Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1692 03.12.2020 год. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й. Б.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа
докладваното от съдия М. Николова КАН
дело № 2093 по описа за
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „АКРА ЛИДО“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец”,
ул. „Николай Ракитин” № 1, ет. 4, ап. 9, против Решение № 940 от 17.07.2020г.,
постановено по НАХД № 953/2020 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено Наказателно постановление № Т-НП-2/04.02.2020г., издадено от
директор на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на
туризма, упълномощен със Заповед № Т-РД-16-177/19.07.2019 г., с което на
основание чл.27, ал.1, вр. с чл.10, ал.6 от ЗУЧК, на „АКРА ЛИДО“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция”, в размер на 5000 лева, за нарушение на
чл.10, ал.6 от ЗУЧК, като е осъден да заплати разноски по делото на Министерството
на туризма в размер 450 лв.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото
НП като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения за липса на
извършено нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
се представлява от адв.С., като поддържа жалбата и претендира разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева /л. 215 от НАХД № 953/2020 год. по описа на Районен съд – Бургас/.
Ответникът по касация - Министерството на туризма,
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Ш., който оспорва
жалбата и претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С наказателното
постановление касационният жалбоподател е санкциониран за това, че при извършена
проверка на 02.07.2019г. от експерти, е установено, че достъпа до морето от
свободните зони съставлява 39,35% /при дължината на
бреговата ивица на плаж „Черноморец - изток“, в размер на 155 м. и дължината на
бреговата линия пред зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности, в
размер на 61 м./, с което дружеството е нарушило разпоредбата на чл.10,
ал.6 от ЗУЧК .
За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 144/02.07.2019 год. и Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 4/05.08.2020г. Въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Посочил е, че в наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН,
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което
НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити. По същество, съдът е приел, че предвид установената
фактическа обстановка и събраните във въззивното производство доказателства
нарушението е безспорно осъществено и същото правилно е подведено под
посочената в НП санкционна норма.
Така постановеното
решение настоящият съдебен състав намира за валидно, допустимо, но неправилно,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.10, ал.6 от
ЗУЧК „Зоната на активната плажна площ по ал. 4,
т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите
е равностойна като достъп до морето със зоните с разположени от концесионера
или наемателя плажни принадлежности, които той предоставя възмездно на
посетителите на морския плаж. Зоната се обозначава на морския плаж и на
указателните табели, поставяни от концесионера или от наемателя на съответния
морски плаж.”
Съгласно чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК „На територията на
морските плажове се разрешават поставянето на плажни принадлежности, като
се осигурява не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно
разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите.”
Определение за "активна плажна
площ" е дадено в § 1, т. 5 от ДР на
ЗУЧК.
В случая,
фактическия състав на вмененото административно нарушение включва установяване
на няколко факта – наличие на морски плаж, привлеченото към отговорност лице да
осъществява стопанисването на плажа, установяване на площта на морския плаж и
тази на активната плажна площ по ал.4, т.1 за свободно
разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, достъпа от
нея до морето, както и съотношението между двете площи. В случай, че активната
плажна площ по ал.4, т.1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от
страна на посетителите не е равностойна като достъп до морето със зоните с
разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности, е налице
осъществен състав на административно нарушение по чл.27, ал.1, вр. с чл.10, ал.6
от ЗУЧК.
В
оспореното наказателно постановление е посочено, че същото е издадено на
основание съставения АУАН № 4/05.08.2020г., който от своя страна се основава
на: 1.Извършен геодезически мониторинг на морски плаж „Черноморец – изток”,
общ. Созопол, обл. Бургас на 02.07.2019г., одобрена схема от Министъра на
туризма на 05.04.2019 год., договор за наем № РД-01-28-7/22.04.2019 год. и на
Констативен протокол № 144/02.07.2019г.
Видно от административната преписка, обаче, в същата липсва доклад от
извършен мониторинг, като за съда остава неясно дали изобщо такъв е съставян и
на какво почиват констатациите на органа. Липсват данни и за лицата извършили
фактически геодезическото заснемане, както и за тяхната техническа обезпеченост
с геодезически инструменти, които би следвало да са проверени и калибрирани за
извършване на изследванията по заснемане и проучване.
По делото е представена карта на морския плаж, за която е посочено, че е
изготвената в резултат на геодезическия мониторинг „Черноморец – изток” /л.192
гръб, идентичен на л.193 гръб от НАХД № 953/2020г./, с мащаб 1:500, на която са
отбелязани три зони за свободно разполагане на плажни принадлежности, отразени
в по-тъмен цвят, съобразно легендата, две платени зони в по-светъл цвят и
няколко допълнителни търговски площи, като не е посочена дължината на всяка
една от тях в метри. Дължината на бреговата линия по
договор за концесия/наем или специализирани карти, както и дължината на
бреговата линия пред „свободните зони” към момента на извършване на мониторинга
е отразена в колони 11 и 12 в таблица 1, отпечатана в страни от картата, като е
отбелязано, че картата е изработена от инж.Иван Николов, без обаче да става
ясно дали той е извършил заснемането. Предвид изложеното и след като от
материалите по делото не се установява кои са лицата, които са извършили
заснемането, не би могло да се установи дали тези лица притежават необходимата
правоспособност, независимо, че регистъра по чл.16 от ЗКИР е публичен, както и
дали на същите е била възложена дейност по извършване на геодезическо мониторингово
заснемане.
Същевременно,
в Констативния протокол № 144/02.07.2019г. /л.190-л.191 от НАХД № 952/2020г./
също не са посочени броя и дължината на двата вида зони, така че да може да се
направи извод за действителната дължина, респ. съотношение на същите.
В
приложения по делото Договор за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, представляващ морски плаж „Черноморец – Изток”,
разположен на територията на община Созопол, област Бургас единствено се
посочва общата площ на имота – 2476 кв. м., но не и дължината на плажа в
линейни метри.
В
съставения АУАН № 4/05.08.2020г. /л. 66 и сл./, също се посочва само общата
площ на имота – 2476 кв. м., но не и дължината на плажа в линейни метри, респ.
линейните метри на двете зони - тази за свободно
разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите и зоната с
разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности.
Следователно, в процесния
случай, АНО изобщо не е разяснил и обосновал по какъв начин е формирал извода
си и защо приема, че зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности от
страна на посетителите и зоните с разположени от концесионера или наемателя
плажни принадлежности не са равностойни като достъп до морето, което води
до невъзможност да се провери дали правилно и законосъобразно е направено
изчислението на равностойността на двете площи и тяхната дължина, посочени в НП
като 61 метра „свободна зона” от обща дължина на бреговата линия 155 метра. От всичко изложено, настоящият състав стигна до
извода, че наказващият орган не е установил по несъмнен начин какъв
е размера на морския плаж и на двете зони, което води до недоказаност на
нарушението, нарушаване правото на защита на наказаното лице и до невъзможност
за съда да установи за какви факти е санкционирано лицето.
Нещо повече, при
изготвянето на констативния протокол и на картата на морския плаж, не е имало представител на „АКРА ЛИДО“ ЕООД, от което
обстоятелство, както и от липсата на пълно и ясно описание на фактическата
обстановка, следва да се направи изводът, че за санкционираното дружество не е
било възможно да разбере в какво точно се изразява вмененото му обвинение и
обстоятелствата при които то е извършено.
С оглед изложеното следва
да се приеме, че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, а при издаване на НП - на чл.57, т.5 от ЗАНН, което представлява
съществено нарушение на административно-наказателното производство,
обосноваващо отмяната на издаденото НП. От друга страна липсата на ясно и пълно
описание на обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение,
води до липса на ясни мотиви и недоказаност на извършеното нарушение.
По
изложените съображения НП е незаконосъобразно. Като е стигнал до изводи,
различни от изложените и е обосновал краен резултат за потвърждаване на
издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП.
При този
изход на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена на основание чл.143, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 940 от
17.07.2020г., постановено по НАХД № 953/2020 год. по описа на Районен съд – Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Т-НП-2/04.02.2020г., издадено от директор на дирекция
„Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, упълномощен със
Заповед № Т-РД-16-177/19.07.2019г., с което на основание чл.27, ал.1, вр. с
чл.10, ал.6 от ЗУЧК, на „АКРА ЛИДО“ ЕООД е наложена „имуществена санкция”,
в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.10, ал.6 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА
Министерството на туризма – гр. София да заплати на „АКРА ЛИДО“ ЕООД, гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София. Р-н
„Средец”, ул. „Николай Ракитин” № 1, ет. 4, ап. 9 направените по делото
разноски в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.