Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003/4.1.2021
г. 04.01.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
XVI-ти
граждански състав
На четвърти
декември две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1492 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от „Бонда“
ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район
„Южен“,ул.“Изворна“ № 8,представлявано от управител С. И. М.,чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв. А. Н. от АК-П., против Д. К. Д. от гр.Я.,***,регистриран като ЗП, с която
се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 707,88 лв.-главница,представляваща
неизплатено задължение за доставка на стоки по фактура № ***/18.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба е
посочено, че ищцовото дружество извършило в полза на Д. К. Д.,в качеството му
на ЗП,доставка на стока-бирена каша. За извършената доставка „Бонда“ ООД издало надлежна
данъчна фактура № ***/18.02.2016 г., на стойност 707,88 лв. с
ДДС,като сумата по тази фактура не била платена. Въпреки коректното и точно
изпълнение на задължението на ищцовото дружество и многократните отправени
покани от страна на ответника Д. К. Д. било налице некоректно и неправомерно
поведение,изразяващо се в неплащане на дължимата сума по посочената фактура.
Твърди се,че били проведени многократни опити от страна на ищцовото дружество
за извънсъдебно уреждане на отношенията с ответника,но всички те се указали без
резултат. До ответника била изпратена покана за плащане от 16.12.2019 г.,като
ответника бил поканен да заплати дължимата сума,представляваща размера на
неизплатеното задължение по посочената фактура,като същата била върната на
подателя,с отбелязване като непотърсена. С покана за плащане от 27.02.2020 г.
ищцовото дружество отново поканило длъжника да изплати извънсъдебно дълга
си.Поканата била изпратена чрез куриерска фирма „Спиди“,като
видно от отбелязването на техен служител същата е била върната на подателя,като
адресата не бил намерен.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимата сума заявление по реда на чл. 410 от ГПК и
било образувано ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника. Последния възразил,че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение, поради което се предявява настоящият
установителен иск. Иска се от съда уважаване на иска и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищецът не изпраща законен
представител,като същите се представляват от пълномощник адвокат,чрез който
представят доказателства и пледират за уважаване на предявения установителен
иск и присъждане на съдебно-деловодни разноски. .
Правното основание на предявения
иск е чл. 422 от ГПК.
Ответникът
чрез пълномощника си оспорва иска по чл. 422
ГПК,по основание и размер.
Твърди се, че
липсвали доказателства, че страните са сключили договор за покупко-продажба за
6.94 тона бирена каша на стойност 707,88 лв. с ДДС. По делото била представена
посочената по-горе фактура, като същата не била подписана от ответника. Самата
фактура не доказвала наличието на облигационно отношение между страните, като
за ответника не съществувало задължение да заплати продажната цена на
фактурираната стока, като се цитира съдебна практика на ВКС. Алтернативно се
счита, че ако съдът приеме, че между страните са съществували валидно
облигационно отношение, липсвали доказателства, че стоката предмет на сделката
им била предоставена. Липсвали доказателства - първични счетоводни документи
подписани от ответника, от които да било видно, че стоката е предадена на
ищеца, като липсвала и конкретика в тази насока - не били представени заявка,
товарителница с подписи на ответника и въобще липсвали доказателства, че
стоката им била предадена и от там да възникне задължение за ответника да
заплати нейната цена.
Иска се
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В
с.з. ответника се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат,чрез
когото пледира за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № ***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата
от 707,88 лв.-главница,представляваща
неизплатено задължение за доставка на стоки по фактура № ***/18.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника,като в законоустановения срок същия е подал възражение ,че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 18.06.2020 г. на ищеца е
указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,с
оглед на което се предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложена е фактура № *** от 18.02.2016 г. за сумата от 707,88 лв. с ДДС,както
и кантарна бележка
№ *** от 18.02.2016 г. с продавач „***“ АД с измерване бруто и тара на товарен автомобил с водач Р. П.,със стока бирена
каша за обект Д. Д.с купувач „Бонда“ ЕООД.
По делото са
събрани гласни доказателства,чрез разпита на свидетелката И.Д.Д.,съпруга на ответника. Същата заявява,че съпруга и е ЗП,като
се занимавали с отглеждане на крави в с.М.. В периода на издадената фактура
същата работила при съпруга си,като имали договор със „***“,като им отпускали
бирена каша за животните. В последствие това било прехвърлено на ищцовото
дружество,като лично с тях намали договор.На свидетелката беше предявена
посочената по горе кантарна бележка,представена от
ищцовото дружество и приета като писмено доказателство по делото,като същата
заяви,че по тази фактура не били получавали бирена каша. По принцип когато
получели фактурата се подписвали,като шофьора който доставил бирената каша я
вземал и те плащали по банков път. Понякога бирената каша я носили с кантарна бележка,като шофьорът давал или фактура или кантарна бележка,която подписвали,като плащането било по
банков път За посочената фактура разбрали след четири години.когато получели
документите по заповедното производство.Тогава дъщеря им се свързала с г-жа С.
като и обяснила,че са минали толкова години и защо не са ги потърсили.Бирената
каша била доставена на обора в с.М.,а не на адреса им в гр.Я. Същата и обяснила
да си плащат понеже такава била политиката на фирмата.Поискали бележка,че се
подписали,но им било отговорено,че това тях не ги интересувало,да си плащат.
На въпрос на
пълномощника на ищцовото дружество свидетелката отговори,че винаги била в
обора,като от преди две години вече не била там,като към момента на издаването
на процесната фактура била там. Всички документи минавали през нея и ги била
виждала. В този период получели бирена каша седем дена преди това,като през
месец февруари 2016 г. получавали бирената каша от „Бонда“,като
през 2015 г. от „***“,като не била сигурна дали тогава са получавали бирена
каша от ищцовото дружество и трябвало да провери.доставките ги поръчвали по телефона,като
се обаждали на някакви си С.. Заявявали един курс каша,след което идвал камион
от „***“ и те се подписвали,като също подписвали и кантарните
бележки.
В тази връзка са
приети писмени доказателства с които ищцовото дружество установява,че в друг
период са били извършени плащания по неподписани кантарни
бележки от страна на ответника,а именно кантарна
бележка №***/25.11.2015 г. и платежни нареждания № *** / 09.12.2015 г., № *** / 07.11.2016 г., № *** / 08.11.2016 г.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза от вещо лице С.Д.,
което съдът не намира основание да не кредитира, се установява,че е фактура № *** от 18.02.2016 г. била осчетоводена в счетоводството на „Бонда“ ООД,като в счетоводните им регистри не се установили
данни за извършени плащания по посочената фактура. Били отразени получени
плащания по други фактури /предхождащи процесната/ в размер на общо
2 725,92 лв. В счетоводството на „Бонда“ ООД
било отразено неплатено задължение по фактура № *** от 18.02.2016 г. в размер на 707,88 лв.,като фактурата била въведена
в Дневника за продажбите на „Бонда“ ООД в
законоустановените срокове-за данъчен период м.02.2016 г.,на ред 118,с данъчна
основа 589,90 лв. и ДДС-117,98 лв. Процесната фактура
била включена в Справка-декларация за данъчен период м.02.2016 г. и дължимият
ДДС бил внесен от ищеца на 14.03.2016 г.,като по отношение на процесната
фактура счетоводството на ищцовото дружество било водено редовно. Фактура № *** от
18.02.2016 г. не се съхранявала в счетоводството на Д. К. Д. и не била
осчетоводена. Като ЗП-физическо лице,нерегистрирано по ЗДДС,ответникът не бил
длъжен да води ежемесечно счетоводство,не осчетоводявал фактури на извършените
разходи и подавал само годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ,като приспада
нормативно признати разходи. От сметката на Д били извършени плащания по други
фактури,предхождащи процесната вразмер на общо
2 725,92 лв.,които били отразени в счетоводството на „Бонда“
ООД,като били закрити задълженията по посочените в основанието фактури.
Заключението на вещото лице, съдът
кредитира като обективно и безстрасно изготвено и
неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е чл. 422
ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 и сл. от ГПК. За
успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение. В това исково производство задължение на ищеца е да
установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед
за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си
срещу вземането.
Според възприеманото в съдебната практика със
задължителен характер - решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г., І т.
о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г.
по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г.
по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. , решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г.
, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ІІ т. о., решение
№ 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ІІ т. о., решение №
114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о.,
решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о., решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на І т. о. и др. първичните счетоводни
документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда
според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. При липса
на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява
годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане
на стоката в случая бирена каша, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на неформален договор за продажба.
Вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство само ако
книгите са водени редовно, а редовността им е обусловена от наличието на
първичен счетоводен документ, който отразява информация за стопанската
операция, но и в тази хипотеза те нямат задължителна доказателствена стойност,
а подлежат на преценка с оглед на други доказателства - първични счетоводни
документи и експертни заключения.
Съобразявайки това и цитираната по-горе практика,
съдът приема, че факта на осчетоводяване на фактурата от ищцовото дружество и
въвеждането и в Дневника за продажби и включването й в справка декларация не
може да обоснове извода,че страните са били обвързани от облигационно отношение
по сключен договор за покупко-продажба на бирена каша. Съгласно принципът на документална обоснованост -
чл.4, ал.З ЗСч всяко записване в
счетоводството на предприятието следва да се основава на редовни и автентични
документи. Наличието на документална обоснованост е основание за доказване на
стопанските операции, за изписването им и респективно отразяване в
счетоводството. Събитията и сделките се отразяват счетоводно съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според
правната им форма съгл. чл.4, ал.1 т.5 от ЗСч. В процесния случай освен
посочената по-горе фактура, първоначално осчетоводена в счетоводството на
ищцовото дружество и включена в Дневника
за продажби и в справка декларация,
не са ангажирани други доказателства – катарна
бележка, приемо – предавателни протоколи и т.н./които
съгласно разпоредбите на ЗСч. следва да бъдат съхранявани за период от 5
години/, които да водят до единствения и категоричен извод, че стоката е
доставена. Не без значение е и
обстоятелството, че в нито един от имащите значение за делото документи няма
подпис на ответника , респ. негов представител, както фактурата, така и
представената кантарна бележка, не са подписани.
В тази връзка съдът не споделя становището на
пълномощника на ищеца и представените в тази връзка писмени доказателства,че по
други сделки между страните липсва подпис на ответника по кантарните
бележки. Тези обстоятелства касаят други случаи по които страните са се
намирали в облигационни отношения и както е отбелязало и самото вещо лице
сумите по същите са платени от ответника по банков път.
Ето защо искът
се явява неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
При
този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените от него
разноски в размер на сумата общо
410,00 лв.
Водим от изложеното, ЯРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Бонда“ ООД,с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район
„Южен“,ул.“Изворна“ № 8,представлявано от управител С. И. М.,чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв. А. Н. от АК-П., против Д. К. Д.,ЕГН **********
***,със съдебен адрес ***,чрез
адв.К.-ЯАК , иск по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено вземането на „Бонда“ ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив в размер на сумата от 707,88
лв.-главница,представляваща неизплатено задължение за доставка на стоки по
фактура № ***/18.02.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
в съда – 08.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №***/2020г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „Бонда“ ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив да заплати на
Д. К.
Д.,ЕГН ********** , сумата от 410,00 лв. - разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ЯМБОЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: