№ 2154
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4681903 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. С допълнително становище с вх. № 51200/10.09.2021 г. от
адв. С.И., с пълномощно по делото, се поддържа да са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване пред кой съд и в какъв
срок подлежи на обжалване електронният фиш, липсата на дата на издаването
му, на подпис на издателя и на доказателство за редовното му връчване на
жалбоподателя. Взема се становище да има неяснота по какъв начин е
определено твърдяното ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и да не е
установено наличието на пътен знак, указващ осъществяването на
видеоконтрол. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И. П., приложено на
лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
1
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от З.Г.А., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 22.06.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а
жалбата е подадена на 05.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 01.04.2021 г. в 17:05 часа на републикански път II-64, км 49+800 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателката З.Г.А. управлявала
собствения си лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № **** със скорост на
движение от 84 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен приблизително на
км 49+860. Движението на жалбоподателката с посочената скорост било
заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 87 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 84 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 24 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателката А. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4681903, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 13-14 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г. се установява, че на дата
01.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на
работа 23:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 49+800,
посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В26.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
****, стойността на измерената скорост е 87 км/ч, а заснемането е извършено
на 01.04.2021 г. в 17:05 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на жалбоподателя З.Г.А..
От писмо с вх. № 45730/12.08.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 16 от делото) се изяснява, че пътният участък на
км 49+800 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд
попада в обхвата на действия на пътен знак В26, с който е сигнализирано
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Установява се, че знакът е поставен на
км 49+860 и зоната му на действие обхваща участъка до км 49+736, където
започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката на нарастване на
километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
От писмо с вх. № 59442/13.10.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 27 от делото) се установява, че пътният знак В26
(60 км/ч) фигурира в екзекутивния проект за организация на движението. За
крайпътния обект „Фабрика за парфюми и козметика Рефан“ е проведена
процедура по реда на Наредба за специално ползване на пътищата, като от
ОПУ Пловдив е издадено положително становище на 28.10.2019 г. за
въвеждането в експлоатация на крайпътния обект и пътната връзка.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
64 км 49+800 в посока с. Труд; датата – 01.04.2021 г.; точният час на
извършване на нарушението – 17:05 часа; регистрационният номер на МПС –
****; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателката З.Г.А.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 84 км/ч при максимално разрешена
скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в допълнителното становище обстоятелства
– ред и срок за обжалване, не попадат сред тях. Непосочването на
обстоятелства, които не са част от нормативно установено задължително
съдържание на ЕФ, не представлява процесуално нарушение и не обосновава
отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно посочването на ред и
срок за обжалване на електронния фиш е свързано единствено с обезпечаване
на възможността реално да бъде упражнено правото на обжалване по
преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от
жалбоподателката А., която своевременно е подала жалба против процесния
електронен фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е
преценена за процесуално допустима и е разгледана по същество, поради
което правото й на защита не е нарушено. Посочването на ред и срок за
обжалване на електронния фиш има значение единствено за допустимостта на
жалбата, но няма отношение към законосъобразността на ЕФ - така Решение
№ 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Възраженията срещу начина на връчване на електронния фиш са
неотносими към преценката за неговата законосъобразност и обоснованост.
Връчването на електронния фиш е действие, последващо неговото издаване,
поради което евентуални пороци при връчването не засягат самото
съдържание на фиша, нито вече приключилата към този момент процедура
по неговото издаване. Връчването на ЕФ не е и елемент от производството по
налагане на административното наказание, а има значение за теченето на
сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в
4
случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел жалбата за
допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал
в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на електронния
фиш, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. По
преписката, непосредствено след електронния фиш, е приложена разписка за
неговото връчване, носеща подписа на жалбоподателката А.. По тези
съображения съдът приема, че е налице редовно връчване, а наведеното
възражение е неоснователно.
Не се споделя от съда и твърдението на жалбоподателя липсата на данни
– имена и длъжност, за издател на електронния фиш да представлява
съществено процесуално нарушение. Тези обстоятелства също не са част от
задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. По дефиниция електронният
фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на
ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. В случая в електронния
фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което обективно
попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е издаден
от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е издаден от
компетентната териториална структура на МВР - така Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив. В писменото си становище
жалбоподателят неправилно черпи аргументи в подкрепа на поддържаната
теза от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата приравнява влезлия в
сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление относно
правните последици, но не и досежно процедурата по издаването на двата
акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3366/2019
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. При наличието на
изрична правна уредба за реквизитите на съдържанието както на
електронните фишове, така и на наказателните постановления несподелимо е
становището на жалбоподателя по тълкувателен път да се обосновават и
други, непредвидени от законодателя реквизити.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
5
Не се споделя твърдението, че по този начин е препятствана преценката за
спазване на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи
за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла, тъй като
деянието е извършено на 01.04.2021 г. При осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение
сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за
установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение
и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният
срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на
нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок,
който в случая е и бил прекъснат с образуването на съдебното производство.
Неоснователно е възражението за липса на надлежно описание на
нарушението поради непосочване кое обстоятелство определя ограничението
на скоростта, посочено в електронния фиш. При описанието на нарушението
ясно е посочено, че ограничението на скоростта е въведено „с пътен знак В26
от 60 км/ч“. Следователно съдържа се твърдение за конкретен факт, който да
определя различна максимална скорост за водачите на МПС в конкретния
пътен участък спрямо общо ограничение за движение извън населено място.
Описани са видът на пътния знак и стойността на ограничението на
скоростта, въведено с него. Това позволява на жалбоподателката да узнае
фактическите рамки на обвинението и да се защитава адекватно срещу него.
По същество от събраните по делото доказателства се установява такъв пътен
знак с указано на него ограничение на скоростта от 60 км/ч действително да е
поставен, а процесният пътен участък да попада в обхвата му на действие.
По възражението да не е установено поставянето на пътен знак, указващ
осъществяването на видеоконтрол по спазването на правилата за движение,
съдът напомня, че с § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
01.04.2021 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с
пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата
за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно
липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и
не засяга нейната законосъобразност.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
6
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.
От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 01.04.2021 г. в 12:30 часа и е
приключила в 23:30 часа на същата дата, като контролът е осъществяван на
републикански път II-64 км 49+800 в посока от юг към север, а посоката за
задействане на АТСС е при приближаване спрямо техническото средство. В
този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното
статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с № MD
1196.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката А. е извършила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 01.04.2021 г. в 17:05 часа на републикански път II-64 км
49+800 в посока с. Труд жалбоподателката е управлявала собствения си лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****, като се е движила със скорост от 84
км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен
знак В26.
Съдът намира, че така направеното описание еднозначно определя част
от земната повърхност, която попада на територията на страната, и позволява
мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, поради което не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на правилата за движение. Доказано от обективна страна е и че в
процесния пътен участък към датата на деянието максимално разрешената
скорост за движение за водачите на МПС е била 60 км/ч. От постъпилата
справка от Областно пътно управление – Пловдив се установява, че на км
49+860 от републиканския път (Карлово – Пловдив) е поставен пътен знак
В26, както и че указаното с него ограничение на скоростта за водачите на
МПС е 60 км/ч. Действието на пътния знак се изчерпва до началото на
следващото кръстовище, за което се установява да се намира на км 49+736 от
същия път. Тъй като посоката на движение на автомобила е от гр. Пловдив
към с. Труд, то той се е движил по намаляването на километража на пътя.
7
Следователно мястото на деянието, представляващо км 49+800 от
републикански път II-64 в посока от юг към север, попада в обхвата на
пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 49+860 от същия път.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателката А. в качеството й на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателката е могла да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателката А. да е подала
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността й като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на
автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието й се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост на движение, но въпреки това е осъществила деянието си. Във връзка
със субективната страна следва да се посочи, че протоколът за използване на
АТСС с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г. служи като доказателство за това,
че преди началото и след край на осъществявания контрол с
автоматизираното техническо средство е извършена проверка за наличието на
пътните знаци към конкретната дата. Следователно водачът е могъл да
възприеме сигнализираното ограничение на скоростта за движение.
За така извършеното от жалбоподателката административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
8
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 24 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 84 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
за която в случая се изясни да е 87 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на
аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 84 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 24 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание е правилно определено и индивидуализирано. Наказанието не
би могло да бъде изменено и тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения
най-нисък размер, следователно то е индивидуализирано в единствения му
възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателката е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
9
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателката З.Г.А..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4681903 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на З.Г.А., ЕГН: **********, с
адрес: *** основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА З.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10