№ 7278
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158196 по описа за 2023 година
Предявен е от В. А. Т. срещу „**** установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от Договор
за паричен заем № ****, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер
на 273,48 лева.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № **** от
09.09.2022г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 800 лева. В договора
била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от нея на такса за бързо разглеждане в
размер на 273,48 лева. Сочи се, че заплащането на такса за „бързо разглеждане“ е включена
към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Счита, че посочената клауза е
неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Посочва, че тази клауза е нищожна
и поради противоречие с добрите нрави, тъй като води до оскъпяване на кредита, за което не
се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба. Намира я за
нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за
справедливост и добросъвестност. Противоречала и на ЗПК - чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК. По
съществото си била добавък към възнаградителната лихва, поради което посоченият в
договора ГПР не съответствал на действително прилагания, което било заблуждаваща
търговска практика. Сочи, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Моли за уважаване на претенцията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане. Поддържа, че с клаузата не се
накърнявали добрите нрави, не била в противоречие с общоприети житейски норми на
1
справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в
обществото. Твърди, че твърдението на ищеца, че ГПР не отговаря на истината и не бил
изчислен съгласно методиката било неоснователно. Поддържа, че всяко действие, което
кредиторът бил предоставил, било по желание на потребителя, като допълнителното
действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит, т.е. договорът можел
да се сключи и без него. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване сключването на договора за заем със соченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза.
В тежест на ответника е да установи, че оспорената клауза е действителна, включително
е договорена индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити
според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
В конкретния случай с определението от 02.02.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.04.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за паричен заем № ****
от 09.09.2022г.
Освен безспорния му характер гореописаното обстоятелство се установява и от приетия
като доказателство препис от Договор за кредит с номер МАХ_50056450 от 09.09.2022г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредиторът се задължава да предостави потребителски
кредит на кредитополучателя в размер на 800 лева, а кредитополучателят се задължава да
върне заемната сума на кредитора при условията на договора и Общите условия, явяващи се
неразделна част от него. В чл. 5 е посочено, че страните се съгласняват за следните условия
на договора за кредит: 800 лева, размер на кредита при 8 броя погасителни вноски в размер
на 114,50 лева всяка; срок на кредита- 8 месеца; обща стойност на плащанията 916 лева при
ГПР в размер 42,27 % и ГЛП в размер 37,33 %.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата,
регламентираща такса за бързо разглеждане съдът намира следното.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането при условията на т. 7.3 от
Раздел Пети от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за
кредит е в размер от 273,68 лева и е дължима на равни части през периода на кредита
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора.
Съгласно чл.7.3 от общодостъпните Общи условия на ответното дружество срещу
изрично заявено желание и заплащане на парична сума, кредитоискателят може да ползва
2
бързо разглеждане по своя кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се
разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано
от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато
искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен
ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в
настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ
работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали
поради невярно декларирана от кредитоискателя и/или непотвърдена от кредитора
информация, невъзможност за контакт с кредитоискателя или с допълнителните лица,
посочени за контакт (например при изключен мобилен телефон или неотговаряне при
телефонно позвъняване), както и но не само при технически проблеми. Заплащането на
паричната сума за бързото разглеждане се дължи от кредитоискателя само в случаите,
когато кредитът бъде усвоен и не се дължи ако искането за отпускане на кредит не бъде
одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от кредитния продукт, за който
кредитоискателят кандидатства, като за негова информация този размер е посочен в
Стандартния европейски формуляр (СЕФ) за продукта, за който той кандидатства и след
изрично изявено желание от страна на кредитоискателя за нейното ползване и в случай, че
бъде одобрен за кредит, тя се залага в неговия договор за кредит. В случай, че
кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде
одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно
погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване
на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита.
Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по
усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с
действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задължения преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
3
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради
което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Видно от
гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на
заетата сума и периода на договора /от избрания от кредитоискателя кредитен продукт/. С
оглед на което размерът на таксата се преценява във всеки конкретен случай спрямо
параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързан с предоставянето на самия кредит.
На следващо място, по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че при
разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и
неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за
отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/
не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно.
Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на
цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на
съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. №
5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение №
5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му се присъдят. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 27 от делото.
Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към
което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е
приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без изслушване на
вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в
проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на страните.
С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба-
становище. Поради гореизложеното на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да
4
се присъди възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу
„****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит с
номер МАХ_**** от 09.09.2022г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане
в размер на 273,48 лева.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на
В. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***,
фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 480
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на В. А. Т..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5