Мотиви към Присъда № 3 от 10.01.2018 г., постановена по НОХД
№ 7727 по описа за 2017 г., ПРС, XXVI н.с.
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е внесла Обвинителен акт против К.З.К. с ЕГН: **********
за това, че на 02.03.2017 г. в гр. Пловдив при управление на лек автомобил
,,Мерцедес Ц 180‘‘ с рег. № *** при нарушаване на правилата за движение е причинил
средна телесна повреда на В.А.К., като деянието е извършено на пешеходна пътека
– престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква ,,А‘‘, пр. 2, вр. ал. 1,
буква ,,Б‘‘, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1 НК.
В провелото се разпоредително заседание прокурорът намира,
че делото е подсъдно на РС – гр. Пловдив, както и че няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В хода на съдебните прения посочи, че в случая
е приложима разпоредбата на чл. 343А, ал. 1, буква ,,А‘‘ от НК, поради което са
налице и предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия и налагането му на административно наказание. Предложи същото да
бъде в размер от около 1500-2000 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години.
Пострадалият В.К., чрез повереника си адв. П. заяви, че не
желае да участва по делото.
Защитникът адв. К. се солидализира със становището на
прокурора, като заяви, че желае делото да протече по особените правила на чл.
371, т. 2 НПК. В хода на съдебните прения поиска оправдаването на неговия
клиент, доколкото същият не бил нарушил вменените му за такива правила за
движение. Евентуално би могъл да е нарушил други правила за движение, но за тях
липсвало повдигнато обвинение. При положение, че не се споделят тези доводи
изразява съгласие с предложението на прокурора подсъдимият да бъде признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност и да му се наложи глоба в
минимален размер, но без лишаване от право да управлява МПС.
В разпоредителното заседание подсъдимият заяви, че желае
делото да се разгледа незабавно по реда на глава 27 НПК. Съдебното следствие
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства относно тези факти. По време на съдебните прения заяви,
че е съгласен с казаното от своя защитник, като в последната си дума изрази съжаление
за случилото се.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено
следното:
Подсъдимият К.З.К. е роден на ***г***, обл. Пловдив, със средно специално
образование, неосъждан, работещ като **, неженен, правоспособен водач категории
В, М,АМ,В 1, притежаващ лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180" с рег.№ ***.
На 02.03.2017г., в гр. Пловдив, следобяд около 17,30-18.00 часа подсъдимият
К.К. пътувал с личния си лек автомобил „Мерцедес Ц 180" по бул."Цар
Борис Трети Обединител" по посока на автомагистрала ,,Тракия‘‘ с намерение
да се прибере в с. ***, където живеел.
Същият завил на кръговото кръстовище между посочения булевард и булевард
„Дунав" в лявата лента на северното платно на бул. "Дунав" в
посока от изток на запад, като спрял пред пешеходната пътека, намираща се
близко до № 51 на булевард „Дунав" в района край автобусна спирка на
градския транспорт. По това време платното на булевард „Дунав" било
пресичано по обозначената с хоризонтална маркировка и пътен знак пешеходна
пътека от пешеходеца - св. В.А.К. и от негова внучка в посока от юг на север. Последната
изпреварила дядо си и преминала по-бързо по пешеходната пътека, пресичаща
северното платно за движение на бул. "Дунав". Св. К., който е
възрастен човек - роден през 1935г., бил стьпил на пешеходната пътека в
северното платно и бавно започнал да се движи по пешеходната пътека пред
спрелите автомобили. В това време подсъдимият без да се увери, че това би било
безопасно за другите участници в движението, решил да потегли с управлявания от
него автомобил, в който като пътничка се возела и негова колежка - св. Р.Н..
Поради разсеяност, както и поради това, че бил частично заслепен от лъчите на
залязващото на запад слънце, той не видял своевременно движещият се от ляво на
автомобила му по пешеходната пътека св. К.. Ударил с предната част на
автомобила си пострадалият К. , като ударът попаднал в дясната страна на пешеходеца
и тялото му се качило на капака на автомобила, след което паднало на платното
за движение пред автомобила, управляван от подсъдимия. Чак след удара последният
спрял автомобила си, като по-голямата
част от дължината
на МПС останала върху пешеходната
пътека, а само предната част на автомобила подминавала пътеката. В момента на
настъпилото ПТП скоростта на управляваното от обвиняемия МПС била около 13
км/час.
Веднага след настъпването на ПТП, К.К. се обадил по мобилния си телефон на
спешен номер 112 и съобщил за настъпването му, като помолил да се изпрати
линейка. Намиращият се наблизо очевидец на случилото се - свидетелят Е.Р.М.заедно
с друга жена помогнали на пострадалия възрастен пешеходец да стане и го извели
извън платното за движение на тротоара. В оказването на помощ на пострадалото
лице се включил и подсъдимият. По повод на настъпилото ПТП бил получен сигнал и
от друг човек с имена Р.Р.с обаждане на тел.112. На место бил изпратен от ОДЧ
на Трето РУ на МВР автопатрул от двама ****— свидетелят Б.В.и колегата му Д.. Веднага
след тях на място пристигнал и екип от „Пътна полиция", в който бил св. Р.Ж..
След това пристигнала и линейка с екип от Спешна помощ, който откарал
пострадалия К., намиращ се в съзнание до МБАЛ „Пловдив". Там му била
оказана оперативна лекарска помощ, тъй като било констатирано, че в резултат на
ПТП-то му е било причинено закрито счупване на горния край на тибията /голям
пищял/, тоест му било причинено счупване на дясната подбедрица в областта на
дясната колянна става, довело до трайна затрудняване движението на долния му
десен крайник.това представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК.
К.К. бил проверен от служителите на полицията за употреба на алкохол, като
пробата се оказала отрицателна. Той признал пред пострадалия, както и пред
полицейски орган, че бил заслепен от слънцето и не видял навреме пресичащия по
пътеката пешеходец. Подсъдимият останал на местопроизшествието до пристигането
на дежурната оперативна група, включваща разследващ полицай, който се заел с
извършване на неотложното процесуално-следствено действие - оглед на
местопроизшествието, за който бил изготвен протокол, придружен с фотоалбум със
снимки. С изготвянето на протокола за оглед било образувано досъдебното
производство.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена автотехническа
експертиза. От заключението на същата се установява, че ударът бил настъпил
върху лявата лента на платното за движение върху маркираната пешеходна пътека в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намирала по
дължина на около 4,0-4,5 м източно от ориентира приет в протокола за оглед. По
ширина около 8,5-9,0 м южно от северната граница на платното за движение.
Скоростта на процесния лек автомобил непосредствено преди задействане на
спирачната система била около 13 км/ч. Водачът на лекия автомобил потеглил,
когато пешеходецът бил на платното за движение от което следва, че водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне произшествието като
отложи потеглянето си, за да пропусне В.К.. Най-вероятният механизъм от
техническа гледна точка бил следният: Водачът на лекия автомобил е спрял преди
пешеходната пътека. През това време пешеходецът В.К. пресичал платното за
движение в посока от юг на север, от ляво на дясно пред автомобила. Когато
пешеходецът е навлязъл на платното за движение, водачът е потеглил и така след
около 1,7 секунди е настъпил удар в предната част на лекия автомобил и дясната
страна на тялото на пешеходеца. Основната причина за настъпването на ПТП от
техническа гледна точка била, че водачът на лекия автомобил е потеглил по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, тоест когато пешеходецът В.К. е
бил на платното за движение в ляво пред автомобила.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза. От нейното заключение се установява, че при настъпилото ПТП на
пострадалия К. било причинено счупване на дясната подбедрица в областта на
дясната колянна става. Описаните травматични увреждания били причинени така,
както било представено в досъдебното производство. Счупването на дясната
подбедрица довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник, по
смисъла на чл. 129 НК за повече от 30 дни.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия К.. В тази насока са и
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: Е.М., Р.Ж.,
Б.В., В.К., които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал.
Тези
гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и
ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия. Всички те
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – време, място, механизъм, начин и авторството на
деянието.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - Справка съдимост, характеристична справка,
протокол от оглед.
От представената справка за съдимост се установява, че
подсъдимият е неосъждан.
От представената справка за нарушител/водач се установява,
че подсъдимият е правоспособен водач, като до момента не е бил санкциониран по
ЗДвП и ППЗДвП.
От представения протокол за оглед се установява разположението
на участниците в настъпилото ПТП.
От представената характеристична справка се установява, че
подсъдимият е с добри характеристични данни.
Съдът
кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал, видно от която се
установява, че при настъпилото ПТП на пострадалия К. било причинено счупване на
дясната подбедрица в областта на дясната колянна става. Описаните травматични
увреждания били причинени така, както било представено в досъдебното
производство. Счупването на дясната подбедрица довело до трайно затрудняване движенията
на долния десен крайник, по смисъла на чл. 129 НК за повече от 30 дни.
Съдът
кредитира и заключението на изготвената авто-техническа експертиза. Видно от
същото се установява, че ударът бил настъпил върху лявата лента на платното за
движение върху маркираната пешеходна пътека в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намирала по дължина на около 4,0-4,5 м източно
от ориентира приет в протокола за оглед. По ширина около 8,5-9,0 м южно от
северната граница на платното за движение. Скоростта на процесния лек автомобил
непосредствено преди задействане на спирачната система била около 13 км/ч.
Водачът на лекия автомобил потеглил, когато пешеходецът бил на платното за
движение от което следва, че водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да избегне произшествието като отложи потеглянето си, за да пропусне
В.К.. Най-вероятният механизъм от техническа гледна точка бил следният: Водачът
на лекия автомобил е спрял преди пешеходната пътека. През това време пешеходецът
В.К. пресичал платното за движение в посока от юг на север, от ляво на дясно
пред автомобила. Когато пешеходецът е навлязъл на платното за движение, водачът
е потеглил и така след около 1,7 секунди е настъпил удар в предната част на
лекия автомобил и дясната страна на тялото на пешеходеца. Основната причина за
настъпването на ПТП от техническа гледна точка била, че водачът на лекия
автомобил е потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
тоест когато пешеходецът В.К. е бил на платното за движение в ляво пред
автомобила.
Настоящият
съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно
съответствие с направените самопризнания от подсъдимия и доколкото съдебното
следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, то не следва да се обсъждат
поотделно всички събрани по делото доказателства. В този смисъл следва да се
посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства
(свидетелски показания и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен състав
констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
При
така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът счете, че с
деянието си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна съставът на престъпление престъпление
по чл.343А, б.А, предл. 2, вр. чл.343, ал.3, предл. последно, буква “а“, предл.
2-ро, вр. ал.1, буква “б“, предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
02.03.2017г. в гр. Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц
180“,с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-чл.20,
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
-чл.119,ал.1
от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като деянието
е извършено на пешеходна пътека, при което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на В.А.К., изразяваща се в счупване на дясната подбедрица в
областта на дясната му колянна става, причинило трайно затруднение движението
на десния долен крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия
От
обективна страна: засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действия -
чрез тях подсъдимият е нарушил посочените разпоредби от ЗДвП и в резултат на
неспазването им на пострадалия е била причинена средна телесна повреда –
престъплението е резултатно.
Съдът
намира, че нарушените разпоредби от ЗДвП се явяват именно тези на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Нарушена
е разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото подсъдимият К. не е контролирал
процесното МПС непрекъснато. В конкретния случай по обвинителен акт липсва
повдигнато обвинение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, а е налице такова по чл. 20, ал. 2 ЗДвП изразяващо се в това, че водачът на моторното превозно средство се е
движел с несъобразена скорост. Последното обаче не се е движело, а е било в
покой след което е потеглило, поради което и не би могло да се извърши така
вмененото нарушение. В обвинителния акт обаче са посочени фактите по които
подсъдимият се е защитавал и доколкото за осъществянето на състава на чл. 343 НК е необходимо нарушаването на правила за движение и подсъдимият се е
защитавал по тези факти, то не би било проблем да се достигне до извод, че той
е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, дори и да липсва повдигнато
обвинение в този смисъл.
Подсъдимият
е нарушил и разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, доколкото при приближаването
на пешеходна пътека той е бил длъжен да пропусне стъпилите на нея пешеходци
като намали скоростта или спре. В случая управляното от подсъдимия МПС е било в
покой и е потеглило в момент, когато на пешеходната пътека се е намирал
постадалият К., вместо да остане в покой. Ето защо, се достигна до извод, че е
осъществен и съставът на това нарушение.
Престъплението
по чл. 343, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НК е резултатно и за осъществяването на
същото е необходимо настъпването на определен резултат, а именно причиняването
на средна телесна повреда. Видно от заключението на изготвената медицинска
експертиза се установява, че на пострадалия К. е било причинено счупване на
дясната подбедрица в областта на дясната му колянна става, което е причинило
трайно затруднение на десния долен крайник.
Подсъдимият
беше оправдан така причинената телесна повреда да е била причинена в резултат
от нарушаване на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП.
По-горе
беше посочено, защо не е налице нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 116 ЗДвП предвижда общо правило за поведение и нарушаването на същата не
се намира в пряко причинна връзка с настъпването на средната телесна повреда на
пострадалия К..
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост – подсъдимият не е
предвиждал настъпване на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Налице
са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, тези
нарушения са в пряка причинна връзка с ПТП и уврежданията на пострадалия.
По
настоящото производство се установяват доказателства за поведение на
подсъдимия, покриващо изискванията на чл. 343 а от НК, като се споделят
направените от прокурора и защитата възражения в тази насока. Доказателствата
по делото позволяват да се формира извод за приложението на привилегирования
състав по чл. 343а от НК в конкретния случай, доколкото безспорно установено е
обстоятелството, че след деянието подсъдимият, е отишъл незабавно при пострадалия
и му е помогнал да се изправи, както и е телефонирал на телефон 112 навеждат на
извод, че е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на В.К..
От
друга страна, приетият правен извод е в съответствие с тълкуването, дадено с
ППВС №1/1983г. на понятието „направил всичко, зависещо от него, за оказване
помощ на пострадалия”. При преценката дали деецът е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалия, следва да се съобразят всички
конкретни обстоятелства, свързани с психо-физиологичното и здравословното му
състояние. В този смисъл е и Решение №238/22.07.87г., ІІІ н.о. на ВКС, в което
е прието приложение на привилегирования състав в случай, в който подсъдимата,
незабавно след произшествието, е предложила на пострадалия да го откара в
болнично заведение, но междувременно друг гражданин повикал линейка и с нея
пострадалият бил превозен до болницата.
Именно
поради изложеното следва да се приеме, че е налице привилегированият състав на
чл.343а, б.а, предл.2, вр. чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 от НК.
В
случая е налице законов дефицит, обвързващ прилагането на чл. 343 А ал. 1 б.
„в” и „г” от НК само с чл. 343 ал. 2 /която има неотносимо към чл. 343 А от НК
съдържание/, предвиденото в ППВС № 1 от 17.01.1983 Г. по н.д. № 8/1982г.
ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е
относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал
от местопроизшествието. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
редакцията на тази норма не е съобразена с последвалите промени на
квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК, както и фактът, че
законодателят е предвидил приложение на тази разпоредба дори и при причиняване
на средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице. Изложеното е в
синхрон с актуалната съдебна практика, изключваща възможността да се приложи
привилегированата норма на чл.343а от НК само в случаите, изчерпателно изброени
в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или
е избягал от местопроизшествието. В този смисъл са напр. Решение №141/2015г. на
Апелативен съд-София, Наказателна колегия, V-ти състав по ВНОХД № 216 по описа
за 2015 година, Решение №42/2016г. на Варненския апелативен съд по ВНОХД № 411
по описа на съда за 2015 г., Решение №
135, постановено по ВНОХД №№ 235/2016г. по описа на ОС – гр. Пловдив. и др.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените фактически и правни
изводи са налице материалноправните предпоставки К.К. да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 343А, буква ,,А‘‘, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 3, пр.
последно, буква ,,А‘‘, пр. 2-ро, вр. ал. 1, буква ,,Б‘‘, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1 НК , доколкото за същото се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация.
Подсъдимият
е пълнолетно лице, не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК
предвижда наказание „лишаване от свобода'' до две години или пробация, като не
са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.
78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При
индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените самопризнания от подсъдимия, чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, изказаното съжаление за
случилото се. Обстоятелството, че същият е направил всичко зависищо от него за
оказване помощ на пострадалия не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото същото е определящо за правната квалификация. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчете възрастта я която се намира пострадалото
лице.
Ето
защо, съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” ориентирано под средния
предвиден в закона размер, а именно 2 000 лева, като именно така определеният
размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за
постигане целите на наказанието и е съобразена с имотното състояние на
подсъдимия.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК предвижда
възможност за съда да наложи и административно наказание лишаване от право да
упражнява определена професия или дейност до три години, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление. Разпоредбата на чл. 343г НК,
предвижда задължително лишаване от право да се управлява МПС за деянието
извършено от подсъдимия. Тълкувайки нормата на чл. 78а, ал. 4 НК обаче се
достигна до извод, че тя предвижда факултативна възможност, но не и задължение.
В конкретния случай подсъдимият К. е правоспособен водач, който до настъпване
на инкриминираното деяние не е бил извършил нарушение по ЗДвП и ППЗДвП. Също
така неговата работа е свързано с ежедневно пътуване с лек автомобил и
лишаването му от право да управлява такъв по-скоро би допринесло за проявяването
на излишна репресия спрямо подсъдимия, вместо за постигане целите на
наказанието предвидени в чл. 36 НК. Ето защо и Съдът не лиши К.К. от право да
управлява моторно превозно средство.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К. беше осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив, направените разноски по делото в размер от 426 лева.
Вещественото
доказателство – компакт диск с три броя аудиозаписи на обаждания до тел.112 –
л.75 от досъдебното производство, беше постановено да остане в кориците на
делото в срока на неговото съхранение.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.
