РЕШЕНИЕ
№ 12301
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110126441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния
съвет срещу М. А. И. с ЕГН:**********, Б. А. Д. с ЕГН:********** и Д. Х. П. с
ЕГН:********** с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че
дължат суми както следва:
1. М. А. И. с ЕГН:********** - 946,11 лева, от които 782,06 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до
топлоснабден имот в гр.С.......... за периода от м.05,2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 14.12,2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 157,03
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 5,67 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,36 лева
- лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав.
2. Б. А. Д. с ЕГН:********** - 946,11 лева, от които 782,06 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до
топлоснабден имот в гр.С..... за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 157,03
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 5,67 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,36 лева
- лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав.
3. Д. Х. П. с ЕГН:********** - 1892,22 лева, от които 1564,12 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до
топлоснабден имот в гр.С.......... за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 314,05
1
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 11,34 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,72 лева
- лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицата са
клиенти на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба
като са направени различни възражения.
М. А. И. счита, че не е станала собственик на процесния недвижим имот, тъй като се
е отказала от наследството на П. Х. Д.а. Ето защо моли исковете по отношение на нея да
бъдат отхвърлени. Представя удостоверение за вписан отказ от наследство.
Б. А. Д. счита исковете за неоснователни като оспорва качеството си на потребител.
Оспорва да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Д. Х. П. оспорва количеството на доставената топлинна енергия. Сочи че начислените
суми не отговарят на действителното потребление. Сочи, че в процесния недвижим имот е
доставяна топлинна енергия единствено за подгряване на топла вода, но същият е реално
необитаем и е с нулево потребление. Иска допускане на топлотехническа експертиза.
Д. Х. П. с ЕГН:********** е починала в хода на производството и на нейно място е
конституиран синът А. С. И. ЕГН **********.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
2
сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По отношение на договорната връзка между страните.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на собственици на
процесния имот.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на
процесния топлоснабден имот.
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.
117 ЗТСУ от 04.04.1988г. е видно, че Е. Х. П. придобила собствеността на топлоснабдения
имот.
По делото е представено удостоверение за наследници на Е. Х. П. от което е видно, че
тя е починала на 31.12.2006г. и оставила наследници еднокръвната си сестра Д. Х. П. и
родната си сестра П. Х. П..
П. Х. П. починала на 06.12.2017г. и оставила за наследници Б. А. Д. и М. А. И..
По делото е представено удостоверение за вписан отказ на М. А. И. от наследството
на П. Х. П..
Следователно наследници на Е. Х. П. остават полукръвната сестра Д. Х. П. и
сестриния син Б. А. Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ЗН Когато починалият е оставил само братя и сестри,
те наследяват по равни части. Третата алинея на чл. 8 допълва, че еднокръвни и
едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и
сестри. Следователно Д. Х. П. е придобила 1/3 идеална част от наследството на Е. Х. П..
Другите 2/3 идеални части са придобити от П. Х. П..
3
Доколкото обаче М. А. И. се е отказала от наследството на П. Х. П. същата не е
клиент на топлинна енергия, при което собственици остават Д. Х. П. (починала в хода на
производството) и Б. А. Д..
Неоснователно е възражението на Б. А. Д. относно липсата на облигационна връзка,
тъй като облигационната връзка тъй като както беше посочено по-горе облигационната
връзка възниква по силата на презумпцията на чл. 153 ЗЕ и по силата на качеството му на
собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
За целта на настоящото производство се установява че ответникът е собственик на
процесния период от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че
ответникът е признал собствеността върху процесния недвижим имот.
По отношение на размера на доставената топлинна енергия и нейната стойност.
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, Абонатната
станция захранва само вход Б. Общият топломер се отчита по електронен път в началото на
всеки месец (0.0 часа на първо число). От отчетеното количество топлинна енергия (ТЕ) са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество. Разликата се разпределя между всички потребители само за топла вода за битови
нужди (БГВ). Приложена е таблица със старите и нови показания на топломера, отчетената
и разпределената енергия, както и технологичните разходи за периода 05.2020 г. - 04.2022 г.
Отоплението в сградата е спряно преди процесния период по решение на СЕС, като е
ползвана само ТЕ за БГВ. В процесния имот за процесния период няма узаконен водомер за
топла вода. От "Т. С." ЕООД е представен отчетен формуляр от 2017 г. за 3 броя
потребители. Въпреки това, за процесния период ТЕ за БГВ е служебно изчислена на база
два броя потребители при служебно определен разход от 140 л на денонощие за един
потребител. Отчетеното количество е коригирано (увеличено) за двата периода спрямо
показанието на общия водомер в абонатната станция, като разликата е разпределена само на
абонати без водомери, с нередовни водомери или без осигурен достъп за отчет, съгласно
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице счита, че изчисленията са занижени, тъй
като са на база 2 потребители, а е наличен документ от 2017 г. за 3 потребители. През
процесния период във фактурите на "Т. С." ЕАД не е начислявана такса мощност, тъй като
същата отпада след 06.2006 г.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които
са претендирани от ищеца.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява
че за процесния период в счетоводството на ищеца не са отразени извършвани плащания.
Отстрана на А. С. И. ЕГН **********, конституиран на мястото на покойната Д. Х.
П. (починала в хода на производството) е направено възражение за извършено плащане.
Ответникът представя разписки за заплатени суми в размер на 2967,81 лева
извършени през системата за парични преводи и платежни услуги на „И. П.“.
Същевременно са представени и платежни нареждания във връзка с изпълнително
дело 1670/2023г. по описа на ЧСИ Я. с Рег. № *** и р-н на действие СГС на обща стойност
3759 лева.
Представено е и доказателство за извършено плащане в размер на 1254,80 лева с
основание гражданско дело 554/2022г. на СГС 59 състав.
При това положение съдът намира, че ищецът при отразяване на плащанията си в
счетоводството е нарушил правилото на чл. 76 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В случая се установява, че с плащанията направени през „И. П.“ касаят задължения за
един и същ период заедно плащанията по изпълнителното дело 1670/2023г. по описа на ЧСИ
Я..
Със сумите по плащанията направени през „И. П.“ са погасени задължения за на Д.
4
Х. П. за които всъщност е имала образувано изпълнително дело по което са постъпвали
плащания.
Его защо съдът намира, че с плащанията през „И. П.“ следва да се отнесат към
периода от настоящото производство доколкото във връзка с предходните периоди са налице
плащания по изпълнителното дело и по гр.д. № 554/2022г. на СГС 59 състав.
Доколкото в настоящото производство от Д. Х. П., респ. А. С. И. ЕГН ********** се
претендират суми в по-малък размер от направените плащания, то следва че исковете срещу
нея следва да се отхвърлят.
Доколкото искът за главница се явява установен по основание и размер по отношение
на Б. А. Д. то съдът намира, че следва да разгледа и възраженията му по отношение на
акцесорните искове.
По отношение на мораторната лихва върху главницата.
Отстрана на ответника Б. А. Д. е направено възражение за недължимост на
мораторната лихва.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата е
установен по основание.
По отношение на размера доколкото не са направени конкретни възражения съдът
намира че същият възлиза на 628,10 лева мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
Доколкото ищецът претендира само ¼ части то следва че искът следва да уважи за
сумата от 25,12 лева мораторна лихва върху главницата и 157,03 лева мораторна лихва върху
услугата за дялово разпределение.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
5
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово
разпределение се явява установен по основание и размер, а именно 22.68 лева.
Доколкото ищецът претендира само ¼ части то следва че искът следва да уважи за
сумата от 5,67 лева главница за услугата за дялово разпределение.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
Съгласно заключението дадено по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира, че мораторната лихва върху главницата за такса дялово разпределение възлиза на
5,43 лева.
Претендираната част на ответника възлиза на 1,36 лева.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Предвид установяване на предпоставките за уважаване на исковете за главница за
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
съдът следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
6
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва 45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди 14.12.2020г. са
погасени по давност. Това са задълженията за периода м.05.2020 – м.11.2020г.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (виж таблица
1 от експертизата) това са суми в размер на 578,91 лева за доставена топлинна енергия за
БГВ.
Задължението на Б. А. Д. което е погасено по давност възлиза на 144,73 лева.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия по отношение на Б. А.
Д. следва да се отхвърли за сумата от 144,73 лева като погасен по давност за периода
м.05.2020 – м.11.2020г.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ищецът съразмерно на уважената част от исковете или на
сумата от 175,09 лева разноски в исковото производство. На ищеца му се следват и разноски
в заповедното производство в размер на 18,92 лева.
Ищецът също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение което съдът
определя на 100 лева за двете производства. Съразмерно на уважената част от исковете на
ищецът се следват разноски в размер на 23,62 лева в двете производства.
Право на разноски претендира и Б. А. Д. на когото му се следват разноски в размер на
34,48 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу него.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
че Б. А. Д. с ЕГН:**********, адрес гр. С..., че дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ДЪЛЖИ, сумата от 637,33 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот в
гр.С.......... за периода от 14.12,2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12,2023г.
до окончателното изплащане на вземането, и 157,03 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 5,67 лева - главница за
периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1,36 лева - лихва за периода от 15.01.2021г. до
06.12.2023г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по
описа на СРС 168 състав. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за доставена
топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 637,33 лева до пълния претендиран
размер от 782,06 лева (или за сумата от 144,73 лева за периода м.05.2020 – м.11.2020г.)
КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК ********** представлявано от П. П.в-
Изпълнителен директор и М. Ц.- председател на УС със седалище и адрес на управление гр.
С..... срещу М. А. И. с ЕГН:**********, с адрес ул. .......... искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответника дължи сумата 782,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот в гр.С.......... за периода от
7
м.05,2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12,2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 157,03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
06.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 5,67 лева - главница за периода от
м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,36 лева - лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г. за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168
състав. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК ********** представлявано от П. П.в-
Изпълнителен директор и М. Ц.- председател на УС със седалище и адрес на управление гр.
С..... срещу А. С. И. ЕГН **********, адрес гр. С. конституиран на мястото на покойната Д.
Х. П. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 60 ЗН за признаване за установено, че ответника дължи
сумата 1564,12 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот в гр.С.......... за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 314,05 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.12.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 11,34 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,72
лева - лихва за периода от 15.01.2021г. до 06.12.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 69001/2023г. по описа на СРС 168 състав. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. А. Д. с ЕГН:**********, адрес гр. С..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 175,09 лв., разноски в исковото производство, 18,92 лева. разноски в
заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23,62 лв. за двете
производства.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8