Р Е Ш Е Н И Е №162/12.3.2020г.
гр. ЯМБОЛ.12.03.2020..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........13.02.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .1638... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на 15 наследника на П. К. К., като впоследствие 14 от тях направиха отказ от иска и производството е продължило с участието единствено на Б.Й.К., действаща чрез законния си представител Й.П.К.. Същата желае да се осъди ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева частичен от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на П. К. К., при ПТП от 14.04.2018г., от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач.
Моли върху така определените като обезщетение суми да й бъде присъдена и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането изричния отказ на ответника от определяне на и изплащане на обезщетение -22.04.2019г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Претендира да й бъдат присъдени и направени разноски по делото.
Твърди се, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.04.2018г., реализирано от застрахован при ответника водач, е причинена смъртта на П. К. К., ЕГН ********** - дядо на ищцата.
Посочва, че на 14.04.2018г. застрахован при ответника водач управлявал лек автомобил марка марка „Форд", модел „Транзит" с д. к. № У1981АТ по АМ Тракия. При км 297+300, в посока гр. С. при настъпилото ПТП е причинена смъртта на П. К. К.
Във връзка с ПТП е образувано д. п. № *** г. по описа на РУП - гр. С. и пр. пр. №*** г., по описа на ОП - Я.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача В.ЙИ.й. лек автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с д. к. № У1981АТ, който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с поведението си създал опасност и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората;
чл. 20, ал. ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил с неразрешена скорост.
Твърди, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бил нарушил посочените по-горе правила за движение по пътищата.
Твърди, че причина за настъпването на смъртта на В.В. Г. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Според ищцата прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада П. К. К., ЕГН **********, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Смъртта на П. била внезапна, а болката от загубата му незаличима. Ищцата изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло. Загубила е дядо си П. като емоционално присъствие, опора в живота й и надежда за сигурност на бъдещето си.
Болката от загубата на толкова близък човек е неизмерима. Въпреки това, имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди -душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, счита, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 60 000 лв. би било справедливо.
Автомобилът - марка „Форд", модел „Транзит" с д. к. № У1981АТ, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО" в „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, полица № *** валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., което ангажира отговорността на „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № *** г., но ответникът я информира с писмо, че е образувал щета, по която няма основание за изплащане на обезщетение.
Ответникът отказва плащане по предявените от ищцата доброволни претенции, поради което счита, че за същите възниква правен интерес от предявяването на претенциите си по съдебен ред.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Счита, че застрахователното дружество не дължи претендираното от ищцата обезщетение, като оспорват наличието на вина по отношение на В.И.Й., в качеството му на водач на застрахованото МПС, т.к. липсва влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг акт, установяващ по категоричен начин вината на последния.
Оспорват механизма на ПТП, т.к. не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Оспорват наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния лек автомобил марка „Форд Транзит" с per. № У 1981 АТ – В. И. Й.
Оспорват и механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и смъртта на починалия. Според него смъртта му се дължи единствено и само на случайно събитие (неравност на пътното платно е станало причина за осъщественото ПТП, което не е могло да бъде предотвратено от водача на автомобила и за което застрахователят не отговаря) и факта, че К. е пътувал без поставен обезопасителен колан и правостоящ в процесното МПС.
Оспорват и твърдението в исковата молба, че ищцата е претърпяла и търпи неимуществени вреди вследствие на процесното събитие. Твърдят, че действителната фактическа обстановка при осъществяване на процесното ПТП е следната:
На 14.04.2018г П. К. К. и още 16 /шестнадесет/ души се качват в лекия автомобил марка „Форд Транзит" с per. № У 1981 АТ и потеглят към гр.Я. по АМ „Т.". К. се качва в задната част на буса, като едновременно с това без да постави предпазния си колан се вози правостоящ /безспорно установен факт с оглед местонахождението на трупа по време на огледа и установените телесни увреди/.
Лекият автомобил се намирал при км 297 на АМ „Т.", когато претърпял пътен инцидент, в резултат на който, возещият се в задната част на буса К. изпаднал от превозното средство и се озовал до телената ограда на север от канавката, по гръб като главата му сочела на североизток, а краката на югозапад. Едновременно с това получил деформация на главата, хлътване на дясна очна ябълка, деформация на дясна колянна става.
Предвид гореизложеното, твърдят, че основна причина за настъпилата смърт на К. е факта, че пострадалия П.К. не е бил с поставен обезопасителен колан по време на инцидента и е пътувал правостоящ в микробуса.
Оспорват изцяло твърденията, изложени от процесуалния представител на ищцата, че между нея, от една страна и П., от друга са трайно изградени отношения на привързаност, обич и неразделност. Според ответника, възрастта на ищцата не предполага изграждането на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка.
При така установената фактическа обстановка, считат, че ищцата не попада в кръга от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък.
При условия на евентуалност твърдят, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият сам се е поставил с поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в това, че се качил в процесния автомобил (който е бил препълнен) и е приел да пътува правостоящ, тъй като не е имало седящи места за всички пътници и липсата на поставен обезопасителен колан по време на пътния инцидент. С това си безотговорно поведение, К. е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното, считат че е налице основание за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, предвид приноса на починалия , като евентуалното обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът реши да ангажира отговорността на ответника, оспорват иска за неимуществени вреди като прекомерен по размер. Считат размера на претендиралото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишено с оглед твърдените психични увреждания на ищцата, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищците.
Считат, че исковата претенция за бъдещи, предполагаемо търпени неимуществени вреди от ищцата са неоснователни, подадената искова молба в тази си част е недоказана и я оспорват изцяло като такава. С оглед на заявената претенция за репариране на неимуществени вреди считат, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищцата, а засягат нейната психо-емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, считат, че тези вреди не подлежат на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За обезщетяване на тези вреди ищцата ще следва да насочи претенцията си към прекия им причинител.
Молят също така да бъде отхвърлен, както иска за неимуществени вреди, така и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.
Възразяват и считат за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство за присъждане на законна лихва от датата на непозволеното увреждане.
Според ответника, когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените му вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците на неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими /поискани от застрахователя/ документи, въз основа на които застрахователя да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства. В конкретния случай ответникът не е бил уведомен /включително и към настоящия момент/ за настъпилото ПТП от страна на Й., а е било сезирано с искания за заплащане на застрахователно обезщетение посредством писмена застрахователна претенция едва на 02.04.2018г - повече от година след настъпилото увреждане.
Твърдят, че тази претенция не е била придружена от всички необходими документи, имащи значение за установяване на основателността на претенцията и нейния размер и най-вече ангажиращи вината на Й. в качеството му на лице управлявало МПС, осъществило ПТП.
Предвид гореизложеното, счита, че претенцията евентуално следва да се уважи от момента /датата/ на завеждане на исковата молба в съда.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства ищцата е ангажирала следните приети по делото писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г. изготвен от автоконтрольор А.т. при РУ-С. ОД МВР – Я. на 14.04.2018 г. В същият е посочено, че ПТП-то е станало на АМ „Т.” км.297+300 в посока гр. С.при участници лек автомобил с рег. № У 1981 АТ, марка „Форд”, модел Транзит” собственост на В.и.Й. и със същия водач със застраховка „ГО” в ЗД „Бул Инс” АД, в който са описани пострадалите лица, като под №1 е записан П. к. К./пътник ППС/ на 42 год. с диагноза: загинал. Посочено е, че по случая е образувано ДП № *** г. по описа на РУ-С. За настъпилата смърт на П. К. К. е представен препис-извлечение от акт за смърт №03 от 15.04.2018г. съставен в кметство В. Община С. обл.Я.От представеното удостоверение за наследници на П. К. К. изх.№ ***г. се установява, че Й.П.К., майка на малолетната ищцата Б.Й.К. съгл.удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № ***г. на Община Я., е негова дъщеря, т.е. ищцата е негова внучка.
Представена е справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на постъпили данни от застрахователните компании на застраховка „ГО” на автомобилистите, от която се установява, че лек автомобил с рег. № У 1981 АТ има регистрирана застраховка ГО в ЗД „Бул Инс” АД по застрахователна полица *** за периода 11.04.2016г. до 11.04.2017г.
С исковата молба е представена и молба-претенция от 02.04.2019г. отправена до ЗК „Бул Инс” АД от наследниците на П. К. К., между които и от Б.Й. за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им вследствие смъртта на наследодателят им от ПТП-то неимуществени вреди: болки и страдан в размер на по 60 000 лв., ведно с дължимата законна лихва.
В отговор на молбата ЗД ”Бул Инс” АД са изпратили писмо изх. № *** г., с което уведомяват пълномощника на родителите на Б.Й.К., че застрахователното дружество няма основание да удовлетвори претенцията, по която е заведена щета № ***, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди . Представени са и документи изготвени по досъдебното производство: тройна автотехническа експертиза, фотоалбуми, протоколи за оглед на местопроизшествие от 14.04.2018г., от 16.04.2018г. и от 18.04.2018г.
По делото бе назначена и изготвена съдебна-автотехническа експертиза. В заключението е описан механизмът на настъпилото ПТП, като е посочено, че аварийното движение на автомобила се изразява в загуба на контрол над управлението, вследствие на което е започнало транслиращо движение па асфалта, косо насочено на дясно, след което навлизат в десните крайпътни площи и преминава в режим на плъзгане, „прелитане”, заораване и преобръщане. Посочено е че скоростта на движение на лек автомобил форт транзит с рег.- № У 1981 АТ преди и към момента на настъпване на произшествието е била около 130 км:/ч. според вещото лице водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е действал адекватно с органите на управление на автомобила като по този начин запази контрол над него. Вещото лице е посочило, че от практическа гледна точка мерки за недопускане на ПТП следвало да се предприемат от водача на автомобила, изразяващи се в това да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил и да не допуска същият да напуска платното за движение и преминаването му в крайпътните площи, да съобрази радиусът на завиване с наличната постъпателна скорост. Вещото лице е констатирало, че постъпателната скорост и рязката промяна на траекторията е довела до завъртане на автомобила около вертикалната му ос и последваща транслация на дясно, с водеща предна лява част – при рязко завиване на автомобила надясно е описана крива с такъв радиус, при който скоростта му на движение вече се е явявала като надкритична за тази траектория. В този смисъл може да се направи извода, че причината за изпадане на автомобила в аварийна ситуация и напускане на платното за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване с наличната постъпателна скорост на движение.
По делото бе назначена, изслушана съдебно – медицинска експертиза изготвена от д-р Т.Ч.. В заключение при външния оглед аутопсията и трупа на П. К. К. причината за настъпването на смъртта на същия е тежката съчетана травма с обхващане на главата с множествени счупвания на черепните кости и контузия на мозъчната тъкан; счупване на шийния сигмент на гръбначния стълб с пълно прекъсване на гръбначния мозък; тежка гръдна травма, с множество счупвания на левите ребра, счупвания и на десните ребра, тежки контузионни увреждания на белите дробове предимна на левия бял дроб, тежка коремна травма с разкъсвания на слезката и черния дроб и тежка травма на десния долен крайник. Тези травми са довели рязко до изпадане на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, който е и непосредствената причина за настъпването на смъртта. Тя е била неизбежна и неминуема. Според вещото лице смъртта на П. К. К. се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните в заключението травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.
По делото бе назначена и изслушана съдебно – психиатрична експертиза изготвена от д.-р Л.Д.. Същата след преглед лично на Б.Й.К. и анализ на медицинската документация е дала заключение, че Б.Й.К. нито пряко, нито индиректно не е преживяла остра стресова реакция или някакъв вид душевно разстройство. Предвид това, че не са възникнали нито едно от посочените състояния или друг вид реакция на скръб не може да се коментира въпроса с каква продължителност са били те. В случая не е обективизирано клиничното състояние на лицето и затова не може да се говори за развитие в емоционалните реакции на ищцата. В случая може да има само житейска интерпретация на отминалото събитие. Освидетелстваното дете има нормално психологично развитие, което по никакъв начин не е повлияно от визираното по делото събитие. Детето има нормално нервно – психично развитие и загубата на П. Колев К. не е повлияла по никакъв начин на нормално – психологичното функциониране на детето. На 14.04.2018г. когато е настъпила ПТП в резултата на което П. К. К. – дядо на Б.Й.К. е починал тя е била на 1,4 г. / 16 месеца/. Към тази възраст вещото лице посочва, че детето става по отворено към други хора, които не са му познати. Проявява интерес км тях и започва да разпознава различията между познати и непознати лица. През този период детето не може да формира самостоятелна представа за членовете на семейството от порядъка баба, дядо, брат, сестра , други близки. Към тази възраст детето все още има изключителна и силна емоционална връзка единствено и само към майката.
По делото по искан на ищцовата страна бяха допуснати до разпит като свидетели З.м.а. и И.Н.И., който е баща на ищцата Б.Й.К..
Свидетелката За. е познавала П. К. от както са били съседи. Знае, че той е починал при катастрофа. Твърди, че отношенията между Б. и дядо й П. били много близки, като тя била постоянно с него все в ръцете му. Имал доста деца които били при него в къщата и цял ден стояли при него. Когато починал дядо й Б. била на годинка и половина. Към днешна дата тя не го помни.
Свидетелят И.И. познава П.К., който е баща на неговата жена. Знае, че той е починал при катастрофа на 14.04.2018г. Твърди, че с П. живеели заедно в една къща. Посочва, че дядо й не се разделял от нея, само като ходел на работа на частно и като са връщал пак бил с нея. Свидетелят твърди, че Б. не го помни, но по снимки го познава. След като те тъгували и тя заедно с тях тъгувала. Твърди, че тя има чувства към дядо си, има липса към него.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове: главен с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, и акцесорен по чл.86 от ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или сума.
Съдът намира иска за процесуално допустим с оглед на постановеното ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Видно от приетите като доказателства по делото удостоверение за родствени връзки и удостоверение за раждане на Б.Й.К., ищцата е внучка на пострадало при ПТП лице П. К. К., която претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка"ГО".
С ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд,а именно: родители; деца;съпруг и лице във фактическо съжителство. С ТР № 1/21.06.2016г. бе прието, че по изключение всяко друго лице,освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено. Предвид това, следва да се приеме, че като внучка на пострадалия от деликт П. К. К., ищцата по делото е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да установи, в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на отговорността на ответника: валиден застрахователен договор; настъпването по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск, противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП, причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и смъртта на починалия П. К. К., обстоятелството, че вследствие смъртта на П. К. К. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и понесените неимуществени вреди, размера на претърпените вреди.
Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за съпричиняване на вредоносния резултат.
Липсва спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка „Форд”, модел „Транзит” с д.к.№ У1981 АТ, валидна към датата на произшествието.
За наличието на станало ПТП на 14.04.2018г. се установи от съставения констативен протокол за ПТП и представените от досъдебното производство материали. Протокола за ПТП съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, като той е официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Не са спорни фактите за настъпилото на 14.04.2018г. на АМ”Т.“ застрахователно събитие, както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед събраните по делото писмени доказателства,съдът приема за безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило при установения от САТЕ механизъм. Деянието е извършено противоправно от водача В.И.Й. който е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.5,ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 като не е контролирал непрекъснато управляваният от него автомобил по такъв начин, че да запази праволинейната му траектория на движение върху пътното платно, без да го напуска и навлиза в крайпътните площи, където е настъпило преобръщането му. Деянието е извършено виновно от прекия делинквент, при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,а именно,че ще причини ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,ако внимателно е управлявал автомобила и не е губил контрол върху движението му. Безспорно установено предвид заключението на СМЕ е и обстоятелството, че настъпилата смърт на пострадалото лице В.И.Й. в родствена връзка с ищцата, е в причинна връзка със застрахователното събитие.
Предвид това,основателността на претенцията с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да се преценява с оглед другите релевантни обстоятелства,а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалия В. И. Й. както и естеството и продължителността на търпените от Б. Й. К. болки и страдания.
Според разясненията дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е прието,че наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В тази връзка от събраните по делото гласни доказателства не се установи , че между ищцата Б., която към момента на смъртта на дядо си е била на 1година и 4 месеца, е имало изключително близка връзка, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между дядо и внучка. Свидетелите по-скоро описваха отношението на дядо към внучка си и неговата привързаност към нея, отколкото емоциите на Б.. Същите бяха категорични, че към днешна дата Б. не го познава. Показанията на св. свидетелят И.И., че тя има чувства към дядо си съдът не кредитира, като ги намира за противоречиви и заинтересовани, с оглед близката родствена връзка на свидетеля с ищцата. Най-пълнен отговор на въпроса за емоционалната връзка на ищцата с пострадалия дава заключението на съдебно – психиатрична експертиза изготвена от д-р Л.Д.. Същата след преглед лично на Б.Й.К. и анализ на медицинската документация е дала заключение, че Б.Й.К. нито пряко, нито индиректно не е преживяла остра стресова реакция или някакъв вид душевно разстройство. Съобразно възрастта на ищцата към момента на деликта, като тя е била на 1година 4 месеца , вещото лице посочва, че този период детето не може да формира самостоятелна представа за членовете на семейството от порядъка баба, дядо, брат, сестра , други близки. Към тази възраст детето все още има изключителна и силна емоционална връзка единствено и само към майката. С оглед на това съдът приема, че към момента на настъпване на смъртта на дядо й ищцата е била на възраст, когато не би могла да оцени загубата на близък човек, още по-малко да търпи морално болки и страдания от загубата в бъдеще или да има очаквания за взаимна грижа и помощ. В тази връзка съдът намира, че въпросът за наличие на съпричиняване не следва да се изследва , т.к. той би имал значение при определяне размерът на вредите, а в случая вреди няма. С оглед на изложеното, съдът приема, че искът остана недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на главният иск следва да отхвърли и предявеният акцесорен иск за присъждане на законна лихва, т.к. същият следва съдбата на главният иск.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото. Същият е направил такова искане в отговора си на исковата молба, но по делото не са представени доказателства за това какви разноски е направило дружеството във връзка със защита по предявените от Б. Й.К. искове. Не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Б. Й. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Й.П.К., ЕГН **********,с адрес: ***, срещу ЗК „ Бул Инс“АД, ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Джеймс Браучер” №87, представлявано от С. С.П. и К. Д.К. – изпълнителни директори, осъдителни искове: с правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000лв. частичен иск от 60 000 лв./шейсет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо й П. К. К.,ЕГН: **********, настъпила в резултат на ПТП от 14.04.2018г., виновно причинена от застрахования по задължителна застраховка „ ГО“ при ответника водач и по чл.86,ал.1 от ЗЗД–за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: