№ 12175
гр. ********, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110148987 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
/ФИРМА/ спрямо ответника Г. Д. С., съответно за сумата в
размер на 1 100,78 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № *****, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2022 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
153,74 лв., за периода от 15.09.2019г. до 07.02.2022 г., сумата
от 14,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.01.2019г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2022 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 2,63
лв., за периода от 03.03.2019г. до 07.02.2022 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 23.03.2022 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 9773/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане,
до размера на притежаваната от ответника идеална част от
съсобствеността върху топлоснабдения имот. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
което и предопределило правния му интерес от
предявяване на исковете. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който той оспорва предявените искове.
Поддържа, че не е налице облигационно отношение между
страните, доколкото между тях не бил сключван договор.
2
Възразява да е ползвател на имота. Твърди, че имота
винаги се е обитавал от нейния баща Д.К., с когото тя от 25
години нямала връзка. Поддържа, че живее в /АДРЕС/,
заедно със семейството си. Не оспорва релевантния за спора
факт, че притежава ½ идеална част от имот, находящ се в
/АДРЕС/, но твърди, че баща й не и е осигурявал достъп до
имота, което продиктувало и правния и интерес да отправи
до него Нотариална покана, чрез Нотариус Ш. за
осигуряване на достъп, която прилага към отговора на
исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Г. Д. Ц., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
100468/10.04.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
3
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 9773/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
Съдът с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на обстоятелството, че ответникът Г. Д. Ц. е
собственик на ½ идеална част от имот, находящ се в
4
/АДРЕС/, като не е спорно в производството и
обстоятелството, че това е топлоснабдения имот. С
протоколно определение от 11.04.2023г., съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване и
обстоятелството, че в имота е доставена топлинна енергия
в количество, отговарящо на претендираната за
установяване от ищеца стойност.
Спорно е дали ищецът е в облигационни отношения с
ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия.
Както бе посочено по горе ответникът не оспорва, че е
собственик на ½ идеална част от процесния имот, а и
последното се установява от приетия по делото на л.14-15
Нотариален акт за продажба на имот от 19.03.1997г. От
приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 19.08.2013г., се
установява, че собствениците на самостоятелни обекти в
сградата на /АДРЕС/, са взели решение за избиране на
топлинен счетоводител, като са избрали /ФИРМА/. Като
необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
5
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
6
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „/ФИРМА/ на потребители в
град ******** според която „купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна
енергия, доколкото е собственик на имота до размера на ½
идеална част от него и няма индикации по делото да е
транслирал собствената си част от имота в чужда правна
сфера.
Съгласно постановките на т.1 от ТР № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите
на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
7
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В конкретиката на случая и с оглед
възражението на ответника, по делото не бяха представени
доказателства, че за притежаваната от ответника идеална
част между топлопреносното предприятие, в случая ищеца
и лицето Д.К. е налице договор за продажба на топлинна
енергия. Обстоятелствата че имота се ползва само и
единствено от Д.К. не бяха установени в производството.
Приетата по делото нотариална покана с рег. №
12987/22.10.2007г. не доказва последното, в предвид
отдалечеността й от процесния период, който е 01.05.2018г.
до 30.04.2021г.; напротив горепосочената покана е такава за
покана към К. да заплаща на ответника Г. С. обезщетение
за лишаване от правото й на ползване, което още веднъж
подчертава собственическото отношение на ответника към
притежаваната от нея идеална част от имота. Действително
с поканата К. е поканен да и предаде и владението върху ½
идеална част от имота, но в предвид отдалечеността във
времето съдът не може да приеме, че това касае и периода
от м.05.2018г. до м.04.2021г.Не се установи в рамките на
процесния период К. единствен да е ползвал процесното
жилище, както и за идеалната част на С. да е сключил
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и
8
съответстващото и задължения да заплаща цената за това.
По гореизложеното съдът приема, че между ответника и
ищеца е налице валидно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия до размера на ½ идеална
част от имота.
По делото не се оспорва количеството на доставената в
имота топлинна енергия, както и размера на нейната цена,
именно поради и което обстоятелство съдът не е допуснал
изслушване на СТЕ. Не се оспорват исковете и по размер,
поради което съдът не е допуснал изслушване на ССчЕ.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Този иск също не се оспорва от ответника
по основание и по размер.
Горепосоченото обосновава извод, че така предявените
като главни от ищеца искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
9
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
иска за мораторна лихва върху тази главница, чиито
размер също не се оспорва. Акцесорният иск върху
главницата за отопление на имота също следва да бъде
уважен съобразно уважаването на главния иск, като се има
в предвид, че и този иск не се оспорва, нито по основание,
нито по размер, при все че в производството се установи
наличие на облигационна връзка между страните по
доставка на топлинна енергия.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ищеца. На ищеца в заповедното производство следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 50,44 лева. В
исковото производство ищецът е заплатил разноски за
държавна такса в размер на 25,44 лева, като на ищеца на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът с оглед цената на иска,
правната и фактическа сложност на делото определя в
минимален размер от 100,00 лева. Или на ищеца в исковото
производство следва да му се присъдят разноски в общ
размер от 125,44 лева.
Така мотивиран, Съдът,
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *********** срещу Г. Д. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Г. Д. С. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 1 100,78 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. №
*****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.02.2022 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 153,74 лв., за
периода от 15.09.2019г. до 07.02.2022 г., сумата от 14,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.02.2022 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 2,63 лв., за периода
от 03.03.2019г. до 07.02.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.03.2022 г., в производството по ч.гр.д. №
9773/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 50,44 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 125,44 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11