№ 169
гр. Стара Загора, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000135 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 66/21.12.2021 г., постановено по гр.д. №
342/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта с която е отхвърлен
предявеният иск от „М.П.М.“ ООД против АС. ИВ. К. за признаване за
установено, че АС. ИВ. К. дължи на „М.П.М.“ ООД сумата от 127,93 лв. за
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 23.11.2020 г.
като неоснователни, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 260025/22.01.2021 г. по ч.гр.д. №
68/2021 г. по описа на РС-Раднево.
Въззивникът „М.П.М.“ ООД излага доводи за неправилност на
решението в обжалваната част и моли въззивния съд да отмени същото и да
уважи предявеният установителен иск. Претендира разноски.
В законноустановения срок, особеният представител на въззиваемия не
е представил отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание реда
1
на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл. 33 ЗПК.
Предмет на въззивно обжалване е предявеният иск „М.П.М.“ ООД
против АС. ИВ. К. за признаване на установено, че АС. ИВ. К. дължи на
„М.П.М.“ ООД сумата от 127,93 лв. за договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.08.2020 г. до 23.11.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника АС.
ИВ. К., чрез особения представител адв. М. от АК-Стара Загора, в който
оспорва предявения иск като неоснователен.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № М0000001554 от 06.07.2020 г., по силата на който
„М.П.М.” ООД е предоставил на АС. ИВ. К. сумата от 1 000 лв. Договорени
са ГПР от 49,73 % и ОЛП от 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като обща
дължима сума по договора е в размер на 1 241,41 лв., а срока на договора 12
месеца /падежи от 10.08.2020 г. до 10.07.2021 г./, размера на вноската 102,98
лв. Подписан е и погасителен план към договора за кредит.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 68/2021 г. по описа на Районен съд -
Раднево в полза на „М.П.М.“ ООД е издадена заповед № 260025/22.01.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите 1 000 лв.,
главница по договор за потребителски кредит № М0000001554 от 06.07.2020
г., договорна лихва в размер на 127,93 лв. за периода от 10.08.2020 г. до
23.11.2020 г., мораторно обезщетение върху главницата в размер на 9,68 лв. за
периода от 10.08.2020 г. до 11.12.2020 г. Ответникът АС. ИВ. К. не е открита
за получаване на книжата и са дадени указания до ищеца по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, който в срок е предявил установителния иск по чл. 422, ал. 1
ГПК относно сумите за главница, възнаградителна лихва и мораторно
обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните е спорен въпросът налице ли е нищожност на договора
за потребителски кредит като сключен в противоречие с добрите нрави,
поради наличие на значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации, като уговорената възнаградителна лихва при ОЛП от 41% и ГПР
от 49,73% значително надвишавали възнаграждаването и го превръщали в
обогатяване.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответника е
предоставена в заем сума от 1 000 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41, 90 %
и ГПР в размер на 49, 73 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
2
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Това изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 49, 73 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера
на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи.
Видно от съдържанието на договора, уговореният лихвен процент 41,00
%, поради което следва да се направи преценка дали спорната договорна
клауза не нарушава добрите нрави, като се вземе предвид съотношението
между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на
БНБ се прибавят десет пункта. Следователно, уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 41, 00% годишно е повече от
четири пъти по-висока от размера на законната лихва. В този смисъл е
формирана съдебна практика Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело №
6295 по описа за 2014 г на ВКС, в която е трайно се възприема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва/.
Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че клаузата, в която е
уговорен годишен лихвен процент в размер на 41, 00 % противоречи на
добрите нрави и се явява нищожна. Нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие и следователно следва да се приеме, че между страните по
процесния договорна лихва не е уговорена и такова задължение не е
възникнало за ответника. Следователно предявения иск за възнаградителна
3
лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/21.12.2021 г., постановено по гр.д. №
342/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4