№ 13664
гр. София, 22.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110157377 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Н. Н. Х., подадена чрез адв. Д. М., с която се иска изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят в цялост
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение или поне още 1320 лв. с ДДС.
Молителят поддържа, че по делото липсва възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната
страна, същевременно са представени доказателства за заплатеното адвокатско
възнаграждение по делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Фератум България“ ЕООД,
представлявана от адв. Е. Ц., е изразила становище за неоснователност на искането.
Поддържа се, че страната е направила своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното Решение № 897/17.01.2025 г. по гр.д. № 57377/2023 г. по описа на
СРС, 88 с-в съдът се е произнесъл по исковата молба на Н. Н. Х., представляван от адв. Д.
М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника,
1
че разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор за потребителски кредит,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от “Мultitude Bank” в полза на ответника е нищожна и осъдителен иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му
дължимо вземане от 5 050 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането,
като впоследствие е допуснато изменение на размера на осъдителния иск.
Исковете са уважени и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца сторените разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС. В мотивите на решението съдът е съобразил направеното от процесуалния
представител на ответника в последното открито съдебно заседание възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и го е счел за основателно. Липсва
основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В допълнение
следва да се посочи, че делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.
Напротив делата са масови, а по отношения на правния спор е налице както задължителна
практика на СЕС, така и трайна и последователна казуална практика на гражданските
съдилища в страната. Процесуалният представител на ищеца е извършвал процесуални
действия само писмено, не се е явил в открито съдебно заседание. Липсват каквито и да
било обстоятелства, налагащи задължаването на ответника да възстанови по-голяма част от
адвокатското възнаграждение, а неговият прекомерен размер обвързва само страните по
договора за правна помощ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 18788/20.01.2024 г., подадена от от Н. Н.
Х., чрез адв. Д. М. за изменение на Решение № 897/17.01.2025 г. по гр.д. № 57377/2023 г. по
описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2