Мотиви
към присъда по НОХД № 117 / 2014 г. на ШОС
Подсъдимият А.М. И. е предаден на съд с обвинение в това, че през периода от 14. 05. 2008 г. до 31. 03.
2009 г. в гр. Шумен, в съучастие като извършител с Г.И.Х. действащ като
подбудител и помагач, при условията на продължавано престъпление, в качеството
си на управител и представител „П.-С.” ООД с. Средковец обл. Шумен избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – в
общ размер на 45 595. 20 лв., както следва: Корпоративен данък в размер на
15 198. 40 лв. за финансовата 2008 г., като потвърдил неистина в подадена
годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО и ДДС в размер на
30 396. 80 лв. като потвърдил неистина в подадени месечни
справки-декларации за м. април и м. юни 2008 г., не съхранил в
законоустановените срокове счетоводни документи – данъчни фактури за извършени
покупки – фактури с № 059 / 28. 04. 08 г., № 060 / 30. 04. 08 г., № 062 / 10.
06. 08 г. и № 063 / 10. 06. 08 г., използвал документи с невярно съдържание - с
№ 059 / 28. 04. 08 г., № 060 / 30. 04. 08 г., № 062 / 10. 06. 08 г. и № 063 /
10. 06. 08 г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит, престъпление по чл. 255
ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2, 4, 6 и 7 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Министъра
на финансите за сумата от 45 595. 20 лв. за причинени имуществени вреди на
държавата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане.
Подсъдимия разпитан на досъдебното и
съдебното производство се признава за виновен.
Подсъдимият И. преди даване ход на съдебното следствие се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същия се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение в
съд. заседание от 17. 07. 2014 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
определи на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК наказание лишаване под
минимално предвиденото в закона, а именно 2 г. лишаване от свобода,
изтърпяването на което да се отложи за изпитателен срок от 4 г. Предлага също
така на осн. чл. 55 ал. 3 от НК на подсъдимия да не се налага кумулативно
предвиденото наказание - конфискация. Предлага, съда да осъди подс. И. да
заплати предявения граждански иск, както и разноските по делото.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият заявява,
че е виновен за извършеното престъпление и че е съгласен с предложеното от
прокурора наказание. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения моли
за налагане на подсъдимия наказание такова каквото е предложил прокурора. По
отношение приетия за съвместно разглеждане граждански иск намира същия за
основателен и предлага да бъде присъден в предявения размер.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2008 г. подс. И. бил
съдружник в „П.-С.” ООД с. Средковец
обл. Шумен. Бил управител и представител на това дружество. През същата година
дружеството се занимавало с дърводобив и продажба на добития дървен материал.
От реализирани продажби дружеството имало приходи и дължало и данъци в
съответствие с данъчното законодателство. През същата година подс. И. решил да
избегне установяването и плащането на дължимите от него данъци, чрез водене на
невярно счетоводство, като споделил това си намерение със св. Г.И.Х.. Св. Х.
окуражил подс. И. в това му намерение. Мотивирал го да осъществи замисленото
като му обещал да го снабди с неистински фактури, ведно с касови бележки към
тях, тъй като имал кочан с фактури на ЕТ „В.-И..-***. За целта св. Х.
собственоръчно съставил, чрез полагане на подпис в графата „Съставител” под
името на М.С.И., който бил управител и представител на едноличния търговец, 4
броя фактури, ведно с касови бележки към всяка от тях. По този начин съставил и
предал на подсъдимия фактура с № 059 / 28. 04. 08 г. на стойност 19 935
лв. и ДДС в размер на 3 987. 20 лв., № 060 / 30. 04. 08 г. на стойност
45 000 лв. и ДДС – 9 000 лв., № 062 / 10. 06. 08 г. на стойност
51 144 лв. и ДДС – 10 228. 80 лв. и № 063 / 10. 06. 08 г. на стойност
35 904 лв. и ДДС – 7 180. 80 лв. Във фактурите било посечено продажба
на дървен материал с получател „П.-С.” ООД и издател ЕТ „В.-И..-***. Касовите
бележки св. Х. набавил от касов апарат на едноличния търговец, до който касов
апарат имал достъп. Подсъдимия от благодарност дал на св. Х. 14 000 лв. за
извършената услуга по снабдяване на фактурите и касовите бележки. Описаните в тези
фактури сделки никога не били осъществени и плащания по тях не е имало.
След като подс. И. получил
фактурите с дата през м. април 2008 г., ги включил в справка-декларация с вх. №
0936609 / 14. 05. 08 г. в която декларирал ДДС за внасяне 991. 85 лв. вместо
дължимия реално ДДС в размер на 13 979. 05 лв. Тази декларация подсъдимия
собственоръчно написал и подписал. По този начин той избегнал установяването и
плащането на реално дължим ДДС в размер 12 987. 20 лв. По същия начин за
данъчен период м. юни 2008 г. подс. И. включил в справката-декларация с вх. №
0941716 / 14. 07. 08 г. за този данъчен период двете фактури с № 062 и 063 от
10. 06. 08 г. Тази справка-декларация подсъдимия сам попълнил и подписал и
подал на 14. 07. 08 г. По този начин избегнал установяването и плащането на
дължимия ДДС и ползвал данъчен кредит в размер на 16 417. 75 лв.
На 31. 03. 2009 г. подс. И.
собственоръчно попълнил и подписал и подал от името на представлявания от него
търговец - „П.-С.” ООД в ТД на НАП Шумен годишна данъчна декларация по чл. 92
ал. 1 от ЗКПО с вх. № 3826 / 31. 03. 09 г. В тази декларация подсъдимия отразил
и информацията от четирите броя фактури, предоставени му от св. Х.. По този
начин неправомерно намалил облагаемата основа със 151 984 лв. и съответно
избегнал с това установяването и плащането на дължим данък печалба в размер на
15 198. 40 лв. Вписал в декларацията дължим данък печалба в размер на 84.
97 лв. вместо реално дължимия данък в размер на 15 283. 37 лв.
След извършване на деянието подс.
И. не съхранил в законоустановените срокове оригиналите на описаните по горе 4
бр. фактури предоставени му от св. Х..
От заключението на съдебно икономическата експертиза на вещото лице Р. В.
от 26. 08. 2013 г. се установява, че с включването на въпросните 4 бр. фактури
в справките декларации за данъчните периоди – м. април и м. юни 2008 г. подс. И.
е намалил размера на дължимия от него ДДС и по този начин е избегнал
установяването и плащането на ДДС в общ размер 30 396. 80 лв. С
включването на тези 4 фактури в
годишната данъчна декларация по ЗКПО – чл. 92 ал. 1 от ЗКПО подс. И. е намалил финансовия
резултат на дружеството със сумите по фактурите, като по този начин е избегнал
установяването и плащането на данък печалба в размер на 15 198. 40 лв.,
вместо реално дължимия в размер на 15 283. 37 лв.
От заключението на графическата експертиза се установява, че подписа в
графата „Подпис и печат” в справките-декларации за данъчни периоди м. април и
м. юни 2008г. на „П.-С.” ООД, подписа в дневника за покупките за м. април и юни
2008 г. на същото дружество, както и годишната данъчна декларация за положени
от подс. И..
От приложените по делото заверено копие на дневник за покупките за м.
април 2008 г. на „П.-С.” ООД се установява, че в него са включени фактури с №
059 и 060.
От приложената по делото годишна
данъчна декларация се установява, че подс. И. е декларирал данък печалба в
размер на 84. 97 лв.
От приложеното по делото
свидетелство за съдимост на подс. И. се установява, че същия не е осъждан.
Горната фактическа обстановка
съда приема за установена както от обстоятелствената част на обвинителния акт и
направеното от подс. И. самопризнание, така и от писмените и гласни
доказателства от досъдебното производство, които подкрепят тази обстоятелствена
част. От обясненията на подс. И. на досъдебното производство се установява, че
по четирите фактури сделки реално не са осъществявани и плащане по тях не е
имало. Установява се също така, че подсъдимия е включил тези фактури в
справките декларации за съответните данъчни периоди, както и в годишната
данъчна декларация. От свидетелските показания на св. Г.Х. се установява, че
той е попълнил съдържанието на въпросните фактури.
От така установената фактическа
обстановка съда приема, че подс. И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2,
4, 6 и 7 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК.
От обективна страна – за данъчните периоди м. април и м.
юни 2008 г. е съставил, подписал и подал в ТД на НАП Шумен справки-декларации
по ЗДДС в които потвърдил неистина, като включил четирите броя фактури като
облагаеми сделки по които има право на данъчен кредит, без реално сделките по
фактурите да са били осъществявани и без да е имало реално плащане по тях. Използвал
е при водене на счетоводството на представляваното от него дружество документи
с невярно съдържание – данъчни фактури с № 059 / 28. 04. 08г., № 060 / 3. 04.
08 г., № 062 / 10. 06. 08 г. и с № 063 / 10. 06. 08 г. за които знаел, че са
документи с невярно съдържание, тъй като представляваното от него дружество
реално не е участвало в така удостоверените с тези фактури сделки. Използвайки
тези фактури, чрез включването им в счетоводството и в справките-декларации по
ЗДДС подс. И. е приспаднал неследващ се
на дружеството ДДС в размер на 30 396. 80 лв. След подаване на
справките-декларации подсъдимия не е запазил оригиналите на тези фактури в
законоустановените срокове, визирани в чл. 42 ал. 1 т. 3 от ЗСч. Накрая – при
подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО подс. И. е
включил в нея информацията от въпросните фактури. По този начин в тази
декларация е потвърдил неистина като е вписал дължим данък в размер на 84. 97
лв., вместо реално дължимия в размер на 15 283. 37 лв. и по този начин е
избегнал установяването и плащането на дължим данък печалба в размер на
15 198. 40 лв.
От субективна страна – подсъдимия
използвайки тези четири фактури при подаване на справките-декларации и
годишната данъчна декларация по ЗКПО, като е знаел, че тези документи са с
невярно съдържание, тъй като реално сделки и плащане по тези фактури не е имало
и след това не е съхранил тези фактури в законоустановените срокове е искал да
избегне установяването и плащането на дължими от него ДДС и данък печалба. Т.
е. той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал настъпването на тези последици.
Причините за
извършване на престъплението
са желанието на подсъдимия да не заплати дължими данъци на държавата и по този
начин да се обогати.
При определяне вида и размера на наказанието, съда взе
предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало
на подсъдимия; направените от него пълни самопризнания на досъдебното
производство, способствали за своевременното разкриване на деянието и неговия
извършител, а именно подс. И. – съобразно т. 7 на
Тълкувателно решение № 1 / 06. 04. 2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1 / 2008 г. на ОСНК. По отношение обществената опасност на подс. И., съда приема, че същия не
е с висока такава, тъй като със
самопризнанията си е способствал за разкриване на престъплението, изразява
желание да възстанови нанесените на държавата щети. Също при определяне на вида
и размера на наказанието съда съобрази, че към момента на довършване на
деянието – 31. 03. 2009 г., редакцията на чл. 373 ал. 3 от НПК е предвиждала, че в случаите по чл. 372 ал.
4 при провеждане на съдебното следствие съдът, ако постанови осъдителна
присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тази
редакция на чл. 373 ал. 3 от НПК е по благоприятна за подсъдимия И. от
редакцията на същата разпоредба след изменението с ДВ бр. 27 / 09 г. Поради
това съда прие, че наказанието на подс. И. следва да се определи под минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл. 255 ал. 3 от НК. Поради това съда
определи и наложи наказание на подс. И. в размер на 2 години лишаване от
свобода. Тъй като същия до момента не е осъждан, а и с оглед самопризнанието на
същия, съда намира, че за превъзпитаването на същия не се налага това наказание
да се изтърпява ефективно. Поради това съда на осн. чл. 66 ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 4 г. С оглед чистото
съдебно минало, самопризнанието на подсъдимия и изразеното от него желание да
възстанови на държавата нанесените с деянието щети, съда прие, че за
превъзпитаването му не следва да се налага кумулативно предвиденото в чл. 255
ал. 3 от НК наказание – конфискация на част или на
цялото имущество. Поради това съда на осн. чл. 55 ал. 3 от НК не наложи на
подзс. И. кумулативно предвиденото в чл. 255 ал. 3 от НК наказание –
конфискация.
По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от Министъра на финансите на Р. България. Съда приема, че след
като подс. И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 255 от НК при
което е избегнато плащането на данъци в размер на 45 595. 20 лв., които
подсъдимия е дължал на държавата, то гражданския иск е основателен, поради
което осъди подс. И. да заплати в полза на държавата сумата от 45 595. 20
лв. за причинените с деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното и изплащане.
Съда на основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъди подс. И. да заплати направените разноски на досъдебното
производство в размер на 162. 60 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Шумен, както и
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1 823. 81 лв. и 5
лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съда постанови присъдата си.
Съдия: