№ 161
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20241001000415 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 965/06.02.2024 г., поправена с молба вх. №
1366/22.02.2024 г. от В. Л. Б., в качеството му на Синдик на „Кардинал 07“
ЕООД (н), ЕИК *********, със служебен адрес гр. София, ул. „Ивайло“, № 23,
ет. 3 срещу Решение № 5/05.01.2024 г., по т.д. № 79/2021 г., на ВрОС е
отхвърлен иска с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу „КАРДИНАЛ 07“
ЕООД (Н), ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бяла
Слатина, ул. „Търнавска“, № 42 и Д. Т. А., ЕГН **********, с местожителство
гр. ***, обл. ***, ул. „***“, № **, за обявяване относителната
недействителност по отношение на кредиторите в несъстоятелността на
„Кардинал 07“ ЕООД, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.08.2017 г., по силата на който „Кардинал 07“ ЕООД е продал на Д. Т. А.,
недвижим имот: Апартамент № 211, с идентификатор 65231.919.77.1.58,
състоящ се от вх. Антре, дневна-столова с кухн. Бокс, една спалня, баня с
тоалетна и балкон, с площ от 54.50 кв.м., находящ се в Апартаментен хотел с
магазини и гаражи „Роял Плаза“, в к.к. „Боровец“, общ. Самоков, обл. София,
обективиран в нот. акт № 173, т. 1А, д. № 157/2017 г., на Нотариус рег. № ***,
с район на действие – РС – Самоков.
Въззивникът счита, че решението неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че в хода на производството безспорно било установено,
че процесната сделка е безвъзмездна по отношение на дружеството „Кардинал
07“ ЕООД, тъй като продажната цена не била постъпила по неговата Б.а
сметка. Счита, че неплащането на цената било договорено в самата сделка, а
1
не е резултат от нейното неизпълнение. Счита, че уговорката плащане на
продажната цена да се извърши по сметка на трето дружество – „Кардинал 08“
ЕООД, което макар и едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“
ЕООД има различно имущество, било в отклонение на решението на ОС от
27.07.2017 г. на „Кардинал 08“ ЕООД, което се изисквало по силата на чл. 137,
ал. 1, т. 7 ТЗ. Счита, че наличието на такова решение било изискване за
действителност на процесната сделка, а липсата му водела до нейната
недействителност. Отделно сочи, че в посоченото решение на ОС не е било
определяно друго лице, освен продавача, което следва да получи продажната
цена, подобно изявление липсвало и в даденото на Т. пълномощно, въпреки
клаузата за договаряне сам със себе си. Посоченото интерпретира като
наличие на хипотезата на чл. 40 ЗЗД – договаряне във вреда на
представлявания, което водено до недействителност на сделката за продавача.
Още излага, че двете дружества като отделния юридически лица имат
отделни кредитори и вземането на имущество от „Кардинал 07“ ЕООД в полза
на „Кардинал 08“ ЕООД, уврежда кредиторите на първото, за което увреждане
Т. е знаел още при изповядане на сделката. Счита, че е налице хипотезата на
чл. 75 ЗЗД, тъй като задължението за плащане на цената не е изпълнено на
продавача, на овластено от него, от съда или от закона, лице и „Кардинал 07“
ЕООД не е потвърдило плащането, нито се е възползвало от него. По
същество моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде уважен.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
(въззивна жалба вх. № 1247/19.02.2024 г., производството по която е
прекратено, но следва да бъде зачетена като отговор) от въззиваемия
„КАРДИНАЛ 07“ ЕООД (Н), ЕИК ЕИК *********, в който изложените
оплаквания и отправеното по същество искане са идентични с въззивната
жалба на Синдика.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Д. А.,
депозира отговор вх. № 2830/12.04.2024 г., в който жалбата се счита за
неоснователна. Въззиваемият счита, че доколкото предявеният иск е по чл. 135
ЗЗД, то позоваването на чл. 40 ЗЗД и то едва с въззивната жалба, е
недопустимо. Оспорва твърденията за безвъзмезден характер на атакуваната
сделка и знание за увреждане и сочи, че по изричното желание на продавача
продажната цена е платена по сметка на едноличния собственик на капитала
„Кардинал 08“ ЕООД. Сочи, че към датата на сключване на сделката М. А. С.
е едноличен собственик на капитала на „Кардинал 08“ ЕООД, както и
управител на последното дружество и на „Кардинал 07“ ЕООД. Той е и
лицето, издало пълномощно и съпътстващите го декларации по ДОПК и
ЗННД, в полза на въззиваемия. Плащането на цената е извършено с
представените доказателства по сметка на „Кардинал 08“ ЕООД. Сочи, че
представените при сключването на сделката документи – пълномощно,
протокол от ОСС на „Кардинал 08“ ЕООД и декларация по чл. 264, ал. 1
ДОПК, са приети по делото и основателно кредитирани от съда при
постановяване на решението.
Счита, че не е било доказано увреждането на кредиторите на
несъстоятелността, доколкото към датата на сделката молба за откриване на
производството по несъстоятелност не е била подадена. Същата е подадена
три години след сключване на атакуваната сделка. Към датата на сделката
купувачът не е имал възможност да се информира по какъвто и да е начин за
2
наличието на кредитори, но дори и да е проявил небрежност в това отношение
това не било основание за обявяване недействителността на сделката – ТР
25/1969 г. ОСГК на ВС. Излага доводи и по останалите оплаквания във
въззивната жалба като счита, че тези въпроси са разрешени с постановените
ТР № 3/15.11.2013 г., по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГТК, ВКС и ТР № 5/12.12.2016
г., тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК, ВКС. Репликира позоваването на въззивника на
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД и счита, че приложима в случая е
разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. По същество моли за потвърждаване на
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемият А., последния
чрез процесуален представител, поддържат жалбата и отговора.
Въззиваемият „Кардинал 07“ ЕООД (н) не изпраща представител.
Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора
съобрази следното:
Производството пред ОС – Враца е образувано по искова молба вх. №
620/17.06.2021 г. на В. Б., качеството му на Синдик на "Кардинал 07" ЕООД
(н), с която е предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване
относителната недействителност по отношение на кредиторите в
несъстоятелността на „Кардинал 07“ ЕООД, на Договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 08.08.2017 г., по силата на който „Кардинал 07“ ЕООД е
продал на Д. Т. А., недвижим имот: Апартамент № 211, с идентификатор
65231.919.77.1.58, състоящ се от вх. Антре, дневна-столова с кухн. Бокс, една
спалня, баня с тоалетна и балкон, с площ от 54.50 кв.м., находящ се в
Апартаментен хотел с магазини и гаражи „Роял Плаза“, в к.к. „Боровец“, общ.
Самоков, обл. София, обективиран в нот. акт № 173, т. 1А, д. № 157/2017 г., на
Нотариус рег. № ***, с район на действие – РС – Самоков.
В исковата молба се твърди, че с решение № 260033/09.12.2020 г., по т.
д. № 84/2020 г. по описа на ОС - Враца, е открито производство по
несъстоятелност на "Кардинал 07" ЕООД, с начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2018 г. Сочи, че с решението е бил назначен за
временен синдик на дружеството, а с определение от 13.01.2021 г. на съда по
несъстоятелността, по решение на общо събрание на кредиторите, е назначен
за постоянен синдик. Твърди, че установил, че на 08.08.2017 г. първия
ответник – несъстоятелния длъжник е продал на втория ответник имущество
на дружеството, което следва да бъде върнато в масата на несъстоятелността, а
именно: Апартамент № 211, с площ 54.50 кв.м., находящ се в „Апартаментен
хотел с магазини и гаражи „Роял Плаза“, в к.к. „Боровец“, с идентификатор
65231.919.77.1.58 по КК, одобрена със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г.,
находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор 65231.919.77.1, заедно с
1,52% ид.ч. от общите части на сградата и 1,45 % ид.ч. от поземления имот,
целият с площ от 2006 кв.м., с идентификатор 65231.919.77, която сделка е
обективирана в нот. акт № 173, том ІА, рег. № 2151, дело № 157/2017 г., на
нотариус рег. №*** на НК.
Твърди, че в нотариалния акт е отразено, че имотът е продаден за сумата
28500.00 лв., която ще бъде заплатена в деня на сделката по Б.ата сметка на
дружеството в „ЦКБ“ АД - **********, като при проверка установил, че
първия ответник не е титуляр на сметката. Твърди, че при липса на насрещна
престация сделката следва да бъде възприета за безвъзмездна и като такава
уврежда кредиторите на дружеството и длъжникът е знаел за това. Сочи, че
знанието на купувача се предполага, след като не е платил цената на имота на
3
продавача. Отделно сочи, че договорената продажна цена не е пазарната, което
също показвало, че купувачът е знаел за увреждането.
Излага, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е предявен в
едногодишния срок от откриване на производството, че сделката е увреждаща,
а имуществото следва да бъде върнато в масата на несъстоятелността с цел
осребряването му.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Кардинал 07“
ЕООД, депозира отговор вх. № 1345/09.08.2021 г., в който счита предявения
иск за основателен, като посочената сума не е постъпвала по сметка на
дружеството.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д. А. депозира
отговор вх. № 1491/18.08.2021 г., в който изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва всички твърдения на синдика. От своя
страна твърди, че сделката не е безвъзмездна, а цената е била заплатена по
Б.ата сметка на едноличния собственик на дружеството - дружеството
„Кардинал 08“ ЕООД, по изрично настояване на продавача, като управител и
на двете дружества е М. А. С.. Същият е и лицето издало пълномощно и
съпътстващите декларации във връзка с изповядване на сделката. Сочи, че
плащането на цената е извършено с вносна бележка. Твърди, че всички
документи необходими за сключване на сделката, в т.ч. и пълномощно в
негова полза, са били представени на нотариуса от адв. И. Р. и Т. П. – съпруга
на М. С.. Твърди, че проекта за нотариален акт е изготвен от адв. Р., който е
вписал в него и Б.ата сметка, по която да бъде извършено плащането на
цената. Настоява, че нито е знаел, нито е предполагал възможно увреждане на
кредитори на продавача, още повече, че пред нотариуса е била представена
нотариално заверена декларация от продавача, от която било видно, че
последния няма непогасени задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. По отношение на цената твърди, че същата съответства
на пазарните към момента на сделката.
Отправя искане ищецът да уточни дали претендира относителна
недействителност на сделката само на основание чл. 135 ЗЗД или и на друго от
основанията по чл. 646 и чл. 647 ТЗ.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 3483/09.12.2021 г., в която счита, че
първия ответник е признал основателността на иска, като посочил, че не е
получил плащане по процесната сделка. По отношение отговора на втория
ответник сочи, че той също потвърждава, че цената е заплатена по сметка на
друго дружество – едноличния собственик на капитала на продавача.
Неплащането на цената било договорено в самата сделка, а не било в резултат
на неизпълнение, което я правело безвъзмездна. Счита, че тази договорка е в
отклонение от взетото решение на едноличния собственик на капитала, в
което не е посочено друго лице да получи цената. Счита, че наличието на
решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е условие за действителност на сделката.
Излага доводи, че по отношение на процесната сделка е налице на хипотезата
на чл. 40 ЗЗД – договаряне във вреда на представлявания и чл. 26, ал. 2 ЗЗД –
липса на съгласие за извършването й.
Потвърждава, че основава иска си на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, като
сочи, че обявените в ТР списъци с приети и неприети вземания доказвали, че
към момента на сделката длъжникът е имал кредитори, които се явяват
4
увредени. Отправя искане, в случай, че не са налице основанията на чл. 135
ЗЗД, съдът да се произнесе по нищожността на сделката на основание чл. 26,
ал. 2 и чл. 40 ЗЗД. Счита, че съществените елементи на сделката са съгласие за
прехвърляне на правото на собственост и съгласие за плащането на цената,
като последния липсвал.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът „Кардинал 07“
ЕООД депозира допълнителен отговор вх. № 287/14.01.2022 г., в който
заявява, че намира за правилни и поддържа доводите изложени от синдика в
допълнителната искова молба. Твърди, че никога не е упълномощавал А. да го
представлява и да продаде на себе си процесния имот, като за целта е
предявил искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД за
обявяване нищожност на пълномощното и недействителност на процесната
сделка, които са предмет на разглеждане в образуваното гр.д. № 613/2018 г.,
което е висящо пред касационната инстанция.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът А. депозира
допълнителен отговор вх. № 575/28.01.2022 г., в който поддържа доводите
наведени в отговора. По въпроса дали наличието на решение по чл. 137, ал. 1,
т. 7 ТЗ е условие за действителността на сделката сочи ТР № 3/15.11.2013 г.,
по т.д. №3/2013 г., на ВКС, ОСГТК, а по отношение обема на
представителната му власт като пълномощник по сделката се позовава на ТР
№ 5/12.12.2016 г., по т.д. № 5/2014 г., на ВКС, ОСГТК, като сочи, че
ограничения на представителната му власт в пълномощното не са налице, в
т.ч. и по отношение на лицето, на което да се плати. Твърди, че нареждането
да се плати на дружеството едноличен собственик на капитала е дадено от
продавача, чрез неговия адвокат, а вътрешните отношения между двете
дружества са без значение. Счита, че предявените евентуални искове са
недопустими в настоящия процес, доколкото не са предявени с исковата
молба, а едва с допълнителната такава в противоречие с изискванията на чл.
372 ГПК. Поддържа се, че исковете по чл. 26, ал. 2 и чл. 40 ЗЗД са искове на
самия представляван и не могат да бъдат предявявани от синдика или от
кредитори на длъжника, в който смисъл сочи Решение № 76/11.04.2013 г., по
гр.д. № 815/2012 г., на ВКС, I ГО.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е било предмет на спор, а и се установява при
служебно извършена справка с партидата на длъжника в ТР при АВ, че с
Решение № 260033/09.12.2020 г., по т.д. № 84/2020 г., на ОС - Враца, е открито
производство по несъстоятелност на "Кардинал 07" ЕООД (н), определена е
начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г., постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен е за временен
синдик В. Б..
Представен по делото е нот. акт № 173, том ІА, рег. № 2151, дело №
157/2017 г., на Нотариус, рег. № *** на НК, от който се установява, че на
08.08.2017 г. „Кардинал 07“ ЕООД, чрез пълномощника си Д. Т. А. е продало
на Д. Т. А. собствения си недвижим имот: Апартамент № 211, с площ 54.50
кв.м., находящ се в „Апартаментен хотел с магазини и гаражи „Роял Плаза“, в
к.к. „Боровец“, с идентификатор 65231.919.77.1.58 по КК, одобрена със
заповед № РД-18-3/27.01.2005 г., находящ се на втори етаж в сграда с
идентификатор 65231.919.77.1, заедно с 1,52% ид.ч. от общите части на
5
сградата и 1,45 % ид.ч. от поземления имот, целият с площ от 2006 кв.м., с
идентификатор 65231.919.77, за сумата 28500.00 лв., която сума продавачът
заявил, че ще получи от купувача по Б.а сметка в „ЦКБ“АД с IBAN
**********, в деня на подписване на акта. От своя страна в п. 2 от договора
купувачът А. направил изявление, че купува имота, за сумата 28500.00 лв.,
която поел задължение да заплати по посочената в п. 1 на договора Б.а сметка,
в деня на подписване на акта.
Представена е вносна бележка от 08.08.2017 г., от която се установява, че
по Б.ата сметка, посочена в нотариалния акт е внесена сумата 28500.00 лв., с
вносител Д. Т. А.. Като основание за внасяне на сумата е посочено
„закупуване на ап. 211 кк Боровец Роял Плаза. Видно от вносната бележка е,
че титуляр на сметката е „Кардинал 08“ ООД.
Представени по делото са удостоверения за актуално състояние на
„Кардинал 07“ ЕООД и на „Кардинал 08“ ЕООД, от които се установява, че
управител на двете дружества е лицето М. А. С.. С. е едноличен собственик
на капитала на „Кардинал 08“ ЕООД, което е едноличен собственик на
капитала на „Кардинал 07“ ЕООД.
Представено по делото е и пълномощно, съдържащо нотариална заверка
за подпис и съдържание рег. №№ 12465 и 12466 от 27.07.2017 г., с което М. А.
С., в качеството му на управител на „Кардинал 07“ ЕООД и съдружник в
„Кардинал 08“ ЕООД е упълномощил ответника Д. Т. да извършва всякакви
фактически и правни действия от името и за сметка на упълномощителя, във
връзка с подписването на нотариален акт за покупко-продажба на процесния
недвижим имот – Апартамент № 211, който с цифри е изписан като 221.
Видно от пълномощното е и, че на Т. са делегирани правомощия да продаде
имота на когото намери за добре и на цена, каквато прецени, вкл. и да
договаря сам със себе си, или с лица, от които е упълномощен на друго
основание, както и да подписва всички документи, необходими за сделката.
Представен по делото е и Протокол от 27.07.2017 г., обективиращ взето
решение от едноличния собственик на капитала на „Кардинал 08“ ЕООД, да
бъде сключен договор за покупко-продажба на собствения на „Кардинал 07“
ЕООД – Апартамент № 211, отново с цифри изписан като 221, чрез Д. Т. А..
Протоколът съдържа нотариална заверка за подпис и съдържание рег. №№
12463 и 12464 от 27.07.2017 г.
Представена по делото е и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, в която М.
С., в качеството на управител на „Кардинал 07“ ЕООД е дакларирал, че
дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Декларацията съдържа заверка за подпис рег. № 12471/27.07.2017 г.
Представени по делото са Списък на приети вземания на кредитори на
несъстоятелността на „Кардинал 07“ ЕООД, на осн. чл. 686 ТЗ и Списък на
неприети вземания на кредитори, на осн. чл. 686 ТЗ. Представено е и
Определение № 260383/09.07.2021 г., по т.д. № 84/2020 г., с което са
разгледани възраженията срещу списъците и списъка на приети вземания е
изменен. Посочените документи са обявени по партидата на длъжника в ТР,
съответно на 08.02.2021 г. и 12.07.2021 г.
Представена по делото е и молба вх. № 5192/28.07.2020 г. до ОС - Враца,
с която „Викторс 11“ ООД е отправило искане за откриване на производство
по несъстоятелност на „Кардинал 07“ЕООД.
6
За установане твърденията на втория ответник пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, посредством
разпит на двама свидетели – И. В. Р. и И. В. Р., двамата без родствени връзки и
дела със страните. Показанията на свидетелите се ценят в частите резултат на
непосредствени възприятия и не противоречащи на останалите възприети за
установени факти и обстоятелства.
Св. Р. твърди, че на 08.08.2017 г. закарал отв. Т. до гр. Самоков, във
връзка със закупуване на апартамент. Там ги чакал св. Р., който бил адвокат на
продавача и донесъл всички документи необходими за сделката. Свидетелят
заявява, че Р. бил сам. Донесените от него документи били представени пред
нотариуса, където свидетелят също присъствал. След което отишли в банката,
където Т. платил апартамента. След плащането отново се върнали при
нотариуса, за да потвърдят, че е платено. Заявява, че Р. заявил на нотариуса, че
всичко е наред. Според Р. адв. Р. представлявал само продавача и сумата била
внесена по сметката, която Р. предоставил. Заявява, че Т. не знаел
предварително сметката. Не е присъствал с Т. на гишето в банката и не е чул
дали са искали да посочи име на титуляра на Б.ата сметка.
Св. И. Р. заявява, че е бил адвокат по сделка, извършена на 08.08.2017 г.
В същото качество работел за Т. П. и М. С. дълги години. Заявява, че двамата
живеели на семейни начала и имали общи фирми. Изпратен бил да присъства
на сделката от П., която му предала набор документи, вкл. и пълномощно, с
което купувача бил упълномощен да прехвърли имота сам на себе си.
Основната му задача била да се убеди, че продажната цена ще бъде заплатена
по Б. път. Излага, че не е носил проекта за нотариален акт. Потвърждава, че на
сделката е присъствал и св. Р., който бил заедно с Т., като след подписване на
акта пред нотариуса тримата отишли до банката и присъствал на плащането
на парите по Б.а сметка на продавача, но не може да каже кой е дал Б.ата
сметка. Предполага, че е възможно да е била в комплекта документи предаден
му от П.. Не си спомня по какъв начин Б.ата сметка е била посочена в
нотариалния акт и кой го е изготвил. Спомня си, че Б.ата сметка била
фирмена, на една от фирмите на М. и Т., но не помни коя. След внасянето на
парите съобщил на П. това и се върнали при нотариуса, за да му бъде
представено платежното, а той оставил декларациите по чл. 264 ДОПК,
необходими за вписване на сделката.
Представени по делото са заверени преписи от решение №
158/02.03.2020 г., по гр.д. № 613/2018 г.на СОС, ГО, VI-ти първоинст. с., от
което се установява, че е отхвърлен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
предявен от „Кардинал 07“ ЕООД срещу Д. Т. А., за признаване за установено,
че сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 173,
том ІА, рег. № 2151, дело № 157/2017 г. с предмет процесния Апартамент №
211, е недействителен, като сключен без представителна власт. Решението е
потвърдено с решение № 406/20.04.2021 г., по в.гр.д. № 2418/2020 г., на САС и
не е допуснато до касация с определение № 50251/06.07.2023 г., по гр.д. №
5083/2021 г., на ВКС. Видно от актът на касационната инстанция след
откриване на производството по несъстоятелност ищецът е бил представляван
от синдика.
При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна
до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 1045/27.05.2024 г., поради което
7
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифициран като такъв
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и произнасянето съответства на
заявената за разглеждане претенция, поради което решението е и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство за
универсално принудително изпълнение спрямо търговци и по изключение по
отношение на лица, които не са търговци, но са свързани с търговската
дейност на други субекти, които са неплатежоспособни или свръхзадължени.
Във своята втора фазата, когато се извършва осребряване на масата на
несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на
получените от осребряването суми, тя е вид изпълнителен процес, при който
съдът извършва принудителни действия по събиране на вземанията на всички
кредитори на неплатежоспособния длъжник и целта е в едно производство при
условията на равенство да се удовлетворят пропорционално от цялото
имуществото на длъжника, включващо всичките парично оценими
имуществени права. Производството по несъстоятелност цели да постави
всички кредитори в еднакви условия в изпълнителния процес (с изключение
уредените в закона случаи на привилегии). В изпълнение на целта на закона за
удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и
нетърговски вземания, масата на несъстоятелността трябва да бъде попълнена
като едно от средствата за това е ревизиране на извършените в определени
срокове действия и сделки на длъжника, увреждащи интересите на
кредиторите.
Защитата на кредиторите може да се реализира чрез иска по чл. 135 ЗЗД
и чрез системата на специалните отменителни искове, уредени в разпоредбите
на чл. 645, 646 и 647 ТЗ.
В случая, съдът е сезиран със специалния отменителен иск по чл. 649
ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД, основан на накърняване масата на несъстоятелността, с
който се атакува процесния договор за покупко-продажба и се иска
обявяването му за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Специалният Павлов иск по чл. 135 ТЗ, свързан с
производството по несъстоятелност, има за предмет правни действия,
разкриващи общите признаци на противоправността, характерни и за иска по
чл. 135 ЗЗД, в общия случай, като за разлика от него се основава и на
накърняване масата на несъстоятелността. Процесуална предпоставка за
предявяването му е наличието на висящо производство по несъстоятелност
срещу длъжника и прието вземане на ищеца по реда на чл. 693 ТЗ към
8
момента на предявяването на иска, в случай, че ищецът е кредитор на
несъстоятелността. Със създадената изрична специална уредба на иска по чл.
135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, посредством
измененията на чл. 649 ТЗ от ДВ бр. 20/2013 г. (приложима към момента на
предявяване на разглеждания иск) – са регламентирани преклузивен
едногодишен срок за предявяването му, специална активна легитимация на
синдика в защита на колективните интереси на кредиторите на
несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово
бездействие – на всеки кредитор на несъстоятелността, разширени субективни
предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение (съобр. чл.
649, ал. 5 ТЗ), разширено приложно поле на презумпцията за
недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД (съобр. чл. 649, ал. 4 ТЗ) и специална
подсъдност.
При съобразяване на приложимия преклузивен едногодишен срок за
предявяване на иска, започнал да тече с постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност на 09.12.2020 г. e видно, че
първоинстанционното производство е образувано по искова молба постъпила
в ОС – Враца на 17.06.2021 г. Налага се извод, че искът е допустим като
предявен в границите на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Фактическият състав на тази разпоредба
изисква наличието на следния сложен фактически състав: 1. Ищецът да е
кредитор на длъжника; 2. Вземането му да е възникнало преди атакуваната с
иска сделка (освен ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което
той е договарял, да увреди кредитора (арг. от ал. 3 на чл. 135 ЗЗД); 3. Да е
налице увреждане за кредитора (обективно условие); 4. знание за увреждането
от страна на длъжника (субективно условие); 5. ако сделката е възмездна,
лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за
увреждането. Целта на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е препятстване
недобросъвестния длъжник да накърни по какъвто и да е начин
имуществената си сфера, тъй като поначало цялото му имущество служи за
удовлетворяване на кредиторите му и те не могат да бъдат принуждавани да
се удовлетворят от едно или друго имущество.
Както вече бе посочено в разглеждания казус искът е предявен от
синдика, който действа в защита на колективните интереси на кредиторите на
несъстоятелността, като производството е висящо и към настоящият момент
видно от обявените актове и обстоятелства по партидата на длъжника в ТР. С
откриването на производството по несъстоятелност е определена и началната
дата на неплатежоспособността на "Кардинал 07" ЕООД (н) е определена на
31.12.2018 г., поради което към посочената дата дружеството не е било в
състояние да изпълни задълженията към кредиторите си. Атакуваната сделка
за покупко-продажба на недвижим имот е сключена на 08.08.2017 г., поради
което следва да се приеме, че вземанията, легитимиращи синдикът като ищец
в производството, са последващи сделката, чиято относителна
недействителност се претендира, с оглед на което за уважаване на предявеният
отменителен иск освен установяването на общия фактическия състав по чл.
135, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи и условието предвидено в
9
разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД - атакуваното действие да е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
Константна е съдебната практика, обективирана в Решение №
639/06.10.2010 г., по гр.д. № 754/2009 г., ВКС, IV ГО, Решение №
407/29.12.2014 г., по гр.д. № 2301/2014 г., ВКС, IV ГО, Решение №
18/04.02.2015 г., по гр.д. № 3396/2014 г., ВКС, IV ГО, Решение №
261/25.06.2015 г., по гр.д. № 5981/2014 г., ВКС, IV ГО, Решение №
50/12.05.2017 г., по т.д. № 731/2016 г., ВКС, ТО, Решение № 93/28.07.2017 г.,
т.д. № 638/2016 г., ВКС, II ТО по въпроса, че в хипотезата на отменителен иск
по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и пр. Това разрешение се прилага и, когато
искът е предявен по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) (така
Решение № 56/01.08.2018 г., т.д. № 1538/2017 г., ВКС, І ТО).
В случая се атакува сделка, посредством която длъжникът се е лишил от
недвижим имот като го е отчуждил в полза на трето лице. Тази сделка
безспорно е увреждаща кредиторите на длъжника, тъй като чрез нея
последния се е лишил от ликвиден актив, който поначало следва да служи за
удовлетворяване на кредиторите му. Безспорно осребряването на наличен
недвижим имот би било далеч не толкова затруднително за кредиторите,
отколкото напр. установяване и запазване на парични средства или
осребряване на акции или дялове от търг. дружество.
В хода на производството ищецът е въвел твърдения, поддържани и като
оплаквания във въззивната жалба, че е налице увреждане на продавача по
сделката – несъстоятелния длъжник, изразяващо се в договаряне от неговия
пълномощник на продажна цена на имота под пазарната му стойност, плащане
на цената по сметка с титуляр друго дружество – „Кардинал 08“ ЕООД,
последното ЕСК на несъстоятелния длъжник и, че в т.см. е налице
противоречие с взетото решение от 27.07.2017 г. на ЕСК, по реда на чл. 137,
ал. 1, т. 7 ТЗ. Тези твърдения поначало касаят действия извършени не от
длъжника-продавач, а от купувача, същият действал и като пълномощник на
несъстоятелния продавач и в т.см. са относими към други искове, каквито
синдикът не е легитимиран да предявява от свое име и, каквито в настоящото
производство не са предявени.
Ищецът-въззивник сочи, че продажната цена е постъпила по сметка на
едноличния собственик на капитала и извежда, че процесната сделка е
безвъзмездна, при което знанието се предполага.
По правило договорът за покупко-продажба е двустранен и възмезден.
Това е така, защото за да бъде сключен договорът трябва да са налице две
насрещни волеизявления – продавачът се задължава да прехвърли
собствеността, а купувачът се задължава да плати цената (183 ЗЗД). Такъв е и
процесният договор. Видно от нотариалния акт, в който сделката е
обективирана, налице са две съвпадащи си волеизявления, насочени към
сключването му. Обстоятелството, че продажната цена е постъпила по сметка
не на продавача, а на едноличния собственик на неговия капитал, не прави
10
сделката безвъзмездна, а би породило вземане за реално изпълнение на
договора. Същевременно не се установява страните по сделката да са от кръга
на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД или да са свързани
лица, по см. на пар. 1 от ДРТЗ, поради което и настоящата хипотеза не попада
в обхвата на предположението за съществуващо знание за увреждането на
кредиторите.
Както бе посочено в конкретния случай приложение следва да намери
хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, т.е. сделката да е сключена единствено в
изпълнение на намерението на двете страни по нея да увредят кредиторите.
Този фактически състав изисква не просто знание за увреждащо за
кредиторите действия, а увреждащото действие е съзнавано, обективно
необходимо и целено за длъжника и договарящото с него лице, когато те знаят,
че съществува право на кредитора, което сделката уврежда. В тази хипотеза
законът санкционира виновното намерение. Извършеното действие е
опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на
разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането.
(така Определение № 569/24.02.2025 г., к.т.д. № 2379/2024 г., на ВКС, I ТО и
цитираните в него решения по гр.д. № 754/2009 г., гр. д. № 4996/2013 г. на ІV
ГО, гр.д. № 1783/2017 г. на ІІІ г. о., на ВКС, както и Решение № 643/27.07.2000
г., по гр.д. № 27/2000 г., на ВКС, II ГО). Обсъдените, поотделно и в
съвкупност, писмени и гласни доказателства не водят до извод, че атакуваната
сделка е сключена в резултат на реализирано намерение на продавача и
купувача да увредят кредитори на първия.
Дори и мотивите за приложение на хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД да не
бъдат споделени, следва да бъде посочено още и следното: Както е посочено в
Решение № 639/06.10.2010 г. , по гр.д. № 754/2009 г., увреждащото действие е
съзнавано от длъжника и от третото лице, когато те знаят, че съществуват
други права, които сделката уврежда. Видно от обявения списък на приетите
вземания в несъстоятелността и постановеното определение №
260383/09.07.2021 г., на съда за изменението му, към датата на сделката –
08.08.2017 г., „Кардинал 07“ ЕООД е бил страна по Договор за Б. кредит,
сключен с „ПИБ“ АД на 25.05.2015 г., Рамков договор за отпускане на кредит
от 28.06.2013 г., сключен с „Алианц Банк България“ АД и др. Т.е. би могло да
се приеме, че у несъстоятелното вече дружество е било налице знание, че за
него съществува задължение да върне сумите предоставени му в заем. Към
меродавния момент обаче, от събраните доказателства не може да се направи
извод, че такова знание е било налице у лицето, с което длъжникът е договарял
– купувача по сделката. Това е така, защото не се твърди същият да е страна
по някои от сключените от длъжника договори за кредит или между тях да е
имало други отношения, които биха дали възможност на купувача да узнае за
съществуването на задължения или наличието на кредитори.
Такова знание не би могло да се извлече и от вписванията по партидата
на длъжника в ТР, в случай се приеме, че доколкото вписванията на публично
достъпни, то купувачът е бил длъжен да положи дължимата грижа и да се
информира за тях. Видно от тях е, че са били вписани залог на дружествен
дял, залог на търговско предприятие и запори върху дружествен дял. Първите
две обезпечения обаче са били заличени преди сключване на атакуваната
сделка, съответно на 02.07.2013 г., 30.07.2009 г. и 02.07.2013 г., а последните са
вписани след сключване на атакуваната сделка на 15.11.2018 г., 14.03.2019 г. и
08.04.2019 г.
11
Предвид липсата на изискуемите предпоставки, предявения иск като
неоснователен и недоказан, ще следва да бъде отхвърлен. Достигайки до
идентичен краен правен извод първоинстанционния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция
разноските за първоинстанционното производство не подлежат на ревизиране.
За въззивна инстанция разноски се следват на въззиваемия А., които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него
възлизат на сумата 1200.00 лв., като същите следва да бъдат възложени в
тежест на „Кардинал 07“ ЕООД (н), на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ, дължимата държавна
такса за въззивното производство следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността. Същата възлиза на сумата 147.72 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/05.01.2024 г., по т.д. № 79/2021 г., на
ВрОС.
ОСЪЖДА „КАРДИНАЛ 07“ ЕООД (Н), ЕИК ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бяла Слатина, ул. „Търнавска“, № 42 да
заплати на Д. Т. А., ЕГН **********, с местожителство гр. ***, обл. ***, ул.
„***“, № ** сумата 1200.00 лв., разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „КАРДИНАЛ 07“ ЕООД (Н), ЕИК ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бяла Слатина, ул. „Търнавска“, № 42 да
заплати по сметка на Софийски Апелативен Съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата 147.72 лв., държавна такса за въззивна инстанция,
която сума да бъде събрана от масата на несъстоятелността, на осн. чл.
649, ал. 6 ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12