РЕШЕНИЕ
№ 22532
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110143743 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пeта от ГПК „Бързо производство“ и в
частност чл. 312 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Т. Д. Ж. (ищец) срещу „П.Н.А.“ ООД (ответник), както
следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2600 евро -
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 16.05.2024г.-
17.06.2024г.
Ищецът Т. Д. Ж. твърди, че по силата на моряшки трудов договор от 16.05.2024 г. е бил
в трудово правоотношение с ответника „П. Н. А.“ ООД, в рамките на което е изпълнявал
длъжността „BOSUN“ на кораба, като част от екипажа на моторен кораб „Geroite na
Sevastopol“, с месечно трудово възнаграждение от 2600 eвро и времетраене 30 +/-5 дни.
Поддържа, че фактическото изпълнение на трудовия договор е за времето от датата на
записване на кораба - 17.05.2024 г. до датата на напускането му 17.06.2024 г. Твърди, че от
края на м. март 2024г. трудови възнаграждения на екипажа на кораба не били изплащани. На
основание чл. 364а КТК с определение на Окръжен съд – Варна бил допуснат арест на
кораба, което по арг. от чл. 7, ал. 1 предл. първо от Международната конвенция за арест на
кораби обуславяло компетентност на българския съд за разрешаване на спора по същество.
Ищецът твърди, че към процесното правоотношение намирала приложение Морската
трудова конвенция, 2006г. на Международната организация на труда, по която и Република
България и Република Палау били държави членки. Съгласно цитирания международен акт
1
всяка държава-членка, която ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло
нейните разпоредби по начин, гарантиращ правото на достоен труд на всички работници.
Поддържа, че съгласно Националния кодекс на Палау плащанията на възнагражденията по
трудовото правоотношение следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един
месец или при прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до
ответника и сигнали до ИА „Морска администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се
трудови възнаграждения на екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените
фактически твърдения ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 2600 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
посочения период. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П. Н. А.“ ООД не е подал отговор на
исковата молба.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
От представения по делото трудов договор от 16.05.2024г. /л. 34 груб, а в превод
н ал. 126/ се установява, че ищецът Т. Д. Ж. е постъпил на работа при ответника на
длъжност „боцман“ с общо месечно възнаграждение от 2600 евро.
Видно от представените документи, включително изисканите от третото
неучастващо по делото лице, ищецът Т. Д. Ж. е зачислен като част от екипажа на
моторен кораб „Geroite na Sevastopol“, считано от 15.05.2024г., като е работил до
17.06.2024г. на този кораб.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
По иска по чл.128, т.2 КТ
По иска с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК вр. чл. 128, т.
2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово
възнаграждение, размера на дължимата се сума и настъпването на изискуемостта на
вземането съгласно приложимото материално право.
При установяване на посочените по-горе обстоятелства, в тежест на ответника е да
обори презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и
задължения от страна на ищеца, или да установи плащането на дължимото се трудово
възнаграждение в случай, че твърди такова.
Българският съд е компетентен да се произнесе по иска съгласно чл. 7, ал. 1 МКАК и
обстоятелството, че арестът на кораба е извършен на територията на страната.
Ответникът не оспорва, че между страните е било налице твърдяното трудово
2
правоотношение с източник морски трудов договор от 16.05.2024г., което обстоятелство
съдът приема за установено и от съвкупния анализ на останалите приети и неоспорени
писмени доказателства по делото. Видно от текста на договора, същият е сключен между
ищеца Т. Д. Ж. и „П.Н.А.“ ООД за длъжността „боцман“ за период от 30 +/-5 дни при
уговорено общо месечно възнаграждение от 2 600 евро, с място на работа плавателен съд
„Героите на Севастопол“, плаващ под флага на Палау с пристанище на регистрация Малкал.
От приетото временно удостоверение за регистрация се установява, че корабът „Героите на
Севастопол“ ИМО № 7529976, плаващ под флага на Палау, е собственост на Български
морски квалификационен център и е нает по договор за беърбоут чартър от „П.Н.А.“ ООД.
Съгласно дефиницията на чл. 199а. КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане
на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на
владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на
кораба за целия период на наемане. На основание чл. 199ж КТК при сключен договор за
беърбоут чартър всички разходи, свързани с експлоатацията на кораба, включително
възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя на кораба. Извод в горния смисъл
следва и от чл. 1 ал. 1 б. “ b ” от МКАК, поради което съдът приема, че именно ответникът в
настоящето производство е пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на
трудовите възнаграждения на членовете на екипажа на кораба, в т.ч. ищецът. Ответникът не
оспорва твърденията за положения от Т. Д. Ж. труд, нито размера на дължимото
възнаграждение.
С прекратяване на договора между страните, съгласно приложимия стандарт по
Морската трудова конвенция, изискуемостта на вземането за възнаграждение е настъпила.
Доколкото не се твърди и не се доказа ответникът да е платил трудовото възнаграждение на
ищеца, искът по чл. 128, т.2 КТ следва да се уважи в цялост, като се присъди и
допълнително поисканата с молба и в съдебно заседание законната лихва от подаването на
исковата молба, което е станало на 17.07.2024г., до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа. В случая именно такова възнаграждение се търси, поради което и по силата на
закона следва да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт в тежест на ответника следва да се присъди дължимата се държавна такса в размер на
203.40 лв.
Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата в исковото и
обезпечителното производство, каквито своевременно са претендирани. По делото са
представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
7813/2024г. по описа на Районен съд - Варна, възлизащо в размер на 500.00 лева, което
3
следва да се присъди в пълнота и размерът му не следва да се намалява поради липса на
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство, каквито обаче не следва да се присъждат, тъй като няма
доказателства за плащането им. В представения договор за правна защита възнаграждението
е обвързано с постигане на резултат и е платимо по банков път, каквито доказателства няма,
поради което и не следва да се присъжда. Видно е, че са сторени разноски по
изпълнителното дело от 72.00 лева, но същите не следва да се присъждат, тъй като съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в
този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./.
Разноските от 72.00 лева не са разноски, понесени в обезпечителното производство, поради
което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК чл. 128, т.
2 КТ. „П.Н.А.“ ООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Т. у.“ №
..., да заплати на Т. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ‚Н. Р.“ №..., вх. .., ап.
..., сумата 2600 евро, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода
16.05.2024г.-17.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.07.2024г., до окончателното плащане.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по
следната банкова сметка, посочена в исковата молба с титуляр ищецът: IBAN: ......
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П.Н.А.“ ООД, ЕИК ....., да заплати на Т.
Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ‚Н. Р.“ № ..., вх. ..., ап. 1, сумата от
500.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, сторени по ч.гр.д. № 7813/2024г.
по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „П.Н.А.“ ООД, ЕИК ...., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 203.40
лева държавна такса.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от днес – 12.12.2024 г., по арг. от чл.315, ал.2 ГПК, а в частта, с която е допуснато
4
предварително изпълнение – пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от днес –
12.12.2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5