ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1268 15.10.2015 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито
заседание, в състав :
Окръжен съдия
Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 288 по
описа за 2015 година, на основание чл.374 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе
предвид следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на държавата, представлявана от
МРРБ чрез юк Йонкова, адрес гр. София, ул. Св.Св.Кирил и Методий № 17-19 против
„ЛАЗУРЕН БРЯГ“ АД с ЕИК *********, представлявано от „КОРТЕКС ТРЕЙДИНГ“АД с ЕИК
********* и Стамо Стамов, адрес гр. Бургас, ул. Индустриална № 47 /автосалон
Шкода/.
На ответника е редовно
връчен препис от исковата молба и приложенията. В законоустановения срок е постъпил отговор. Отговорът е връчен на
ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната искова
молба е връчена на ответника, който не е депозирал допълнителен отговор.
Съдът намира, че
съдебните книжа са надлежно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които
ищецът основава иска си.
Ищецът твърди, че на 16.02.2007
г. страните са сключили договор за концесия. Съгласно договора Държавата
-концедент е предоставила на ответника-концесионер морски плаж „Къмпинг Китен“,
Община Приморско – част от крайбрежната
ивица на Р България-изключителна държавна собственост. Предмет на договора е
управление и поддържане на морския плаж със средства на концесионера и на негов
риск. Към договора е подписан и анекс № 1 от 26.02.2009 г.
Ищецът твърди, че
ответника не е изпълнявал договорните си задължения по заплащане на концесионни
възнаграждения в уговорените срокове. Според договора възнаграждението се
заплаща на два пъти: в срок до 31.05. на текущата година – 30 % от определеното годишно възнаграждение и в
срок до 30.11. – остатъка. По отношение размера на годишното възнаграждение в
сила е съответната методика, която е неразделна част от договора. За 2014 г.
ответникът не е заплатил втора вноска, която е в размер на 87 247, 36 лв.
С нарочно писмо от 23.12.2014 г. той е бил поканен да плати, което е получено
на 06.01.2015 г., но задължението не било погасено. Поради това и върху тази
вноска ответникът дължи лихва за забавено изпълнение за времето от 01.12.2014
г. до 19.12.2014 г. по чл. 35, ал.1 от договора. Освен това ответникът дължи и
неустойка по чл. 35, ал.2 с начален момент 16.12.2014 г. Поради неплащане на
посочената вноска ищецът предявил искане за плащане по издадената банкова
гаранция от „Общинска банка“ АД. На 24.01.2015 г. постъпило плащане в размер на
37 392 лв., с която сума е погасено частично задължението за плащане на
втора вноска или остатъкът е 49 855, 36 лв. С ново писмо от 11.02.2015 г.
ищецът поканил ответника да плати в посочен нов срок, на което той отново не се
отзовал. След усвоената банкова гаранция лихви продължават да се дължат за
остатъка от плащането от посочената дата до исковата молба. Размерът на
неустойката, съгласно договора е в пълния размер от 10 905, 92 лв.
Дружеството концесионер
не е изпълнило и други договорни задължения, като не е представил в срок
гаранция за изпълнение на задълженията си по опазване на околната среда, охрана
на крайбрежната плажна ивица и курортните ресурси в региона, както и с охраната
на труда на осн. ч. 15, ал.1, т. 2 от договора. С нарочно писмо от 23.12.2014
г. ищецът уведомил концесионера, че е следвало до 30.11.2014 г. да изпълни това
задължение. В дадения срок не последвало плащане на сумата в размер на 10 % от
концесионното възнаграждение за 2014 г. В резултат ответникът дължи неустойка
за неизпълнение в размер на 5 193, 30 лв. на осн. чл. 36, ал.2 от договора
Ищецът отправя искането:
да бъде осъден ответника да заплати:
1/ сумата от 49 855, 36 лв., представляваща част от незаплатена втора
вноска от концесинното възнаграждение за
2014 г. по договор от 16.02.2007 г., ведно със законна лихва от датата на иска
до изплащането ;
2/ сумата от 2 570, 98 лв. лихви за забавено плащане на втора вноска от
концесионното възнаграждение за 2014 г. за времето от 01.12.2014 г. до
31.05.2015 г. ;
3/ сумата от 10 905, 92 лв. неустойка за неизпълнение на задължението за
плащане на втора вноска от концесионното
възнаграждение за 2014 г., ведно със законна лихва от датата на иска до
изплащането ;
4/ сумата от 5 193, 30 лв. неустойка за неизпълнение на задължението да
представи в срок гаранция за изпълнение на задълженията си за 2014 г., ведно
със законна лихва от датата на иска до изплащането и
5/ сумата, представляваща разноски.
Правна квалификация на
искането: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответника основава възраженията си.
Ответникът твърди, че
договора е прекратен на 02.11.2008 г. по силата на решение на МС от 18.02.2008
г., което е взето на осн. §55 ПЗР на ЗИДЗК. Съгласно решението МРРБ е следвало
да предложи на всеки концесионер да подпише допълнително споразумение към
договора, като срокът за това е изтекъл на 28.02.2009 г., като с изтичането му
договора е прекратен. Поради несключване на такова споразумение към процесния
договор, то същият е прекратен на 02.11.2008 г.
Поради това ответникът
оспорва представеното с исковата молба допълнително споразумение /анекс № 1/.
Твърди, че същото не е подписано от неговите законни представители. За времето
от 16.05.2008 г. до 01.12.2009 г. дружеството се представлява от двама :
“Кортекс трейдинг“ АД с представител Стамо Стамов и „Елприбор“ АД с
представител Димо Дичев. В случая в споразумението е посочено, че единия
представител е друго лице и подписа за
концесионера е един. Това споразумение не обвързва ответника, а всички плащания
извършени след него са недължимо заплатени.
На следващо място,
евентуално, ответникът твърди, че договора е прекратен и на друго основание – с
едномесечно предизвестие по чл. 43, т.1, вр. чл. 75, ал.1, т. 2 ЗК изпратено на
03.07.2014 г. и получено в МРРБ на 07.07.2014 г. Срокът на предизвестието
изтича на 07.08.2014 г., поради което договора е прекратен от тази дата.
При факта на
прекратения договор усвояването на банковата гаранция от ищеца на 24.01.2015 г.
е неоснователно и тази сума следва да се върне.
На следващо място, при
приемане, че е налице действащ договор, ответникът възразява по всеки един от
исковете.
По първия иск – сумата от 49 855
лв. е изцяло недължима, поради:
-Липса на договор;
-Погасяване с извършено
плащане в размер на 30 % повече от дължимото за 2009 г. – 27 679, 25 лв.,
2010 г. – 35 567, 35 лв., 2011 г.- 34 907, 73 лв., 2012 г. –
35 896, 93 лв., 2013 г. – 37 391, 72 лв. и 2014 г. – 11 217, 16
лв. , тъй като допълнително споразумение няма, а дружеството е ползвало 50% от
активната плажова ивица, вместо законните 80%. ;
-Извънредно заплатени
от ответника разходи през 2014 г. и 2015 г. за отстраняване на щети от природни бедствия в
общ размер от 46 253, 70 лв. Процесният имот е изключителна държавна
собственост и не е предмет на имуществена застраховка, поради което разходите
са поети от ответника;
-Разходи надвишаващи
приходите за периода 2009 г. – 2014 г. в общ размер от 532 944, 34 лв. На
основание договора ответника е сключил договор с ИФ „Фаворит“ ООД и му е
предоставил отделни дейности по експлоатацията на имота. През годините са били
начислявани загуби, както следва : 2009 г. – 96 908, 19 лв. , 2010 г –
77 870, 35 лв., 2011 г. – 78 482, 95 лв., 2012 г. – 97 126, 30
лв., 2013 г. – 133310, 57 лв. и 2014 г. – 49 245, 98 лв.
По
втория иск – мораторната лихва има акцесорен характер и поради неоснователността на главния иск тя
също е недължима.
По
третия иск – оспорва основанието и размера. Договорната клауза за неустойка
– чл. 345, ал.2 надхвърля функциите на неустойката /обезпечителна,
обезщетителна и санкционна/, тъй като е в
е с висок размер. Тази клауза накърнява добрите нрави и е нищожна. От
друга страна е налична друга клауза – чл. 35, ал.1, която установява плащане на
неизправната страна при забавено изпълнение в размер на посочена лихва. По отношение
размера на иска се позовава на чл. 36, ал.2 от договора, за която твърди, че е
нищожна като накърняваща добрите нрави. Размерът е прекомерен.
Ответникът прави възражение за прихващане, при евентуално уважаване на исковете,
общо в размер на 771 858, 18 лв.
– изискуеми и ликвидни парични задължения произтичащи от договора, както
следва:
-За извършени повече
плащания за 2009 – 2014 г. – 182 660, 14 лв;
-за извънредни разходи
2014 – 2015 г. – 46 243, 70 лв.;
-за разходи надвишаващи
приходите за 2009-2014 г.- 532 944, 34 лв.
Ответникът прави възражение за стопанска
непоносимост на осн. чл. 307 ТЗ. Съдът не
приобщава към предмета на спора възражението за стопанска непоносимост, тъй
като стопанската непоносимост може да се упражни в търговски спор единствено
чрез иск, но е и чрез възражение.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа основанията.
Дружеството е концесионер без търг или
конкурс. Договорът е в сила от 17.01.1997 г., не е прекратен и е действащ, тъй
като дружеството е подписало допълнително споразумение и анекс. Искането за
прекратяване действието на договора не е уважено от нарочна комисия. Няма и
решение на държавата за прекратяване действието на договора. Извършени са и
проверки, които са констатирали, че бедственото положение е било отменено,
територията на морския плаж не е била замърсена, като протоколите от проверката
са представени на дружеството.
Валидното концесионно правоотношение се
потвърждава и от плащанията по него през годините от страна на дружеството. Във
връзка с направени разходи от концесионера се противопоставя твърдението, че по
нормативна уредба концесионерът поддържа обекта на свой риск, както е и по чл.
13, ал.1 от договора.
Дължима е неустойката по чл. 35, ал.2 от
договора, както и договорната лихва по ч. 35, ал.1, тъй като тя е за друг
случай. Клаузата за неустойка е валидна, тъй като определената неустойка е в
унисон със санкционната й функция. С подписването на договора страните са се
съгласили с така уговорената неустойка и следва да търпят действието й.
Оспорва възражението за прихващане по
съображения, че рискът от поддържането и експлоатацията на обекта е за
концесионера. Дружеството доброволно се е задължило в допълнително споразумение
да осигурява поне 50 % от активната плажна площ за свободно ползване от
посетители и разполагане на принадлежности.
По доказателствените
искания:Страните са представили писмени
доказателства, които са допустими. Страните са поискали назначаване на
експертиза, което е относимо към предмета и следва да се уважи.
По доказателствената
тежест:По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с
ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти. В случая ищецът
доказва наличието на твърдяното материално правоотношение с ответника и изпълнение
на задълженията си по него. Ответникът следва да установява изпълнение на
задължението си по договора и възраженията си.
Мотивиран от горното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото на 09.12.2015 г. от 10.00 часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите на ищеца в исковата моли отделно на ответника
в отговора му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева.
ЗАДЪЛЖАВА страните да заплатят по
250 лв. всяка в 3-дн срок от съобщаване на определението.
УКАЗВА
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА
доказателствената тежест според мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: