Р Е Ш Е Н
И Е
№ 485/05.02.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 13.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6739 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на П.Г.И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка Д.М.Г.,
ЕГН: **********, срещу ответника Г.И.Г., ЕГН: **********, с искане до съда да
постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 1553/
12.10.2015 г., постановено по гр. дело № 5329/2015 г. на БРС, издръжка от 100 лв.
на 300 лв. месечно, платима по банков път до 10-то число на месеца, за който се
отнася, считано от датата на исковата молба – 12.08.2019 г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на
основание чл. 150 от СК.
В исковата молба се
посочва, че с влязло в сила съдебно решение № 1553/12.10.2015 г., по гр. дело №
5329/2015 г. по описа на Районен съд - Б, е утвърдено постигнатото между Д.М.Г.
и ответника споразумение, съгласно което родителските права по отношение на
детето се предоставят на майката, а бащата Г.Г. е осъден да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 100 лв. От тогава изминали четири години, в
течение на които настъпили редица промени, както в нуждите на детето, така и в
икономическата обстановка в страната, с оглед настъпилата трайна тенденция на нарастване
на цените на стоките и услугите, а така също и изменение в приложимата
нормативна уредба. С нарастването на възрастта на детето се повишили интересите
и потребностите му. Посочва се, че детето е в 4-ти клас и ежедневно са
необходими значителни средства за храна, обувки, облекло, ученически пособия,
помагала и др., свързани и с извънучилищното й обучение. През лятната ваканция
детето посещавало тренировки по плуване, тенис, баскетбол и шах, имало
занятията в театрална школа, в школа по изобразителни изкуства, обучителен курс
по програмиране. Детето многократно участвало и печелило награди в различни
състезания и конкурси на местно и национално ниво. В тази връзка допълнително
били необходими средства за пътни разходи за пътуване с автобус до мястото на
извънучилищните занятия, а периодично и за такси за участие, транспортни
разходи, настаняване и храна - при участията й в състезания и конкурси извън
гр. Бургас. Детето участвало в редица извънкласни занимания и летни лагери,
като за това било необходимо да се осигурят допълнителни средства. Средства
били необходими и за медицински разходи и лечение на детето - ортодонтско
лечение за корекция на зъбите и неправилното позициониране на езика. До момента
били заплатени общо 535 лв. за това лечение, като според лекаря стойността на
лечението щяла да достигне 1800 – 2200 лв. Детето имало проблем и със зрението.
Ищцата живеела на квартира с месечен наем в размер на 230 лв. През 2014 г. Д.Г.
станала поръчител на ответника за обезпечение на кредит и от м. 08.2018 г.
заплащала месечните вноски.
В отговора на
исковата молба особеният представител на
ответника посочва, че минималната издръжка на едно дете е в размер на 140 лв.
Не оспорва факта, че за четири години нуждите на детето са нараснали. Посочва,
че претендираното увеличение на месечната издръжка в размер на 300 лв. е
необосновано, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. По делото били налични данни само за нарасналите
нужди на детето, но не и за възможностите на ответника да дава издръжка в такъв
размер.
В съдебно заседание
ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа молбата за уважаване на иска.
В съдебно заседание
ответникът,
чрез особения представител, поддържа становището,
изразено в отговора на исковата молба, за неуважаване на иска в претендирания
размер.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане се установява, че родители на детето П.И. са Д.М.Г. и Г.И.Г..
По делото няма
спор, а и от приложеното Решение 1553/12.10.2015 г., постановено по гр. дело №
5329/2015 г. по описа на Районен съд - Б, се установява, че ответникът Г.И.Г. е
осъден да заплаща на детето П.И. месечна издръжка от 100 лева, чрез майката Д.Г..
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че детето е записано в трети клас в
ОУ А.С. гр- Б, за учебната 2018/2019 г., посещава театрална школа, школа по изобразителни
изкуства, има участия в различни курсове и конкурси. Представят се и разходни
документи за платени такси.
По делото са приети
медицински документи – ортодонтска оценка, амбулаторен лист, както и фактури и
фискални бонове за заплатено лечение.
От извършената по
делото службена справка на л. 95 се установява, че ответникът няма регистриран
трудов договор, като последното му трудово правоотношение е било прекратено
през месец януари 2018 г.
От представеното по
делото удостоверение се установява, че Д.Г. е със средно нетно месечно
възнаграждение от 830 лв.
По делото е
представен договор за наем на недвижим имот, договор за кредит за текущо
потребление и платежни нареждания.
От разпитания по
делото свидетел Румяна Терзиева се установява, че само майката се грижи за
детето, като бащата бил извън Б. Детето посещавало училище, курсове по рисуване
и музика, като таксите били заплащани само от майката.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните и
най-добрия интерес на детето, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск с правна квалификация по чл. 150 от СК следва да
бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие
дете на ответника, както и наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при
които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите да
заплащат издръжка.
Установява се от
приетите писмени доказателства, че детето П.И. е на 10 г., с родители Д.М.Г. и Г.И.Г..
Съгласно разпоредбата
на чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при
изменение на обстоятелствата. Изменението на обстоятелството трябва да е
трайно, като може да е в резултат на изменение на нуждите на издържания или
изменение на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът намира, че с
оглед възрастта на детето, може да се презюмират нарасналите му нужди, без да е
необходимо последните да се доказват изрично, т.е. измененото обстоятелство,
което обуславя по-висок размер на издръжката, е изминалият период от време след
присъждането на издръжката в размер на 100 лв., месечно. Задължението за
заплащане на месечна издръжка от ответникът
в размер на 100 лева е било въз основа на съдебно решение влязло в сила
през 2015г. Изминалият период от 4
години е продължителен, повишили са се цените на стоките и услугите, следва да
се вземе предвид факта, че към настоящият момент, на основание чл. 142, ал. 2
от СК, минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от минималната
работна заплата за страната, определена на 610 лева, т. е. минималният размер
на издръжка е в размер на 152.50 лева. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че детето посещава училище, което с свързано с повишаване на разходите по
отглеждането - за облекло и ученически пособия, за разширени социални контакти,
създаване на подходяща битова среда за учение и самоподготовка.
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на детето съдът следва да прецени и
възможностите на родителя, който я дължи. Определящо за тези възможности обаче
не е обстоятелството дали лицето работи или не, а дали би могло да го прави,
съответно дали то е трудоспособно, дали има причини, които обективно правят
невъзможно за него да реализира доход и да плаща издръжка (ППВС № 5 от
16.XI.1970 г.). По делото се установи, че ответникът няма регистриран трудов
договор, но същият е в трудоспособна възраст. По делото няма данни за налично
движимо и недвижимо имущество, както и задължения за издръжка към други лица. По
отношение на имущественото състояние на майката се установи, че същата е в
трудоспособна възраст, със средно месечно нетно възнаграждение в размер на 830
лв.
С оглед
гореустановените факти и след като съобрази нарасналата възраст на детето,
която понастоящем е на 10 години, със съответните за тази възраст нужди от
облекло, храна, консумативи, средствата за посрещане на разходите, свързани с
обучението на детето, вкл. и поради променените икономически условия в страната
от предходното определяне на издръжката, съдът счита, че са налице законовите
основания за увеличаване на размера на присъдената с предходното съдебно
решение месечна издръжка, която ответникът следва да заплаща.
Съдът намира, че
необходимата месечна издръжка с оглед нарасналите нужди на детето възлиза в
размер на 320 лв., които следва да бъдат разпределени между двамата родители,
съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, като ответникът следва да заплаща месечна издръжка в полза на
детето в размер на 160 лева. Съдът намира, че определеният общ размер на
издръжката следва да се разпредели поравно между бащата и майката, т.е. по 160
лева за всеки един от тях. По делото не
се установи ответникът да е трудоустроен или да страда от животозастрашаващо
заболяване налагащо скъпоструващо лечение, или да е задължен да заплаща
издръжка на други свои деца, което да му пречи да заплаща така определения
размер на издръжка, който е към минимално установения в закона размер.
По изложените
съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размер от 160 лв.,
като за горницата до предявеният размер от 300 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с изхода
на делото и нормите на чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за платено адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 90 лв., изчислено съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса съразмерно на
увеличения размер на издръжката, в размер на 86,40 лева, определена съобразно
чл. 1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно чл. 47,
ал. 6 от ГПК съдът определя възнаграждение на особения представител - адв. М.П.Г.,
в размер на 300 лева, платими от бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата от 90 лева разноски, сторени за
възнаграждение на особен представител, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената
с Решение № 1553/12.10.2015 г., по гр. дело № 5329/2015 г. по описа на Районен
съд – Бургас, издръжка, дължима от бащата
Г.И.Г., ЕГН: **********, в полза на детето П.Г.И., ЕГН **********, чрез
нейната майка Д.М.Г., ЕГН: **********, като я УВЕЛИЧАВА от 100 лв. на 160
лв., платима по банков път до 10-то число на месеца, за който се отнася,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2019 г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, на основание чл. 150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на
издръжката в останалата й част за размера над присъдената издръжка от 160 лв.
до претендираната от 300 лв., считано от датата на исковата молба – 12.08.2019
г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН: **********,
да заплати на П.Г.И., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка Д.М.Г., ЕГН: **********, сумата от 90 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на
особения представител – адв. М.П.Г., в размер на 300 лева, платими от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН: **********,
да заплати на държавата, в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 86,40 лв., представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка,
както и сумата от 90 лева - възнаграждение
за назначен особен представител, на основание чл. 78, ал. 6 и 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд -
Бургас.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/Андон Вълков
Вярно с оригинала: З.М.