РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14278 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Г.Х.Х. срещу Р.Х.Х. искове с правно
основание чл. 49, чл. 56 и чл. 59 СК за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните граждански брак на 09.01.2006 г.; предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие дете * Х. на майката; определяне
режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск; осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на
детето в размер на 140 лв., с падеж 5-то число на месеца, както и на ищцата да
бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. *,
собственост на нейните родители.
Твърди се в исковата
молба, че страните сключили граждански брак на 09.01.2006 г., като ищцата имала
едно родено от предходно съжителство дете *, родена на *** г.
Ищцата излага, че в началото отношенията между съпрузите били добри, но
постепенно настъпило отчуждение помежду им, липсвала духовна близост и
физически контакт. След една година брачен живот ответникът напуснал семейното
жилище, а ищцата напуснала страната и се установила в гр. *,
където пребивава и понастоящем. Там имала контакт с друго лице и на 26.03.2012
г. се родило детето *, което предвид съществуващият между страните брак
било записано с фамилното име на съпруга й – Х.. Твърди, че със съпруга си живеят
разделени вече над десет години и счита, че бракът им съществува формално,
изпразнен е от съдържание, поради което неговото запазване е неоправдано. При
тези съображения ищцата моли да бъде прекратен сключения между страните брак с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се
произнася по въпроса за вината, както и да уважи горепосочените небрачни
искове. Изразява готовност за постигане на споразумение с ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Р.Х.Х., в който се признават фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба. Изразява идентично становище на това, изложено от
ищцата, по отношение на състоянието на съществуващата само формално брачна
връзка между страните, всеки от тях водел свой собствен живот и не поддържали
контакт, поради настъпилото между тях отчуждение. Ответникът посочва, че от
исковата молба е узнал за роденото на *** г. дете от друг мъж, записано с
неговото фамилно име, като предвид изискванията на закона, с оглед
обстоятелството, че съпругата му е родила детето по време на брака, заявява че
ще си потърси правата по съдебен ред. Моли бракът им да бъде прекратен с развод
на основание чл. 49, ал. 1 СК, като се отчете желанието на ищцата съдът да не
се произнася по въпроса за вината. По отношение на предявените небрачни искове,
моли съда да се произнесе така, както са заявени в исковата молба. Със
становище от 13.05.2019 г. ответникът изрично заявява, че приема компетентността
на Районен съд – * по всички въпроси, които се отнасят до родителската
отговорност по отношение на роденото по време на брака между страните дете * Х., роден на *** г.,
свързани с молбата за развод с правно основание чл. 49 СК, предмет на настоящото
производство, съгласно чл. 12, ал. 1, б. „Б“ Регламент (ЕО) 2201/2003 г.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е обявено за безспорно с Определение
№ 13941/29.11.2018 г., в което е обективиран проект
на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 08.02.2019 г., че са
сключили граждански брак на 09.01.2006 г., че през 2007 г. ответникът е
напуснал семейното жилище, като от тогава са във фактическа раздяла, както и че
ищцата към момента се установила в *. Обстоятелството, че
страните се намират в граждански брак се установява и от приложеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 22.08.2018 г.
Изяснява се по делото, че по време на брака между
страните на 26.03.2012 г. ищцата е родила детето *
Х. в гр. *,
видно от Удостоверение за раждане от *** г., като
съгласно чл. 61, ал. 1 СК съпругът на майката – ответникът Р.Х.Х. се смята за баща на детето. Установява се от
представеното Удостоверение за раждане от *** г., че ищцата има още едно дете *,
родена на *** г., т.е. преди сключването на гражданския брак с ответника.
При изслушването си в съдебно заседание по реда на
чл. 59, ал. 6 СК ищцата заявява, че с детето живеят на квартира в гр. *, като детето има своя детска стая. Пояснява, че тя се грижи за детето, води и го
взима от училище. Посочва, че детето е втори клас в училище „*“,
говори малко български език, а повече холандски и турски език. Излага, че
ответникът работи в Г* и живее там на семейни начала с друга жена.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. *, чрез упълномощения соц. работник Паскова, изразява становище, че детето не
разпознава ответника Р.Х.Х. като свой баща, не са се
виждали и нямат изградена емоционална връзка с него.
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл. 49 СК следва да се установи по делото, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.
По делото не са спорни обстоятелствата, че
съпрузите са във фактическа раздяла от 2007 г,
като съпругът е преустановил контакт със семейството си. Налага се по
убедителен начин изводът, че бракът не изпълнява социалната си функция, между
съпрузите не съществува физическа и духовна близост, която осмисля запазване на
брачната връзка и приетия за нормален семеен живот. При липсата на обич,
привързаност и взаимност между страните и настъпилото отчуждение между тях,
следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се
основава бракът и той е именно дълбоко и непоправимо разстроен.
Поради горните мотиви, бракът следва да бъде прекратен,
като съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за разтрогване на брачната
връзка.
Не са оспорени по делото от ответника отправените
от съпругата искания относно родителските права, предложения от майката режим
на лични отношения, както и претендираната издръжка.
С оглед на това, по силата на съдебното решение родителските права над роденото
от брака дете * Х.
следва да бъдат предоставени на майката, като при нея бъде определено и
местоживеенето на детето, като на бащата бъде определен режим на лични
отношения, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя,
както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Претендира се издръжка в полза на непълнолетното
дете в размер от 140 лв. Съгласно чл. 143, ал.1 и 2 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на
издържания, са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно
състояние, разходи за облекло, храна и обучение.
Като взе предвид възрастта (7 години), обичайните нужди на детето от храна, облекло,
средства за посрещане на разходи за заболявания, както и средства за
образование, безусловността на задължението на бащата да заплаща
издръжка, съдът намира, че размерът на необходимата месечна издръжка за детето,
който следва да бъде заплащан от бащата е в рамките на претендирания
от ищцата минимален размер от 140 лв.
Доколкото упражняването на родителските права над
роденото от брака непълнолетно дете се предоставя на съпругата, то и съгласно
отправеното искане, следва ползването на семейното жилище да се предостави на
съпругата.
Следва
да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 50 лв.
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата, която следва да бъде понесена поравно и всеки от съпрузите следва
да заплати половината от дължимия размер на държавната такса, а именно 25 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължащият издръжка родител Р.Х.Х. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза
на Районен съд – Варна в размер на 201,60 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, за което от Община * е съставен Акт за граждански брак № * г., поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство
на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето * Х., ЕГН **********, на
майката Г.Х.Х., ЕГН **********, като определя
местоживеенето на детето да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Р.Х.Х., ЕГН **********, с детето * Х., ЕГН
**********, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя,
както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза
на детето *
Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Г.Х.Х., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата
на влизане на решението в сила до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж пето число на текущия месец, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес гр. *, на Г.Х.Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата
от 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща държавна такса, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева), съгласно чл. 6, т. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по споразумението за
издръжка в размер на 201,60 лв. (двеста
и един лева и шестдесет стотинки), съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: