№ 3050
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Н.Р.Я
като разгледа докладваното от С.Н.Р.Я ГражСЛУЖБАко дело №
20211110144238 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на Н. ИВ. Н., ЕГН **********,
гр.София, ул.АДРЕС, чрез адв. И. спрямо ПРЕДПРИЯТИЕ, със седалище в
гр.София и адрес на управление АДРЕС, представлявана от Председателя на
Агенцията.
Излага се, че ищецът на основание Решение на МС с № 345/
23.05.2018г. е заемал в ответната Агенция длъжността „заместник –
председател на СЛУЖБА“ със срок от пет години като се твърди, че с
Решение на МС с № 434/ 28.05.2021г. ищецът е бил освободен от тази
длъжност на основание чл.8, ал.4, т.7 и ал.5 от ЗСЛУЖБА.
Твърди се, че като страна по валидно възникнало и съществувало
правоотношение с Агенцията ищецът е бил незаконосъобразно уволнен тъй
като са нарушени процедурата по налагане на дисциплинарно наказание –
чл.193 от КТ, както и се твърди, че с атакуваното Решение на МС е наложено
дисциплинарно наказание ‚уволнение‘, което обаче решение е немотивирано
– в разпоредбата на чл.8, ал.4, т.7 от ЗСЛУЖБА са посочени три хипотези за
предсрочно прекратяване мандата на ищеца - тежко нарушение или системно
неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват
престижа на агенцията. Сочи се, че посоченото в решенето за уволнение
1
основание е неясно – не е визирано кое от трите основания е налице; излага
се, че дори и с препращане към друг документ, а именно писмо с № РД – 60/
28.05.2021г., актът за уволнението на Н е неясен, което води и до
невъзможност на ищеца да оспорва уволнението като незаконосъобразно. Не
е налице и основанието по чл.19а, ал.2 от ЗА, която дава възможност
правоотношения със заместник- министрите, областните управители,
заместник областните управители, както и с посочените в чл.19, ал. 4
еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, да
бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно
определя, по негова преценка т.е по целесъобразност. Позовавайки са на
немотивиран акт за прекратяване на служебното му правоотношение, както и
на неспазена процедура по чл.193 от КТ, както и излагайки, че на са налице
никакви нарушения на трудовата дисциплина и служебните му задължения
ищецът желае решение, с което да бъде отменено атакуваното уволнение като
незаконосъобразно, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „заместник – председател на СЛУЖБА“; осъждане на ответника да
заплати на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ
обезщетение за оставане без работа в размер на брутното му трудово
възнаграждение за шест месеца от датата на уволнението – 01.06.2021 до
01.12.2021г. ведно със законовата лихва за забава от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на
обезщетение за прекратяване на правоотношението без предизвестие на
основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на БТВ за три месеца ведно със
законовата лихва върху сумата. В подкрепа на горното се ангажират
доказателства и се претендират разноски. Желае се разглеждане на делото по
реда на чл.136, ал.1, т.3 от ГПК.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорват следните
обстоятелства: наличие на предложение на Председателя на СЛУЖБА,
обективирано в ЧР -957/ 08.05.2018г. до Министър председателя на РБ за
определяне на ищеца като заместник – председател на СЛУЖБА за срок от
пет години от датата 26.07.2018г.; за назначаването на ищеца на тази
длъжност с Решение на МС с № 345/23.05.2018г., за неговото предсрочно
освобождаване по предложение на Председателя на СЛУЖБА с № РД-
60/28.05.2021г. до МП на РБ и за предсрочното му освобождаване с Решение
2
на МС с № 434/ 28.05.2018г. на основание чл.8, ал.4, т.7 и ал. 5 от ЗСЛУЖБА.
По същество се оспорват заявените искове като се навежда, че
правоотношението е прекратено по целесъобразност – чл.19а, ал.2 от ЗА и
прилагайки по аналогия нормата на чл. 328, ал.2 от КТ ответникът твърди, че
при това основание за работодателя не възниква задължение за прекратяване
на правоотношението с мотивирана заповед. С тези съображения и като се
излага, че на съдебен контрол подлежи уволнението на това основание само
досжено това дали е извършено от компетентния за това орган и с конкретен
акт, но не и мотивите за това уволнение, ответната Агенция оспорва исковете
като неоснователни- главният за отмяна на уволнението и акцесорните към
него – за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност, за
присъждане на обезщетение за оставане без работа, както и за такова за
неспазено предизвестие. Ангажират се доказателства и се оспорват част от
доказателствените искания на ищеца.
Исковете са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
и чл.221, ал.1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода на оставане без работа и за присъждане на
обезщетение за неспазено предизвестие.
В съдебно заседание от 28.09.2021г. съдът е приел изменение на
исковите претенции на ищеца като искът за присъждане на обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ е приет за разглеждане за сумата от 41 072.40 лева за
период от датата на уволнението и за шест месеца, а искът по чл. 220, ал.1 от
КТ е приет за разглеждане за сумата от 20 536.20 лева за три месеца.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно наличието на предложение на
Председателя на СЛУЖБА, обективирано в ЧР -957/ 08.05.2018г. до
Министър-Председателя на РБ за определяне на ищеца като заместник –
3
председател на СЛУЖБА за срок от пет години от датата 26.07.2018г.; за
назначаването на ищеца на тази длъжност с Решение на МС с № 345/
23.05.2018г., за неговото предсрочно освобождаване по предложение на
Председателя на СЛУЖБА с № РД-60/28.05.2021г. до МП на РБ и за
предсрочното му освобождаване с Решение на МС с № 434/ 28.05.2018г. на
основание чл.8, ал.4, т.7 и ал. 5 от ЗСЛУЖБА и това се установява от
Решение с № 345/ 23.05.2018г.– л.13 от делото, с което ищецът е бил
определен за заместник – председател на СЛУЖБА за срок от пет години,
считано от 26.07.2018г., предложение до Министър-Председател на РБ от
28.05.2021г. за предсрочно освобождаване на ищеца и Решение с № 434/
28.05.2021г. на МС, с което Н е бил освободен от заеманата от него до този
момент длъжност – „Заместник – председател на СЛУЖБА“ –л.43 от делото.
От решение № 434 / 28.05.2021г., с което Н е бил освободен от
длъжността „заместник – председател на СЛУЖБА“ се установява, че МС на
основание чл.8, ал.4, т.7 и ал.5 от ЗСЛУЖБА във връзка с писмо с рег. № РД –
60/ 28.05.2021г. на Председателя на СЛУЖБА, е освободил предсрочно
ищеца.
От правна страна и при горните факти съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.8, ал.1 от ЗСЛУЖБА (в сила от 14.06.2013 г.
изменена с бр. 14 от 2015 г.) Държавната агенция "Национална сигурност" се
ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на
републиката по предложение на Министерския съвет за срок 5 години, а
според чл.8, ал.2 от ЗСЛУЖБА председателят се подпомага от двама
заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския
съвет за срок 5 години по предложение на председателя на агенцията.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗСЛУЖБА пълномощията на
председателя и на заместник-председател се прекратяват предсрочно в
следните хипотези: по тяхно искане; при навършване на 65-годишна възраст;
при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6
месеца; при несъвместимост с изискванията по ал.3; при влизане в сила на
акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ и при тежко
нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и
при действия, които накърняват престижа на агенцията. В горните хипотези –
4
тези по чл.8, ал.4 от ЗСЛУЖБА и по – конкретно в хипотезата на тежко
нарушение/ системно неизпълнение на служебните задължения, както и при
действия, които накърняват престижа на агенцията, компетентният за
прекратяване пълномощията на Председателя или Заместник – председателя
орган е: в първия случай Президента с негов указ и във втората хипотеза
Министерския съвет с решение по предложение на председателя на агенцията
– чл.8, ал.5 от ЗСЛУЖБА.
Разпоредбата на чл.19а от Закона за администрацията постановява, че
правоотношенията със заместник - министрите, областните управители,
заместник областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4
еднолични органи - председателите на държавните агенции вкл.,
държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции
и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с
постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт -, техните заместници и членовете
на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа,
който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, т.е. по
целесъобразност. Това предсрочно прекратяване на техните пълномощия като
основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с
основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
В хипотеза на оспорване на прекратяването на правоотношението на това
основание съдебната проверка следва да се осъществи само относно това дали
ищецът е назначен на някоя от длъжностите по чл.19а, ал.1 ЗА, за която е
приложимо основанието по чл.19а, ал.2 ЗА и дали е освободен от
оправомощения за това орган без да се изследват мотивите на органа за това
освобождаване по реда и начина на КТ – в този смисъл Р № 112/5.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3433/2016 г., III г. о., ГК и Р № 44 / 26.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4123/2014 г., IV г.
В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът е заемал
длъжност –заместник председател на СЛУЖБА, която според горецитираната
разпоредба на чл.19а, ал.4 във вр. с ал.1 е от категорията на подлежащите на
освобождаване по преценка на органа по назначението длъжност т.е. по
целесъобразност. Освобождаването е осъществено от органа по чл.8, ал.,5 от
ЗСЛУЖБА – Министерски съвет по предложение на председателя на
5
Агенцията – виж л.40 до 42 от делото, поради което така атакуваното
уволнение от ищеца се явява законосъобразно и исковете за неговата отмяна
ерго за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В пълнота само съдът следва да отбележи, че всички наведени в
исковата молба доводи за незаконосъобразност на процедурата по
освобождаване на ищеца вкл. неясна заповед, липса на фактическо и правно
основание за освобождаване вкл. и неспазване на процедурата по чл.192, ал.2
от КТ, са ирелевантни за спора, с оглед изложените от съда по-горе мотиви –
ограничена съдебна проверка само относно заемана към момента на
освобождаването длъжност по чл.19а, ал.1 ЗА и освобождаване от овластения
орган.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователни следва да бъде
отхвърлени, както и акцесорните и зависими от главния иск по чл.344, ал.1,т.1
КТ такива – тези по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната
работа и за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр.с чл.
225, ал. 1 КТ и този по чл.220, ал.1 от КТ.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК. С оглед характера на спора то е дължимо в минимален размер или
от 100 лева – чл.23, ал.1, предл. първо във вр. с чл.37 от ЗПП.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. ИВ. Н., ЕГН **********, гр.София,
ул.АДРЕС, чрез адв. И. спрямо ПРЕДПРИЯТИЕ, със седалище в гр.София и
адрес на управление АДРЕС, представлявана от Председателя на Агенцията
искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.220, ал.1
от КТ – за признаване на извършеното с Решение с № 434/ 28.05.2021г. на
Министерски съвет и писмо към него с рег. № РД-60/28.05.2021г.
‚предсрочно освобождаване“ на Н. ИВ. Н. от длъжността „заместник –
6
председател на Държавна агенция ‚Национална сигурност“; за възстановяване
на Н. ИВ. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „заместник –
председател на Държавна агенция ‚Национална сигурност“ и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за времето, през което е останала без
работа поради уволнението – от 01.06.2021г. за шест месеца в размер на 41
072.40 лева и за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 20 536.20 лева – за три месеца ведно със законовата лихва за забава
върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021г. до
окончателното им плащане и
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н., ЕГН **********, гр.София, ул.АДРЕС, чрез адв.
И. да заплати на основание чл.78, ал.3 на ПРЕДПРИЯТИЕ, със седалище в
гр.София и адрес на управление АДРЕС, представлявана от Председателя на
Агенцията сумата от 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7