РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Смолян, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100964 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.2 ГПК вр.
с чл.79 ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от ***** ЕИК: *****,
със седалище и адрес: ******, представлявано от управителите *****, срещу
Б. Е. Ш. ЕГН **********, с адрес: *****. Ищецът твърди, че на *****. Б. Е.
Ш. сключил договор за потребителски кредит № *****, по силата на който
получил сумата от ***, срещу което се съгласил да върне 1 вноска в размер
****лв в срок до *******г, съгласно погасителен план, неразделна част към
договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Ищецът излага, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от
договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. Горепосочения договор бил сключен по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
1
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Сочи се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
*******. г. ***** като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера *****.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение срещу Б. Е.
Ш., която обаче била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Обяснява, че предявява иска по повод разпореждане № ********** ч.гр.д. №
***** г. по описа на Районен съд Смолян.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът Б. Е. Ш. му
дължи парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по образуваното ч.гр.д. № ****** г. на РС Смолян, а именно сумата в
общ размер от **** лв., формирана както следва: 1) главница в размер на
******лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
*****лв. за периода от ***** до *******г.; 3) законна лихва за забава върху
главницата в размер на ****** лв. за период от ***** г.; 4) както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
От ответника Б.Ш. не е постъпил отговор по предявения иск в
законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК.
Ищецът, редовно призовано, не изпраща представител в с.з. От него е
постъпило писмено становище, в което поддържа исковете.
Ответникът Ш., редовно призован, не се явява в с.з. и не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
обсъди становищата на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между Б. Е. Ш. и ***** е сключен договор за потребителски
кредит № *****/*****., въз основа на който на ответника е предоставена в
заем сумата от ****лева, при годишен лихвен процент от 0% и ГПР 42,58%.
Заемополучателят се задължава да върне заема за срок от 12 месеца.
В чл. 17-19 от договора за потребителски кредит е предвидено, че
потребителят следва да предостави обезпечение в 3-дневен срок от
2
сключването на договора чрез осигуряване на физическо лице поръчител,
което следва да отговаря на конкретни условия или банкова гаранция.
При неизпълнение на задължението е предвидено кредитополучателя да
заплати неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на всеки усвоен
транш, платима на падежа на всеки транш.
Съдът приема тези факти за доказани, въз основа на представените по
делото договор за потребителски кредит, стандартния европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общите условия
на договора за потребителски кредит на *****.
От приложеното ч.гр.д. №***** г. на СмРС се установява, че по
заявление на ***** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК за сумите : 1) главница в размер на **** лв., ведно със
законната лихва от *******г. до окончателно изплащане на главницата; 2)
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на *** лв. за
периода от ***** до ****г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в
размер на **** лв. за период от **** г. до ****** г.; разноски по делото ***лв.
юрисконсултско възнаграждение и *****лв. ДТ. В заповедта е посочено, че
вземанията произтичат от сключен между Б. Е. Ш. и ***** договор за
потребителски кредит № *****/*****., Поради връчване на заповедта на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, съдът с разпореждане №******* г. е
указал на заявителя зда предяви установителен иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от ********
г., сключен между ***** като цедент и ***** като цесионер, вземанията на
***** спрямо Б.Ш. по процесния договор за потребителски кредит са
прехвърлени на ищеца по делото.
За валидността и последиците на сключения между Ш. и ********
договор за потребителски кредит важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
3
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
4
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от
ДР на ЗПК.
В процесният договор не е отразена действителната "обща сума,
дължима от потребителя". Относно предвидената в чл.17 от договора
неустойка следва да се посочи, че същата излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и клаузата се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Това е така, защото в случая
неустойката не е уговорена при настъпване на вреди за кредитора.
Задължението за осигуряване на поръчител е трудно изпълнимо от
кредитополучателя, предвид краткия тридневен срок за изпълнение. С
уговарянето предварително на дължимостта на неустойката за неизпълнение
на задължение за осигуряване на обезпечение в краткия тридневен срок
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на оценка от страна на кредитора за
платежоспособността на длъжника, което следва да бъде сторено
предварително от него.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Самия кредитор в договора е
предвидил начислената неустойка да се заплаща заедно със следващото
лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане - чл. 17, ал. 2 от
ОУ. Включена по този начин към лихвеното плащане, неустойката на практика
се явява възнаградителна лихва по договора и представлява сигурна печалба
за кредитополучателя. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че
вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения
процент по договора, така и в годишния процент на разходите.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
5
в срок сума за времето на забава. С уговарянето на процесната неустойка се
заобикаля ограничението на чл.33 ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Според чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП неравноправна е клаузата,
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Според чл. 146, ал.
1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. А в ал.2 е установено, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Ищецът не навежда твърдение, че
тази клауза е индивидуално уговорена. Поради посоченото, следва да се
приеме, че процесната клауза по договора за кредит е неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Същата е уговорена във вреда на потребителя
и не отговаря на изискването за добросъвестност.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, процесният договор
за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния ГПР. Съгласно чл.23 ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
Доколкото ответникът Б.Ш. нито твърди, нито представя доказателства
за погасяване на суми по договора, по предявения иск с правно осн.чл.422 ал.1
вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК следва да се приеме за установено в отношенията
между страните по делото, че Б.Ш. дължи на ***** по сключен между него и
********договор за паричен заем № *****/*********г. главница в размер на
*********лв., ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед №*******г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№*******5 г. на РС Смолян.
6
Искът следва да се отхвърли в частта за договорна лихва в размер на ******
лв. и мораторна лихва*******лв, за които суми е издадена заповедта, като
неоснователен.
Тъй като установителния иск по чл.422 ГПК е уважен частично, на
***** се дължат разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част. Съдът определя юрисконсултското
възнаграждение по този иск на *****лв., а заплатената ДТ е 50 лв. Б.Ш. следва
да заплати на осн.чл.78 ал.1 ГПК на дружеството разноски по делото в размер
на *******лв., съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските и в заповедното производство. Ответникът Ш.
следва да заплати на ***** разноски в заповедното производство в размер на
******лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Е. Ш. ЕГН ********** с адрес:
*****, дължи на ***** ЕИК: *****, със седалище и адрес: ******,
представлявано от управителите *****, по сключен между Б. Е. Ш. и *****
ЕИК *********договор за потребителски кредит № *****/*****., сумата
******* лв. - главница, ведно със законната лихва от **** г.. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед №**** г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№******** г. на РС Смолян,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен, В ЧАСТТА за
установяване съществуване на вземанията за сумите ****лв - договорна лихва
за период от *****. до *****г. и ******лв. - мораторна лихва за периода от
******г до ******* г., за които е издадена Заповед №******* г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№******* г. на РС Смолян.
ОСЪЖДА Б. Е. Ш. да заплати на ***** сумата **** лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА Б. Е. Ш. да заплати на ***** разноски в размер на *** лв. по
ч.гр.д.№**** г. на РС Смолян.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8