РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Емилия Михайлова Русинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000601350 по описа за 2020 година
Производството по делото се разглежда за втори пореден път от
състав на Софийски апелативен съд.
С присъда от 21.05.2019г. по н.о.х.д. № 1101/2018г. на СГС, 18-ти
състав подс. Р. Н. Ч. е признат за виновен в това, че :
1. На 17.08.2016г., в гр. ***, на бул. „Тодор Каблешков“ № 13, пред
пекарна „Бримекс“ направил опит умишлено да умъртви Г. М. А., като му
причинил множество травматични увреждания с предмет с режещ ръб, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно
затруднение в движението на крайниците за срок по- голям от 30 дни, като не
са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици - смъртта
на пострадалия, по независещи от дееца причини, поради което и на
основание чл. 115, вр. с чл. 18 от НК и чл. 54 от НК е осъден на десет години
лишаване от свобода.
2. На 17.08.2016г., в гр. ***, ул. „***“ № 90, ет. 3, ап. 9, без надлежно
1
разрешително е държал високорисково вещество - коноп с тегло 4.95 гр. на
стойност 29.70 лева. поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2 и чл. 54
от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и
глоба в полза на държавата в размер на 2 000 лева.
3. На 17.08.2016г., в гр. ***, ул. „***“ № 90, ет. 3, ап. 9 е държал
огнестрелни оръжия, без да има надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 2
от ЗОБВВПИ, а именно: автомат Sa vz 58 V, калибър 7.62x39 мм., картечен
пистолет „Судаев“, модел 43, кал. 7.62 х 25 мм. и едноцевна гладкоцевна
пушка ИЖ - 18, преработена в еднозарядна нарезна пушка за стрелба с
патрони кал. 7.62 х. 39 мм., поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 и
чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две
години.
Така определените наказания са групирани и на основание чл. 23 от НК подс.
Ч. е осъден да изтърпи общото най-тежко по тях - десет години лишаване от
свобода при „строг“ режим, към което е присъединено и наказанието глоба,
като на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което той е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело.
С присъдата подс. Р.Ч. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. М.
А. сумата от 170 000 лева - обезщетение за причинените от престъплението по
чл. 115, вр. с чл. 18 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, като е
отхвърлен искът за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от
350 000 лева. С присъдата предметът на престъпленията по чл. 354а, ал. 3 от
НК и чл. 339. ал. 1 от НК е отнет в полза на държавата, а останалите
веществени доказателства е постановено да бъдат унищожени.
На основание чл. 189 от НПК подс. Ч. е осъден да заплати 10 200 лева - по
сметка на СГС; 6 800 лева - държавна такса върху уважената част на
гражданския иск; 2 000 лева - разноски за повереник на гражданския ищец и
частен обвинител Г.А., а също и държавна такса от по 5.00 лева за всяко
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в срок е подадена въззивна жалба от адв. К. -
упълномощен защитник на подсъдимия Ч.. В жалбата се изразява
недоволство от атакувания акт в осъдителните му части - наказателната и
2
гражданска. Твърди се, че трите деяния, за които е бил внесен обвинителен
акт в съда, са останали недоказани от обективна и субективна страна. Поради
това и без допълнителна конкретика се претендира обжалваната присъда да
бъде отменена от въззивния съд, който да издаде нова, оправдателна по своя
характер или алтернативно - след като приеме, че първият съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила - да отмени присъдата и да
върне делото за разглеждане от друг състав на градския съд.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от гражданския ищец Г.А.,
чието недоволство е концентрирано върху размера на уважения граждански
иск. Претендира се, че е незаконосъобразно отхвърлянето на исковата
претенция за сумата над 170 000 лева и това произнасяне не държи сметка за
действително причинените вреди, които са значителни по своя характер.
Заявено е искане първоинстанционната присъда да бъде изменена в
гражданската част и гражданският иск да бъде уважен в пълния му предявен
размер.
С решение на Софийски апелативен съд от 21.11.2020 год. постановено
по ВНОХД 1076/2019 год.,присъдата на СГС била изменена и престъпленията
по чл.115,вр.чл.18,ал.1 и чл.354а,ал.3 от НК били преквалифицирани в
престъпления по чл.129,ал.2 и чл.354а,ал.5 от НК и наказанието било
определено при условията на чл.66,ал.1 от НК.Размерът на присъденото
обезщетение бил намален на 60 000 лв.
С решение на ВКС на РБ от 04.12.2020 год.,постановено по касационно
наказателно дело № 419/2020 г. решение от 21.11.2019 г. на Софийски
апелативен съд по ВНОХД 1076/19г. било отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение били дадени
указания за преценка на обстоятелствата във връзка с вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание и преценка справедливостта на
обезщетението за неимуществени вреди. В отменителното решение на ВКС
било посочено, че преквалификацията на деянието по пункт едно по
чл.129,ал.2 от НК е правилна.
На основание чл.327 НПК след проведено разпоредително заседание
делото е насрочено за разглеждане. За изясняване на обстоятелствата по
делото и за правилното му решаване , настоящият състав на САС следва да
3
разгледа постъпилите срещу присъдата на СГС въззивни жалби от
подсъдимия и неговия защитник адв.К., от частния обвинител и неговите
повереници-адв.Т. и Д..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция поверениците на
частния обвинител адв.Т. и адв.Д. поддържат становище, че решението на
ВКС няма задължителен характер ,не е тълкувателен източник и липсва
обвързваща сила на възприетата от ВКС квалификация касателно
преквалификацията по чл.129,ал.2 от НК. Развити са подробни съображения,
че извършеното от подсъдимия престъпление е субсумирано по
чл.115,вр.чл.18ал.1 от НК и е налице явна несправедливост на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Във връзка със справедливостта на
наказанието, се излагат аргументи за законосъобразност на присъдата и
определеното общо най-тежко наказание в размер на 10 години лишаване от
свобода.
Защитникът на подсъдимия- адв.К. излага съображения, че не е налице
опит за убийство , а деяние по чл.129,ал.2 от НК . По отношение деянието по
чл.354а от НК с оглед количеството наркотично вещество счита, че деянието
следва да бъде преквалифицирано по чл.354а,ал.5 от НК, а за деянието по
чл.339 от НК да се определи наказание в минимален размер. Излагат се
подробни съображения за вида и размера на наказанието лишаване от свобода
и се заявява искане за определяне на наказанието при условията на чл.66,ал.1
от НК. В писмената жалба се съдържат и доводи за недоказаност на
обвиненията и е заявено искане за постановяване на оправдателна
присъда,алтернативно са изложени и аргументи за липсата на мотиви по
обвинението по чл.115, вр.чл.18,ал.1 от НК и е заявено искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от апелативна прокуратура счита, че са налице основания
за изменение на постановената присъда и преквалификация на деянието по
пункт 1 от чл.115,вр.чл.18,ал.1 от НК в Т.а по чл.129,ал.2 от НК. По
отношение на наказанието, намира,че същото не следва да бъде определено
при условията на чл.66,ал.1 от НК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като съобрази изложеното
в решението на ВКС, доводите на страните в съдебно заседание, и служебно
провери изцяло на основание чл.313 и чл.314 ал.1 НПК законността,
обосноваността и справедливостта на присъдата, доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Пред настоящата инстанция ,за пореден път и със същите съображения
защитата и поверениците на частните обвинители са повторили
поддържаните пред решаващия съд възражения. Всяко от възраженията след
4
обективно, всестранно и пълно обсъждане е получило убедителен отговор в
мотивите на първия съд. Основният въпрос за правилността или
неправилността на цялостната съвкупност от действията на подсъдимия, е
свързан с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до субективната
страна на деянието. По същество претендираната от защитата необоснованост
на приетата от решаващият съд фактология на деянието всъщност касае
интерпретацията на установените от съда факти относно поведението на
подсъдимия в светлината на въпроса за това, какво престъпление е извършил
подсъдимият по вмененото обвинение по пункт 1 от обвинителния акт и дали
се касае за опит за убийство или за причиняване на причиняване на няколко
средни телесни повреди. В тази връзка следва да се посочи, че самият
Върховен съд в своето решение е посочил,че преквалификацията по
чл.129,ал.2 от НК е правилна. Независимо от това становище,въззивният съд
ще изложи своите аргументи относно правната квалификация по този пункт
на обвинението.
С жалбите всъщност не са релевирани съществени възражения срещу
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като
въззивната инстанция не констатира основания да преразглежда основните,
релевантни за правилното решаване на делото фактически положения, които
се свеждат до следното:
На 17.08.2016г. след полунощ подсъдимият Р.Ч. се намирал в заведение
"Рибката", находящо се в гр. ***, в ж.к. "Бъкстон", на ъгъла между бул.
"Братя Бъкстон" и бул. "Тодор Каблешков". Подсъдимият седял на маса в
заведението и консумирал алкохол и храна в компанията на свидетелите М.
Г., В. З. и М. К.. На същото място бил и пострадалият Г.А., който седял на
друга (служебна) маса заедно със свидетелите Р. Я. и В. К. - съответно
управител и барман на заведението. Около 01.00 часа пострадалият се
присъединил към компанията на подсъдимия, от която познавал бегло само
свидетеля М. Г.. Заради употребеното количество алкохол пострадалият бил
агресивен - първоначално само словесно, а впоследствие и физически, като
ритнал свидетеля Г.. По този повод двамата си разменили удари.
Подсъдимият се намесил в конфликта, извадил пострадалия пред заведението,
където двамата също си разменили удари. След намесата на свидетелката М.
К. стълкновението било преустановено, а подсъдимият и пострадалият се
върнали отново в обекта. Малко по- късно свидетелят Г. си тръгнал оттам.
Барманът В. К. подканил и пострадалия да стори това и го извел от служебния
вход -с излаз към бул. "Тодор Каблешков". През другия вход, откъм бул.
"Братя Бъкстон", подсъдимият Ч. също напуснал заведението.
На улицата подсъдимият и пострадалият се засекли и подгонили. Около
02:47:14 часа, двамата стигнали до хлебопекарна "Бримекс", която се
намирала в близост до заведение "Рибката". Пострадалият бил облечен с къси
панталони и тениска и носил на гърба си раница. Бил застанал откъм страната
на сградата, между два събрани чадъра, монтирани зад няколко големи саксии
с цветя. В този момент подсъдимият стоял от другата страна на саксиите. В
02:47:20 часа подсъдимият преминал между саксиите и нанесъл с дясната си
5
ръка удар на пострадалия с предмет с режещ връх (неустановен по делото),
който засегнал левия му крак. Пострадалият изгубил равновесие и паднал на
земята. От това положение подсъдимият нанесъл още няколко удара - всички
в долната част на тялото, концентрирани в областта на лявото бедро отпред,
долната част на лявото седалище, дясното бедро, предната и вътрешна
повърхност на дясната подбедрица. При опит да се защити от нападението
била засегната с порезно нараняване и дясната длан на пострадалия.
Свидетелят В. К., който по това време излязъл от заведението, видял част от
стълкновението и подканил лицата да го преустановят, тръгвайки към тях. В
този момент подсъдимият се отдалечил от мястото. Пострадалият сторил
същото, тръгвайки към дома си в ж.к. "Борово". С усилие, оставяйки кървава
диря след себе си, той стигнал до вход Е на блок 217. Заради нараняванията,
усилията от придвижването и загубената кръв, се строполил на земята. На
това място, ориентирайки се по следите от кръв, го намерили свидетелите А.
Ч., Р. Г., Г. П. и Д. А.. Пострадалият бил изгубил много кръв и бил в
безпомощно състояние. Поради това в 03.15 часа свидетелят Ч. позвънил от
личния си телефон на спешен номер 112. Във връзка със сигнала на място бил
изпратен дежурен автопатрул на 06 РУ СДВР и екип на ЦСПМ - София.
Полицейският екип запазил местопроизшествието и по-късно същата вечер
били извършени огледи на площадката пред вход Е на блок 217, в ж.к.
"Бъкстон", заведение „Рибката“ и района в близост до него, включително и
хлебопекарна „Бримекс“. Процесуално следствените действия били
обективирани в самостоятелни протоколи. При тези действия били иззети
биологични следи, раницата на пострадалия, мобилния му телефон и
изпадналата от него батерия.
На 17.08.2016г. с два отделни протокола доброволно били предадени на
оптичен носител записи от охранителните камери, монтирани пред
хлебопекарна "Бримакс" и в заведение "Рибката" (т. 1, л. 129 и л. 130 от д.п.).
На 17.08.2016г., за времето от 15.05ч. до 18.40ч., в условията на неотложност,
било извършено претърсване на жилището, обитавано от подсъдимия Р.Ч.,
находящо се в гр. ***, ул. "***" № 90, ет. 3, ап. 9. При това следствено
действие били иззети отривки от канала на мивката и банята, от канала на
душ-кабината, от маншона на пералнята и от сифона на мивката в кухнята,
както и 32 броя ножове. При претърсването от маса в стая, обособена като
хол с трапезария, бил иззет полиетиленов плик с растителна маса, както и 10
броя оръжия и патрони към тях. (т. 1, л. 75 - 78).
На 17.08.2016г. било извършено претърсване на л.а. "Мерцедес" с ДК № ***,
ползван от подсъдимия, като при това действие от кожената тапицерия на
предна лява врата и от волана били иззети натривки от червено-кафява
материя (т. 1, л. 91-92 от д.п.).
На 17.08.2016г. пристигналият на място екип на Спешна медицина закарал
пострадалия в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов". В 04:10 часа той постъпил в
шокова зала с диагноза: множество открити рани в областта на тазобедрената
става и бедрото. След преглед и рентгенографии бил приет за оперативно
6
лечение в Четвърта травматологична клиника. При престоя си в клиниката
бил в тежко общо състояние, на апаратна вентилация, с нестабилна
хемодинамика, извършени му били кръвопреливания и оперативни
интервенции. На 15.09.2016г. пострадалият бил изписан от УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", но на следващия ден по спешност бил приет в Клиниката по
гнойно септична хирургия към същото лечебно заведение, тъй като имал
болки и подуване на левия долен крайник в областта на бедрото и лявата
седалищна област, където бил лекуван до 03.10.2016г.
От назначената от съда повторна тройна съдебно медицинска
експертиза, се установява, че пострадалият Г.А. е получил следните
травматични увреждания: порезна рана на дясната ръка, голяма порезна рана
в областта на лявото бедро отпред, порезна рана в долната част на лявото
седалище, порезна рана в областта на дясното бедро, порезна рана по
предната повърхност на дясната подбедрица, порезна рана по вътрешната
повърхност на дясната подбедрица, частично срязване на големия седалищен
мускул в ляво, частично срязване на четириглавия мускул на лявото бедро,
частично срязване на задния подбедрен мускул в дясно и на десния мускулус
трицепс суре, прерязване на задната голямопищялна артерия вдясно и на
дясната малкопищялна артерия с възникнали усложнения: хеморагичен шок,
генерализирана инфекция /сепсис/, дифузно гнойно възпаление на лявата
седалищна област и в областта на лявото бедро (флегмон). Според
заключението описаните наранявания са порезни по своя характер и се
дължат на действието на предмет с режещ връх. По мнение на вещите лица
диагнозата хеморагичен шок реализира признака разстройство на здравето,
временно опасно за живота; прерязванията, макар и частични, на левия
седалищен мускул и на левия четириглав мускул на бедрото, реализират
признака трайно затруднение в движението на левия крайник; прерязванията
на десния прасец и десния заден голямопищялен мускул реализират признака
трайно затруднение в движенията на десния крак; развилите се усложнения -
дифузно гнойно възпаление и генерализираната инфекция на организма -
сепсис, реализират признака разстройство на здравето, временно опасно за
живота; прерязването на задната голямопищялна артерия в дясно реализира
признака разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите
увреждания са причинили в съвкупност временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (л. 312-325 от съдебното дело).
От медицинските документи, от показанията на св. Г.А. и на св. А. Н.
(бивша негова съпруга) се установява, че лечението на пострадалия било
дълговременно-продължило повече от четири месеца. Петдесет и седем дни
след изписването му от болнично заведение в дома на пострадалия идвала
медицинска сестра, която срещу заплащане, два пъти на ден му правила
превръзки. Пострадалият изпитвал жестоки болки. След физическото си
възстановяване изпаднал в депресия, отказвал да излиза навън и да се среща с
хора. Кариерата му като футболен съдия била в застой, тъй като не могъл да
възстанови подвижността на долните крайници, която имал отпреди
нападението. От получените при инцидента рани, а и от проведената
7
медицинска интервенция получил белези, които са с постоянен характер и са
причинили загрозяване, макар и да не са довели до решителна промяна на
външния му вид.
От назначената основна (на досъдебното производство) и допълнителна
(в съдебната фаза) експертизи на подс. Ч. е видно, че при прегледа на
17.08.2016г. той е имал следните травматични увреждания: оток в областта на
носа, кръвонасядания по лигавицата на горната устна вдясно, охлузване в
областта на дясната подбедрица. Уврежданията в областта на лицето се
дължат на удари с твърд, тъп предмет, какъвто е човешкият юмрук, а
охлузването в областта на десния крак се дължи на тангенциалното действие
на твърд, тъп, ръбест предмет. По своята медикобиологична характеристика
тези увреждания са причинили на подсъдимия болка, а в случай, че се приеме,
че Ч. е получил обилен кръвоизлив от носа и счупване на носните кости,
следва да се приеме, че при него е имало временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му.
От изготвената ДНК експертиза на веществени доказателства (протокол
№ 17/ДНК- 339) се установява, че по обувките, панталоните и тениската, с
които е бил облечен подсъдимият, е определен ДНК профил, който напълно
съвпада с профила на пострадалия Г. Ч. (т. 4, л. 49 - 53 от д.п.). Негов ДНК
профил е открит и при ДНК изследването на отривката, иззета от канала на
мивката в кухнята в жилището на подсъдимия след извършеното претърсване
и изземване на адреса на ул. "***" № 90, ет. 3, ап. 9. (Протокол № 17/ДНК-341
- т. 4, л. 91-95 от д.п.).
От изготвената по делото съдебно психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия Ч. е видно, че той е психично здрав, могъл е да
разбира свойството и значение на извършеното, към процесния момент е бил
в обикновено алкохолно опиване и състоянието му не се е разгърнало до
физиологичен афект (т. 3, л. 35-50).
Намерената в дома на подсъдимия растителна маса била подложена на
експертно изследване, което установило, че представлява коноп (марихуана) с
процентно съдържание на тетрахидроканабинол от 14.6 процента и с тегло
4.95 грама. Стойността й възлиза на 29.70 лева. (физико-химични експертизи
на т. 3, л. 9-10 и л. 15-16, а също и оценителна експертиза на т. 3, л. 21-23 от
д.п.).
В хода на досъдебното производство на експертно изследване са били
подложени и намерените в дома на подсъдимия оръжия. За три от тях, а
именно: автомат Sa vz 58V(Samoralvzor), калибър 7.62x39 мм., картечен
пистолет „Судаев“, модел 43, кал. 7.62x25 мм с № ВС-07377, произведен през
1953 г. и едноцевна гладкоцевна пушка "ИЖ — 18", кал. 12 с № КО 0403,
преработена в еднозарядна нарезна пушка за стрелба с патрони кал. 7.62 х. 39
мм., балистичната експертиза установила, че представляват огнестрелни
оръжия, годни да произвеждат изстрели, за които според приложената в т. 3,
л. 127 справка от 06 РУ СДВР подсъдимият не е притежавал разрешение за
8
носене, употреба и съхранение по ЗОБВВПИ.
За да приеме тази фактическа обстановка, решаващият съд е събрал
множество доказателства, които прецизно е посочил и обсъдил,а именно:
гласни доказателствени източници: обясненията на подсъдимия Ч.,
включително и прочетените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК,
показанията на свидетелите Г.А., В. К. (включително и частично прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК от досъдебното производство), Р. Я., В. З.
(изцяло прочетени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 от
НПК), М. К. (включително и изцяло прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК от досъдебното производство), М. Г. (включително и частично
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК от досъдебното производство),
А. Ч., Р. Г., Г. П., Д. А., А. Н.; приетите експертизи са: видеотехнически
експертизи (т. 2, л. 15-20 и т. 2, л. 25-27 от .д.п.), съдебно медицинска
експертиза на подсъдимия (т. 2, л. 7 от д.п.), допълнителна съдебно
медицинска експертиза на подсъдимия (л. 268-276 от съдебната фаза),
повторна тройна съдебно медицинска експертиза на пострадалия Г.А. (л. 312-
325 от съдебната фаза), съдебно биологични експертизи (т. 2, л. 32-35, т. 2, л.
40-43, т. 2, л. 56, т. 2, л. 96-100, т. 3, л. 59-60, т. 2, л. 48-50, т. 2, л. 87-89, т. 2,
л. 65 и сл. ,т. 2, л. 72-73, т. 2, л. 80 - 82- 82 - всички от д.п.), съдебно
оценителна експертиза (т. 3, л. 21-23 от д.п.), ФХЕ (т. 3, л. 9-10 и т. 3, л. 15-16
от д.п.), СМЕ на ВД (т. 4, л. 15-17, т. 4, л. 49-53, т. 4, л. 62, т. 4, л. 70 и сл., т. 4,
л. 76-78, т. 4, л. 83-86, т. 4, л.91-95 -всички от д.п.), балистични експертизи (т.
2, л. 106-118 и т. 4, л. 22-27 от д.п.), дактилоскопна експертиза (т. 3, л. 70-71
от д.п.), СППЕ на подсъдимия (т. 3, л. 34-50 от д.п.); писмените доказателства
и доказателствени средства са\ том 1 - трудов договор № 1/12.08.2010г.(л. 17),
протокол от 17.08.2016г. за оглед и фотоалбум към него (л. 49-50 и л. 53-56),
протокол за оглед от 17.08.2106г. на заведение "Рибката" и фотоалбум към
него (л. 66-69 и л. 70-74), протокол от 17.08.2016г. за претърсване на
апартамент на ул. "Ген. Ст. Тошев" 90, ет. 5, ап. 9 и фотоалбум към него (75-
78 и л. 79-86), протокол от 17.08.2016г. за претърсване на л.а. "Мерцедес" е
ДК № СА 6483 РТ и фотоалбум, протокол от 17.08.2016г. за следствен
експеримент и фотоалбум (л. 101-102 и л. 103), протокол от 17.08.2016г. за
претърсване на л.а."Тойота" и фотоалбум (л. 106 и сл.), Протокол от
17.08.2016 год. за освидетелстване на подсъдимия (л. 115-116), протоколи за
доброволно предаване от 17.08.2016г. (л. 129 и л. 130), том 3 - експертна
справка № 2052- Х/2016г (л. 3), медицински документи на пострадалия (т. 3,
л. 98-124), справка от служба "КОС" към 06 РУ СДВР (л. 127-130), протокол
от 17.08.2016 за доброволно предаване от подсъдимия на оръжие (л. 136),
справка за съдимост на подсъдимия.
Така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета
за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата,
значими за правилното решаване на делото. Основните фактически
констатации на градския съд са правилно установени, изведени при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
9
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
Относно описаните по-горе фактически положения, които са и основни за
правилното решаване на делото, съдът в съответствие с изискванията на
чл.305,ал.3 НПК е обсъдил всички доказателствени материали и подробно е
обосновал съображенията си, въз основа на които е приел фактологията на
деянието за безспорно изяснена.
При изясняване на фактическата и правна обстановка решаващият съд е
подложил на анализ не само изготвените експертизи, но и всички писмени и
гласни доказателства, като е отделил особено задълбочено внимание на
обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия и свидетелите.
Съдът прецизно е посочил кои са спорните и безспорно установени факти и
обстоятелства и е дал подробен отговор в изготвените мотиви.
От съществено значение по делото и на първо място следва да бъдат
разгледани обясненията на подсъдимия, които освен
доказателствено средство са и основно
средство за реализиране правото на защита, упражняването на което води до
задължения за поведение, насочено както към разкриване на обективната
истина, така и важен източник на доказателства,чиято истинност и
достоверност следва да бъдат проверени, поради което изискват особено
внимателен подход. За съда възниква задължението да прецени внимателно и
задълбочено тези доказателствени средства в контекста на показанията на
свидетелите,на другите обективни доказателства по делото, на собствената им
логичност и вътрешна убедителност.
В конкретния случай и във връзка с обвинението по пункт 1 (по
чл.115,вр.чл.18 НК) по хронология свидетелските показания следва да се
обособят в три отделни групи:
-в първата група са включени показанията на свидетелите отнасящи се
до случилото се в ресторант „Рибката“ (свидетелите Ч., св.К.,св.Я.,св.З.,св.К.
и св.Г.);
- във втората група са обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите, касаещи случилите се събития пред хлебопекарна
„Бримекс“(св.А. и св.К.)
- и третата група свидетели касаещи събитията след това и намирането
на пострадалия (показания на свидетелите Ч., св.Г., св.П. и св.А.).
Първоинстанционният съд е гласувал вяра на показанията на св. Ч., К., Я., З.,
К.,Г., Ч., Г.,П. и А..
На първо място от показанията на първите петима свидетели (Ч., К.,
Я., З., К.,Г.) безспорно се установява, че на инкриминираната дата след
полунощ тези лица са се намирали в заведението „Рибката“, разделени в две
отдени компании, като пострадалият, видимо алкохолно повлиян, се
присъединил към компанията на подсъдимия, като имал провокативно и
противоправно поведение, ескалирало от словесни обидни и заканителни
10
реплики, до физически сблъсък със свидетеля М. Г.. Безспорно е било
установено и че по този повод подсъдимият и пострадалият излезли пред
самото заведение, където си разменили взаимно удари. Впоследствие след
намесата на свидетелката К. и подсъдимият, и пострадалият се върнали в
заведението, като конфликта между тях двамата и останалите лица от групата
на подсъдимия бил преустановен поне от външна страна. Правилно съдът не
е дал вяра на показанията на частния обвинител (св.А.) относно твърденията
му, че е бил провокиран от групата на подсъдимия, тъй като показанията му
са недостоверни и в противоречие с останалите доказателства.
По отношение на третата група свидетели (св.Ч.,Г., П. и А.) няма
основания да не бъдат възприети в цялост, като обективни и последователни,
тъй като същите се отнасят до обстоятелствата, при които е бил намерен
пострадалият А.- в безпомощно състояние в ж.к.“Борово“,пред вход „Е“ на
блок 217. Съдът изцяло е кредитирал и показанията на свидетелката А.
Н.,която е дала сведения относно здравословното състояние на пострадалия
след инцидента и за последвалите усложнения вследствие на травмите.
По отношение на последвалите събития пред
хлебопекарна“Бримекс“,след като подсъдимият и пострадалият напуснали
заведението „Рибката“ през различни входове, правилно съдът е отхвърлил
обясненията на подсъдимия, (че бил нападнат от пострадалия, ударен и
съборен на земята), приел е за обективни показанията на пострадалия, като
приел, че с решително значение са медицинските експертизи на пострадалия
и на подсъдимия, видеотехническата експертиза на записа от охранителната
камера пред хлебопекарна „Бримекс“, биологичните и двете ДНК експертизи
на веществени доказателства, които обследват следите от кръв, намерени по
дрехите на подсъдимия и дома му, и съдебно психолого - психиатричната
експертиза на подсъдимия. В подкрепа на тези изводи са и коментираните по-
горе показания на свидетелите Ч., Г.,П. и А., от които се установява,че по
оставената от пострадалия кървава диря, са намерили същия в безпомощно
състояние пред вход „е“ на блок 217 в ж.к.“Борово“, след което са
сигнализирали екипите за спешна медицинска помощ и полицията.
При изготвяне на мотивите си съдът е съобразил всички критерии и не е
допуснал нарушение на чл.305,ал.3 НПК. Съдът е дал правилен отговор на
въпросите по чл.301,ал.1 НПК и е направил констатациите си след
съпоставяне на цялата съвкупност от събраните по делото доказателства.
Следва да се подчертае, че фактическите обстоятелства на деянието
подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени средства,
с оглед на което решаващият съд в крайна сметка правилно е основал
фактическите си изводи за престъпното поведение на подсъдимия (относно
случилото се пред хлебопекарна“Бримекс“ и нападението над пострадалия)
на логически кореспондиращите помежду си показания на посочените по-горе
свидетелски показания и останалите доказателства. Първостепенният съд е
изпълнил задължението си да прецени внимателно и задълбочено тези
доказателствени средства в контекста на останалите обективни доказателства
11
по делото, на собствената им логичност. Именно съобразявайки тези
критерии, съдът е приел за достоверни показанията на тези свидетели ,вкл. и
на свидетеля А. ,изготвените експертизи (видеотехническата експертиза на
записа от охранителната камера пред хлебопекарна „Бримекс“, биологичните
и двете ДНК експертизи на веществени доказателства, съдебно психолого -
психиатричната експертиза на подсъдимия), а обясненията на подсъдимия е
отхвърлил като недостоверни. При анализа на доказателствата и САС стига
до същите изводи.
От правна страна относно обвинението по пункт 1 ,касаещо деянието по
чл.115,вр.чл.18,ал.1 от НК, настоящият състав намира,че доказателствата не
сочат на извършен опит за убийство, а до престъпление по чл.129,ал.2 от НК.
Следва да се посочи, че в отменителното решение на ВКС също е било
посочено,че квалификацията на деянието по чл.129,ал.2 от НК е правилна.
Разграничителният критерий между тези два състава е свързано с обективно
извършените действия, които обективират и умисъла (психическото
отношение -умисъл или непредпазливост, като опит за убийство е възможен
само при пряк умисъл).
По делото безспорно е установено, че в разглеждания случай
подсъдимият е нанесъл няколко удара с неустановен по делото предмет с
режещ ръб, в долната част на тялото на пострадалия, (краката и седалищната
област концентрирани в задната им част) . Единственото увреждане в друга
област на тялото със защитен механизъм е дясната длан на пострадалия.
Увреждания в други части на тялото, включително глава, гърди, сърце, т.е. в
жизненоважни области, чието засягане би довело до причиняване на летален
изход липсват. Установено е, че всички рани са порезни, като ударите не са
били нанесени със значителен интензитет, този извод не се променя от
продължителността на нанасянето на ударите, които от техническата
експертиза по делото и от огледа на вещественото доказателство, извършен
пред първия съд е видно, че са продължили около 20 секунди или много по-
малко от минута. От показанията на самия пострадал също е установено, че
преди, по време или след нанасяне на ударите подсъдимият не е отправял
никакви реплики,свързани със закани за убийство. Не на последно място
всички увреждания по медико-биологична характеристика поотделно и в
съвкупност представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от
НК. Тези обективни обстоятелства несъмнено обуславят умисъл за
причиняване на телесна повреда, а не за убийство. От субективна страна
деянието е било извършено при пряк умисъл.
По отношение на обвинението по пункт 2, касателно обвинението по
чл.354а,ал.3 от НК, настоящият състав намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Видно от приложеният протокол за претърсване и изземване
от жилището на подсъдимия е намерено и иззето процесното количество
наркотик. В конкретния случай, подсъдимият без надлежно разрешение е
държал високорисково наркотично вещество и обвинението е доказано от
обективна и субективна страна. Конопът е високорисково наркотично
вещество,което е определено като Т.а съгласно приложение №1 от Закона за
12
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. За Т.а вещество е
наложена пълна забрана, както за производство, така и всички останали
форми на изпълнителното деяние –
преработка,разпространение,държане,превозване или пренасяне, като дори и
обикновеното държане е въздигнато в престъпление.
От субективна страна деянието е било извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието
знаейки,че държането на наркотични вещества,без разрешително е
забранено, предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и е
искал тяхното настъпване.
По отношение на квалификацията на деянието, настоящият въззивен
състав намира, че деянието следва да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 НК
(маловажен случай), изхождайки от малкото количество наркотично
вещество, ниският процент на активно действащия компонент,
незначителната стойност на инкриминираното вещество, невисоката степен
на обществена опасност на дееца ,добрите му характеристични данни факта,
че наркотичното вещество принадлежи на т.н. „мека дрога“,чиято употреба
води единствено до възникване на психическа, но не и на физическа
зависимост,че не е предназначено за трети лица и всичко това разкрива много
ниска степен на отрицателно въздействие върху обществените отношения,
чието охраняване цели състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК.
По отношение на обвинението по пункт 3 от обвинението, касателно
извършеното престъпление по чл.339,ал.1 от НК, настоящият състав намира
същото за доказано. Предметът на престъплението включва три
самостоятелни обекта, които са намерени в домът на подсъдимия, като в
никакъв случай не може да се говори за малозначителност на деянието.От
доказателствата е установено,че в домът на подсъдимия са били намерени и
други обекти,за които той е имал разрешение (подсъдимият е тренирал
спортна стрелба),от което следва извода,че е бил много добре запознат с реда
и начина за получаване на разрешение ,за да притежава и държи
инкриминираните вещи. Решаващият съд е изложил подробни мотиви, които
изцяло се споделят от настоящата инстанция.
По наказанието:
Във връзка със справедливостта на присъдата САС намира за установено
следното: При изложените мотиви от настоящата инстанция относно
преквалификацията на деянието от опит за убийство в такова по чл.129,ал.2
от НК, за което законодателят е предвидил наказание до шест години
лишаване от свобода, се налага и промяна в неговият размер. При преценка
на отговорността обективно следва да се отчетат всички относими
обстоятелства и правилно да се прецени санкцията, която подсъдимият следва
да понесе за извършеното от него престъпление. Към категорията
обстоятелства, които следва да се третират като смекчаващи ,съобразявайки и
възможностите за поправително превъзпитателната функция на наказанието,
13
апелативният съд счита, че следва да се посочи чистото съдебно минало на
подсъдимия, много добрите му характеристични данни, сравнително младата
му възраст,трудовата му заетост, социалната и житейската му реализация,
характеризиращи го като личност с ниска степен на обществена опасност,
противоправното поведение на самия пострадал, обстоятелството, че
деянието е извършено преди пет години. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени броят на съставомерните по
чл.129,ал.2 от НК телесни увреждания, предприетите медицински
интервенции и получените от пострадалия загрозяващи белези, начина на
извършване и степента на обществена опасност на деянието,като наказанието
следва да бъде определено около средния размер предвиден в закона.
Централният въпрос във връзка с наложеното наказание, е този за
приложението на чл.66, ал.1 НК, респ. за необходимостта с оглед постигането
на генералната и специалната превенция подсъдимият да бъде изолиран от
обществото чрез постановяване на ефективното изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода". Според САС при наличните по делото
доказателства и най-вече с оглед тези, касаещи личността на подсъдимия ,
настаняването му в затвор би било неоправдано. Действително касае се за
тежко по вид престъпление срещу личността –причиняване на средна телесна
повреда на друго лице. Изтъкнатите по-горе смекчаващи отговорността на
подсъдимия, разгледани в контекста на възрастта му и социалната му
реализация, със сигурност не изискват реално изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за постигане на поправянето му. В разглеждания случай
ефективното изтърпяване на наказанието от подсъдимия за престъплението,
което е извършил, би се свело само и единствено до самоцелно и безсмислено
възмездие, тъй като обективно липсва необходимост той да се изолира
тепърва от обществото, за да се въздейства положително върху него. Със
своят живот до момента подсъдимият е показал, че не е личност с висока
степен на обществена опасност. Напротив- живеел е в нормална социална
среда, продължил е образованието си във висше учебно заведение, бил е
трудово ангажиран. Действително ръстът на престъпления срещу личността е
висок, като висок е и обществения резонанс от тях. Решаващият критерий
обаче за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя именно от това,
дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне
на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, той реално да го
изтърпи. С оглед на изложените съображения САС приема, че са налице
условията на чл. 66 ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода по отношение на подсъдимия , тъй като за постигане
целите по чл. 36 НК не е необходимо и обществено оправдано той да бъде
принудително изолиран от нормалната среда, в която живее.
При тази преценка въззивният съд не игнорира значението на
генералната превенция, която не би могла да има доминиращо значение при
разрешаването на въпроса за необходимостта (респ. липсата на такава) от
реално изтърпяване на наказанието, тъй като, за да въздейства положително
върху обществото, наказанието трябва да е справедливо - стриктно да
14
съответствува на моралната укоримост на конкретно извършеното
престъпление и на обществената опасност на конкретния деец. Целите на
генералната превенция винаги се постигат чрез индивидуалната, а не с
абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на
наказанието. В този именно аспект въззивната инстанция счете, че в
разглеждания случай липсват основания за постановяване на ефективно
изтърпяване на наложеното на подсъдимото лице наказание.
По наказанието относно пункт 2, за извършеното престъпление по
чл.354а,ал.3 и с оглед изложените мотиви за неговата преквалификация по
чл.354а,ал.5 от НК, съобразявайки посочените по — горе обстоятелства,
количеството на държаното наркотично вещество, което е незначително, и
неговата стойност, която също е в ниски размери, съдът прецени, че следва да
наложи наказанието „глоба“ в размер на 700 лева, което се явява адекватна
санкция спрямо конкретния деец. В случая подсъдимият не следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагането на наказание по чл.78а от
НК, поради забрана за приложение на тази разпоредба при множество
престъпления.
По отношение на наказанието относно извършеното престъпление по
чл.339 от НК, присъдата следва да бъде потвърдена,тъй като дори и да се
приеме, че това наказание е занижено,както е посочил предишния състав на
САС(с който извод настоящият състав се съгласява), поради липсата на
протест положението на подсъдимия не може да бъде утежнявано.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен по три самостоятелни
престъпления, на основание чл.23,ал.1 от НК въззивният съд определи общо
наказание по тях, а именно в размер на три години лишаване от свобода, като
на основание чл.23,ал.3 от НК следва да се присъедини и наказанието „глоба“
в размер на 700 лева. На основание чл.66,ал.1 от НК наказанието лишаване от
свобода следва да бъде отложено за срок от пет години.
По гражданския иск:
Независимо,че престъплението по чл.115,вр.чл.18,ал.1 от НК е
преквалифицирано по чл.129,ал.2 от НК, приетият граждански иск е
основателен,извършеното от подсъдимия престъпление по посочената
квалификация е причинило неимуществени вреди ,като макар и
квалификацията да е една, включва в себе си няколко увреждания.
Пострадалият е претърпял много големи болки и страдания, оздравителният
процес е продължил дълго, 57 дни след изписването му от болницата два
пъти на ден е бил посещаван от медицинска сестра за поставянето на
превръзки, вследствие на нараняванията , а при последвалите операции е
получил белези за цял живот,била е намалена двигателната му активност
15
,което пък е ограничило възможността му да бъде пълноценен футболен
рефер. Предвид тези обстоятелства, настоящият състав намира, че реалния
обем на действително изживените от гражданския ищец морални болки и
душевни страдания, неговите негативни емоционални преживявания сега и в
бъдеще, доколкото е получил белези за цял живот, следва да определи, че
справедливото парично обезщетение възлиза на сумата от 100 000 лева. За
разликата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен със следващите се от
това последици по отношение на първоинстанционната присъда в посока на
нейното изменение.
С оглед изменението в тази част, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданската претенция.
По възраженията на подсъдимия:
Жалбата на подсъдимия и заявеното искане за отмяна и постановяването на
оправдателна присъда са неоснователни.
За да постанови присъдата, съдът е събрал достатъчен по обем доказателства,
които прецизно е посочил и анализирал. Обосновано е прието,че
подсъдимият е извършител на престъпленията, в които е обвинен и
авторството доказано. От доказателствата по делото по категоричен начин е
установено поведението на подсъдимия и по трите пункта на обвинението
през инкриминираната дата. Безспорно е било установено,че причината за
извършване на престъпните деяния се дължи изцяло на неговото виновно
поведение. Събраните по делото доказателства са в достатъчен обем за да
формират наличието на категорична доказаност на обвиненията , налице е и
пряката причинно следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия и настъпилия резултат. Неоснователни са възраженията на
защитата относно липсата на мотиви относно субективната страна по пункт
първи на обвинението. Решаващият съд е изложил подробни мотиви,
обосноваващи становището на съда,че е извършен опит за убийство при пряк
умисъл. По отношение на отразеното в писмената жалба,че свидетел с
фамилно име Я. не е разпитвано, безспорно е така, но видно от материалите
по делото се установява, че е проведен разпит на св. Я. и при изписване на
името му е допусната техническа грешка.
По жалбите на частния обвинител:
Развити са доводи, че въззивната жалба на подсъдимия е с бланкетен характер
,а размера на присъденото обезщетение е в изключително намален размер.
16
Настоящият състав намира за неоснователни тези доводи,тъй като жалбата на
адв.К. отговаря на изискванията на чл.320 от НПК. По отношение размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди бяха изложени мотиви и
същите не следва да се преповтарят.
По изложените съображения настоящият състав намери, че са налице
предпоставки за изменение на обжалваната присъда в наказателно и
гражданско осъдителните й части, посочени в мотивите на настоящото
решение, като в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното и на основание чл.337,ал.1,т.1, т.2,ал.3,вр.чл. 334,
т. 3,чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 21.05.2019 год. по н.о.х.д. № 1101/2018г. на СГС, 18-ти
състав в наказателната и гражданската части, в частта относно режима и в
частта относно дължимата за гражданския иск държавна такса, като по пункт
едно и три от обвинението:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подс. Р. Н. Ч. от престъпление
по чл. 115, вр. с чл. 18 от НК в Т.а по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което
при условията на чл. 54 от НК му налага наказание от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.
На основание чл. 304 от НПК оправдава подсъдимия Р. Н. Ч. по
първоначалното обвинение по този пункт да е извършен опит за убийство;
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подс. Р. Н. Ч. от престъпление
по чл. 354а, ал. 3 от НК в Т.а по чл. 354а, ал. 5 от НК и при условията на чл.
54 от НК му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на СЕДЕМСТОТИН лева.
На основание чл. 304 от НПК оправдава подсъдимия Р. Н. Ч. по
първоначалното обвинение по този пункт;
-
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ общо наказание, а именно
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал.1 от
17
НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.23,ал.3 от НК към лишаването от свобода ПРИСЪЕДИНЯВА
наказанието „глоба“ в размер на СЕДЕМСТОТИН лева;
- ОТМЕНЯ присъдата в частта относно режима и ефективното
изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода;
- НАМАЛЯВА размера на уважения гражданския иск на 100 000 (сто
хиляди) лева и дължимата държавна такса за уважената част на този иск на
4000 (четири хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС в 15 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18