РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 14 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6997 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По главният иск съдът е
сезиран с искова молба с вх.N:47627 /26.11.2019г. от
Н.Т.Т. с ЕГН: ********** против И.Д.И. с ЕГН: ********** за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1900,00 лева,
представляваща обезщетение, дължимо поради упражняването на фактическата власт
от страна на ответника върху недвижим имот представляващ
дворно място, находящо се в с. Щ*, община
И*, област Р*,
по ул. Р* № *, с площ
от 802 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка,
а по нот. акт №73, том IV, дело 3526/1998г. на РРС - с площ от 745 кв.м., представляващо поземлен имот 501.757, в
квартал 19, по плана на с. Щ*, одобрен със заповед №
РД-02-14-2158/15.02.2000г. на МРРБ, при граници : имот 501.755,
улица, имот № 501.758,
имот №
501.759,
имот № 501.756, заедно с построените
в него еднофамилна паянтова жилищна сграда, с площ от 46 кв.м., сграда с идентификатор 501.757.3, паянтова
селскостопанска сграда, с площ от 12 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота./ НА 159, том II,рег. №2317,
дело № 133/13.05.2019г. на русенски нотариус/, както и сумата
от 1120,00 лева,
представляваща обезщетение, дължимо поради упражняването на фактическата власт
от страна на ответника върху лек автомобил марка „АУДИ 80", рег. № Р2824РК, двигател № RU075567, рама №WAUZZZ89ZJA370086
и лек автомобил марка „Ленд Ровър“,
модел: „Фрилендър“ с рег.N:Р9961АТ,
двигател №18К4FJ79177570,
рама № SALLNAAA8XA66302 за периода от 15.02.2019г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
Процесуалния представител на ищеца моли съда на основание чл.38,
ал.1, т.2 вр.чл.36 от ЗА вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да определи адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на адв.К..
В хода на производството
процесуалния представител на ищцата е депозирал искане по реда на чл.214 от ГПК, с което прави изменение на иска по отношение на размера на претендираните
обезщетения, а именно: Ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1395,00 лева, представляваща стойността, с която ответникът
се е обогатил, поради неоснователно ползване на недвижим имот представляващ дворно място, находящо
се в с. Щ*, община И*, област Р*, по ул.
Р* № *, с площ
от 802 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка,
а по нот. акт №73, том IV, дело 3526/1998г. на РРС - с площ от 745 кв.м., представляващо поземлен имот 501.757, в
квартал 19, по плана на с. Щръклево, одобрен
със заповед № РД-02-14-2158/15.02.2000г. на МРРБ, при граници : имот 501.755, улица, имот №
501.758, имот №
501.759,
имот № 501.756, заедно с построените
в него еднофамилна паянтова жилищна сграда, с площ от 46 кв.м., сграда с идентификатор 501.757.3, паянтова селскостопанска
сграда, с площ от 12 кв.м., ведно с
всички подобрения и приращения в имота./ НА 159, том II,рег. №2317, дело №
133/13.05.2019г. на русенски нотариус/, както и сумата
от 465,00 лева, представляваща стойността, с която ответникът
се е обогатил, поради неоснователно ползване на лек автомобил марка „АУДИ
80", рег. № Р2824РК, двигател № RU075567, рама № WAUZZZ89ZJA370086 и лек
автомобил марка „Ленд Ровър“, модел:
„Фрилендър“ с рег.N:Р9961АТ,
двигател №18К4FJ79177570,
рама № SALLNAAA8XA66302 за периода от 15.02.2019г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
Твърди, че ответникът не е собственик на посоченото
движимо и недвижимо имущество, както и че майка й съжителствала
в продължение на една година преди смъртта си с ответника.
Поддържа, че ответникът неоснователно владеел
и категорично отказвал да напусне наследственото жилище на ищцата,
ползвал без правно основание недвижимият имот,
леките автомобили, парите и покъщината останали й в
наследство. Сочи, че е образувано и се води гр.д. № 3735/2019г.
по описа на Х гр.с-в при Русенски районен съд с правно
основание чл.108 от ЗС, както и че е образувано досъдебно
производство - ДП 188б/2019г. По описа на Русенска окръжна
прокуратура.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът не е подал подал отговор
на исковата молба, не е взел
становище по исковете.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
В проведените по делото съдебни
заседания на 20.05.2020г.,
01.07.2020г., 05.08.2020г., 21.09.2020г. и 14.10.2020г., за които
ответника е бил редовно призован и/или уведомен, не се е явил и не е
изпратил свой процесуален представител.
Изложеното дава основание на съда да
формулира извод, че е изпълнил
процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на 03.01.2020г. лично на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал
неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед представените писмени
доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва
да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от
представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в проведените съдебни
заседания. Следователно настоящото решение може
да се основава на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че собственик на движимото и недвижимо имущество,
предмет на спора е била Николинка Стефанова Николова, починала на 14.02.2019г.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че ищцата е
наследник на починалата Николинка Стефанова Николова.
От заключението на вещото лице по
назначената СТЕ се установява, че среднопазарния наем за
процесния период на недвижимия имот е 1395,00 лева, а среднопазарния
наем за процесния период на автомобилите е 465,00 лева.
От правна страна:
В
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е
обогатил, до размер на обедняването.
Задължението
по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право –
за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото
на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за
негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма
друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД.
Фактическият
състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи:
- Обогатяване
на едно лице за сметка на друго;
- Обедняване
на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице;
-
Липса на основание за обогатяването.
Релевантно
за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с
обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между
обогатяването и обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т.е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума,
която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две
стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се
дължи връщане на по-малката между двете стойности.
Искът по
чл.59, ал.1 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без
правно основание чужда вещ и по този начин се обогатява с ползите от вещта за
сметка на обедняването на собственика й.
От събраните в
процеса доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот и леките автомобили Ауди 80 и Ровър Фрилендър, като
през процесния период същите са били
ползвани от ответника.
Не се
установява от събраните по делото доказателства в полза
на ответника да е налице правно основание, което да оправдава осъщественото от
него ползване. Следователно,
осъществен е фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Константна
е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на
разходи за наем и възникнало, като последица от
ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на валидно основание
за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и
да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице –
ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са: решение №
677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от
02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по
гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011
г. и други.
Неоснователното
обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на
ползвателя на неговите вещи, се определя от средномесечния пазарен наем, който
би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и
последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни
касационен съд.
По
делото в тази насока е прието заключение от в.л. Съдът намира, че следва да
бъде кредитирано заключението на в. л. В., тъй като същото е подробно и обосновано, като по него се
предвижда среден пазарен наем в посочените размери.
Доколкото обаче ищецът, след приемане на заключението на в.л. е направил
изменение на исковете по реда на чл.214 от ГПК относно размера на
претендираните обезщетения, то с оглед на диспозитивното начало именно
тези суми следва
да му се присъдят.
Съдът е
сезиран и с акцесорен иск за
заплащане на законна лихва върху дължимата сума, начиная от датата на завеждане
на иска до окончателното и изплащане. Тъй като се касае до присъждане на
парична сума по главния иск, предявеният акцесорен иск е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде присъдена законна лихва върху сумата от 1860,00 лева, начиная от 26.11.2019г. датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Исковете на ищеца са уважени изцяло. Предвид факта, че ищцата е освободена от съда от плащане на държавни такси по
делото,
в тежест на ответника и в полза на Русенски районен съд следва да се присъдят направените съдебни
разноски в хода на производството, които са в общ
размер на 326,00 лева, от които
200,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 126,00 лева д.т. за образуване на
делото.
От представеното по делото на лист 4
адвокатско пълномощно е видно, че адв.Р.К. е оказала безплатна правна помощ на
ищцата. При ттези обстоятелства и на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в тежест на ответника следва да се присъди възнаграждение в
размер на 400,00 лева на адв.Р.К. с
ЕГН: ********** от Русенска адвокатска колегия
Водим от горното, съдът
РЕШИ
:
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН:**********
*** да заплати на Н.Т.Т. с ЕГН:********** сумата от 1395,00 лева, представляваща
стойността, с която ответникът се е обогатил, поради неоснователно ползване на недвижим имот представляващ дворно място, находящо се в с. Щ*,
община И*, област Р*,
по ул. Р* № *, с площ
от 802 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка,
а по нот. акт №73, том IV, дело 3526/1998г. на РРС - с площ от 745 кв.м., представляващо поземлен имот 501.757, в
квартал 19, по плана на с. Щръклево, одобрен
със заповед № РД-02-14-2158/15.02.2000г. на МРРБ, при граници : имот 501.755, улица, имот №
501.758, имот №
501.759,
имот № 501.756, заедно с построените
в него еднофамилна паянтова жилищна сграда, с площ от 46 кв.м., сграда с идентификатор 501.757.3, паянтова
селскостопанска сграда, с площ от 12 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота./ НА 159, том II,рег. №2317,
дело № 133/13.05.2019г. на русенски нотариус/, както и сумата
от 465,00 лева, представляваща стойността, с която ответникът
се е обогатил, поради неоснователно ползване на лек
автомобил марка „АУДИ 80",
рег. № Р2824РК, двигател № RU075567, рама
№ WAUZZZ89ZJA370086 и лек
автомобил марка „Ленд Ровър“, модел:
„Фрилендър“ с рег.N:Р9961АТ,
двигател №18К4FJ79177570,
рама № SALLNAAA8XA66302 за периода от 15.02.2019г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН:**********
*** да заплати на адв.Р.К. с ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия оказала
безплатна правна помощ по делото на Н.Т.Т. с ЕГН:********** сумата от 400,00 лева, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА и
чл.7, ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН:**********
*** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 326,00 лева представляваща общ сбор на разноските
в хода на производството платени от бюджета на съда.
Настоящото неприсъствено решение, на
основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: