№ 116
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002596 по описа за 2020 година
С решение № 1270 от 28.08.2020г., постановено по гр.д.№ 896/2019г. по описа на СГС
е признато за установено по предявения от МР „Солюшънс М. Р.“ със седалище и адрес на
управление Република Полша, 44-217, гр.Рибник, ул. „Зебжидовицка“ 117, иск с правно
основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО/отм./, че Н. С. Т., с адрес гр.***, ж.к.“***“ №**, вх.*, ет.*,
ап.*, е действал недобросъвестно при подаване на заявка № 2016140587N на 29.02.2016г. за
регистрация на марка „ Коректна фирма“. На ищцовото дружество са присъдени разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство Н.С. К. и в законоустановения срок е подал въззивна
жалба,с която моли същото да бъде отменено и апелативният съд да постанови ново такова,
с което да отхвърли иска.
Направени са оплаквания за неправилност на постановеното решение, тъй като искът
не бил предявен от действителния притежател на марката. Поради това искът бил не само
неоснователен , но и недопустим. Поддържа се, че „действителен притежател“ на
търговската марка следва да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност
незащитен от него за територията на страната знак, извършвайки действия /стоки и услуги,
с който се афишира като притежател на търговската марка, без юридически да е признат за
такъв. Жалбоподателят счита представените от ищеца доказателства за документи без
правно значение и поддържа, че част от тях са създадени с оглед на процеса. Останалите
доказателства по делото също установявали, че МР „Солюшънс М. Р.“ не е действителен
1
притежател на марката, а такова е дружеството „Изследователски център за клиентски
мнения“ ЕООД която фирма обаче не е страна по спора. Позовава се на установеното от
приетата по делото експертиза,че ищецът не е собственик на хостинга
www.koretafirma.com,а същият е собственост на немска фирма. Всички тези обстоятелства
означавали, че ищецът не е действителен притежател на марката.
Освен това се поддържа, че ответникът не е пасивно процесуално и материалноправно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като къч датата на завеждане на делото вече е
прехвърлил правата си върху марката на „ Дело.БГ“ЕООД.
Заявява се, че СГС не е изложил задълбочени мотиви не само относно наличието на
процесуална легитимация, но и по отношение на твърдяната недобросъвестност при
заявяване на търговската мрака. Такава не била налице по смисъла на чл.26,ал.3, т.4 от
ЗМГО /отм./. Изложени са подробни доводи в подкрепа на тезата на въззивника, че
търговската марка не е регистрирана недобросъвестно, тъй като не налице сходство между
стоките и услугите на двете сравняване марки. Освен това не били установени и
субективните елементи на фактическия състав на иска- въззивникът да е заявил
регистрацията с цел да увреди ищеца. Напротив- искането за вписване било направено в
защита на обществения интерес – с цел да предотврати извършваните измами. Приложеното
по делото писмо, с което се искало заплащане на регистрираната марка било изпратено
повече от една година след налагането на забрана за издаване на сертификати „ Коректна
фирма“. Искането за заплащане на марката или за заплащане на лицензионно
възнаграждение цели единствено да откажат „Изследователски център за клиентски
мнения“ ЕООД от нейното изплъзване.
Направени са и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които според жалбоподателя, се изразяват в липсата на мотиви за съществени
елементи от фактическия състав на претенцията, необоснованост на направените изводи и
неправилно интерпретиране на наличните доказателства без да бъде съобразена
действителната им доказателствена стойност.жалбоподателят счита ,че на практика
липсвали мотиви и това води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Предвид на тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита,че предявеният иск е допустим, а по
същество- основателен и доказан. Поддържа, че от представените доказателства се
установява, че МР „Солюшънс М. Р.“ е поръчал изработването на логото на марката и че е
използвал същата в различни страни при изписването й на съответния език. Излага
доводи, че за да бъде признат за действителен собственик на същата не е необходимо да
има лицензионен договор между него и дружеството, което я е ползвало в България. На
следващо място се посочва,че ответникът е регистрирал търговската марка с ясното
съзнание, че тя вече е общоизвестна и се ползва от българското дружество „ИНЦКМ“ ЕООД
2
на територията на Република България.
И двете страни претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от
съдебния състав, който е разгледал делото в рамките на общата компетентност на
съдилищата. Разгледани са претенциите, основани на изложените в исковата молба и
насрещния иск обстоятелства.
Неоснователно е възражението, че искът е недопустим поради факта, че право да
предяви такава претенция има само действителният притежател на марката. Настоящият
състав споделя е становището, изразено в практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК –
Решение № 195 от 31.01.2018г. по т.д.№ 370, че качеството „действителен притежател на
марката“ не е идентично с понятието „собственик на марката“, както и че първото качество
е от значение за допустимостта на административното производство, което се образува по
подадено пред Патентното ведомство искане за заличаване на регистрирана търговска
марка, а при иск по чл.26,ал.3, т.4 ЗМГО /отм./ въпросът дали ищецът е действителен
притежател на марката се изследва по същество и не е предпоставка за допустимостта на
иска.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт
настоящата инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която ищецът е поискал
да бъде установено, че ответникът Н. С. Т. е действал недобросъвестно при заявяването на
регистрация на национална комбинирана търговска марка "Коректна фирма“. Посочва се, че
същата е била регистрирана от ищеца в Република Полша като за целта било поръчано
изработването на лого и шаблон за интернет страница. В последствие М. Р. регистрирал
фирми в България, Чехия, Словакия, Унгария, Естония и Румъния марката била
предоставена за ползване на тези дружества със съответното лого, но изписано на езика на
държавата, в която действал фирмата. През цялото време обаче оператор на всички интернет
страници бил МР „Солюшънс М. Р.“. Домейните на проектите във всички страни били
плащани от този търговец, а М. Р. бил автор на софтуера. Процесната марка била
3
предоставена за ползване на територията на Република България от дружеството
„Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД, регистрирано на 01.03.2015г.
Излагат се твърдения, че дейността под марката „Коректна фирма“ се развила успешно като
били назначени 30 служители, а приходите от дейността за 2015г. били в размер на
791 000лв. в периода 2015-2016г. марката станала общоизвестна на територията на
Република България. За този факт свидетелствали множество рекламни кампании, издадени
бил множество фактури,носещи логото „Коректна фирма“.
На 26.02.2016г. на сайта уебсайта www.delo.bg била публикувана статия от
ответника,с която същият признавал че търговското дружество „Изследователски център за
клиентски мнения“ ЕООД използва на територията на страната притежаваната от МР
„Солюшънс М. Р.“ търговска марка „Коректна фирма“ и логото й като издава сертификати
и стикери „Коректна Фирма“. Изразено било негативно мнение относно извършваната от
дружеството- ползвател дейност и по-конкретно по отношение на предоставяните от същото
сертификати „ Коректна фирма“. Три дни по-късно Т. подал заявление в Патентното
ведомство за регистрация на търговската марка „ Коректна фирма“. Една година по-късно
на е-майла на дружеството, което към настоящия момент е заличено е получено електронно
писмо, с което е предложено сключване на споразумение в два варианта- да бъде заплащана
лицензионна такса в размер на 30 000лв годишно или еднократно да бъдат платени 100 000
лв. за закупуване на марката. Ищецът счита, че тези действия на Т. водят на извода, че
същият е действал недобросъвестно при регистрацията на марката –да извлече за себе си
материална облага в значителен размер . Тези негови действия довели до влошаване на
финансовото състояние на дружеството „Изследователски център за клиентски мнения“
ЕООД и в последствие до обявяване в несъстоятелност и заличаването му.
Междувременно марката е била прехвърлена на „Дело.БГ“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е Т..
Ищецът поддържа,че марката е била общоизвестна на територията на Република
България в периода преди подаване на заявлението за регистрацията й от ответника Т..
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че
ответникът Н. С. Т. е действал недобросъвестно при заявяване на национална комбинирана
марка „ Коректна фирма“ рег.095935/ 2016- 12-29 в Патентно ведомство на Р България.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Развити са
съображения,че ищецът не е действителен притежател на марката. Такъв можел да е само
търговецът, който използва в търговската си дейност незащитен знак като извършва
действия със стоки и услуги, с които се афишира като неин притежател без юридически да е
признат за такъв. МР „Солюшънс М. Р.“ обаче не е осъществявал търговска дейност на
територията на Р България дори и да се докаже, че той е притежател на домейна
www.korektnafirma.com., същественото в случая било обстоятелството, че търговската
дейност била извършвана от „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД, което
4
дружество към датата на завеждане на делото вече било заличено.
На следващо място се поддържа, че наименованието „Коректна фирма“ е било
използвано в противоречие със законодателството на Р България и този факт бил установен
от Комисията за защита на потребителите, която е забранила на „Изследователски център за
клиентски мнения“ ЕООД да издава сертификати за коректност „Коректна фирма“, тъй като
са използвани субективни критерии при определяне на това кои фирми са „коректни“.
Заявява се, че не е налице и вторият елемент от фактическия състав на хипотезата на
чл.26,ал.3,т.4 от ЗМГО/отм./, а именно – недобросъвестно поведение от страна на ответника.
Счита,че за да е налице такава недобросъвестност е необходимо да бъде установено, че
стоките и услугите на двете сравнявани марка да са сходни, самите марки да са толкова
сходни, че да съществува вероятност от объркване на потребителите, да е нарушена честната
търговска практика и твърдяната нерегистрирана марка да е била използване за стоки и
услуги в класовете, за които е регистрирана марката от ответника. В случая това са стоки и
услуги в класове 16 34 и 42 от МКСУ. В случая нямало доказателства за такова сходство.
Ответникът посочва, че липсва намерение за увреждане на интересите на ползвателя
на нерегистрираната мрака като елемент от фактическия състав необходим за уважаване на
иска. В случая заявяването на марката от Н.Т. било направено в обществен интерес- за да
бъде попречено на ищеца да издава сертификати срещу заплащане без конкретното
дружество да е реално проверено и за да предотврати извършването на измами. Писмото, с
което се иска заплащане на лицензионна такса било изпратено една година след
постановяване на заповедта, с която е наложена забрана на „Изследователски център за
клиентски мнения“ ЕООД да издава сертификати и „Изследователски център за клиентски
мнения“ ЕООД не е можело да използван марката за издаване на сертификати.
Предложението за заплащане на сума на действителния собственик на марката е било
направено само с цел да бъде преустановено напълно недобросъвестното използване на
марката.
Изтъква се, че всички действия на ответника, описани в исковата молба са насочени
към дружеството „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД, а не към МР
„Солюшънс М. Р.“.
В допълнение се оспорват твърденията в исковата молба, че марката „ Коректна
фирма“ е била общоизвестна. Като аргумент в подкрепа на това оспорване се посочва
обстоятелството, че „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД не е подал
опозиция при заявяването на марката от ответника, нито е инициирало някакво съдебно
производство във връзка с определяне на марката като „ общоизвестна“.
Като доказателства по делото са представени справка от портала за електронни
услуги на Патентно ведомство на Р България с изображение на регистрираната марка ,
копие от статията „ „Коректна фирма“ – сертификат за наивници“ с дата 26.02.2016г. , копия
5
от фактури , издадени от „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД на различни
клиенти във връзка с услугата издаване на сертификат „Коректна фирма“; договори за
реклама на марката, извадка от централния регистър на стопанската дейност на република
Полша , декларация от Е. Ш., че е изработила логото на марката и копия от фактури и
извлечения то сметки , удостоверяващи заплащането на тази дейност. Освен това ищецът е
представил и декларация- съгласие от М. Р., с която дава съгласие притежаваната от него
марка „ Коректна фирма“ да бъде използвана от дружеството „Изследователски център за
клиентски мнения“ ЕООД на територията на Република България.
Ответникът от своя страна е приложил скрийншот от сайта www.korektnafirma.com.,
съдържащ съобщение, че проектът „ Коректна фирма“ няма да бъде продължен на
територията на страната, копие от заповед №380/27.04.2016г.на Комисията за защита на
потребителите и скрийншот от страницата на комисията, както и решенията на АССГ и
ВАС, с които се потвърждава тази заповед.
В хода на процеса пред първоинстанционният е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. К. Р.. От заключението по същата се
установява, че домейнът www.korektnafirma.com. Е регистриран от фирма „Kew-Sistems“
GMBH на 17.12.2014г. и името изтича на 17.12.2020г.. и именно тази фирма е притежател на
домейна към момента на извършване на експертизата.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелката А. С..
Същата разказва ,че през 2015г. е дошла в България ,за да се обучава и да може да
реализира проекта „ Коректна фирма“ в Румъния. Посочва,че този проект го има в Полша,
Чехия, Словакия , Унгария, Испания , Румъния и България. Към момента на разпита
заявява,че е управител на всички фирми на М. Р. за цяла Европа. Винаги фирмата МР
„Солюшънс М. Р.“ разрешавала на други фирми в съответните държави да ползват марката –
или чрез специфичен договор, или със също специфична декларация фирмата, която е
работела в България е била ИЦНКМ. Печалбата винаги се изпращала на МР „Солюшънс М.
Р.“. Навсякъде логото на проекта било едно и също,но на съответния език. Първоначално
дейността вървяла много добре, но след това започнали проблемите с ответника, който
регистрирал „Коректна фирма“ като собствена марка. Той изпращал имейли, с които искал
да му бъдат платени парични суми за ползване на марката. Свидетелката посочва, че знае за
производството пред Комисията за защита на потребителите и че има наложена забрана да
се осъществява дейност от ИЦНКМ, но не е чела документите, защото към този момент
вече не е била управител на дружеството.
Въпреки,че свидетелката е служител на ищеца съдът дава вяра на показанията й, тъй
като те са ясни, логични и безпротиворечиви и не влизат в противоречие с останалите
доказателства по делото.
От направената по реда на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установи, че едноличен
6
собственик на капитала на „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД е М. Р..
Въз основа на така събраните доказателства въззивният съд приема за установено от
фактическа страна, че учреденото през 2015г. дружество„Изследователски център за
клиентски мнения“ ЕООД е осъществявало търговска дейност, при която е използвало
марката „Коректна фирма“ без същата да е била регистрирана на територията на Република
България. Това е видно от представените копия от фактури, издадени на клиенти на
фирмата, договорите за реклама и дори от безспорното обстоятелство, че е издадена заповед
на Комисията за защита на потребителите за спиране на издаването на сертификати, макар
същата да не е налична по делото. В подкрепа на този извод е и написаната от самия
ответник статия по повод на дейността на дружеството.
Спорно е доколко тази дейност може да се отнесе като такава, осъществявана от
ищеца в настоящия процес.
Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на писмените доказателства
може да се направи извод, че МР „Солюшънс М. Р.“ е поръчал изготвянето на логото на
марката и е заплатил същата, както и че е предоставил правото същата да бъде използвана
от регистрираното от самия него дружество. Макар декларацията от лицето , изготвило
логото на марката да не може да удостовери отразеното от нея обстоятелство /тъй като на
практика представлява свидетелски показания, събрани не по надлежния ред/, а издадените
фактури и извършеното плащане да са частни документи, при преценката им наред с
останалите доказателства по делото – свидетелските показания, удостоверените факти по
регистрация на фирмите от търговските регистри в България и Полша може да се направи
извод,че са изготвени въз основа на действителни правоотношения по създаване на лого на
търговската марка „Коректна фирма“ и предоставяне на правото на „Изследователски
център за клиентски мнения“ ЕООД да я използва на територията на Р България. За да е
налице фактическо ползване на марката не е необходимо да има лицензионен договор
между нейния притежател и ползвателя на територията на нашата страна. Ако ползването
беше оформено документално, то в този случай щяхме да сме изправени пред хипотезата
на юридическо притежание на марката, което би обезсмислило доказването на
фактическото ползване.
С оглед безспорно установеното обстоятелство, че М. Р. е едноличен собственик на
капитала на „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД, а в Република Полша
същото лице осъществява търговска дейност като едноличен търговец с фирма МР
„Солюшънс М. Р.“ и именно в това си качество е поръчал изготвянето на логото на марката
и съответно е заплатил същото, то апелативният съд намира за установено качеството му
на действителен ползвател на марката. Този извод не се опровергава от установеното от
приетата по делото съдебно- техническа експертиза, че посоченият от самия търговец
домейн, чрез който е осъществявана дейността е собственост на немска фирма. При разпита
на вещото лице в съдебно заседание, същото е заявило, че е възможно тази фирма да е
7
регистратор на домейна, но той да е предоставен за ползване от друго лице. Изводът, че
домейнът е регистриран от немската фирма експертът е направил въз основа на това, че в
едни от регистрите е открил имейл на „Kew-Sistems“ GMBH и този имейл служи за вход в
акаунта. След като се влезе в системата, оттам се администрира, подновява се абонамента и
са налични различни опции. Това води на извода, че регистрацията на домейна на друга
фирма не изключва той да е използван от ищеца. По настоящото дело не е необходимо да
бъде проведено пълно и главно доказване дали този домейн е собственост на ищеца, а само
дали дружеството, чийто собственик на капитала е М. Р. е използвало процесната марка на
територията на Р България.
Що се касае до понятието “недобросъвестност”, употребено в разпоредбата на чл.26
ал.3 т.4 ЗМГО, следва да се посочи, че волята на законодателя, обективирана в посочената
разпоредба е да санкционира заявителя на търговска марка, който е предприел действия по
регистрацията й, с намерение да я използва за свои цели, въпреки че е знаел, че този знак се
ползва от друг търговски субект в обичайната му дейност и с който знак са наложени на
пазара стоки или услуги, извличайки от това определени имуществени или неимуществени
облаги и/или увреждайки другото лице. Съществен за недобросъвестността при заявяването
е субективният елемент, изразяващ се в знание за използването на чужда марка и
намерението за извличане на материална облага и/или увреда на ползвателя на марката.
По делото се установи знанието на ответника за използването от „Изследователски
център за клиентски мнения“ ЕООД на процесната марка. Представената публикация,
безспорното обстоятелство, че именно ответникът е подал сигнал в Комисията за защита на
потребителите и последвалото макар и в по- късен момент писмо, с искане за заплащане на
лиценз водят на извода, че регистрирането на марката от Т. е и в противоречие с
добросъвестната търговска практика,така като е дефинирана в ЗЗК, тъй като не само е
попречил на досегашния ползвател да ползва марката, но и разкриват намерение да
реализира за себе си материална облага от това действие. Твърденията, че намерението на
въззивника е било да ограничи недобросъвестното ползване на марката не могат да бъдат
приети за достоверни при положение, че той е знаел, че такова ограничение вече е било
наложено,а и вземането на такива мерки е в правомощията само и единствено на
компетентните държавни органи.
Именно поради обстоятелството, че ответникът не е лице, което може да прави
преценка коя дейност е законосъобразна, то не може да бъде прието и твърдението, че след
като „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД е използвал марката в
нарушение на закона, то ответникът не може да бъде недобросъвестен. Нарушаването на
конкретна законова норма води след себе си адекватната санкция и извън предмета на
настоящото дело е каква е тежестта на нарушението, може ли то да бъде отстранено и
съответно да бъде подновена дейността и др. и не е допустимо да бъде оправдание за да не
бъде санкционирано друго нарушение на закона.
8
Извън предмета на делото е и преценката дали марката е била използвана в
конкретните класове стоки,за които същата е регистрирана от ответника. Това следва да
бъде проведено в административното производство по заличаване на регистрираната марка,
което се развива пред Патентното ведомство и ако има разминаване в тези класове ще се
отрази на решението на тази юрисдикция.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод,поради което и
обжалваното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна ще следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски, които са в размер на 3900лв. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на същите.
Апелативният съд намира, че с оглед премета на делото и не високата му правна
сложност това възражение е основателно и възнаграждението следва да бъде намалено до
размера от 1200лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1270 от 28.08.2020г., постановено по гр.д.№
896/2019г. по описа на СГС
ОСЪЖДА Н. С. Т., с адрес гр.***, ж.к.“***“ №**, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на МР
„Солюшънс М. Р.“ със седалище и адрес на управление Република Полша, 44-217,
гр.Рибник, ул. „Зебжидовицка“ 117,чрез Адвокатско дружество „ Р. С. и М.Т.“ с адрес за
призоваване гр.***, ул. „***“ №*, ет.* сумата от 1200лв разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10