Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 589 по описа за 2016г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 517, ал.4 от ГПК.
Ищците синдиците на „К.Т.Б.“ АД
/в несъстоятелност/ А.Д., К.М.и Л.И., са предявили иск по чл. 517, ал.4 от ГПК
с искане за прекратяване на търговското дружество – „К.“ ЕООД, ЕИК ******, като
се твърди в исковата молба, че Б.та има изискуемо и неизпълнено вземане срещу
едноличния собственик на капитала на това дружество, а именно длъжника „Х.И.Б.“
АД, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 44882/2015г. на СРС, 49-ти
състав въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за главница в
размер на 35 100 000 евро, договорна лихва 4 934 483,06 лв.
и разноски. Твърди, че е образувано изпълнително дело № 20158440403715 на ЧСИ С.
Я., който със описаното запорно съобщение наложил
запор върху всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество, като
му е издадено постановление за овластяване като взискател по чл. 517, ал.4 от ГПК, поради което претендира прекратяване на ответното дружество. В
допълнителната искова молба оспорва твърденията на ответника, като сочи, че
дори и да е подадена жалба срещу постановлението за овластяване от ЧСИ от
ответника, който е трето за изпълнителното дело лице, то същата е недопустима.
Твърди, че към момента на запорното съобщение с
вх.№20151211124837 в ТР, АВ всички дружествени дялове от капитала на ответното
дружество са собственост на длъжника „Х.И.Б.“ АД, който е едноличен собственик
на капитала, като запорът е вписан под № 20151216161523. Твърди, че извършените
след предявяване на иска действия и заявени за вписване решения на ОС от 05.02.2016г.
целят избягване на търсения от него правен резултат, а и именно –прекратяване
на едноличното ТД, като оспорва истинността на посочената дата в документите, а
именно представената молба за приемане на съдружник от 09.01.2016г. и решение
на едноличния собственик на капитала от 22.01.2016г. С молбата си за
възобновяване на производството по делото от 08.08.2017г. е представил
протокол, в който е обективирано определение за прекратяване на т.д.№
769/2016г. на VІ-9 състав, което е влязло в сила съгласно отразеното в печата.
В хода на производството поддържа предявения иск чрез процесуалния си
представител – адв. Матев, като излага и доводи в писмени бележки.
Ответникът „К.“ ЕООД, преобразуван в хода на съдебното
производство като ООД, оспорва иска по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 26.02.2016г. и допълнителния писмен отговор от
11.05.2016г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си
представител – адв. С.. Поддържа, че според него исковата молба е недопустима,
тъй като той е обжалвал в срок постановлението за овластяване на ищеца от
26.01.2016г. на ЧСИ С. Я.. Сочи, че Б.та-ищец е кредитор
само на един от съдружниците в „К.“ ООД, а именно „Х.И.Б.” АД и няма право да иска прекратяване
на дружество по чл.517, ал.4 ГПК, а ИМ е неоснователна. Сочи, че
постановлението за овластяване е издадено след датата на вземане на решение за
увеличаване на капитала на „К.” ООД, чрез приемане на съдружник, видно от
приложената молба от 09.01.2016 г. и протокол от решения от 22.01.2016 г. на „Х.И.Б.”
АД, достъпни и по партидата на „К.” ООД. Сочи, че запорът на ищеца под №004, е вписан по искане на
ЧСИ, на 16.12.2015 г., и е след вписване
на запор № 003, по дело
№2362/2015 г., на Апелативен съд-София, по чл.629а, ал.1, т.2 вр. с чл.630, ал.1, т.4 ТЗ, който е вписан на 02.09.2015
г., в полза на кредиторите на несъстоятелността и след запор №002, вписан на 08.06.2015 г., в полза на
КОНПИ по изп.д.№ 20151110400331 на ДСИ, които също са
вписани върху дяловете на съдружника „Х.И.Б.” АД, и са наложени преди запора на
ЧСИ и са противопоставнми
на КТБ(н.), поради което банката няма право да иска прекратяване на
дружеството по реда на чл.517, ал.4 ГПК, след като има вписани преди това
запори, които са й противопоставими. Сочи, че със
Заявление А4 № 20160205180251 от 05.02.2016 г. е заявено за вписване в Търговския регистър промяна в
обстоятелства - увеличаване на капитала на „К.“ ООД („К.“) чрез приемане на нов
съдружник и промяна на правноорганизационната форма
на дружеството от ЕООД на ООД, като с оглед горното ответното дружество не е
еднолично и за да се постигне прекратяването му по реда на чл. 517 от ГПК
следва да бъдат спазени изискванията на чл. 517, ал.3 от ГПК, а именно: след налагане на запора съдебният изпълнител
връчва на дружеството изявление по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като
съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява
взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако
вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този
момент, каквото изявление не е връчвано. Ответникът „К.” ООД сочи, че е получил препис от ИМ, по която е
образувано настоящото дело на
10.02.2016 г. и едва на тази дата
е уведомен, че срещу него има предявен иск от КТБ(н.), по чл.517, ал.4 ГПК и за
постановлението, с което ЧСИ е овластило КТБ(н.) да предяви иск прекратяване на
представляваното от мен дружество, като към тази дата процедурата по увеличаване на капитала, чрез приемане на нов съдружник в
„К.” ООД, е вече приключила и съответните промени са надлежно заявена за
вписване на 05.02.2016 г., в Агенция по вписванията — Търговски регистър по
партидата на дружеството.
По молба и съгласно протоколно
определение от 20.10.2017г. е встъпило като трето лице-помагач на ищеца
дружеството „Д.к.к.“ ЕАД, която твърди, че по силата
на договор за продажба на вземания чрез пряко договаряне, сключен на
18.09.2017г. е придобил вземанията на ищцовата банка
по договора за банков кредит от 08.12.2011г. и анексите към него. В хода на
производството излага в писмени становища доводи по възраженията на ответника и
оспорва същите чрез процесуалния си представител – адв. А., като претендира
уважаване на иска.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
и се установява, че на 22.08.2015г. по ч.гр.д.№ 44882/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 49-ти състав, в полза на ищеца са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които длъжникът „Х.И.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, офис 24, е осъден да заплати на кредитора
КТБ АД (н.) сумата от 35 100 000 евро - главница, ведно със законната лихва,
считано от 29.07.2015 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер
на 4 934 483,06 лева и сумата от 1 175 039.65 лв. - разноски по делото. Във
връзка с оспорване на вземането е било висящо т.д.№769/2016г. на СГС, VІ-9
състав, до приключване на което е било спряно настоящото производство, но
същото е прекратено с влязло в сила на 18.05.2017г. определение от 16.11.2016г.,
с оглед което е стабилизирана издадена заповед и изпълнителен лист. Представени
са на стр. 86 и следващите от делото определението на САД от 27.01.2017г., с
което е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителното
определение на СГС и определението на ВКС под №234/18.05.2017г. по
ч.т.д.№932/2017г., с което не е допусната касация на акта и с постановяването
на което е влязло в сила прекратителното определение.
Не се спори и се установява от
приложеното към исковата молба постановление от 26.01.2016г., че по издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20158440403715 по описа на ЧСИ С. Я.,
рег.№ 844 на КСЧИ, който е издал постановление за овластяване на взискателя да
предяви иск по чл. 517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „К.“ ЕООД. Установява
се, че срещу постановлението е била подадена жалба, по която е образувано частно
гражданско дело под №9770/2017г. на СГС, І г.о., по което е постановено
определение от 21.09.2017г., с което жалбата е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, което определение към настоящия момент е влязло в сила
с потвърждаването му с окончателен акт от въззивната инстанция, а именно -
определение от 30.3.2018г. по гражданско дело 6394/2017г. на Апелативен съд –
София, което се установява от справката по деловодната система.
Видно от
представеното на стр. 99 от делото удостоверение с № 055876/12.09.2017г. към
датата на същото, задължението на „Х.И.Б.“ АД, за което е образувано процесното
изпълнително дело не е погасено и възлиза на сумата от 14 846 518,88
лв. –главница, мораторни лихви в размер на 4 934 415,92 евро с левова
равностойност 9 650 878,68 лв. и описаните разноски – присъдени в
размер на 1 175 176,96 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 192 600,24 лв., като длъжникът е
посочено, че дължи и 33 417,45 лв. – обикновени такси и
2 296 219,10 лв. – пропорционална такса по ТТР към ЗЧСИ.
Към момента
на депозиране на исковата молба, заведена на 27.01.2016г., видно от справка по
публичния ТР, ответното дружество „К.“ ЕООД е еднолично търговско дружество с
едноличен собственик на капитала – „Х.И.Б.“ АД, който притежава всичките дялове
от капитала, който е внесен и е 5 000лв. Видно от справка по публичния ТР
по партидата на „К.“ ЕООД са вписани посочените запори, включително и под № 4 –
този на ищеца „КТБ“ АД под № 20151216161523, като под №002 е вписан запор в
полза на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. По делото е
приложено и самото запорно съобщение от ЧСИ Я. от 10.12.2015г.
Вписан е и трети запор, който е по определение на САС от 19.08.2015г.,
представено на стр. 44 от делото, а именно с него са наложени предварителни
обезпечителни мерки по чл. 629а от ТЗ във връзка с молба на „КТБ“ АД по чл. 625
от ТЗ срещу „Х.И.Б.“ ЕАД по т.д.№ 1189/2015г. на СГС, VІ-6 състав. Съдът след
служебна справка установи, че това дело е прекратено с определение от
02.11.2017г., което е влязло в сила на 21.11.2017г.
Установява
се от справка по ТР и приложените към отговора документи от същия, че по
заявление А4 20160205180251 е извършено вписване на промени по партидата на „К.“
ЕООД, като въз основа на представения протокол от извънредно Общо събрание от
05.02.2016г. е взето решение за преобразуване на дружеството в ООД с оглед
приемане на съдружник – „ТМН“ ЕООД, като е взето решение за увеличаване на
капитала на дружеството на 55 000 лв. чрез записване на нови 500
дружествени дяла, приет е и е подписан нов дружествен договор. Представено е
решение на едноличния собственик на капитала от 22.01.2016г., с което е уважена
молбата по чл. 122 от ТЗ, подадена от „ТМН“ ЕООД за приемането му като
съдружник. Документът е оспорен от ищеца като антидатиран.
Други доказателства във връзка с този частен документ не са ангажирани.
По делото е представен ревизионен
акт от 12.01.2017г., с който са установени описаните задължения на „Х.И.Б.“ АД
по ЗСКПО, ДОПК и ЗДДФЛ в посочените размери, като същият е връчен на
26.01.2017г. В акта е описано, че с постановления за налагане на ПОМ от
03.04.2015г. са наложени запори върху акции, но същите са спрямо дружествата „А.“
АД и „К.А.“ АД. Липсват данни да е наложен запор върху дяловете на длъжника в „К.“
ООД.
С представеното
на стр. 170 и следващите решение на СГС, ТО по гр.д.№8995/2017г. по жалба на
„КТБ“ АД частично е изменено разпределението на суми, извършено с протокол от
04.05.2017г. по изп. дело № 20158440403715. С
представеното решение на САС от 23.01.2018г. по в.ч.гр.д.№20/2018г.
горецитираното решение е частично отменено, като сумата от 680 551,01 лв.
е определена за погасяване на задължението по главницата от
35 100 000 евро на първоначалния взискател – „КТБ“ АД.
С молбата на
третото встъпило лице е представен договор за продажба на вземания чрез пряко
договаряне от 18.09.2017г., съгласно който „К.т.б.“ АД като продавач е
прехвърлила на „Д.к.к.“ ЕАД, като купувач, на
основание чл. 85, ал.6, т.2 от ЗБН съвкупност от два броя кредитни сделки на „Х.И.Б.“
АД, а именно кредитна сделка по договор за банков кредит от 08.12.2011г. с
описаните анекси, и по договор за банков кредит от 17.04.2014г. В чл.2.5 от
договора е уговорено, че прехвърлянето на вземанията се счита извършено от
влизане в сила на договора между страните. Договорът е оспорен от ответника,
който твърди, че същият е нищожен поради невъзможен предмет, а също оспорва
истинността му и твърди, че не е бил уведомяван за цесията.
Допълнително
е представен препис от частна жалба, подадена от „КТБ“ АД по друг спор, към
която е приложен анекс към договора за цесия от 18.09.2017г., в т.1 на който е
уговорено отлагане на прехвърлителното действие на
договора за продажба по отношение на описаните вземания, а именно и по двата
договора за банков кредит.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на предявения
по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК иск за прекратяване на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има
качеството на взискател, а ответното търговското
дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата
се на длъжника
в изпълнителното производство
стойност на дружествения му дял, в който смисъл е и практиката на ВКС
по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №
60/10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. ВКС, ТК, І отд. и др. Погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието
на който би довело до
неоснователност на иска, като в доказателствена тежест
на ответника е да установи удовлетворяването на взискателя по
изпълнителното дело. Съдът намира, че в
настоящия случай са налице
всички предпоставки за надлежното предявяване
на иска,
а именно: налице е образувано изпълнително
дело въз основа на изпълнителен
лист, издаден в полза на ищеца срещу „Х.И.Б.“ АД,
който като едноличен собственик на капитала е притежател на всички дружествени дялове в ответното едноличното дружество с ограничена отговорност "К." ЕООД към момента на предявяване на иска.
Установи се по делото, че е наложен запор
върху дружествените дялове на длъжника,
вписан
по реда на чл.517, ал.1 от ГПК, налице е и овластяване на ищеца като взискател
от ЧСИ за предявяване
на иска с представеното
постановление, като липсват доказателства
за пълно изплащане на дълга. Предвид факта, че
всички дружествени дялове в едноличното ТД са притежавани от длъжника и върху
същите е наложен запор e отпаднала необходимостта от връчване от съдебния
изпълнител на изявление на взискателя
за прекратяване участието на длъжника
в дружеството и изчакване на посочения срок предвид изричната
разпоредба на чл. 517, ал. 4 от ГПК. Съдът намира, че доводите на ответника за
недопустимост на иска, основаващи се на това, че след предявяване на иска
дружеството е с приет нов съдружник и е преобразувано в ООД, а не е ЕООД са
ирелевантни. Преценката за наличието на процесуалните предпоставки за
допустимост на иска се прави към момента на предявяването му и към този момент
е налице вписан запор, овластяване от ЧСИ с посоченото постановление и към
същия момент дружеството е ЕООД. Последващото след предявяване на иска по чл.
517, ал. 4 ГПК преобразуване на ответното дружество
от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения капитал
от нов съдружник,
не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка / процесуална пречка / за разглеждането на иска и не влияе върху съществуването
на абсолютната положителна процесуална предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице - ответното дружество, идентична и за иска по
чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не
се касае за различен правен
субект на страната на ответника.
Не се променят
и обстоятелствата, релевантни
за предявяването на иска, на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Няма промяна в обстоятелствата на които се основава
иска - осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството
- ответник, като трето задължено лице във висящо
изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред
за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес
не е отпаднал. Промяната в правно-организационната
форма на ответника не съставлява правоприемство между различни правни субекти на страната
на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо
различен от конституирания с исковата молба правен субект,
нито предпоставя различни правни последици, включително в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин
чужда правна сфера / тази на
новия съдружник /, който се счита
известен за наложения запор, предвид вписването му в ТР още на 16.12.2015г., която дата е далеч
преди заявеното желание за приемането му като съдружник по молбата. При прекратяване на дружеството / какъвто е резултата във всяка от
хипотезите - по, ал. 3 и, ал. 4 на чл. 517 ГПК /, удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено
до размера на стойността на
запорираните дружествени дялове / респ. ликвидационния дял на длъжника - съдружник
/, независимо дали изчерпват всички или само част
от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното
дружество. Поради това промяната в правно-организационната форма на ответното
дружество не съставлява пречка нито за допустимостта, нито за основателността на иска, като тя е обстоятелство, значимо единствено за актуалната
индивидуализация на ответника в постановимото решение, без да
променя основанието, петитума на иска
или страна по спора. В този смисъл
изрично се е произнесъл и ВКС с цитирано от ищеца съдебно решение, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №138/12.07.2017г. по
т.д.№1753/2016г. І т.о., като съдът
намира, че това, че по решението е посочено, че при казуса е установено, че решението
за преобразуване е след получаване на препис от исковата молба, е ирелевантно.
Знанието или незнанието на ответното дружество за предявения иск, както и
знанието или незнанието на новия съдружник са неотносими
към процесуалните предпоставки по иска по чл. 517, ал.4 от ГПК, тъй като
промяната на правноорганизационната форма и
приемането на нов съдружник завършват като фактически състав с вписването им в
публичния ТР, от който момент се считат за настъпили спрямо всички трети лица,
включително ищеца и ЧСИ, а горното е заявено и извършено след образуване на
настоящото производство и завеждане на исковата молба. В случая ответникът
твърди, че решението за увеличаване на капитала му и молбата на новия съдружник
за приемането му е преди овластяването на взискателя, но горното е ирелевантно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ
увеличението на капитала и приемането на нов съдружник имат действие от вписването
им в ТР, което е осъществено на 11.02.2016г. и е след овластяването и
предявяването на иска. Дори и корпоративното решение за приемане на нов
съдружник да има вътрешно действие между съдружниците, спрямо третите лица,
какъвто безспорно е и ищеца, и ЧСИ, то има действие от вписването му в ТР и
една от този момент е променена както правно-организационната форма на
дружеството, така и се счита приет новия съдружник, поради което и с оглед
гореизложените доводи, че преценката се прави към момента на предявяване на
иска, а той е преди заявяването в ТР на горното вписване и самото вписване,
доводите се явяват неоснователни. Както съдът посочи по-горе релевантно при
наличие на всички предпоставки за допустимост на иска, които се преценяват към
датата на исковата молба, е само удовлетворяването на взискателя, т.е.
погасяване на вземането. Налице са данни, че задължението е частично погасено,
но въпреки това има непогасена значителна част и от главницата, и от лихвите и
разноските и техния размер се установява от представеното удостоверение от ЧСИ,
представено и прието в съдебно заседание на 20.10.2017г. Дори и след частичното
изменение на разпределението от съда, видно от което още една сума е определена
за погасяване на задължения към кредитора, то нейният размер /650 551,07
лв./ не води до погасяване нито на главницата, която към датата на
удостоверението е 14 846 512,88 лв., нито на акцесорните
задължения и дълг е налице. Съдът намира за неоснователни и доводите на
ответника за недопустимост на иска с оглед твърденията му за отпадане на
активната материалноправна легитимация на ищеца с
оглед извършената цесия. Спрямо иска по чл. 517, ал. 4 ГПК са приложими и
процесуални правила на чл. 226, ал. 1 и на чл. 227 ГПК, поради което и при
частно, и универсално правоприемство - делото не подлежи на прекратяване, а
продължава своя ход между първоначалните страни, респ. с участие на
правоприемника. Прехвърлянето на вземането на първоначалния взискател не води
до отпадане на предпоставките за допустимост на иска, които както се посочи се
преценяват към датата на предявяването му, нито до отпадане на качеството му на
ищец с оглед горецитираните разпоредби. Това, че вземането е цедирано би било
релевантно единствено при твърдения, ме същото е погасено спрямо стария или новия
кредитор, но с прехвърлянето на вземането, не е погасен дълга и следователно не
е налице твърдяната липса на легитимация. Не е налице и липса на правен
интерес, тъй като правният интерес на ищеца от продължаването на делото е в
защита интереса на частния му приобретател, който
съгласно разпоредбата на ГПК ще бъде обвързан от съдебното решение, независимо
от встъпването си в процеса. Съдът намира, че са изцяло неотносими
към спора и възраженията на ответника срещу действителността на договора за
цесия, тъй като той не твърди да е изпълнил нито спрямо стария, нито спрямо
новия кредитор, а единствено погасяването на вземането е фактът, който следва
да бъде установен от ответника в настоящото производство, в която насока е
налице и практика на ВКС, а именно решение от
06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, решение № 114/2009 г. на ВКС, I т.о. е прието, искът се отвърля единствено ако се установи,
че дружеството е платило на взискателя
равностойността на дружествения дял на длъжника, или
че вземането е било удовлетворено по друг начин. Всички други доводи и възражения, включително и оспорване на
законосъобразността на постановлението на ЧСИ за овластяване на взискателя са
ирелевантни. По настоящото дело не се спори, че и към момента е висящо
изпълнителното дело и че вземането, макар и да има частично погасяване, не е
удовлетворено. Неотносими към спора и ирелевантни са
доводите на ответника, че с оглед вписаните предходни запори, не са били налице
предпоставките за овластяване на кредитора „КТБ“ АД, тъй като на първо място се
установи, че вписаният запор като обезпечителна мярка по чл. 629а от ТЗ следва
да се счита отпаднал с прекратяване на производството по несъстоятелност, което
също е било инициарано от „КТБ“ АД / в
несъстоятелност/. Доводите на ответника, че има насочено принудително
изпълнение по ДОПК именно към дружествения дял в ответното дружество не се
установиха надлежно по делото, тъй като от представения ревизионен акт се
установява налагане на ПОМ с описаните постановления, но не и срещу дяловете на
дружеството-длъжник в „К.“ ЕООД, а в други дружества, в които длъжникът „Х.И.Б.“
е бил притежател на акции. Неоснователни са и доводите във връзка с
представената справка от Централния кредитен регистър на БНБ, тъй като наличието
или липсата на вписване в този регистър не съставлява погасително основание по
издадения изпълнителен лист. В тази връзка следва да се отчете, че това е
специална информационна система за кредитна задлъжнялост към банки, небанкови
финансови институции и дружества, отпускащи кредити, като вписването в същия не
е обуславящо за наличието или отпадането на дълга, с оглед субективния
критерий, а именно специалното качество на кредитора.
Предвид
горното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения
иск, тъй като не се спори, че има висящо изпълнително производство, по което
ищецът е взискател, като доказателства за прекратяване на същото не са
представени. Безспорно е и че има неудовлетворено вземане, което е предмет на
стабилизирана заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист, като незасивимо от цедирането му с договора за цесия, същото не
е погасено чрез плащане или по друг изпълнителен способ. Установи се също така
и че липсва плащане на дружествения дял на длъжника от третото задължено лице-
ответното дружество. Предвид горното предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Разноски
се следват на ищеца, като същите се изразяват в заплатената Д.такса по делото в
размер на 30 лв., тъй като данни за заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител липсват. Разноски на третото лице не се следват
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА по иска с правно основание чл. 517, ал.4 от ГПК, предявен
от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „К.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 24 и съдебен адрес *** – адв. С., търговското дружество „К.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 24.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 24 и съдебен адрес *** – адв. С.,
да заплати на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 30 лв. / тридесет лева/ - съдебно-деловодни
разноски.
След влизане на съдебното решение в сила, да се изпрати препис на АВ-ТР за
отразяване и откриване на производство по ликвидация и назначаване на
ликвидатор.
Решението е
постановено при участие на встъпило трето лице – „Д. к.к.“
ЕАД, ЕИК **********, и със съдебен адрес *** – адв. А..
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: