№ 75
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000838 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260318/07.07.2021г., постановено по търг. д. №1092/2019г.
по описа на Окръжен съд П., ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на основание чл.432 от КЗ на СП. Т. АТ., с ЕГН ********** сумата от
200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, а именно болки и страдания вследствие смъртта на сина на ищеца Т.С.
А. с ЕГН **********, която смърт е причинена от водача на лек автомобил
марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № *********, а именно С.М.М., с ЕГН
********** при настъпило ПТП по вина на С.М. на 16.12.2018г. около 4ч. на
междуселищен път *** ****, 10-ти километър, между с. В. и с.К., общ.К.,
обл.П., при което управляваният от водача С.М.М. лек автомобил напуска
пътното платно и се удря в крайпътно дърво, при което ПТП са загинали,
както водачът на автомобила, така и синът на ищеца, като последният е
получил множество травми, описани в исковата молба, които са
несъвместими с живота, поради което и същият е починал, ведно със
законната лихва върху обезщетението, начиная от 30.05.2019г. до
окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за
1
претендираната лихва за периода от 16.12.2018г. до 30.05.2019г. ЗД „Б.и.“ АД
е осъдено да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 8 000лв., както и да
заплати по сметка на ПОС сумата от 500лв., представляващи заплатени
разноски от бюджета на съда за назначаване на експертизи. ЗД „Б.и.“ АД е
осъдено да заплати на адвокат М.Д. Р. при АК П. и на адвокат С.Х.Ш. при АК
П. сумата от 5 530лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – ЗД „Б.и.“ АД в частта, с която исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 50 000лв. до
200 000лв. Счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен и
неотговарящ на принципите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, както
и на икономическата конюнктура в страната и практиката на ВКС за сходни
вреди. Изложени са подробни съображения в тази насока. Счита, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
не повече от 100 000лв. На следващо място са изложени доводи, свеждащи се
до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
съпричиняване. Наведени са доводи, че пострадалият сам се е поставил в
рискова ситуация, пътувайки в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол, с проба установяваща наличие на алкохол 2,12 промила и е пътувал
без поставен обезопасителен колан. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за разликата над 50 000лв.
В постъпилия отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от
ГПК от въззивамета страна – СП. Т. АТ., се оспорва изцяло същата.
С въззивната желба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
2
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема страна в
настоящето – СП. Т. АТ., е изложила фактически твърдения за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 16.12.2018г., около 04ч., на
междуселищен път, между с. В. и с. К., общ. К. е настъпило ПТП с лек
автомобил марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № *********, управлявана от водача
С.М.М.. Вследствие на ПТП- то, при което водачът на автомобила е
самокатастрофирал, са починали синът на ищеца – Т.С. А., който е пътувал в
автомобила, както и водачът.
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищеца и починалия Т. А., които живеели в едно домакинство. Между
баща и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие
смъртта на Т. А. в живота на ищеца настъпили негативни промени. Същият
напълно се изолирала от околния свят, изпитвал силна скръб от загубата не
само на син, но и на единствен родственик, на чиято подкрепа разчитал с
напредването на възрастта си. Угаснала надеждата да дочака внуци от
единствения си син, когото сам е отгледал.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №BG/02/118001676251 от 07.06.2018г., валидна към момента на ПТП-
то. Ищецът е отправил искане до застрахователя по чл.380 от КЗ, но
последният не е изплатил обезщетение, като с писмо от 18.06.2019г. е
отговорил, че няма основание да изплаща исканата сума, тъй като не била
доказана виновността на водача. Ето защо предявява пред съда претенция за
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
настъпилата смърт на сина му – в размер на 200 000лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 16.12.2018г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
3
ответникът ЗД „Б.и.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба,
се свеждат до прекомерност на претендираното и присъдено обезщетение над
сумата от 50 000лв. и наличие на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на сина му Т. А.. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № ********* - С.М.М.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП на
16.12.2018г., в резултат на което е починал синът на ищеца – Т. А..
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, не са спорни в настоящето производство. Безспорно е и наличието на
причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „Ф.“ и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
4
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – със застрахователна полица №BG/02/118001676251 от
07.06.2018г., валидна към момента на ПТП-то.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба първият
спорен във въззивното производство въпрос е относно справедливото
обезщетение за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетелите С.Т. и А.К. – съседи на ищеца
и починалия му син, по безспорен начин се установява, че ищецът и
починалият му 20-годишен син са били в изключително близки отношения,
обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта на сина
си ищецът е претърпял силни душевни болки и страдания. Между баща и син,
които живеели в едно домакинство, съществувала изключително силна
5
връзка, уважение и разбирателство. Двамата живеели сами /съпругата на
ищеца е починала преди 6 години/, като взаимно си помагали. Починалият Т.
осигурявал издръжката на семейството и бил изключителна морална подкрепа
за 74-годишния си баща. След смъртта на Т. у ищеца настъпила „коренна
промяна, съсипан е“. Непрекъснато посещавал гроба на сина си, останал
съвсем сам и безпомощен, бил подпомаган единствено от съседите си -
свидетелите. С времето негативните емоционални преживявания, не само че
не отшумяват, но и се задълбочават. Показанията на двамата свидетели, като
непосредствени и убедителни и като на незаинтересовани от изхода на делото
лица, се кредитират изцяло и от настоящата инстанция. Несъответстващи на
гласните доказателства и несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че
ищецът и починалият му син не живеели в едно домакинство и че помежду им
не съществувала бащина и синовна привързаност и взаимна обич.
Информацията, съдържаща се в гласните доказателства, е правилно
преценена и от първоинстанционния съд. Въз основа на точен извод от
депозираните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано
е приел за пълно и главно доказано наличието на претърпени от ищеца болки
и страдания вследствие пътнотранспортния инцидент, описан в исковата
молба. Несъстоятелно във въззивната жалба се коментира заключение от
съдебнопсихологична експертиза, която не установявала изключително
негативни емоционални последици при ищеца – такава експертиза по делото
не е допускана.
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищеца от смъртта на сина му, както и от обективна страна –
че починалият Т. е бил в изключително млада и работоспособна възраст –
едва на 20 години, личността и социалната му реализация /същият е бил
регистриран като земеделски производител и е осигурявал доходи, както за
себе си, така и за баща си – съгласно гласните доказателства/ и преди всичко
обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата възраст, е най-
тежката загуба за родителя и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД,
въззивната инстанция намира, че ищецът е претърпял психически, морални
болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи
имуществено изражение в размер на 200 000лв. При определяне
еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени вреди се
6
съобразява от една страна младата възраст на пострадалия, както и
обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между
пострадал и претендиращ обезщетение – тази между дете и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен
морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер. Съобразява се и
обективният факт, че пострадалият е бил не само единствено дете на ищеца,
но и негов единствен родственик. Вярно е, че при определяне обезщетението
за неимуществени вреди от значение има възрастта на пострадалия, но в
случая не може да не се отчете възрастта на ищеца, който е бил на 74 години и
единствената морална и материална помощ, на която е могъл да разчита, е
тази – на сина му, а с напредването на възрастта, необходимост от помощ от
близки хора, от каквито е лишен, ще нараства.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че размерът на присъденото обезщетение не съответства на икономическата
конюнктура в страната. Нивата на застрахователно покритие, респективно -
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база
за определяне размера на обезщетението, но са от значение при определяне
размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите
условия. В този смисъл обективните и субективните критерии са правилно
оценени в съответствие с действителния им принос към търпените от ищеца
болки и страдания от страна на първостепенния съд.
Неоснователно и бланкетно е и оплакването, съдържащо се във
въззивната жалба, че обезщетението за неимуществени вреди от 200 000лв. е
завишено съпоставимо с присъжданото за сходни случаи в съдебната
практика. А и преценката се извършва с оглед конкретиката на всеки отделен
случай.
7
Следващият спорен въпрос се свежда до наличие на съпричиняване.
Ответникът - застраховател е упражнил правото си по чл.432 ал.2 от КЗ, като
е въвел възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия
в отговора на исковата молба се сочи и се поддържа с въззивната жалба
непоставянето от пострадалия на обезопасителен колан – в нарушение на
изискването на чл.137а ал.1 от ЗДвП и че същият доброволно се е качил в лек
автомобил, след като е знаел, че водачът, който го управлява е бил под
въздействието на алкохол, с концентрация в кръвта 2,12 промила.
По отношение на второто сочено основание за наличие на
съпричиняване жалбоподателят бланкетно се позовава на данни от
досъдебното производство, каквито данни не могат да бъдат ценени в
исковия процес. Действително в заключението от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза и повторна такава се
съдържа констатация, че водачът на лекия автомобил е управлявал същия при
наличие на алкохол в кръвта 2.12 промила, която степен на алкохолно
повлияване намалява възможността на водача своевременно и адекватно да
реагира на пътната обстановка. Този факт обаче не е достатъчен, за да
обоснове конкретен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като единствено констатацията, че водачът на моторното
превозно средство, в което пострадалият е пътувал, е употребил алкохол, не
обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди.
Както е указано в ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г., рисково
поведение и основание за конкретен принос от страна на пострадалия е
пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато
то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Или налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
8
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум,
ако този факт му е бил известен. Тежестта за доказване е върху позоваващата
се на съпричиняването страна - застраховател. Тя следва да установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на
употреба на алкохол от страна на водача, но и факта на знание на увредения, а
и още повече - възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че
водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил
алкохол. Доказателства относно формирано знание у пострадалия, че водачът
на лекия автомобил, в който е пътувал, е употребил алкохол изобщо не са
ангажирани от носещата доказателствената тежест страна – жалбоподателя,
като не са наведени и конкретни доводи в тази насока. Недопустимо е
приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно главно доказване, а е само твърдян или
предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради пътуване
в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, знанието на
пострадалия не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се
позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. В настоящия случай
ответното застрахователно дружество не е провело пълно главно доказване на
релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото лице.
По отношение на другото релевирано възражение за съпричиняване –
непоставяне от страна пострадалия на обезопасителен колан, то заключенията
от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
допълнителна такава и повторна експертиза са категорични, че пострадалият
действително е пътувал без поставен обезопасителен колан. Съпричиняването
на вредата изисква обаче наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Тук следва да се посочи механизмът на настъпилото ПТП. Съгласно
заключенията от комплексната и повторна експертиза, лекият автомобил се е
движел по междуселищен път в тъмната част на денонощието, на фарове, при
намалена видимост, със скорост 73км.ч. Загубва устойчивост – променя
траекторията на движение и напуска пътното платно, завърта се напречно с
лявата част напред, при което се удря в крайпътно дърво, със скорост около
61 – 62 км.ч. След удара в дървото лекият автомобил се завърта на 270гр.
около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка,
променя посоката си на движение и се завърта около надлъжната си ос по
9
посока на часовниковата стрелка. Причина за смъртта на А. са множеството
тежки травматични увреждания, несъвместими с живота – тежка черепно-
мозъчна травма с многофрагментно счупване на покрива и основата на черепа
и лицевите кости, с разкъсване на мозъчните обвивки и мозъчното вещество,
вътреши кръвоизливи, контузии на малкия мозък, счупване на първи шиен
прешлен, контузии на белите дробове, разкъсвания на черния дроб. Съгласно
заключението от комплексната експертиза и повторна такава, дори и с
поставен предпазен колан, главата остава подвижна и може да се удари във
вътрешността на купето при преобръщане на автомобила, а движението на
главата, която не може да се фиксира от предпазен колан, може да предизвика
травмата на шийните прешлени. Предвид механизма на ПТП и
преобръщането на автомобила не би могло да се очаква, че поставен
обезопасителен колан би намалил уврежданията и според действието на
инерционните сили върху тялото, описани в допълнителното заключение, би
бил предотвратим леталният изход. Доколкото уврежданията са основно в
областта на главата и шията – относително свободни части от тялото – с
поставен колан или без поставен колан, тези увреждания биха настъпили. При
поставен колан, тялото би било относително по-неподвижно спрямо
автомобила, при което ускоренията в момента на удара в дървото в областта
на главата и врата биха били по-големи. Предвид механизма на ПТП,
механизма на движенията, силата на удара и преобръщането на автомобила,
не може еднозначно да се определи, че при поставен обезопазителен колан
биха били по-леки уврежданията и би се предотвратил леталният изход. За да
бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно
легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи,
че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на
поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този
факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. В случая не е доказано, че и при спазване от страна
на пострадалия на изискването на чл.137а от ЗДвП - при поставянето на
обезопасителен колан, крайният вредоносен резултат би бил предотвратен –
10
само при установяването на който факт биха били приложими последиците на
чл.51 ал.2 от ЗЗД и тежестта за установяването на който факт носи ответната
страна.
Като е стигнал до същия правен резултат първоинстанционният съд е
обосновал правилни фактически изводи. В този смисъл въззивната жалба се
явява неоснователна, а решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, на основание чл.78
от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата
страна направените разноски по делото. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 6 500лв. – адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие /л.41/. Заявеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК е
основателно. При обжалваем материален интерес от 150 000лв. минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
4 530лв. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, при
което е налице основание за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение до 4 600лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260318/07.07.2021г., постановено по
търг. д. №1092/2019г. по описа на Окръжен съд П. в обжалваната част, с която
ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на СП. Т. АТ., с ЕГН
********** сумата над 50 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта
на сина му - Т.С. А. с ЕГН **********, която смърт е причинена от водача на
лек автомобил марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № ********* - С.М.М., с ЕГН
********** при настъпило ПТП по вина на С.М. на 16.12.2018г. около 4ч. на
11
междуселищен път *** ****, 10-ти километър, между с. В. и с.К., общ.К.,
обл.П., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
30.05.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на СП. Т. АТ., с
ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 4 600лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12