Р Е Ш
Е Н И Е
№ /30.08.2021 год., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІ състав, в публичното съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Виржиния Миланова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2383/2020 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44, във връзка с чл.
22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза
във, връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Гарван“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК ********, ул. ********,
против Решение рег. № 32-259235/04.09.2020 г. към MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) Северна
морска към Агенция „Митници“, с което, на основание чл. 84, ал.
1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2,
буква б) и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с
чл. 140, чл. 141 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1
във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с
чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54,
ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 59 от АПК, е: отказано приемането на митническата стойност на стоки с №№ 9, 10, 11 и
12 по митническа декларация (МД) MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019
г., определена им е нова митническа стойност,
извършена е корекция на MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. с промяна на
тарифния код на стока по позиция № 11, и са установени за
досъбиране допълнителни държавни вземания за мита (А00) в размер на 1 250,92 лева и ДДС (В00) в размер на 3 333,46 лева, ведно с лихва за забава на основание
чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с
материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на митническите органи за определяне на
„справедливи цени“ на процесните стоки. Счита се, че същите не намират
приложение, тъй като понятието „справедливи цени“ е въведено в ЗМ от 01.01.2020
г., а процесният внос е от месец януари 2019 година. Изтъква се, че при покупка
на стоки, чиято цена е определена на единица бройка, същата не може да се
съпоставя със справедливи цени, определени на килограм, тъй като това
противоречи на чл. 70 и чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), респ. не
може да бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа
стойност на стоките. Сочи се, че неправилно административният орган се позовава
на решение по дело С-291/15 на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), тъй като
в случая липсват мотиви относно изчислена средностатическа стойност на сходни
стоки и няма доказателства, че т.нар. „справедливи цени“ касаят сходни стоки,
доколкото един и същ тарифен номер и държава на произход не означава, че
стоките са сходни по смисъла на Митническия кодекс. Аргументира се, че е
нарушено правото на изслушване на лицето, тъй като обжалваното решение не е
мотивирано съобразно изискването на чл.22 §7 от МКС, според което митническите
органи следва да мотивират всяко неблагоприятно за адресата решение. В същото не
се съдържат данни, от които може да се направи обоснован извод, че така
определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на
закона, за да може да бъде приложена. Твърди се, че не може да се установи дали
стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са ползвали за
определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на определението за
„сходни стоки“, тъй като липсват документите, придружаващи декларациите на
третите лица, цитирани в решението, и няма мостри нито от процесните стоки,
нито от тези на третите лица. Навеждат се доводи, че не е спазено условието
предвидените в чл. 74, § 2 от МКС да се прилагат последователно и само ако не
се открият договорни стойности за идентични или сходни стоки, за най-голямо
сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е
формирана след като са отчетени всички разходи, да се премине към определяне на
стойност по чл. 74, § 3 от МКС. Изтъква се, че в случая са налице вносове на
сходни стоки на територията на страната, но те са отхвърлени, понеже са необичайно
ниски, което нарушава правилата за определяне на митническата стойност и
определя справедливите цени като минимални митнически стойности, което е
абсолютно забранено от чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Според жалбоподателя не е ясно защо административният орган е пристъпил към
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) и § 3 от
Митническия кодекс, тъй като на митническите органи са представени документи –
търговска фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките,
фактура за транспортните разходи до страната, с които е доказана декларираната
митническа стойност на стоките. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък.
В депозирани чрез представител по пълномощие
писмени бележки жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение.
Ответникът –
Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален
представител излага становище за неоснователност на жалбата и настоява оспореното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
административното производство са събрани необходимите доказателства, като след
извършването на задълбочен анализ е обосновано изключението на разпоредбата на
чл. 70 и прилагане съответно на чл. 74, § 2, буква „б“ и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съобразно
предвидената в тази правна норма последователност. Обстойни доводи в
тази насока се съдържат в депозирано по делото писмено становище. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение; направено е и възражение за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните в производството доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 24.01.2019 г. „Гарван“
ЕООД декларира за режим „допускане за свободно обращение“ 33 броя стоки, 567
колета, 12115 кг. бруто тегло общо, обща фактурна стойност 14 192,12 USD,
при курс за митнически цели 1,714890 лева за 1 USD, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо, по митническа
декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 година (л. 12-79). Контрагент на
вносителя е китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са
приложени: фактура №
YWS1812156A/07.12.2018 г. (л. 119-120 от делото), опаковъчен лист от 07.12.2018
г. (л. 123-124), линеен коносамент/морска товарителница № 44824330/15.12.2018
г. (л. 127-129 от делото), спедиторски коносамент № WMS18I20078A/15.12.2018 г.,
фактура № **********/22.01.2019 г., фактура № *********/ 24.01.2019 година (л.
80-86), сертификат за произход сериен номер C174200A14810235/20.12.2017 година (л. 132от делото).
Извършена е повторна проверка на митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 година. За целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система МИС3А,
митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“.
Митническите органи са направили принципна констатация, че основателни
съмнения може да съществуват конкретно когато декларираната стойност е по-ниска
от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на управление на
риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на
ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre).
По отношение на стоките по позиции №№ 9, 10, 11 и 12 от митническа декларация
MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. служителите на митническата администрация
са установили, че декларираната цена е по-ниска от справедливата цена на ЕС.
За стока по позиция № 9, представляваща „работни ръкавици, топени в латекс 2 бр./к-т – поз. 8; 46080 комплекта;
РС=192; ; 4=UASU1007138“, класирана в код по ТАРИК **********; 4185,60 кг нето;
фактурна стойност 7 372,80 USD; декларирана митническа стойност 13 132,39
лева или 0,28 лева за 1 комплект; декларирана стойност - 3,14 лв./кг.“, е
посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер
на 11,97 лв./кг.
За стока по позиция № 10, представляваща „калъфка за възглавница – 15 броя – поз. 35; чаршаф 2 бр./к-т – 6 комплекта
– поз. 40; РС=2; 4-UASU1007138“, класирана в код по ТАРИК **********; 25,60 кг
нето; фактурна стойност 9,00 USD; декларирана митническа стойност 18,53 лева
или 0,69 лева за 1 брой; декларирана стойност – 0,72 лв./кг.“, е посочено, че
справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 9,49
лв./кг.
За стока по позиция № 11, представляваща „завивка – поз. 39 – 2 броя; РС=2;; 4=UASU1007138“, класирана в код по
ТАРИК **********; 4,40 кг нето; фактурна стойност 2,60 USD; декларирана
митническа стойност 5,12 лева или 2,56 лева за 1 бр.; декларирана стойност – 1,16
лв./кг.“, е посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК
е в размер на 12,93 лв./кг. На основание Правила 1 и 6 от Общите разпоредби за
тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), както и текста на позиция 6301 от
КН, митническите органи приемат, че стоката „завивка“ следва да бъде класирана
в код по КН 63014090, код по ТАРИК **********. Посочено е, че с промяна по кода
на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена
на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 7,39 лв./кг.
За стока по позиция № 12, представляваща „градинска шатра от текстилни материали метална конструкция – поз. 9 – 15
броя; класирана в код по ТАРИК **********; 252,00 кг нето; фактурна стойност
270,00 USD; декларирана митническа стойност 492,91 лева или 32,86 лева за 1
бр.; декларирана стойност – 1,96 лв./кг.“, е посочено, че справедливата цена на
ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 6,47 лв./кг.
Посочено е, че митническите органи не разполагат с мостри от стоките.
За определяне на справедливите цени на всяка от посочените четири стоки –
предмет на процесния внос, митническите служители са използвали данните,
съдържащи се в системата ТЕЗЕЙ, извлечения от която са приложени съответно на
л. 101-102 и на л. 107-108 от делото. Конкретно предоставената информация от системата
ТЕЗЕЙ представлява данни (място на доставка, пазарен дял в съответната държава
членка, приблизителна справедлива цена и диапазон на приблизителната
справедлива цена) за общия внос в ЕС за периода октомври 2014 г. – септември
2018 г., всички дялове, получени през декември 2018 г. (седемдесет и шесто и
шестдесет и шесто изтегляне на COMEXT) за продукти
със страна на произход Китай по следните кодове по ТАРИК: 63049300 и 63014090.
За целите на извършения анализ органите на митническата администрация,
използвайки данните в митническата декларация, са определили декларираната от
вносителя митническа стойност на всяка от посочените девет стоки (по позиции №№
9, 10, 11 и 12), съотнасяйки теглото на стоките спрямо тяхната цена (лв./кг). В
резултат на сравнението между декларираната митническа стойност на всяка една
от процесните стоки и справедливата цена на тази стока за ЕС е прието, че декларираната
договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни
стоки в ЕС.
Посочено е, че предвид факта, че декларираната митническа стойност за стоки
по позиции №№ 9, 10, 11 и 12 по
процесната митническа декларация е по-ниска от посочената справедлива
цена, валидна за тези стоки в ЕС, възникват основателни съмнения относно
декларираната митническа стойност.
С писмо № 32-45799/11.02.2020 г. (л. 98-99 от адм. преписка) за нуждите на
допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, от вносителя „Гарван“ ЕООД са изискани
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоката по процесната митническа декларация.
С писмо № 32-65638/28.02.2020 г. (л. 100-101 от адм. преписка), дружеството-
вносител е представило писмени обяснения, според които за закупуването на
стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, като условието
на доставка на стоките е описано в митническата декларация – FOB, и съобразно
него са приложени необходимите документи. Декларирано е, че дружеството има
търговски отношения с продавача, че не е налице никаква форма на свързаност
между дружеството и продавача, че не съществуват условия, които не могат да
бъдат определени, че дружеството не връща част от прихода на продавача или на
трето лице, както и че не са свързани лица с клиентите, на които се продава
стоката.
Към писмото е приложено платежно нареждане за валутен превод от 14.05.2019
г. към китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD в размер
на 52 207,56 USD, с посочено основание за превода
5 (пет) броя фактури, между които и приложената към митническата декларация
фактура № YWS1812156A (л. 18 от адм. преписка).
След извършен анализ на представените документи митническите органи са
установили, че от документа за банков превод от 14.05.2019 г. не може да се
определи каква част от плащането е по процесната митническа декларация.
Посочено е, че в приложената към митническата декларация фактура №
YWS1812156A/07.12.2018 г. не са описани срокове и начин на заплащане между
контрагентите. Констатирано е, че не са представени договори, кореспонденция,
заявка и други документи между „Гарван“ ЕООД и китайското дружество YIWU
ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD, които да удостоверяват цялата платена
или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На основание горното и поради липсата на достатъчно документи, касаещи
проверката на декларираната митническа стойност, които биха дали информация за
това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и
начините на заплащането им, органите на митническата администрация приели, че остават
основателни съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност,
и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоките по позиция №№ 9, 10, 11 и 12 по процесната митническа
декларация. Поради това, че съмненията относно точността на митническата
стойност на внесените стоки не отпадат след поискването и предоставянето на всички
допълнителни документи, и че декларираната стойност на внесените стоки
представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, е достигнат извод,
че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на
договорната стойност.
С оглед горното е прието, че митническата стойност на стоки по позиции №№ 9,
10, 11 и 12 по митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от МКС, поради което е
преминато към определяне на митническата стойност на тези стоки по реда на чл.
74, § 1 от МКС. Констатирано е, че за приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение.
При изследване на метода по чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 е направен анализ в митническата база данни МИС3А за декларации за
допускане за свободно обращение с крайно потребление на „сходни стоки“ по
същото или приблизително същото време
След извършен анализ в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия
момент на сходни стоки за стоки по позиции с № 9 и № 11 са намерени резултати
за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са
необичайно ниски. Констатирано е, че същите са декларирани и приети в
съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което като база за
определяне на нови митнически стойности на стоки по позиции № 9 и № 11 от
процесната митническа на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 е взета декларираната митническа стойност по следните митнически
декларации:
За стока № 9 – митническа декларация MRN 18BG002000H0012980/05.02.2018 г. –
0,61 лв./компл.;
За стока № 11 – митническа декларация MRN 18BG005100H0631750/23.07.2018 г. –
8,62 лв./бр.
В хода на административното производство при анализ на данните в
националната Система за предоставяне на информация за управленски цели за
декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители,
за стоки с позиции № 10 и № 12 не са намерени резултати, които не са необичайно
ниски, поради което по отношение на тези стоки е прието, че методът по чл. 74,
§ 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да бъде приложен.
Констатирано е, че в случая липсва база за сравнение за единичната цена, по
която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно
количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй
като не може да се установи идентичност или сходност на стоките, поради което и
методът по чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да бъде
използван за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Поради липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани
за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд,
разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на
декларираните стоки, за неприложим е счетен и методът по чл. 74, § 2, буква г)
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Заключено е, че поради липсата на данни относно физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава
най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на
оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа
стойност на стоките по позиции № 10 и № 12 от процесната митническа декларация.
Предвид горното, митническата стойност на стоките по позиции № 10 и № 12 по
митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. е определена на основание чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез използване на разумни способи, съответстващи
на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията, на глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните
и събрани в хода на административното производство данни. Посочено е, че
предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които
не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва се извърши в
съответствие с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 – чрез
използване на други подходящи методи, при съобразяване с ограниченията,
посочени в буква а) до буква ж) от същата разпоредба.
В заключение митническата стойност на стоки по позиция № 10 и № 12 по
процесната митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. е определена на основание чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, както следва:
За стока № 10:
-
калъфка за възглавница в размер на 4,70 лв./бр.;
-
чаршаф 2 бр./к-т в размер на 8,55 лв./комплект;
За стока № 12:
-
градинска шатра в размер на 54,50 лв./бр.
Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в
писмо рег. № 32-137775/15.05.2020 г. (л. 89-96 от адм. преписка), „Гарван“ ЕООД
е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер
на задължение по митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 година. На
вносителя е дадена възможност да изрази становище по посочените в съобщението
мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. Писмото е връчено на
дружеството-вносител на 09.06.2020 година.
С писмо рег. № 32-198748/10.07.2020 г. (л. 87-88 от адм. преписка) „Гарван“
ЕООД се е възползвало от тази възможност. Посочено е, че на митническите органи
е предоставена цялата налична и необходима информация относно стойността на
стоките – предмет на вноса. Според дружеството справедливите цени не могат да
служат като основа за определяне на по-висока митническа стойност, нито могат
да бъдат критерий за нейното увеличаване, тъй като същите служат единствено за
определяне на обезпечение съгласно чл. 195а от ЗМ. Аргументира се, че цените на
килограм в страните членки на ЕС са неотносими към процесните стоки, които са
остойностени на бройка, поради което не могат да бъдат основание, обосноваващо наличието
на съмнения относно верността на декларираната митническа стойност. Възразява
се срещу констатациите на служителите на митническата администрация, че стоките
по цитираните декларации са „сходни стоки“ предвид липсата на анализ на
придружаващите стоката документи към самите митнически декларации. Твърди се,
че е нарушено правото на участие на „Гарван“ ЕООД в започналото административно
производство.
След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение
рег. № 32-259235/04.09.2020 г. към MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г., с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във
връзка с чл. 74, § 2, буква б) и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, § 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1
във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и
ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 59
от АПК:
1.
е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№
9, 10, 11 и 12 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019
г.;
2.
определена е нова митническата стойност на стоки по позиции №№ 9, 10, 11 и
12 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г.;
3.
коригирана е митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. с промяна на статистическата
стойност, митническата стойност, цената на стоката, метода за определяне на
стойността и задълженията на стоки с №№ 9, 10, 11 и 12, а по отношение на стока
по позиция № 11 и с промяна на тарифния код, като са определени общо задължения
за антидъмпингово мито (А30) в размер на 272,11 лева; изравнително мито (А40) в
размер на 11,95 лева; мита (А00) в размер на 2 826,22 лева и ДДС (В00) в
размер на 8 948,20 лева;
4.
разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на
държавните вземания;
6.
начислени са и са взети под отчет сумите за мита (А00) в размер на 1 575,30
лева, окончателни антидъмпингови мита (А30) в размер на 272,11 лева,
изравнително мито (А40) в размер на 11,95 лева и ДДС (В00) в размер на 5 614,74
лева, които са заплатени;
7.
определени са дължими суми за досъбиране за мита (А00) в размер на 1 250,92
лева и ДДС (В00) в размер на 3 333,46 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Административният орган е разгледал депозираното от вносителя становище,
като е счел възраженията в него за неоснователни. Посочил е, че поради
непредставянето на договор и търговска документация представените от
дружеството документи не доказват, че декларираната стойност на стоката
представлява действително платената или подлежащата на плащане сума при
продажбата им за износ за ЕС. Отбелязано е, че „справедливите цени“ са
използвани единствено за извършване на сравнителен анализ, а митническата
стойност на стоката е определена съгласно разпоредбите на чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Изложени са мотиви, че новата митническа стойност е определена
съобразно разпоредбата за определяне на митническата стойност на база на сходни
стоки, която изисква да се използва „договорна стойност на сходни стоки“, т.е.
стойности, които вече са били приети от митническите органи на основание чл. 70
от Регламент (ЕС) № 952/2013. Заключено е, че след запознаване със становището
на вносителя, административният орган остава на мнението, че митническата
стойност на процесните стоки е значително по-ниска от справедливите цени,
валидни в ЕС, за стоки със същите кодове по ТАРИК с произход Китай, както и че
поради непредставянето на достатъчно документи, които да докажат по недвусмислен
начин коректността на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума не
отпадат.
Счетено е също така, че процедурата по оспорване на митническата стойност е
проведена, без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите
органи, предвид дадената възможност вносителят да представи допълнителни
документи, които да докажат по безспорен начин коректността на декларираната
митническа стойност, и писмо рег. № 32-137775/15.05.2020 г., с което, в
съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, вносителят е подробно
запознат с мотивите, на които ще се основава решението.
Вносителят „Гарван“ ЕООД е уведомен за издаденото решение с писмо рег. №
32-260986/08.09.2020 г. (л. 2 от адм. преписка), връчено им на 16.10.2020 г. (известие
за доставяне на л. 14 от делото). Решението е оспорено по съдебен ред, във
връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети и приложени
представените от ответната страна заверени за вярност копия на митническите
декларации, ведно с придружаващите ги документи, послужили за база за
определяне на митническата стойност съответно на стока по позиция № 9 и стока
по позиция № 11 от процесната митническа декларация, справка за всички вносове
на територията на Република България за стоки с тарифен номер ********** и
********** с произход Китай за периода 24.10.2018 г. – 24.01.2019 г., заверено
за вярност копие на системата THESEUS относно
средностатистическата стойност на стоки от вида на процесните в ЕС, както и
Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на Министъра на финансите, с която се утвърждава
списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се
извършва засилен митнически контрол (л. 22-66 от делото).
По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно
счетоводна експертиза (ССЕ), според чието заключение (л. 138-140 от делото) в
счетоводството на жалбоподателя е отразено пълно погасяване на левовата
равностойност на процесната фактура – 24 410,73 лева, и по партидата на
доставчика YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD не се води задължение в
лева конкретно по тази фактура. Вещото лице Г.Г. посочва, че плащането е
извършено по банков път с платежно нареждане за валутен превод от 14.05.2019 г.
за извършен превод в размер 52 207,56 щ.д. от сметка на „Гарван“ ЕООД в Банка ***
по банкова сметка *** & EXPORT CO., LTD, Китай. Констатирано е, че като
основание за плащане са посочени следните фактури: YWS1901501D, YWS1808115-1,
YWS1808414-1, YWS1812156A, YWS1812495A. Установено е, че в счетоводството
на жалбоподателя плащането е отразено на датата на извършването му, като
представените счетоводни записвания са само в лева – без количественото
отразяване на валутата. Отчетено е намаление на паричните средства по банкова
сметка (***-2) срещу намаление на задълженията към доставчика (ДТ 401-832),
включително по процесната фактура. Експертът дава заключение, че по
представените счетоводни записвания е налице идентичност в левовата
равностойност на платената цена на стоките по процесната фактура
(24 410,73 лева = 14 192,12 щ.д. при курс на БНБ към 07.12.2018 г. от
1,72002 лева за 1 щ.д.) и декларираната им левова стойност в процесната митническа
декларация. Същевременно не е налице идентичност във валутното количество по
процесната фактура (14 192,12 щ.д.) и погасяването й със сумата
24 410,73 лева (14 011,20 щ.д. по курс на БНБ към датата на плащане –
1,74223 лева за 1 щ.д.).
При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице
заявява, че констатираното несъответствие от 180,92 щ.д. представлява
разлика между валутната стойност на фактурата и валутната стойност на плащането
по курса към деня на плащането. Според експерта така, както е остойностена
първоначално фактурата в левове – към датата на нейното първо записване в
счетоводството, сумата изцяло е погасена. Посочва, че на датата на плащането е
отразено левово погасяване, съответстващо точно на левовата сума на фактурата
така, както тя първоначално е заприходена.
Като доказателство по делото е прието и приложено дневно
извлечение от банковата сметка на „Гарван“ ЕООД във „Банка ***“ ЕАД в щ.д. за
дата 14.05.2019 г. (л.148 от делото), видно от което дружеството е направило
превод в размер на 52 2017,56 щ.д към YIWU ZUOZHUANG IMPORT &
EXPORT CO., LTD.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в
законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
В кръга на дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1
от АПК съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във
връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно: Директора на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Обжалваното решение обаче е постановено при неспазване на установената
форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с
материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона.
Спорът между страните е формиран по въпросите налице ли са предпоставките
за определяне на митническата стойност на стоки по позиции № 9 и № 11 по
митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС)
952/2013 (МКС), във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, съответно
на стоки по позиции № 10 и № 12 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. по реда на
чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент
(ЕС) № 2015/2447.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки
е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност –
Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, т. 20.
Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС когато митническата стойност не може
да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно
букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от
МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя
въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се
прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има
договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от
Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне
на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени
договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за
определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като при условията на
приложимото общностно право в тежест на митническите органи е да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС №
14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 година.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента
за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите
органи е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от
Регламента за прилагане, с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.
140 от Регламента за прилагане, и впоследствие на решението за корекция,
произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган
възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18
декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т. 36.
По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140 във
връзка с чл. 144 от Регламента за прилагане, лицата – адресати на решения за
неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично
и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се
гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно
уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази
връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото
на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Това императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в
рамките на проведеното административно производство митническите органи са
осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните
към процедурата по чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за прилагане
обстоятелства, в конкретния случай – за определяне на митническата стойност
съобразно правилата на чл. 74, § 3 от МКС, във връзка с чл. 144 от Регламента
за прилагане.
От дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането
е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени
обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.
Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи,
принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3
от МКС, но няма нужното съдържанието във връзка с процедурата по чл. 140 от
Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с
обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6,
приложим по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени
подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения
митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната митническа декларация. Не е посочено
обаче каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои
митнически декларации на трети лица, и за какви точно стоки са установени
декларирани по-високи стойности. Не е конкретно обосновано и соченото в
уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата
стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия търговец, се основава на
митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с
изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на
сходни стоки. Основателно е оплакването в жалбата, че не е ясно каква е и как е
определена въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е
неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ.
неприложима е всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е ясно
и не е обосновано защо митническите органи не прилагат последователно буквите
от а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на
митническата стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ –
чл. 74, § 2, буква б) от МКС – относно стоки № 9 и № 11 по процесната
митническа декларация, респ. въз основа на метода по чл. 74, § 3 от МКС –
относно стоки № 10 и № 12 по процесната митническа декларация. Не е посочено в
уведомлението и какви са границите на „приблизително същия период“, който
митническите органи са изследвали и не са установили „идентични стоки“. Не е
конкретизирано и кои подобни продажби на „сходни стоки“ са анализирали
митническите органи, по кои митнически декларации, за какъв период, на какво
търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с
оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт. В
уведомителното писмо не са посочени митническите декларации, които митническите
органи са ползвали и са взели от тях митническата стойност като най-ниска за
определяне на митническата стойност на процесните по делото стоки.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното
производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател,
което, макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото
издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е
било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават
съмненията. Не е било информирано за ползваните от органа други митнически
декларации (такива на трети лица) за допускане до свободно обращение на сходни
стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската
декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото дружество е било
лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на
които се основават съмненията, и по тези, релевантни за определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки. Митническите декларации, от които
митническите органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети лица, не
се съдържат и в административната преписка по издаване на акта, а в заверени
копия се представят от ответника допълнително по делото, след като са били
изискани от компетентните структури на Агенция „Митници“. Гореизложеното
обуславя извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на
административния орган, което обосновава отмяната на оспореното решение като
незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето
преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на
Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
По отношение на определената митническа стойност на стоки по позиция № 9 и
№ 11 по митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 година:
Ответният административен орган е определил нова митническа стойност на
стоките по позиция № 9 и № 11 от процесната митническа декларация по реда на
чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 141 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или
б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище, и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Според § 2 на чл. 141 от Регламента за прилагане се прави корекция, за да се
вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки
и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията
и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато
се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ се
съдържат съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“
са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
За да определи нови митнически стойности на стоките по позиции № 9 и № 11
по процесната митническа декларация, митническият орган се позовава на
справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на средностатистическата
стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да
бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но
същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от
декларираните стойности. При наличие на подобни данни, митническите органи
следва да докажат, че митническата стойност на вносните стоки действително е
по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения
индивидуален административен акт не се съдържат никакви констатации по какъв
начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от
декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Напротив, чрез
представените от оспорващото дружество доказателства (фактура №
YWS1812156A/07.12.2018 г. и доказателства за плащането на декларираната с
митническата декларация стойност на внесените стоки) е обосновано, че именно
договорната стойност на процесните стоки следва да е тяхната митническа
стойност. Това се установява и от приложените към митническата декларация
съпроводителни документи. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установява, че е налице реално плащане на
подлежащата на плащане цена по фактурата, визирана в процесната по делото
митническа декларация. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че
митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
по смисъла на чл. 70 от МКС, тъй като именно тази стойност отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката,
които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно горецитираната
практика на Съда на ЕС.
Митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за
прилагане анализ, и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от трето лице. Ответният административен орган не установява
по делото факта на извършване на изискуемия анализ, а дори да е извършен такъв,
то липсва обективирана в оспореното решение конкретна обосновка от органа.
Определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа
на съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети
лица, без да е обосновано от митническите органи, че става въпрос за „сходни
стоки“, както и при липса на обосновка и доказателства, че именно в процесните
митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност
(с оглед изискването на чл. 141 от Регламент № 2015/2447). Не е извършен анализ
на условията дори по двете доставки (по митническата декларация на
жалбоподателя и по митническата декларация на третото лице с най-ниска посочена
митническа стойност). Цените са изчислени съобразно
количеството и стойността на различни митнически декларации за всяка една от
процесните стоки, като в обжалваното решение не са посочени вносителите по тях,
както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms и как това се отразява на цената на стоките за
продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на
плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно
изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.
В конкретния случай митническият орган е определил по-висока митническа
стойност от декларираната такава по отношение на процесните стоки, ползвайки
посочените в решението митнически декларации, без да извърши корекции на
цената, каквато несъмнено е дължима съобразно изискването на чл. 141, § 1, изречение
второ и изречение трето от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доколкото е
налице разлика в количеството на стоките. Липсват каквито и да било съображения
на административния орган защо приема, че стоките по сравняваните декларации са
„сходни“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, доколкото
тяхното описание е различно. При очевидна липса на сходство дори в описанието
на стоките митническият орган не е изложил никакви аргументи, които да
обосноват приложението на чл. 74, § 2, буква б) от МКС, нито е извършил
необходимите корекции с оглед голямата разлика (няколко пъти) в количеството на
стоките по сравняваните декларации.
Освен без излагане на никакъв анализ, че става въпрос за „сходни стоки“,
определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на
съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети лица
и при липса на обосновка и доказателства, че именно в тези митнически
декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност, каквото
изискване е въведено в чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Не
е извършен анализ и на условията по доставка по процесната митническа
декларация и по митническите декларации на третите лица. Конкретно, при
определяне на по-висока митническа стойност на описаните по позиция № 11 от
процесната митническа декларация стоки, митническият орган не е съобразил, че в
митническата стойност на стоките, декларирани по приложената по делото
митническа декларация, послужила като основание за определяне на нова
митническа стойност на стоките, са договорени различни условия на доставка. В митническа
декларация MRN 18BG005100H0631750/23.07.2018 г. (л. 57-58 от делото) са
договорени условия за доставка „DAP София“,
включващи транспортиране на стоките до уговорен адрес във вътрешността на
страната, т.е. вносът е съпътстван с допълнителни транспортни разходи, каквито
не са включени по приложената фактура към процесната митническа декларация,
съдържаща данни за условия на доставката „FOB Франко – борд, Нингбо, Китай“. Видно от приложената към митническа
декларация MRN 18BG002000H0012980/05.02.2018 г. (л. 25-32 от делото), послужила
за база за определяне на митническата стойност на стока по позиция № 9 по
процесната митническа декларация, фактура № **********/25.01.2018 г. (л. 39 от
делото), във връзка с вноса по сравняваната декларация са извършени разходи за международен
транспорт, терминални разходи в България, товаро-разтоварни дейности и
документална обработка, за извършването на каквито няма данни във връзка с
процесния внос. Така договорените съществено различаващи се условия за доставка
и местоназначение на стоките не са отчетени от митническия орган при определяне
на стойността на стоките, като същата е определена, без да са извършени съответните
корекции съобразно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Не е обосновано въобще сходството на стоките, което да е послужило за
определяне на различна от декларираната митническа стойност.
В оспореното решение не се съдържа обосновка, в т.ч. чрез използване на
специални знания на вещо лице, за това как различните стойности се отнасят към
качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми
в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от
Регламента за прилагане във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от същия, във връзка с
чл. 74, § 2, буква б) от МКС, качеството на стоките – ако се приеме, че
сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството
– отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено също така, че
стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите
количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от
митническите органи.
Основателно е релевираното с жалбата възражение, че не е извършен анализ и
липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище и какъв е
относителният пазарен дял на жалбоподателя, като не е ясно дали митническите
органи са взели предвид разликите и дали са извършени корекциите по чл. 141, §
2 от Регламента за прилагане.
Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната
митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата
стойност на стоките. Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването,
дадено от Съда на ЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът
на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в
случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените
статистически данни за количества и цени да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството и количеството на стоките, както и
за търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията
на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на
стоките. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение №
16811/10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9341/2019 г. и Решение №
16405/03.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8139/2019 година.
С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от
Регламента за прилагане, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МКС, поради
което, като не е приел декларираната договорна стойност на стоки по позиции № 9
и № 11 от процесната митническа декларация и е определил нова такава, по
декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“
е постановил незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния
закон административен акт, който в тази част следва да се отмени.
По отношение на определената митническа стойност на стоки по позиция № 10 и
№ 12 по митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 година.
В разглеждания казус Директорът на ТД „Северна морска“ при Агенция Митници
е приел, че митническата стойност на стоките по позиция № 10 и № 12 по
процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, § 3
от МКС. Прилагането на посочения в цитираната разпоредба вторичен метод е
последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на
стоките, включваща използването на разумни способи, съвместими с принципите и
общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на
стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и данните, достъпни
в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на
административното производство данни. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението
за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, когато
митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно
разпоредбите на предходните членове, тя следва да бъде определена чрез използването
на разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
настоящото споразумение и на базата данни, които са на разположение в страната
вносител.
В разглеждания казус ответният административен орган е посочил, че
приложима за определяне на митническата стойност на процесната стока е
хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, без да е изложил конкретни фактически обстоятелства и правни съображения
за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от
предходните методи, изключвани в посочената по-горе в настоящото изложение
последователност. По отношение неприложимостта на методите по чл. 74, § 2,
буква а) и буква б) от МКС е посочено единствено, че не са открити „идентични
стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение, както и че след
извършен анализ в националната база данни не е установен внос на „сходни стоки“
от други вносители, които не са необичайно ниски. Следователно, при направения
анализ са намерени резултати за „сходни стоки“, но същите не са посочени в
решението като митнически стойности, като липсват аргументи защо са приети за
необичайно ниски. При липсата на подробна мотивация при прилагане на този
вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия
метод и постановеното решение е в разрез с материалноправните разпоредби на
МКС.
При преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по букви в) и г)
на § 2 от чл. 74 от Регламент №
952/2013, е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоките, по
която същите се продават на митническата територия на Съюза в състоянието
най-голямото сборно количество от внасяните стоки, понеже не може да се
установи идентичност или сходност на стоките, както и липсата на информация,
свързана с разходите за материали, използвани за производството на
декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане,
производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки. В
решението не се съдържат конкретно изложени факти за процесните стоки –
физическа характеристика, търговски количества, качество, авторитета и
доверието на стоките, както и търговска марка. Липсват данни да е извършен
какъвто и да е анализ на стоките (дори не са взети мостри) и не става ясно как
и дали изобщо е проверено за наличието на сходни и идентични стоки, като
единствено са цитирани правните разпоредби от МКС и от Регламента за прилагане.
В обжалвания индивидуален административен акт се съдържа обща констатация,
че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да
бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на стоки по позиции №
10 и № 12 от процесната митническа декларация по реда на член 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. По този начин административният орган е направил обобщение, че поради
липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите
методи за определяне на митническата стойност, ще се приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. В резултат на това, напълно формално от страна на митническия орган е
посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013, без да са изложени конкретни мотиви, касаещи хипотезите по букви от а) до
г) от посочената разпоредба. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на
всички последователно уредени хипотези в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. Хипотезата на
чл. 74 § 3 от Регламент № 952/2013 г.
представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, и
именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да
са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не
е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти.
Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на
субективно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Затова митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на тази стока, които имат икономическа стойност – аргумент от т. 24 от
Решение на ЕС от 20 декември 2017
г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU: C: 2017: 984. В този смисъл
са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за
митата и търговията, с които се дължи съобразяване при прилагане на последния метод на
определяне на митническа стойност, по силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, който
препраща към тях.
При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне на митническата стойност на стоки по позиции № 10 и № 12 по
процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на
принципа на разумна гъвкавост. Съгласно чл. 144 от Регламента за изпълнение,
уреждащ т. нар „резервен метод“, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите,
предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., като така
определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности. В настоящия случай, без да посочи
конкретен друг „подходящ метод“, административният орган е направил заключение,
че митническата стойност за стоките по позиция № 10 „калъфка за възглавница –
15 броя – поз. 35; чаршаф 2 бр./к-т – 6 комплекта –поз. 40; РС=2;
4-UASU1007138“, класирана в код по ТАРИК **********, и по позиция № 12
„градинска шатра от текстилни материали метална конструкция – поз. 9 – 15 броя;
класирана в код по ТАРИК **********, по митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г. следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, както следва: за стоките по позиция № 10 – „калъфка
за възглавница“ в размер на 4,70 лв./бр. и „чаршаф 2 бр./к-т“ в размер на 8,55
лв./компл., и за стоката по позиция № 12 – „градинска шатра“ в размер на 54,50
лв./бр. Съдът намира, че митническият орган не е обосновал въз основа на какъв
конкретен метод е определил митническа стойност на въпросните стоки в
посочените в решението размери. Този извод не се опровергава и от направеното в
обстоятелствената част на обжалваното решение позоваване на „справедлива цена“
на килограм за ЕС за стоки със същия тарифен код, като липсва описание на
процедура, методика, по която приетата „справедлива цена“, валидна за стоката в
ЕС за килограм, е съотнесена към митническа стойност за единица брой от
съответната стока.
Посочените в оспореното решение средностатистически стойности, изчислени на
база вноса във всички държави членки на ЕС, представляват т. нар. „справедливи
цени“, въведени с изменението на ЗМ в сила от 01.01.2020 г., поради което не
може да се ползват за остойностяване на стоки, внесени в предходни периоди,
какъвто е процесният внос, осъществен през месец януари 2019 година. Освен това
понятието „справедливи цени“ е въведено с различни цели от преследваните с
оспореното решение – те касаят проверката на митнически декларации преди
допускане на стоките за свободно обръщение и то за представяне на обезпечение.
На следващо място правото на ЕС не предвижда метод за определяне на
митническата стойност на база сходство по тарифен номер и в различни мерни
единици. Няма как да се обоснове този подход, тъй като цените на стоките в
справките от системата THESEUS са обобщени на
високо ниво – по тарифен номер от Комбинираната номенклатура, а не по отделен
артикул, както е в процесната митническа декларация, поради което не може да се
изчисли единичната цена на всяка от процесните стоки в зависимост от нейното
приложение и функции. Недопустимо е извършеното от органа приравняване на
декларираните в митническата декларация бройки към килограми, каквато е мерната
единица на стоките в справките.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от неоспореното
заключение на вещото лице по ССЕ е установено, че цената на процесната стока
съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена,
установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение
на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 или евентуално на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013, но не и на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В обобщение на изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи
не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение,
във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приел
декларираната договорна стойност на стоките по позиция № 10 и позиция № 12 по
процесната митническа декларация и е определил нова такава, Директорът на ТД
„Северна Морска“ към Агенция Митници е постановил незаконосъобразен
административен акт, който подлежи на отмяна в тази част.
Незаконосъобразна
е и преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на стоката по
позиция № 11 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 година.
С оглед характера на тази част от спора,
приложимите общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура са тези по
т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27
септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) №
2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата
митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на
разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като
класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на
забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато
те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките
към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките
в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно
термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis
mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само
подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането
на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.
От анализа
на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който
митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна
от декларираната подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата
декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността
на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към
декларираните от вносителя.
В т. 37 от
Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съдът на ЕС приема, че в
интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият
критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в
техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията
от КН и на забележките към раздела или главата.
В
обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия
орган защо променя тарифния код и подпозицията на стока по позиция № 11 по митническа
декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 година. Не е посочено и не става ясно,
какво е фактическото основание за промяната на тарифния номер. Промяната в
тарифното класиране не е обоснована с абсолютно никакви факти и обстоятелства.
Липсват както фактически, така и правни съображения за извършената от
административния орган промяна на тарифния код на стоката. В случая дори не е
взета мостра от процесната стока, респ. не е извършен анализ на същата от
специалист в съответната област. Изобщо липсват всякакви мотиви и всякакво
основание за промяна на декларираните в митническата декларация тарифен код и
подпозиция на вносната стока по позиция № 11.
В разглеждания казус от страна на митническите органи не е извършен
дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ,
който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на стоката същата
попада именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и
тарифен код по ТАРИК. Позоваването на правила 1 и 6 от Общите разпоредби на КН
и посочването на кода, в който според административния орган следва да бъде
класирана стоката, без да са изложени конкретни съображения и обосновка, въз
основа на които е прието, че въпросната стока попада именно в
позицията/подпозицията, отговаряща на този код, не изпълнява изискването за
съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От
ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани
доказателства за наличието на основания за промяна на кода по ТАРИК на
процесните стоки. Немотивирането на акта, с който е извършена промяна в
тарифното класиране на стоката, винаги влече незаконосъобразност на същия, тъй
като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е
коригирана митническата декларация, поставя съда в обективна невъзможност да
извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.
В
съвкупността си, изложеното обуславя извод за незаконосъобразно определяне на нова митническа
стойност на стоките по позиции №№ 9, 10, 11 и 12 по митническа декларация MRN
19BG002002001199R3/24.01.2019 г., поради което незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на дружеството-жалбоподател за мита и
ДДС във връзка с вноса на тези стоки, както и лихви върху определените суми. С
оглед горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ
от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, обжалваното Решение рег. № 32-259235/04.09.2020 г. към
MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. на Директора на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“ следва да се отмени.
При този
изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни
разноски, за които са представени съответните доказателства. Съгласно
приложения на л. 149 от делото списък на разноските по чл. 80, изречение първо от Гражданския
процесуален кодекс, подателят на жалбата претендира възмездяване на разноски в
общ размер на 900 лева, от
които: 50 лева –
държавна такса за образуване на делото, 250 лева – депозит за изготвяне на ССЕ,
и 600 лева –
адвокатски хонорар. Съдът констатира, че по делото са
налице доказателства единствено за извършването на първите два разхода във
връзка с воденето на настоящия съдебен процес – относно заплатената държавна
такса (л. 9 от делото) и относно заплатен депозит за изготвяне на
ССЕ (л. 69 от делото). По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 26.10.2020 г. (л. 11 от делото), сключен между „Гарван“
ЕООД, гр. Варна и адвокат С.Т.Ж., с предмет
изготвяне на жалба срещу Решение рег.
№ 32-259235/04.09.2020 г. на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“
и процесуално представителство пред Административен съд – Варна. Съгласно
клаузите на договора „Гарван“ ЕООД, гр. Варна заплаща адвокатски
хонорар на адвокат С.Ж. в размер на 600 лева с включен ДДС след издаване на фактура от адвокат
С.Ж.. На л. 12 от делото е приложено копие на фактура № **********/26.10.2020
г., с доставчик С.Т.Ж. и получател „Симо Ко“ ЕООД, гр. Сливен, с предмет
„Изготвяне и подаване на жалба срещу решение рег. № 32-297528/12.10.2020 г. на Директора на ТД Северна морска и процесуално
представителство пред АСС“, с данъчна основа 400 лева и ДДС в размер на 80
лева. Представено е авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от
26.10.2020 г. (л. 13 от делото) за сумата от 600 лева с наредител „Гарван“ ЕООД
и получател С.Т.Ж., в което като основание за превода в посочена фактура №
857/26.10.2020 година. От посочените доказателства не се установява
заплащане от страна на дружеството-жалбоподател на уговорения между страните по
договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020 г. адвокатски хонорар. Видно от съдържанието на договора
възнаграждението е дължимо след издаване на фактура от адвокат С.Ж., но такъв
документ не е наличен по делото. Представената фактура № **********/26.10.2020
г., издадена от адвокат Ж., е с получател, различен от жалбоподателя по
настоящото дело, и касае изготвянето на жалба срещу решение на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, различно
от процесното такова – предмет на настоящото съдебно производство, както и
осъществяване на процесуално представителство пред АСС, а не пред
Административен съд – Варна. Видно от представеното по делото банково авизо, преводното
нареждане е извършено на основание фактура № 857/26.10.2020 г., какъвто документ не е приложен по делото. С
оглед горното и съобразявайки Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд
на Република България, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съгласно
т. 1 от което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само
когато страната е заплатила възнаграждението, настоящият съдебен състав счита,
че претендираните от оспорващото търговско дружество разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат, поради недоказване факта на тяхното
извършване. На възмездяване подлежат единствено съдебно-деловодните разноски,
за чието извършване са представени доказателства.
Предвид гореизложеното, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на жалбоподателя направените и доказани съдебно деловодни-разноски в
общ размер на 300 лева, в т.ч. 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото,
250 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССЕ.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Гарван“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна и адрес на управление ул. ********, Решение рег. № 32-259235/04.09.2020 г. към
MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. на Директора на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „Гарван“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
гр. Варна и адрес на управление ул. ********, сумата от 300 (триста)
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: