МОТИВИ
КЪМ НОХД 28/19.
Производството е образувано по
внесен обвинителен акт от прокурор от РП Пазарджик.
Обвинението е против Н.Б.А., ЕГН: живущ ***
Търново, за това, че на 31.08.2018 г., на АМ „Тракия“, в обл. Пазарджик, на км.
90 + 800 метра, при управление на МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, с per. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
- водачите
на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
- Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко - чл. 23, ал. 1 от ЗДвП;
и по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с
per. № *****, собственост на Р.М.М. ***, в размер на 7826.40 лева -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 28 от НПК на съответното възприето процесуално основание
и след установяване на обстоятелството за възстановяване на причините от
престъплението имуществени вреди, ,които са елемент от фактическия му състав.
С определение на Съда от
03,06,19г., в сила от 11.06.19г. , производството по делото е било спряно на
основание чл. 290, ал.1 вр. чл. 25, ал.1 т.5 от НПК . Същото е било възобновено
след постановяване на окончателно решение на ПАС, с което е било отменено НП
18-1006-003129, вменяващо деяние , идентично по фактите на осъществяването си ,
на процесното престъпление.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение с искане за постановяване на решение, с което
обвиняемият бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал.1 от НК , като му се наложи административно наказание
глоба.
Служебният защитник не оспорва съставомерността на
вмененото деяние на подсъдимия, като настоява да се определи глобата по реда на
чл. 78а, ал.1 от НК в минимално предвидения от закона размер и не се налага
наказание по чл. 78а, ал.4 от НК.
Обвиняемият
признава фактите по обстоятелствената част на ОА и изразява искрено съжаление
за деянието .
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Обв. Н.Б.А. е правоспособен водач на МПС
за категория „С“, „В“, „DE“, „СЕ“, „D“, „АМ” и „ТКТ“, притежава СУ МПС №
*********, което е валидно до 18.05.2020 г. Има само три регистрирани предишни
нарушения на ЗДвП.
На
31.08.2018 г., пострадалият Р.М. пътувал в посока от гр. Бургас за гр. София с
лекия си автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, per. № *****, технически
изправен. Около 12:00 часа се намирал на АМ „Тракия“, в обл. Пазарджик, в
района на км. 90 + 800 метра, пътен възел Гелеменово, като се движел със
скорост от около 110 км./час, в дясната пътна лента. Времето било слънчево и
ясно, без ограничения във видимостта, а пътната настилка била асфалтова, суха и
равна. Движението се извършвало еднопосочно в две ленти за движение.
Зад
колата на св. М. и със скорост от около поне 130 км./час се движил управлявания
от обв. Н.А. лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с per. № ВТ 5226 ВК,
технически изправен.
Без да
съобрази намаляването на дистанцията между двете коли предвид по-високата
скорост, с която се движел, обв. А., без да задейства спирачната си система или
да се отклони наляво или надясно, за да го избегне, ударил управлявания от
пострадалия М. лек автомобил в задната му част. В резултат на получения удар
колата на св. М. се отклонила в посока на дясно и излязла от пътното платно и
преминала през извън пътната тревна площ, превъртяла се през тавана си,
разкъсала защитната мрежова ограда на магистралата в продължение на около 20
метра, счупвайки четири циментови кола от същата ограда и там преустановила
движението си, падайки отново на гумите
си. Управляваният от обв. А. автомобил продължил движението си направо, като на
разстояние от около няколко стотин метра спрял, а обв. А. се върнал на мястото
на удара, за да провери дали всичко било наред с другия водач.
Междувременно
пострадалият М. се опитал да си отвори шофьорската врата, за да излезе навън,
но не успял, защото същата била затисната отвън. След това той си откопчал
предпазния колан и в този момент спрелия на мястото на инцидента св. Б.Г. му
оказал съдействие, за да излезе от колата. Някой от свидетелите на инцидента
съобщил на телефон „112“ за случилото се и на място бил изпратен екип от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик в състав св. К.В. и колегата му
Костадин Огнянов. Водачите на автомобилите били изпробвани с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер 0068, който не отчел наличие
на алкохол в издишания от тях въздух.
След
пристигането на екипа за спешна помощ, пострадалият М. бил откаран до МБАЛ гр.
Пазарджик, където бил прегледан и настанен за наблюдение. На същия били причинени травматични увреждания, с
продължителност от около десетина дни от датата на инцидент изразяващи се във синини, натъртвания и
охлузвания, които довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от ПК.
Експертно
е установено, че причините за настъпилото ПТП не са от техническо естество,
като нито техническото състояние на двете превозни средства, нито пътните условия
и качеството на околната среда са допринесли за крайния резултат. Възможностите
за предотвратяване на това произшествие били изцяло зависими от поведението на
обв. Н.А., като изцяло от последния са зависили целесъобразността и законосъобразността
на движението му - в това число да предприема или преустановява движението си
или да обезпечава евентуално предприета от него маневра на конкретното място
съобразно конкретните пътни и климатични условия. За обв. А. нямало никаква
пречка от обективен характер да възприеме пострадалия М. и след това да прецени
как да продължи движението с автомобила си без да се стига до удар между двете
коли.
Нанесените
повреди по лекия автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с per. № *****, собственост
на св. М., възлизали на сумата от 7826.40 лева.
При тези
фактически констатации обв. А. е предаден на съд за това, че е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343. ал. 1. б.
„а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Направените самопризнания
по фактите, визирани
в обстоятелствената част на ОА са
подкрепени от събраните доказателства в ДСП, които са ценени на основание чл. 378,
ал.2 от НПК . Всички доказателствени източници са са напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се,
хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по делото факти.
Няма спор относно времето,
мястото и начина на движение на процесните автомобили, както и посоката и взаимното
им разположение в средната лента на АМ - един зад друг. Няма спор и относно
експертно установената скорост на движение на всеки от автомобилите , както и
механизма на настъпване на процесния
удар, изяснени с твърденията на двамата водачи и експертното становище.
На база на установените факти,
идентични с инкриминираните, се обоснова изводът, че като на водач на МПС обв. Н.А.
е нарушил инкриминираните правила за движение по пътищата, тъй като при избиране скоростта на движението не я е
съобразил с характера и интензивността на движението, доколкото не е отчел
наличето пред него на движещото се превозно средство на пострадалия и не е
осигурил между това МПС и управляваното от него такава дистанция, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко, вследствие на което се е
стигнало до процесния удар. Последният
пък на свой ред причинил на пострадалия само леки телесни увреждания, които не
са съставомерлни за престъпление против транспорта. Но - по автомобила на
пострадалия били причинени увреждания, които са остойностени на 7826,40 лв. , които покриват съставомерния
елемент на престъплението по чл. 343, ал.1 б.А от НК - „значителни имуществени
вреди“, доколкото надвишават 14 минимални работни заплати за страна към момента на извършване на деянието.
И доколкото това е меродавният момент за размера на МРЗ, напълно ирелевантни са
последващите й увеличения, в която връзка са напълно неоснователни възраженията
в тази посока на защитника ( виж становище по същество) . За цялата календарна
2018г. МРЗ е била определена с ПМС № 316/20.12.2017 г. и е 510 лева, а 14 х 510
е 7140 лева.
Поради това и Съдът призна
обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по възприетата от прокурора
правна квалификация, като го оправда за това, че скоростта на движение на управляваното то него МПС не е
била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство и с конкретните условия на видимост.
Субективната
съставомерност е също несъмнено установена, тъй като обвиняемият е извършил виновно описаните горе
нарушения на правилата за движене по пътищата. Не е предвиждал, но предвид
конкретните обстоятелства и
психо-физичското си състояние и правоспособността си за управление на
МПС, е могъл и е бил длъжен предвиди обществено-опасните последици, които е
предизвикал.
Обоснованата
съставомерност на деянието обоснова и постановеното решение, с което Съдът
призна обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд с посочената
горе ревизия по отношение на част от неправилно инкриминираните фактори за
избор на скоростта .
Налице са, както
правилно настоява представителя на РП
основанията по чл. 78а, ал.1 от НК с оглед вида и размера на полагащото
се наказание за това престъпление , а и
съдебният статус на подсъдимото лице л. 124, ДСП, както и липсата
на съставомерни имуществени вреди,които да са останали невъзстановени.
Така, като
констатира основанията по чл. 78а, ал.1 от НК,
Съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба. При отмерването й Съдът има предвид изразената самокритичност,
чистото съдебно минало и данните за
личността - л. 122, ДСП, липсата на нарушения на правилата по ЗДвП в над 30-годишната
практика на обвиняемия като водач на МПС л. 25.
При преценката на
тези критерии и като не откри отегчаващи отговорността фактори, Съдът прие, че съответна на извършеното
деяние е глоба в размер на 1000
лева - минималният
размер,
която се явява и достатъчно и справедливо възмездие за извършеното деяние и
обезпечава постигането на целите по чл. 12 ЗАНН. Предвид този извод Съдът не ангажира
отговорността по чл. 343 г от НК, доколкото това с нормата на чл. 78, ал.4 от НК е предоставено на негова преценка.
В тежест на обвиняемия се възложиха сторените съдебно-деловодни
разноски, които са в размер на 425,72 лева в полза и по сметка на ОД на МВР
Пазарджик и в размер на 20 лева в полза и по сметка на РС Пазарджик.
По изложените мотиви Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :