Р Е
Ш Е Н
И Е № 260368
гр.Сливен, 30.12.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на втори декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА
БОЖИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7027
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С исковата молба на ищцовото дружество „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД против А.И.И. се предявяват претенции, като се иска да бъде
признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ЧГД № 1047 по описа на Районен
съд - Сливен за 2019 година е издадена заповед № 732 от 26.02.2019 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. Твърди се, че на 10.09.2012 година между „Райфайзенбанк
(България) ЕАД и А.И.И. е сключен Договор за студентски кредит, съгласно който
Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3 360 лева, с
цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка в размер на 420 лева.
Твърди се, че ответникът дължи сумите 3 208, 57 лева -
изискуема главница, от която: сумата 184,11 лева - редовно падежирали главници
за периода от 20.11.2018 година до 20.01.2019 година, сумата 3 024,46 лева -
предсрочно изискуема главница, сумата 65,24 лева - изискуема редовна лихва, за
периода от 20.10.2018 година до 13.02.2019 година, сумата 2,60 лева - изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 20.11.2018 година
до 24.02.2019 година, сумата 9,24 лева - изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода от 14.02.2019 година до 24.02.2019 година,
както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
25.02.2019 година до изплащането й.
Иска се постановяване на съдебно решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, за които по ЧГД № 1047 по описа на Районен съд - Сливен за 2019 година
е издадена заповед № 732 от
26.02.2019 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор от назначение
особен представител, с който се изразява становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции.
В
отговора на исковата молба се възразява и за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането, като същата не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение от банката. Излага се, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако и към този момент са били налице обективните
факти, обуславящи настъпването й. Излага се и становище относно привличането
като страна в процеса на Министерство на образованието, като трето подпомагащо
лице за недопустимо, защото ако имало извършено плащане от негова страна и задължението на ответника към ищеца е
погасено, то Министерството е активно легитимирано лице, което при негово
желание може да предяви исковата си претенция. Иска се оставяне на исковата претенция без уважение.
По
делото е постъпила по имейл молба вх. № 263662/13.10.2020 година и идентична
такава по поща, с вх. № 263786/14.10.2020 година, подадени от третото лице - помагач,
с която се изразява становище по исковите претенции. Коментира се и
възражението на представителя на ответника като се позовава на ТР по
тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, съгласно т. 10 б, от което
при настъпване на пълно или частично правоприемство на страната на заявителя
след издаване на заповедта за изпълнение, какъвто бил конкретният случай,
легитимиран да предяви настоящият иск е праводателят - заявителя в заповедното
производство. Иска се постановяване на
позитивно за ищеца решение.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява. Негов пълномощник е депозирал
писмено становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се моли за
уважаването им.
Ответникът
в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител,
който моли за отхвърляне на исковите претенции, по съображенията, обосноваващи
въведените с отговора на искова молба възражения.
Третото
лице - помагач, редовно призовано не се представлява от представител или
пълномощник.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
10.09.2012 година между „Райфайзенбанк (България) ЕАД и А.И.И. е сключен
Договор за студентски кредит, съгласно който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 3 360 лева, с цел заплащане на 8 броя
такси за обучение, всяка в размер на 420 лева.
Договорено
е сумите по отпуснатия кредит да се усвояват два пъти в рамките на една учебна
година, за срок от четири години, като усвоените суми е предвидено да се
превеждат по следният начин: първата сума се превежда по сметка на
кредитополучателя, а останалите 7 броя по сметка на Национална спортна Академия
„Васил Левски” София.
Съгласно експертното заключение сумите по отпуснатия
кредит в размер на 3 360 лева, са усвоени по договорения начин и размери.
Съгласно чл. 3.1. от Договора за ползвания кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката фиксирана годишна лихва
в размер на 7 %.
Съгласно чл. 3.2. от Договора при забава в плащането на
дължимите суми по кредита кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава
за времето на забавата до окончателното изплащане на задълженията в размер на
основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно.
При
погасяване на кредита на кредитополучателя е предоставен гратисен период от 58
месеца, считано от датата на сключване на договора до 20.06.2017 година.
Начислената
лихва върху усвоената част в гратисния период се капитализира годишно.
Кредита
е договорено да бъде погасен на 62 равни месечни вноски в размер на 79,88 лева
в периода от 20.06.2017 година до 20.08.2022 година.
Договореният
краен срок за погасяване на кредита е 20.08.2022 година.
Съгласно
чл. 3.3. от Договора кредитополучателя не дължи такси, комисионни и други
разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита, а съгласно чл. 4.9.
не дължи такси за откриването и воденето на разплащателната сметка за
обслужване на кредита, а само за извършването на преводи от същата.
Към
договора за студентски кредит от 10.09.2012 година е изготвен и погасителен
план, съгласно който сумите по кредита е трябвало да бъдат усвоени на следните
траншове: транш 1 - 10.09.2012 година, транш 2-20.02.2013 година, транш 3 - 20.09.2013
година, транш 4 - 20.02.2014 година, транш 5 - 20.09.2014 година, транш
6-20.02.2015 година, транш 7-20.09.2015 година, транш 8-20.02.2016 година.
Съгласно
чл. 6.2. от Договора при неплащане от страна на кредитополучателя на три
последователни погасителни вноски, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
На
07.01.2019 година на кредитополучателя е изпратено писмо изх. №
ИЗХ-001-718/07.01.2019 година за предсрочна изискуемост по Договор за
студентски кредит от 10.09.2012 година, поради неплащане на дължими месечни
вноски в периода 21.10.2018 година - 07.01.2019 година. Видно от отбелязването
върху писмото същото е достигнало до адресата, като е получено от баба му Станка Лукова на 14.02.2019 година, явяваща се
лице от домашните му. Предсрочната изискуемост на всички вземания е
осчетоводена на 14.02.2019 година.
Доброволно изпълнение не е последвало. Към датата на
подаване на заявлението въз основа на което е образувано ЧГД № 1047 по описа на СлРС за 2019
година и е издадена заповед № 732 от
26.02.2019 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, а именно към 25.02.2019 година по Договор
за студентски кредит от 10.09.2012 година по данни от експертното заключение е
имало просрочени задължения, а именно по дължима вноска към
20.11.2018 година - главница - 61,01 лева и договорна лихва - 15,13 лева;
по дължима вноска към 20.12.2018 година - главница - 61,37 лева и договорна
лихва - 18,36 лева и по дължима вноска към 20.01.2019 година - главница - 61,73
лева и договорна лихва - 18,00 лева.
Въз
основа на заявлението, подадено от заявителя - ищец на 25.02.2019 година по ЧГД
№ 1047 по описа на СлРС за 2019 година е издадена заповед № 732 от 26.02.2019
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата 3 208,57 лева - изискуема
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 25.02.2019 година до изплащането й от която: сумата 184,11 лева -
редовно падежирали главници за периода от 20.11.2018 година до 20.01.2019
година и сумата 3 024, 46 лева -
предсрочно изискуема главница; сумата
65,24 лева - изискуема редовна лихва, за периода от 20.10.2018 година до
13.02.2019 година, сумата 2,60 лева -
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от
20.11.2018 година до 24.02.2019 година, сумата 9,24 лева - изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 14.02.2019
година до 24.02.2019 година и разноски по частното гражданско дело.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Размерът на непогасените задължения на ответника А.И.И.
по Договор за студентски кредит към датата на заплащането на сумата чрез възстановяване
с държавна гаранция, станало с бюджетно платежно нареждане № Е01356/15.07.2019
година от страна на Държавата чрез Министерство на образованието и науката към
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД е 3 223,62 лева и включва усвоена и непогасена
главница от 3 165,58 лева и начислена
законна лихва - 58,04 лева.
В чл. 8 от Договора за студентски кредит са уредени
условията и процедурата за погасяване на задължението на кредитополучателя,
чрез активиране на Държавната гаранция при настъпване на случай на
неизпълнение.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 19.12.2019 година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това
число и експертното заключение, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал.1 от ГПК, са предявени от
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадената срещу ответника в полза на ищеца по ЧГД № 1047 по описа на СлРС за
2019 година заповед № 732 от 26.02.2019 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Възражението на представителя на ответника, относно надлежната активна
легитимация на ищеца е неоснователно. Съгласно т. 10, б от тълкувателно решение
по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, при настъпване на пълно
или частично правоприемство на страната на заявителя след издаване на заповедта
за изпълнение, какъвто е й настоящия случай, легитимиран да предяви е
праводателят - заявителят в заповедното производство, какъвто се явява ищецът
по настоящия иск.
Разгледани
по същество, исковите претенции се приемат за основателни по следните
съображения.
Предмет
на установителния иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал.1 от ГПК е признаване за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за
определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен с
ответника договор за кредит, обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, уведомяването
на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и основанието
и размера на всяко едно вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава.
От
събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в
качеството й на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз
основа на сключения Договор за студентски кредит от 10.09.2012 година.
Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на
страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, респ. приема се за
доказано, че страните са били обвързани по силата на това валидно облигационно
правоотношение.
Изправността
на ищеца относно задължението му за предоставяне на парични средства на
кредитополучателя се установява от писмените доказателства и от приобщената към доказателствения материал по
делото съдебно - счетоводна експертиза. Пълният размер на договорения кредит е
отпуснат и усвоен.
На
изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по т. д. № 4/2013 година на ОСГТК
на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция
да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при
наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни
материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на
съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната
правна промяна. Съгласно чл. 6.2. от сключения договора при неплащане от страна
на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски, банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят се
счита уведомен и съгласил се с подписване на договора. От заключението на
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза се установява, че е обявена
предсрочна изискуемост по Договор за студентски кредит от 10.09.2012 година,
поради неплащане на дължими месечни вноски в периода 21.10.2018 година -
07.01.2019 година както и, че към датата на подаване на заявлението въз основа
на което е образувано ЧГД № 1047 по
описа на СлРС за 2019 година и е
издадена заповед № 732 от 26.02.2019 година за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, а именно към
25.02.2019 година по Договор за студентски кредит от 10.09.2012 година по данни
от експертното заключение е имало просрочени задължения, а именно по дължима
вноска към 20.11.2018 година - главница - 61,01 лева и договорна лихва - 15,13
лева; по дължима вноска към 20.12.2018 година - главница - 61,37 лева и
договорна лихва - 18,36 лева и по дължима вноска към 20.01.2019 година -
главница - 61,73 лева и договорна лихва - 18,00 лева. Следователно след спиране
обслужването на кредита цялото задължение по договора е станало предсрочно
изискуемо. Установено е, че вследствие на изложеното, кредиторът е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и е изпратил до длъжника -
кредитополучателя на 07.01.2019 година
писмо изх. № ИЗХ-001-718/07.01.2019 година за предсрочна изискуемост по Договор
за студентски кредит от 10.09.2012 година, поради неплащане на дължими месечни
вноски в периода 21.10.2018 година - 07.01.2019 година. Видно от отбелязването
върху писмото същото е достигнало до адресата, като е получено от баба му
Станка Лукова на 14.02.2019 година, явяваща се лице от домашните му.
При извършване на преценката дали ответникът е бил
редовно уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът
съобрази изложеното в решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и , според което начинът на удостоверяване на връчването на
уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно
изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ
на връчване. Съгласно Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015
г., I т. о., е допустимо да се фингира недоставеното или само
изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай
че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че
договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника
следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК
способи за връчване на книжа.
Предвид
на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да
получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за
връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
С оглед данните по делото и като
съобрази, че ответникът е посочил адрес за кореспонденция, на който е изпратено
уведомлението за предсрочна изискуемост, което е получено от бабата на
адресата, съдът намира, че ищецът е положил необходимите усилия за
уведомяването на длъжника. Съобразявайки факта, че правото да бъде обявен
кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, а и още
при съобразяване на обстоятелството, че заповедта за изпълнение е приета за
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК се мотивира извод,
че коментираното уведомление следва да се счита за редовно връчено на длъжника
по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
По
изложените съображения и като съобрази заключението на вещото лице по приетата
съдебно – счетоводна експертиза, от което е видно, че размерът на непогасената
сума по Договор за студентски кредит от 10.09.2012 година с кредитополучател А.И.И.
е както следва: сумата 3 208,57 лева - изискуема главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 25.02.2019 година до
изплащането й от която: сумата 184,11 лева - редовно падежирали главници за
периода от 20.11.2018 година до 20.01.2019 година и сумата 3 024, 46 лева - предсрочно
изискуема главница; сумата 65,24 лева -
изискуема редовна лихва, за периода от 20.10.2018 година до 13.02.2019 година,
сумата 2,60 лева - изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 20.11.2018 година до
24.02.2019 година, сумата 9,24 лева - изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 14.02.2019 година до 24.02.2019 година се
налага извод, че са налице условията на закона за уважаване на предявените
искови претенции изцяло.
Следва да се отбележи, че извършеното на 15.07.2019
година заплащане на сумата чрез възстановяване с държавна гаранция, станало с
бюджетно платежно нареждане № Е01356/15.07.2019 година от страна на Държавата
чрез Министерство на образованието и науката към „Райфайзенбанк (България)” ЕАД
в размер на 3 223.62 лева по Договор за студентски кредит от 10.09.2012 година
и то след подаване на заявлението и издаването на изпълнителният лист не
представлява плащане на задължението от длъжника и не освобождава кредитополучателят от непогасеното
му задължение по Договор за студентски кредит от 10.09.2012 година, т.е
вземането съществува и не е заплатено от кредитополучателя, включително и по
образуваното изпълнително дело №
236/2019 година по описа на ЧСИ Миглена Минкова , рег. № 768 на КЧСИ. Активиране
на Държавната гаранция създава правоприемство на страната на заявителя ищец.
Съгласно т. 10 б от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, при настъпване на пълно
или частично правоприемство на страната на заявителя след издаване на заповедта
за изпълнение, какъвто е й настоящия случай, легитимиран да предяви искови
претенции е праводателят - заявителят в заповедното производство, какъвто се
явява ищецът по настоящия иск. Той е този, който чрез подаване на заявлението е
инициирал образуването на ЧГД № 1047 по описа на Районен съд - Сливен за 2019
година, по което е издадена заповед № 732 от 26.02.2019 година за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 26.02.2019 година, от които права, черпи както праводателя, така и неговия
правоприемник.
Предвид изложеното, следва
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които по ЧГД № 1047 по описа на Районен съд - Сливен за
2019 година е издадена заповед № 732 от 26.02.2019 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист.
По правилата на процеса на
ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер
на сумата 1 162,63 лева. Направени в заповедното производство разноски от 215.71
лева не се включват в коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на
изпълнителния лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно
изпълнително основание. Противното разбиране би означавало, двойно присъждане,
следствие на което би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване.
Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е
неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.И. с
ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр.София и адрес на
управление на дейността: район „Лозенец”, бул. „Никола Вапцаров" № 55,
Експо 2000, за които по ЧГД № 1047
по описа на СлРС за 2019 година е
издадена заповед № 732 от 26.02.2019 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 26.02.2019 година, както следва:
-
сумата 3 208,57 лева (три хиляди
двеста и осем лева и петдесет и седем стотинки) - изискуема главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 25.02.2019
година до изплащането й от която: сумата 184,11 лева - редовно падежирали
главници за периода от 20.11.2018 година до 20.01.2019 година,
и сумата 3 024,46 лева - предсрочно изискуема главница
-
сумата 65,24 лева (шестдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки) - изискуема редовна лихва, за периода от
20.10.2018 година до 13.02.2019 година,
- сумата
2,60 лева (два лева и шестдесет
стотинки) - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за
периода от 20.11.2018 година до 24.02.2019 година,
- сумата
9,24 лева (девет лева и двадесет и
четири стотинки) - изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема
главница за периода от 14.02.2019 година до 24.02.2019 година
- сумата
65,71 лева (шестдесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки) - разноски по делото - заплатена държавна такса за
образуване на делото
-сумата
150,00 лева (сто и петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение за пълномощника на заявителя.
ОСЪЖДА А.И.И. с ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр.София и адрес на управление на
дейността: район „Лозенец”, бул. „Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000, сумата
1 162,63
лева / хиляда сто шестдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
е постановено при участие в процеса на МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА,
чрез НАП - София, отдел “ Частни държавни вземания“, Дирекция Държавни вземания
“, в качеството на трето лице - помагач на страната на ищеца РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: