Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2410 Година 11.06.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14903 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът
М.
П. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, в качеството си на *****
на „КОЛОРАДО" ЕООД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***** чрез адв. Р.М.,
със съдебен адрес:***, иска от съда да бъдат осъдени ответниците Н.М.Д. ЕГН **********
***, и Е.М.Д. ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно сумата от 3 300,00 лева заплатена без основание за
периода м. октомври 2012 г. до м. март 2018 г., ведно със законна лихва считано
от датата на подаване на заявление в съда – 06.08.2018 г. Претендира
направените по делото разноски.
Твърди, че сключил с ответниците
договор за наем на собствения им недвижим имот на 16.10.2012 г., находящ се в *****,
подробно описан в него. Договорът бил променен с Допълнително споразумение към
него от 11.03.2013 г. Договорената наемна цена била 250 лв. месечно.
Дружеството, обаче, през целия период на действие на договора заплащало
на наемодателите по 300 лв. месечно. По такъв начин то им надплатило сумата 3 300
лв. - за период от 66 месеца по 50 лв. всеки месец, която сума била платена без
основание, а ответниците се обогатили с нея за сметка на „Колорадо" ЕООД. Твърди,
че ответниците били съпрузи и придобили имота по време на брака между тях.
Твърди, че депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, но с
Разпореждане № ****** г.,съдът отхвърлил заявлението, като приел,
че представения от него договор за наем удостоверявал дължимата сума по него,
но не и обстоятелството какви суми били плащани реално, респ. че претенцията била
за вземания, които не са удостоверени в документа. Със същото разпореждане
съдът дал указания за предявяване на осъдителен иск.
ОТВЕТНИЦИТЕ Н.М.Д. и Е.М.Д., чрез
пълномощника им адв. Д.Г., с отговора на исковата молба заявяват, че считали подадената
искова молба за неоснователна и молят като такава да бъде оставена без
уважение, като мотивите ми за това са следните:
Твърдят, че в действителност между тях
и ищеца е бил сключен договор за наем от 16.10.2012 г., въз основа на който същите
предоставили на дружеството недвижим имот, находящ се в *****
за ползване под наем. Договорената между страните наемна цена е била в размер
на 250 лева. Съгласно допълнително споразумение от 11.03.2013 г. договорът за
наем е бил сключен със срок до 16.05.2018 г. С предизвестие от 20.12.2017 г.
представляващият дружеството-наемател уведомил клиентите ми, че считано от
01.04.2018 г. ще преустанови използването на предоставения му под наем недвижим
имот. След прекратяването на договора за наем, от страна на дружеството била
подадена искова молба, с която се твърди, че през целия период на договора
наемателите са заплащали на ответниците сума в размер на 300 лева, с което били
надплатили сума в общ размер на 3 300 лева.
Ищецът считал, че тази сума е платена без правно основание и с нея ответниците
се обогатили за сметка на „Колорадо" ООД и претендирали връщане на същата.
Считат, че така формулираната претенция била неоснователна, а подадената искова
молба не била подкрепена с убедителни писмени доказателства и като такава,
следвало да бъде оставена без уважение.
Твърдят, че с подадената
искова молба се заявявало, че между страните съществували дълготрайни
правоотношения, свързани с отдаването под наем на недвижим имот. Отношенията
между ищеца и ответниците се развивали безпроблемно за доста дълъг период от
време - повече от 5 години. В този аспект, недоумение будело обстоятелството
защо от самото начало на взаимоотношенията между страните, „Колорадо" ООД
започнал да заплаща по-висок наем на ответниците.
Твърдят, че договорът за наем
бил сключен на 16.10.2012 г., като в раздел ІІІ точка 4 от договора ясно било
уговорено, че наемната месечна цена за ползване на помещението била в размер на
250 лева. Първата разписка, представена от ищеца по делото, също била с
посочена дата 16.10.2012 - датата, на която бил сключен и договорът за наем. Но
посочената в разписката сума била в по-висок размер, в сравнение с договорената
между страните наемна цена. Необяснимо оставало обстоятелството защо ищецът,
още в деня на сключване на договора за наем, решава - еднолично и доброволно,
да заплати на ответниците сума, в по-висок размер от уговорената наемна цена.
Нещо повече, при положение, че наемните
правоотношения продължили толкова дълъг период от време - повече от 5 години,
неясно оставало защо ищецът не е предявил претенциите си към ответниците на
по-ранен етап, а допуснал да бъде натрупана една значителна за ответниците
сума, без да предприеме каквито и да е действия, целящи нейното възстановяване.
Дори при плащането на последния дължим месечен наем - за м.март 2018 г.,
наемателят заплащал сума, по-висока от уговорената в сключения договор за наем.
Всички тези действия, предприети от страна
на „Колорадо" ООД говорели, че между страните са били налични договорености,
извън посочените в сключения договор и с цел тяхното изпълнение, наемателят е
заплащал по-висока наемна цена. В случай, че това не било така, неясно оставало
обстоятелството защо при отправянето на предизвестието за прекратяване на
договора от страна на „Колорадо" ООД не били отправени изявления, целящи
извънсъдебното уреждане на ситуацията с надвнесените такси.
Твърди, че наемателят е уведомил ответниците за
намерението си да освободи помещението предсрочно със свое писмо от 20.12.2017 г.,
като продължавал да използва недвижимия имот до м. март 2018 г. включително. В
случай, че са били налице неуредени финансови взаимоотношения между страните
към този момент, неизяснено оставало обстоятелството защо тези суми не били
прихванати от оставащите дължими месечни вноски, защо от страна на дружеството
не са били предприети действия, целящи извънсъдебното уреждане на случая.
Твърдят, че представените разходни касови
ордери (РКО), издадени от „Колорадо" ООД, ги карали да се съмняват
в тяхната автентичност. На първо място, РКО били издадени с последователни
номера - от № **** до № ****. Това
означавало, че през целия процесен период, през който
договорът за наем е бил в сила, дружеството не е издало нито един друг РКО.
От така представените РКО, не ставало ясно
с какво основание са били предавани паричните средства на един от ответниците.
Във всеки документ било изписано, че сумата се изплаща за „наем за
помещение" и съответния месец, за който се отнася, но никъде, в нито един
РКО не било споменато по кой договор се извършва това плащане, за кое помещение
се отнася така заплащания наем.
Твърдят, че изложените обстоятелства ги
карали да се съмняват в автентичността на документите, като смятали, че същите
са антидатирани и са съставени единствено и само за целите на настоящото
производство. В тази насока било и заявеното в искова молба обстоятелство, че
тези документи не са били представени към първоначално подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и с оглед на това
обстоятелство - заявлението е било отхвърлено. Това водело до извода, че всички
представени РКО не са били налични към момента на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК, а едва в един по-късен етап - при подаването на исковата молба.
Не на последно място, така представените
Разходни касови ордери за заплатени годишни такси смет за периода, през който
недвижимият имот е бил използван от „Колорадо" ООД, не доказвали
действителното извършване на плащанията. Представени били РКО № ****,
РКО № ****, РКО № ****,
РКО № *** и РКО № ****
г., но в нито един от представените документи не бил положен подпис от ответника
Н.М.Д., с което да се удостоверява получаването на посочените в РКО суми.
На
следващо място, видно от представените приходна квитанция № *****,
приходна квитанция № ***** и приходна квитанция
№ ***** г. - сумите, посочени в РКО не съответствали
на реално дължимите и заплатени от ответника суми по приходните квитанция. С
оглед на горното заявява, че ответниците не са получили дължимите суми за такси
смет за недвижимия имот за периода, през който същият е бил отдавай под наем на
„Колорадо" ООД.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени като доказателства заверени преписи от Договор за наем на недвижим имот от 16.10.2012 г. и Допълнително споразумение към същия договор
от 11.03.2013 г., от които се установява, че между страните по делото е
съществувало наемно правоотношение относно недвижим имот,
находящ се в ***********
Представени са 66 бр. РКО съответно ***** за периода от м. октомври 2012 г.
до м. март 2018 г., с които се твърди от ищцовото друщество, че е извършено
плащане на наемните вноски на ответниците.
Представен е в заверен препис Акт за женитба №****на Общински **** народен
съвет, от който се установява, че ответниците са съпрузи от ***** г.
Представен е Нотариален акт № *****г. , от който се установява
собствеността на процесния имот на двамата ответници.
В обяснения по чл.176 от ответникът Н.М.Д. заявява, че приложените
по делото 66 бр. РКО са подписани от него наведнъж през март 2018 г. Отдавал е
под наем на ищцовото дружество само един обект. Твърди, че е получавал сумата
от 300,00 лева месечно на датите посочени в РКО като наемна цена за обекта
находящ се в *****, като по договор наема е бил определен в размер на 250,00
лева.
В показанаията си пред съда свидетелят С.К.Г. заявява, че
в „Колорадо” ЕООД е започнал работа през 2006 г. като ****, а след това е
станал ****. Работил е в залата на *****. Твърди, че наемната цена била
заплащана от него от 5 до 9 чисрло на всеки месец. Твърди, че г-н Д. е идвал и
той му давал парите за наема. Твърди, че всеки месец е изплащал по 300 лева за
наема. Твърди, че той е изготвял ордери и г-н Д. ги е подписвал. Твърди, че на
г-н Д. е плащал водата и тока за помещението. Данъците е заплащал г-н Д., след
което идвал при тях с документите и те му давали парите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Съдът приема, че в настоящия
случай е предявен иск с правно основание член 55 ал.1 ЗЗД – иск за връщане на
неоснователно полученото поради начална липса на основане.
Страните по делото спорят относно обстоятелството дали
ответниците дължат солидарно сумата от
3 300,00 лева заплатена без основание за периода м. октомври 2012
г. до м. март 2018 г.
Страните не спорят относно обстоятелството, че между тях
е бил сключен Договор за наем от 16.10.2012 г. анексиран с Допълнително споразумение
от 11.03.2013 г., с който ответнтиците са отдали на ищеца съсобствения на
ответниците в режим на СИО недвижим имот, находящ се в *****. Не спорят и
относно обстоятелството, че наемната цена на договра е била договорена в размер
на 250,00 лева, а ищеца е заплащал на ответниците ежемесечно за целия период на
договора сумата от 300,00 лева.
Ответниците
твърдят с отговора на исковата молба, че между тях и ищеца са съществували
договорености извън посочените в
слючения договор за наем и анекса към него, за които наемателят е плащал
по-висока цена.
Основателността на
иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника
престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 3 300,00
лева за период м. октомври 2012 г. до м. март 2018 г., при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването
й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите
състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали
произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на
друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест от
съда, ищецът доказа по надлежния ред извършеното плащане на сумата от
3 300,00 лева и липсата на основание за това, а ответникът не доказа че е престирал
основателно съобразно направените възражения, а именно наличието на
договорености обуславящи цена по-висока от договорената в договора за наем.
Ето защо и
съгласно изложенот по-горе, настоящата инстанция на съда намира, че е налице
неоснователно обогатяване с платеното от ищцата в размер на 3 300,00 лева.
С
оглед уважаване на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция
за законна лихва върху главницата от 3 300,00 лева, считано от завеждане на настоящото
исково производство - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Съдът намира, че следва да отхвърли
иска за присъждане на законна лихва върху главницата от 3 300,00
лева от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 06.08.2018 г. до 16.09.2018
г. като неоснователно, тъй като заповедното производство в този случай не се
явява продължение на исковото такова, а от същото заявителя ползва единствено
внесената по него държавна такса.
С оглед изхода на делото, ответникът
дължи на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 682,00 лева, от които 132,00 лева за държавна такса и 550,00 лева за
адвокатско възнаграждение за един адвокат
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1
от ЗЗД,
Н.М.Д.
ЕГН ********** ***, и Е.М.Д. ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на М.
П. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, в качеството си на ****
на „КОЛОРАДО" ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, чрез адв.
Р.М., със съдебен адрес:***, сумата от 3 300,00(три хиляди и триста)лева заплатена
без основание за периода м. октомври 2012 г. до м. март 2018 г., ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.09.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.
П. А.ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, в качеството си на ****
на „КОЛОРАДО" ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, чрез адв.
Р.М., със съдебен адрес:***, да осъди солидарно Н.М.Д. ЕГН
********** ***, и Е.М.Д. ЕГН ********** ***, да му заплатят законна лихва върху главницата 3 300,00 лева от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 06.08.2018 г. до 16.09.2018 г./датата на
подаване на исковата молба/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.Д. ЕГН **********
***, и Е.М.Д. ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на М. П. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, в качеството си на **** на „КОЛОРАДО" ЕООД ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *****, чрез адв. Р.М., със съдебен адрес:***, сумата
от 682,00(шестстотин осемдесет и два)лева представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.