било удостоверено с подписите на възз.,
св.А. и освидетелстващия лекар П..
Посещението му било отразено и в журнала на лечебното заведение, където
било вписано, че М. е доведен от В.А. от Четвърто РУ за проба за наркотици с талин №0400911,
било отбелязано и че лицето отказва кръвна проба.
При така установеното, още същата вечер св.А. съставил
срещу въззивника АУАН, в който посочил, че възз. е управление на лек автомобил „Ауди А4“ с
рег.№в0151ВВ на 28.02.2017г, около 10.30 ч. г. в гр. Варна,
кв.Аспарухово, ул.“Перикоп“ до №15 , посока
ул.“Народни Будители“ и отказ да бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство полеви тест „Дрегер
Друг Чек 3000“. Посочено е още, че възз. отказва да
му бъде взета кръвна проба. Актът бил предявен и връчен на въззивника,
който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения
срок по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и
атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.04.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско
изследване, справки и писмени материали получени от МБАЛ-Варна при ВМА-София,
справка, доклад за проверени лица, информационна карта за дейността на наряда
при Четвърто РУ, докладна записка, изготвена от св.А., заповед за задържане и
др., както и веществените такива- два броя фотоснимки, които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира изцяло показанията депозирани
в с.з. от свидетелите А., Б., И. и П.– първите двама очевидци на деянието и на
отказа за тестване с техническото средство, а последните двама-извършили последваща проверка на автомобила на възз..
Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото
производство – че възз. е бил водач на МПС и че е
отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са
последователни, логични и взаимно допълващи се. Известни незначителни
противоречия в показанията на свидетелите, предвид факта, че от процесния
инцидент до деня на съдебното заседание по делото са изминали повече от три
години и предвид обстоятелството, че същите са полицейски органи, които всеки
ден се сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от
категорията да компрометират и дискредитират показанията на същите.
Обстоятелството, че съгласно поставените задачи, нарядът на служителите е
включвал задачите – специализирана полицейска операция /СПО/-алкохол, терор,
акцизни стоки, демонстративно управление на МПС, противодействие на битовата
престъпност не означава, че същите не биха могли да извършат проверка и за
наличие на наркотици или за управление под тяхното въздействие. Противното,
каквото е становището на защитата, означава, че полицейските органи, чиито
основна функция е противодействие на престъпността и охрана на обществения ред
/чл.2 от ЗМВР/ не биха могли да излязат от поставените задачи и следователно
биха нарушили основните си задължения по закон, а не такъв е смисълът на ЗМВР.
На следващо място, твърденията на защитата, че
полицейските органи А. и Б. не са спрели за проверка възз.
в 10.30ч., тъй като били извършили проверка в 10.25ч. на ул.“Калач“ също не могат да компрометират показанията на тези
свидетели, че именно те са спрели за проверка възз.
Това е така, тъй като видно от приложения по делото доклад за проверени лица,
АП-411-414, какъвто наряд са изпълнявали двамата служители на реда, именно те
двамата в 10.25ч. са проверили лицето И.Й. на ул.“Калач“,
като от липсата на отбелязване в графата „взето отношение“ е видно, че
проверката се е състояла само в проверка на документи на лицето, доколкото са
вписани идентификационни данни-име и ЕГН, без да е взето каквото и да било
отношение, горното е възможно и в рамките на 5 минути. Нещо повече, обикновена
справка в интернет пространството, общодостъпно за всеки, показва, че ул.“Перикоп“ и ул.“Калач“, не само че
се намират в кв.Аспарухово, но и са в непосредствена близост, като дори имат
обща пресечка. Ето защо е напълно възможно в рамките на пет минути,
полицейските органи да са спрели за проверка възз.
имено на ул.“Перикоп“ до №15.
По въпроса, че именно А. и Б. са спрели за проверка възз. показанията на полицейските органи са еднопосочни,
като кореспондират и с приложените писмени доказателства- доклад за проверени
лица и превозни средства, докладна записка , изготвена от А.. По този въпрос
както А. и Б., така и И. и П. са категорични, че възз.
е спрян за проверка от смесения екип на Четвърто РУ, като впоследствие предвид
наличието на данни за употреба на наркотични вещества на място са пристигнали
оперативните работници И. и П., които са извършили проверка на автомобила за
такива вещества. В тази част показанията на служителите на реда се подкрепят и
от писмените доказателства по делото, а именно доклад за проверени лица и
превозни средства и докладна записка , изготвена от А.. От тези два документа е
видно, че А. и Б. са извършили проверка на водача, който е бил спрян от тях. В
ДЗ, изготвена на 28.02.2017г., видно от вписаната в нея на две места дата т.е.
в процесния ден, а не както твърди защитата на
25.02.2017г., св.А. е посочил, че автомобилът е спрян от неговия наряд т.е. от
него и колегата му Б.. Еднопосочно е и отразяването в доклада за проверени
лица, като в тези два документа не е отбелязано, че смесеният екип е оказвал
съдействие или пък е повикан от друг екип при Четвърто РУ-Варна.
Фактът, че именно смесеният екип от униформени
служители е спрял за проверка възз. личи ясно и от
приложените по делото фотоснимки, които съдът кредитира като съдържание,
доколкото всички полицейски органи се разпознаха на тях. Видно то тези снимки
полицейският автомобил с обозначителни знаци е спрян
пред автомобила на възз. Логично е при спиране за
проверка, именно служебният автомобил да бъде спрян пред този на проверявания,
с оглед избягване осуетяването на проверката. По въпроса, че автомобилът на възз. се намирал в насрещната пътна лента, би могло да се
посочи, че не е прецедент по улиците да се движат МПС в насрещна пътна лента.
Ето защо съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите – полицейски служители.
Интерес представляват показанията на св.Х. /доведен в
с.з от защитата/, който пред съдебния състав отрече да се намира в родствени
връзки с възз., а посочи, че живее във фамилна къща,
където живеел и възз, понеже тя била собственост на
баща му. Горното идва да покаже, че двете лица са в родствени връзки или поне в
познанство от дълги години. Съдът не кредитира показанията на Х. по отношение
на обстоятелствата, че възз. не е управлявал
автомобил, както и че бил спрян за проверка първо от цивилни служители, като
след това дошли униформени такива. За да достигне до този извод, съдът отчете,
че в тази част показанията му противоречат на показанията на четиримата
полицейски служители, които са еднопосочни, те противоречат и на писмените
доказателства по делото. Нещо повече , показанията на Х. са и вътрешно
противоречиви. Той твърди, че е наблюдавал действията на полицейските органи от
началото на отпочване на проверката, която според
него се е случила през летните месеци, че униформените служители са дошли 5-10
минути след цивилните, че действията по отпочване на
проверката са му се сторили неправомерни, а сочи, че е изготвил само две
фотоснимки. На същите обаче фигурират и четиримата полицейски служители.
Горното идва да покаже, че Х. не е станал очевидец на отпочване
на проверката, а на последващите действия по
претърсване на автомобила, за което дава и показания. Иначе е абсолютно
нелогично, при положение, че е имало интервал от време от 5-10 минути, св.Х. да
не изготви снимки и на започналата проверка от цивилните служители както твърди.
Нещо повече, ако бе така както твърди свидетелят и ако униформените служители бяха
пристигнали по-късно от цивилните, то на снимките щяха да бъдат заснети действия
по съставяне на документи от униформените, а не както е заснето на снимката-
документи се попълват от цивилно лице, което е разпозната от органите на реда
като св.И.И.- оперативен работник в Четвърто
РУ-Варна. Ето защо в тази част показанията на Х. не се кредитират от съда и се
приемат като естествен стремеж за взаимопомощ в полза на въззивника. В
останалата им част се кредитират от съда.
Въпреки, че
снимковия материал е изготвен от св.Х. без съгласието на полицейските органи,
съдът го приема за случаен такъв, тъй като безспорно служителите на реда
потвърждават отразеното на него, като разпознават и собствената си самоличност.
За прецизност в случая следва да се отбележи, че редът
по който е протекла проверката на водача / възз.М. /
и на автомобила му в рамките на полицейските правомощия по ЗМВР, дали е била
извършвана полицейска проверка на автомобила и вещите му, какви документи са
съставени във връзка с претърсване на автомобила, за които факти показания
дадоха свидетелите по делото са ирелевантни за
конкретния казус, в който предмет на изследване за други факти и обстоятелства.
Съдът не намери опора в доказателствата по делото, за
да приеме голословните твърдения на защитата, че М. *** при ВМА –София в процесния ден, както и че д-р П. не била на работа в този
ден. Обстоятелството, че П. е била на работа и е изпълнявала длъжността „Началник
мултипрофилно спешно отделение“ е видно от
изготвената официална справка от полк.проф.д-р И.В. - началник на МБАЛ-Варна
към ВМА-София. Горното е вино и от съставения лично от д-р П. Протокол за
медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб.№11088/28.02.2017г., в който са вписана данните на
въззивника. Лекарят П. изпълнила и задължението си по чл.11, ал.3 от Наредба №
30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства- действала към
момента на деянието /обн. ДВ. бр.63 от 17 Юли
2001г., изм. ДВ. бр.23 от 17 Март 2006г., отм. ДВ. бр.61 от
28 Юли/, а именно отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в
протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на
изследвания и/или на свидетел. Тъй като възз.отказал
даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в цитирания
протокол, което било удостоверено с подписите на възз.,
св.А. и освидетелстващия лекар П..
Посещението на възз. в лечебното заведение било
отразено и в журнала на лечебното заведение, където било вписано, че М. е
доведен от В.А. от Четвърто РУ за проба за наркотици с талон №0400911, било отбелязано и че лицето
отказва кръвна проба. Така, че няма как да бъде възприета тезата на защитата, че
възз. не е отвеждан в лечебното заведение за даване
на кръвна проба.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 24.04.2020г. видно от входящия
печат/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ - ОД на МВР,
съгласно заповед № 8121з-748/26.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
Настоящият
съдебен състав намира, че административнонаказателното производство е проведено
в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само
случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната
давност за визираното в НП нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН,
обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в
Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния съд на Република България
- ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният
съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника не е погасена
поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят
чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК /
действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то
само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването /в случая – съставянето
на АУАН,НП,предприети действия за връчване на НП/, като след свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова такава.
Разпоредбата обаче на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда, че независимо от спирането
или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
При така описаната нормативна уредба и с оглед конкретиката
на настоящия казус, в конкретния случай е приложим института на абсолютната погасителна давност, която се
изчислява на четири години и половина. Този срок тече от датата на извършване
на нарушението, съобразно изричната норма на чл. 80, ал. 3 от НК- 28.02.2017г.
и към настоящия момент не е изтекъл. Давността е прекъсната както със съставяне
на АУАН /съставен на 28.02.2017г./, така и с издаване на НП /30.03.2017г./, а и
с всяко действие предприето за връчване на конкретното НП. В случая по АНП са
приложени доказателства, а именно докладна записка, изготвена от полицейски
орган при Първо РУ-Варна, от която е
видно, че на 26.04.2017г. полицейски инспектор при Първо РУ е посетил
адрес в гр.Варна, ул.Г.Живков №21 с оглед връчване на процесното
НП на възз..Там той е установил настоящия му
процесуален представител-адв.В.О.М., която заявила,
че е разведена с въззивника и че не поддържа връзка с него, като не разполага с
информация за същия, а посетения адрес бил жилище, собственост на родителите й.
При проверка в масивите на МВР, връчителят на НП не
установил друг адрес на М., освен горепосочения. Твърденията на процесуалния
представител, че не била водила подобен разговор с връчителя
и съставителя на докладната записка са голословни. Упреците, че докладната била
съставена само за нуждите на АНП също са неподкрепени с никакви доказателства,
още повече, че същата не е издадена от служител на Четвърто РУ, а от мл.експерт.К.Б.-полицейски
орган при Първо РУ-Варна. Докладната записка е подписана и от н-к група при
Първо РУ-Варна, така че за съда не съществува никакво съмнение, че тя
удостоверява действителното положение по издирване на възз.
за връчване на НП. Ирелевантно е обстоятелството, че
в нея липсвал изходящ номер, тъй като същата е вътрешноведомствена, адресирана
до началника на Първо РУ-Варна. Както бе спомената това действие по връчване на
НП е предприето на 26.04.2017г. и следователно с него е прекъсната давността.
НП е било връчено на въззивника на 21.04.2020г. т.е. пет дни преди изтичане на
обикновената давност, започнала да тече след 26.04.2017г. Следователно и с
оглед разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК наказателното преследване не се
изключва в случая, тъй като не е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се
налага извод, че в случая възможността въззивника да бъде санкциониран се
изключва с изтичане на четири години и половина давностен
срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието и към настоящия момент не е
изтекъл. Ето защо изложените пространни аргументи в жалбата досежо
изтекъл давностен срок не се споделят от настоящия
състав.
АУАН е
съставен в присъствието на свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не
фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от
естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво
точно е обвинено.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП
ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества с техническо средство-полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на
проверка с техническо средство. Не се споделя възражението в жалбата, че не
ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй
като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Според чл. 174, ал.
3 от ЗДвП , в редакцията към момента на деянието /ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.Законодателят
е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1.
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Ауди А4“ с
рег.№в0151ВВ на 28.02.2017г, около 10.30 ч. г. в гр. Варна и отказ да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство
полеви тест „ Дрегер Друг Чек 3000“. Посочено е още,
че възз. отказва да му бъде взета кръвна проба.
Същите
фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП.
В
мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение
по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3
от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното
нарушение от М. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота
на нарушението и за посочени две отделни адм.
нарушения по чл. 174, ал.3
от ЗДвП.
За допълнителна
обоснованост на НП административнонаказващият орган е
цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното
нарушение от М. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна
информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението,
индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения
в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на
нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на
АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на
Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.
Не се споделя и становището на защитата, че е
допуснато нарушение от категорията на съществените, нарушаващи правото на
защита, тъй като в АУАН била посочена като нарушена нормата на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, а в НП била посочена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. По силата
на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН НП се издава и когато е допусната
нередност в акта за установяване на административно нарушение, в случаите
когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителят
и неговата вина. Нещо повече, никога не е било спорно в теорията и съдебната
практика, че наказаният субект се защитава срещу фактите, а не срещу прецизната
им правна квалификация. А фактите както в АУАН, така и в НП са идентични, ясни
и недвусмислени, така щото възз. е имал възможност да
разбере в какво е обвинен.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага
несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните
свидетели – полицейски служители са
последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на
място, след предприето управление на автомобила от страна на въззивника и
отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотици. Съдът по-горе в
мотивите си посочи, защо не кредитира показанията на св.Х. , че възз не е управлявал автомобила, като не на мира за нужно
да ги преповтаря. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за
извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е
осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по
смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Съгласно
легалната дефиниция на ЗДвП
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил
възприет да управлява МПС от полицейските органи- А. и Б.. Нещо повече за управлението свидетелстват и св.И. и св.П.. След
разясняване на начина за извършване на проверката – с полеви тест, жалбоподателят
по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви
действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват
каквито и да било доказателства М. да е съдействал на проверяващите. Дали
тестът е бил на място в полицейските служители или се е намирал в РУ е ирелевантно, тъй като водачът е отказал тестване. Видно от
ДЗ, на полицейския служител А., при проверка в системите на МВР М. е установен
като неправоспособен водач, поради което е бил отведен и в РУ е бил задържа. За
това свидетелства и изготвената заповед за задържане, видно от която възз. е бил задържан във връзка с престъпление по чл.343в
от НК.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че
е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението
на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда, че отказва да бъде изпробван, защото е употребил наркотици.
На същият е бил издаден талон за
медицинско изследване, като е отведен във МБАЛ-Варна при ВМА-София, където е
отказал да даде и кръвна проба, удостоверено по предвидения ред в Наредба № 30
от 27 юни 2001 г.
Поради това съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Както бе посочено по-горе визирана нормата сочи на
две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с
техническо средство и/или с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналозии 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Така както законодателят ги е посочил при спиране на
водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на
полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство
и/или тест и едва тогава или при наличие на данни за употреба на наркотични
вещества и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или тест да му издадат предписание
за медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство
и/или тест, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност
на посочената разпоредба на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. / В този смисъл Решение на АдмС-Варна
по КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г., Решение на АдмС-Варна
по КНАХД № 279/2018г. и много други /. В конкретния случай е налице отказ за проверка с
техническо средство / полеви тест/ за
употреба на наркотични вещества на наказаното лице, а и е видно от
доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна
проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът
по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води
до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3
от ЗДвП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че
се налага наказание на нарушителят за това, че е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Ето защо дадената от АНО
правната квалификация е правилна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административните нарушения.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение , така и санкция за
допуснато такова нарушение.
С оглед на санкционната правна норма,
която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с
обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години се явяват
законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени издаденото
НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения
от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, така че съдът не дължи произнасяне по това.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият
размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае
за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не
следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано. Възз.
е системен нарушител на ЗДвП, видно от отразените в справката нарушител/водач
наказания. Очевидно множеството наложени спрямо него адм.наказания
не са оказали необходимото поправително въздействие. Поради това и няма как да
се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения
ред.
Ето защо налагането на санкция на
конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на
обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на
българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител
на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е било направено в съдебно заседание и от процесуалния
представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда. От друга страна в настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова над минимален размер, тъй като случаят се откроява с фактическа сложност. По делото са проведени
общо три съдебни заседания, разпитани са пет свидетеля и са приобщени множество
писмени доказателства, Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в посочения по-горе размер.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
17-0442-000199/30.03.2017 год., издадено от Началника на РУП към ОДМВР, РУ 04 -
Варна, с което на В.С.М., ЕГН:
**********, с адрес ***, м-т „Боровец" е наложено : административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са му отнети
общо 12 точки.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН: **********,
с адрес ***, м-т „Боровец" да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: