Решение по дело №1202/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1946
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040701202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1946                                           07.12.2021г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и трети ноември                    две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1202 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Андреа БГ“ООД, ЕИК-*********, гр.Пловдив, район Южен, ул.Кукленско шосе №19, представлявано от управителя Владислав Георгиев Шиндов, чрез адвокат А.Н. ***, против  решение по оценителен протокол № 0016 от 16.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 8-Z-344/09.03.2020г. на кмета на Община Созопол, с което е приета изготвена експертна оценка, определена е пазарната стойност за правото на преминаване през имот с идентификатор **********, по КККР на гр.Созопол, в размер на 3340 лева и е наредено учредяването на право на преминаване през същия имот, във връзка с прекарване на водопровод за захранване на УПИ *******, м.Буджака, общ.Созопол, (ПИ с идентификатор ***********).

Дружеството-жалбоподател заявява, че оспореното решение не му е връчено, което счита за съществено процесуално нарушение и иска да бъде прогласено за нищожно. В условията на евентуалност възразява срещу частта на решението, с която е определена оценката и иска нейното увеличаване. Счита същата за занижена, несправедлива и несъответстваща на пазарната оценка, като не е ясен начинът по който тя е определена. Последното квалифицира като липса на мотиви. Намира за недопустимо оценката да бъде определена за имота върху който тежи сервитута, а не за всеки един от неговите съсобственици. Твърди нарушение на принципа на съразмерност. Счита, че лицето инициирало процедурата не е представило до него предложение за учредяване на право на преминаване, документ за собственост и технически проект обосноваващ нуждата от преминаване на трасето. С това не е изпълнено задължителното условие на чл.192 от ЗУТ, преди да бъде учредено право на преминаване със заповед на кмета на общината, да бъде изчерпана възможността за учредяването му със съгласие на собственика. Дружеството-жалбоподател заявява също, че не е било уведомено от къде и как ще минат процесните мрежи и съоръжения, като при проверка в имота е установило, че в него вече са изградени ВиК и електропреносна мрежа, без знанието му. Пред съда, чрез редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат А.Н., „Андреа БГ“ООД поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по представен нарочен списък. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.

Ответната страна – Община Созопол, представя преписката по която е издадено оспореното решение – изготвената експертна оценка, искането на възложителя и проекта за изграждане на водопровода. Допълнително представя решения за промяна предназначението на имотите, разрешение за строеж, заповед за одобряване на подробен устройствен план (ПУП) и съпроводителните документи, послужили за издаването й. Чрез пълномощника адвокат Г.М. ***, редовно упълномощен от кмета на общината, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й с присъждане на разноски.

Заинтересованите страни – „Плаза Реал Естейт Инвестмънт“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Александровска №17, ет.2, офис №6 и С.Й.С.,***, редовно уведомени, не изразяват становище по оспорването, не ангажират доказателства и не правят искания.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело е решение по оценителен протокол № 0016 от 16.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 8-Z-344/09.03.2020г. на кмета на Община Созопол (л.75), във връзка с искане вх.№ 94-00-575-1/10.02.2021г. на С.Й.С. (л.40) за извършване на процедура по ЗУТ за право на преминаване през съседния парцел на имот № ***********, за изграждане на предвидено ВиК съоръжение, съгласно подписан договор между него, Община Созопол и „ВиК“-Бургас.

Към това искане е бил приложен проект за изграждане на външен водопровод за захранване на УПИ *******, местност Буджака, гр.Созопол (ПИ с идентификатор *********** по кадастралната карта). Видно от същия (вж. скицата на л.50), линията на водопровода е предвидено да бъде прокарана през предвидена по план улица-тупик, попадаща в ПИ с идентификатор **********, съсобствен съгласно представените нотариални актове (л.13 и 15), на „Андреа БГ“ООД и „Плаза Реал Естейт Инвестмънт“ЕООД. По делото е представена скица на този имот по кадастралната карта от 2017г. (л.17), видно от която ПИ с идентификатор ********** е с непроменено земеделско предназначение и улицата-тупик по подробния устройствен план не е нанесена в кадастралната карта.

Приложен е тристранен договор за изграждане и присъединяване водоснабдителни и или канализационни системи от 05.04.20217г. (л.55), сключен между Община Созопол като собственик, С.Й.С. като инвеститор и „Водоснабдяване и канализация“ЕАД като оператор, за водоснабдяването на „Ваканционно селище – Блок 1 и Блок 2“ в УПИ *******, чрез изграждането на уличен водопровод ПЕВП 90 мм, L=74,5м от о.т.533 до *******, ПИ с идентификатор ***********. Същият е бил във връзка с отправено от С.С. до общината уведомление за инвестиционно предложение № 94-090-1/20.12.2017г. (л.61), за изграждането външния водопровод, като видно от приложения трасировъчен план, същият следва да бъде прокаран през предвидената по план улица-тупик, попадаща в няколко имота, един от които е ПИ с идентификатор **********.

Ответната община представи преписката по която е приет този ПУП. Това е извършено със заповед № 279/22.02.2006г.  на кмета на Община Созопол (л.111), с която е одобрен ПУП за промяна предназначението на земеделска земя с цел за изграждане на вилни сгради в обхвата на ПИ № 008135, по плана на м.Буджака, гр.Созопол, като е обособен новия УПИ ******* и е оформен план за улична регулация на улицата-тупик с посочени осеви точки (вж. скицата на л.140), през която се прекарва водопровода.

Представена е изготвена пазарна оценка от независим изпълнител – „Вал Апрайс“ЕООД, чрез оценител – В. Л. Р., със съответна правоспособност (л.24 и сл.)., извършена по възлагателно писмо на Община Созопол. Нейната цел е била да се определи обезщетение по пазарни цени за правото на преминаване през чужд поземлен имот – ПИ **********, съгласно чл.192 от ЗУТ. Към оценката е приложен в доклад, в който е посочено, че негов обект е външен водопровод за захранване на УПИ *******. Направен кратък правен анализ, включващ и погрешни изводи, провокирани от неточностите залегнали още в искането на С.Й.С. и възлагателното писмо. Не е отчетено, че поставянето на водопровода не се квалифицира като сервитута право на преминаване по чл.192 от ЗУТ, имащ за предмет само физическо преминаване на хора и превозни средства през чужд имот, а представлява различен сервитут – право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот. Той, съгласно чл.193, ал.1 от ЗУТ се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а когато те не постигнат съгласие, ал.3 предвижда, че правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината.

Оценителят е посочил в доклада си, че при определяне справедлива пазарна стойност на сервитута е използвал информация от посочени специализирани сайтове за продажба на имоти, като е включил и няколко коефициенти – рискова премия, комисионни на посредника, местоположение и площ на имота. Изложил е, че използваният от него метод е на пазарните аналози и въз основа на четири обяви за продажба на други имоти в местността Буджака, гр.Созопол, след корекция с коефициентите, е изчислил, че обезщетението за пазарни цени за право на преминаване през чужд поземлен имот – ПИ **********, съгласно чл.192 от ЗУТ, възлиза на 3340 лева.

Поради погрешната преценка за вида на оценявания сервитут – право на преминаване, вместо право на прокарване на отклонение от мрежи на техническата инфраструктура, така изготвената експертиза не може да бъде кредитирана. Не е ясно какво точно неблагоприятно въздействие е оценил експертът – правото на ежедневно преминаване през чуждия имот, което е с различен интензитет от необходимото в случая право за прокарване на инфраструктура. Последното за определен период от време – фактическото прокарване, представлява сериозно засягане на чуждото право на собственост, но след това въздействието е по-малко и се изразява в известни ограничения при евентуално бъдещо строителство.

Въз основа на дадената оценка, комисията по чл.210 от ЗУТ издала решението по оспорения оценителен протокол № 0016 от 16.03.2021г. В него тя е приела, че задачата й е да определи размера и плащането на обезщетение по ЗУТ – учредяване право на преминаване през чужд имот – ПИ **********, попадащ в земеделска територия, във връзка с прокарване на водопровод за захранване на УПИ *******. Посочила е, че използва изготвената експертна оценка и нейния размер – 3340 лева. Описала е искането на С.Й.С., което тук е квалифицирано, че касае учредяване право на прокарване на мрежи и съоръжения през чужд имот, представляващ ПИ ********** и определяне на неговата цена по реда на чл.210 от ЗУТ, вр. чл.192, ал.6 и чл.193, ал.8 от ЗУТ. Уточнено е, че съгласно техническия проект, трасето на външния водопровод за захранване на УПИ *******, следва да премине в улична регулация, която не е приложена за ПИ **********. Поради това и на основание горепосочените разпоредби на ЗУТ, комисията е приела изготвената експертна оценка, според която пазарната стойност за правото на преминаване през имот с идентификатор ********** възлиза на 3340 лева. В решението е отбелязано, че то следва да бъде обявено на страните, изложен е редът за неговото обжалване и че сумата следва да бъде внесена от С.Й.С. по сметка на общината. В последния абзац на решението е записано да се учреди право на преминаване през поземлен имот – частна собственост, представляващ ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр.Созопол, във връзка с прокарване на водопровод за захранване на УПИ *******, м.Буджака, гр.Созопол, /ПИ с идентификатор ***********/, съгласно чл.112, ал.2 от Закона за водите.

Протоколът е връчен на „Андреа БГ“ООД на 13.04.2021г., съгласно известието за доставяне (л.70), а жалбата срещу него е подадена на 26.04.2021г. (вж. входящия индекс на л.4), т.е. в 14-дневния срок за обжалване по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По искане на жалбоподателя по делото беше допусната от съда и извършена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.С.И., притежаващ съответни сертификати за оценителска правоспособност. Вещото лице след извършен оглед на място е установило, че водопроводният клон, отклонение от съществуващия главен водопровод за водоснабдяване на УПИ *******, вече е изграден, като по делото е представен само проектът за него, без останалите строителни книжа – разрешение за строеж, протоколи по време на строителството и други. В.л.И. е прецизирал, че експертната оценка касае право на прокарване на отклонение от обща техническа инфраструктура (подземно водопроводно отклонение за водоснабдяване на УПИ *******) през имот **********. Използвал е методът на пазарните аналози и след посочването на един предлаган имот в същата местност, е изчислил, че пазарната стойност на сервитута възлиза на 4820 лева.

При така установените факти, съдът като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Както се посочи, предмет на оспорване е решение по оценителен протокол № 0016 от 16.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 8-Z-344/09.03.2020г. на кмета на Община Созопол, с което е приета изготвена експертна оценка, определена е пазарната стойност за правото на преминаване през имот с идентификатор **********, по КККР на гр.Созопол, в размер на 3340 лева и е наредено учредяването на право на преминаване през същия имот, във връзка с прекарване на водопровод за захранване на УПИ *******, м.Буджака, общ.Созопол, (ПИ с идентификатор ***********).

Съдът приема, че е сезиран с жалба срещу годен за оспорване административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице, засегнато от акта, тъй като с решението освен, че се приема извършена оценка по чл.210 от ЗУТ, се постановява да се учреди право на преминаване през собствения на жалбоподателя имот. Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т.е. на всички основания, визирани в чл.146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Основният регламент на сервитутите, в т.ч. и правото на преминаване през чужд имот се съдържа в чл.55 от Закона за собствеността, според който вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Правото на преминаване през чужд поземлен имот е регламентирано от разпоредбата на чл.192 от ЗУТ. Според тази норма то може да се учреди с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината – ал.2 на същия член

Правото на преминаване през чужд имот, уредено в чл.192 от ЗУТ е различно от сервитутите, уредени в чл.64 от Закона за енергетиката (право на прокарване за електропроводи, газопроводи, нефтопроводи,топлопроводи и водопроводи),  чл.287 от Закона за електронните съобщения (право за прокарване на електронни съобщителни мрежи) и чл.112, ал.1 от ЗВ (право на водопрекарване).

За тези три сервитута е създадена нормата на чл.193, ал.1 от ЗУТ. Същата сочи, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Съгласно § 5, т.32 от ДР на ЗУТ „Общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства“. Нормата на § 5, т.31 от ДР на ЗУТ сочи, че „Техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.

В ал.3 на чл.193 от ЗУТ е регламентирано, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. По правило отклоненията се изграждат в имота, за чието обслужване се прокарват, но когато това е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно, тези съоръжения могат да бъдат прокарвани и през чужди поземлени имоти.

Въз основа на тази нормативна регламентация може да се направи извод за съдържанието на законово установения принцип – правото на прокарване, в съдържанието на което право се включва правото да се изгради и да се придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот – чл.193, ал.2 от ЗУТ, се учредява по съгласие между собствениците на поземлените имоти (собственика на засегнатия имот и собственика на имота, който се ползва от изграждане на отклонението), обективирано в сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съответно, упражняването на административното правомощие по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване със заповед на кмета на общината на право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди поземлени имоти, е изключение от посочения принцип и предвидената договорна процедура по чл.193, ал.1 и 2 ЗУТ.

Доколкото учредяването на сервитутното право върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, в хипотезата на чл.193, ал.3 ЗУТ по административен ред и с акт на административен орган, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, законът изрично регламентира условията, при които е допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно уреждане на отношенията. Тези условия съставляват нормативно предвидените материалноправни предпоставки, с наличието на които законът свързва упражняването на правомощието по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване по административен ред и със заповед от кмета на общината за право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, а именно: 1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2. друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономически нецелесъобразно и 3. с прокарването на отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради (чл.193, ал.3 и ал.5 от ЗУТ).

Следва да се посочи, че съгласно чл.193, ал.9 от ЗУТ, заповедта по ал.3 се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и по партидата на поземления имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура

В раздел III от Закона за водите (ЗВ) е уредено правото на водопрекарване. Съгласно цитираната нормата на чл.112, ал.1 от ЗВ всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Ал.3 на същия текст сочи, че правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато – с акт на органа по чл.52, ал.1, т.4 при спазване на процедурата на чл.34 и 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

При тази правна регламентация съдът прецени следното:

За да е налице компетентност на комисия по чл.210 от ЗУТ да издаде акт от вида на процесния при установените по делото факти – изграждане на водопровод за водоснабдяване на УПИ *******, то следва искането да касае правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот. Искането на С.Й.С. обаче, не е за оценяването и допускането на такъв сервитут, а за право на преминаване през съседния имот № ***********, макар в него да е посочено, че касае изграждане на предвидено ВиК съоръжение.

Вместо да констатира този недостатък на искането и на основание чл.30, ал.2 от АПК да изиска отстраняването му, зам.кметът на общината с възлагателно писмо изх.№ 94-00-575-1/18.02.2021г. (л.34) е постановил да се изготви оценка на правото на преминаване през чужд имот на основание чл.210, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.192, ал.3 от ЗУТ. Същото право е разглеждал и оценителя В. Л. Р. от „Вал Апрайс“ЕООД.

При издаването на процесното решение, в мотивите е направен опит да бъде извършено разграничаване на двата сервитута – право на преминаване и право на прокарване на техническа инфраструктура. Посочено е, че искането на С.Й.С. е за учредяване право на прокарване на мрежи и съоръжения през чужд имот, представляващ ПИ ********** и определяне на неговата цена. При правната му квалификация отново е допуснато смесване, с посочването както на приложимата чл.193, ал.8 от ЗУТ, така и на чл.192, ал.6 от ЗУТ и в крайна сметка в диспозитива е отразено посоченото в експертизата, че е оценена на 3340 лева пазарната стойност на правото на преминаване през имот с идентификатор **********. Комисията е достигнала и до изземване на правомощия от кмета на общината, като е разпоредила да се учреди и право на преминаване през този имот, което правомощие както по неправилно приложения чл.192, ал.2 от ЗУТ, така и по реално приложимия чл.193, ал.3 ЗУТ, е на кмета на общината.

Поради изложеното, оспореното решение е незаконосъобразно в частта му с която е приета изготвена експертна оценка и е определена пазарната стойност за правото на преминаване през имот с идентификатор **********, по КККР на гр.Созопол, в размер на 3340 лева. В другата му част – с която е разпоредено учредяването на право на преминаване през същия имот, решението е издадено при липса на компетентност и като такова следва да се обяви за нищожно.

Частичната незаконосъобразност на оспореното решение произтича от неправилното приложение на материалния закон. В случая не са налице материално правните предпоставки на чл.192 от ЗУТ, въпреки отправеното искане на С.Й.С. за оценка на правото на преминаване, а е следвало да бъде приложен чл.193 от ЗУТ и оценено правото на прокарване на техническа инфраструктура

Решението е издадено и при допуснати нарушения на процесуалния закон – не е извършена проверката по чл.193, ал.3 и 5 от ЗУТ, дали липсва постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването, дали има друго техническо решение за прокарване на отклонението, което да е явно икономически нецелесъобразно и дали с прокарването на отклонението не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Нещо повече, при извършване огледа по експертизата на в.л.И. е установено, че отклонението от съществуващия главен водопровод за водоснабдяване на УПИ *******, вече е изградено без съответните строителни книжа. В тази връзка е следвало да бъде извършена и проверка за законност на строежа, предвид забраната на чл.148, ал.7 от ЗУТ.

Оспореният акт не съответства и на целта на закона. Целеният резултат на нормата на чл.193, ал.3 от ЗУТ е да бъде осигурен достъп на всички лица, които имат правен интерес от изграждането на съответното съоръжение на техническата инфраструктура в определена територия. В случая решението цели учредяване на право на преминаване през чужд имот, а не на прокарване на техническо съоръжение.

Предвид изложеното депозираната жалба следва да се уважи, като оспореното решение в частта му с която е приета изготвена експертна оценка и е определена пазарната стойност за правото на преминаване през имот с идентификатор **********, по КККР на гр.Созопол, в размер на 3340 лева, следва да се отмени, а в останалата му част – с която е разпоредено учредяването на право на преминаване през същия имот, решението се обяви за нищожно.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК право на разноски има жалбоподателя. Той сторил такива в размер на 1150 лева, от които 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лева за държавната такса и 500 лева за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза. Тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя и в тежест на ответната община.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение по оценителен протокол № 0016 от 16.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 8-Z-344/09.03.2020г. на кмета на Община Созопол, в частта му, с която е приета изготвена експертна оценка и е определена е пазарната стойност за правото на преминаване през имот с идентификатор **********, по КККР на гр.Созопол, в размер на 3340 лева.

ОБЯВЯВА нищожността на решение по оценителен протокол № 0016 от 16.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 8-Z-344/09.03.2020г. на кмета на Община Созопол, в частта му, с която е наредено учредяването на право на преминаване през същия имот, във връзка с прекарване на водопровод за захранване на УПИ *******, м.Буджака, общ.Созопол, (ПИ с идентификатор ***********).

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „Андреа БГ“ООД, ЕИК-*********, гр.Пловдив, район Южен, ул.Кукленско шосе №19, съдебно деловодни разноски в размер на 1150 (хиляда сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: