Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София,24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 23 с-в, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божана Желязкова
при участие на
секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16863 по
описа на СГС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД с искане за присъждане на сумата от
100 650,68 лв., представляваща половината от заплатеното от ищеца, в
качеството му на солидарен длъжник, задължение към „Т.Б.“ АД по договор за
ипотечен кредит, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ К.С.Д. с ЕГН **********,
твърди, че заедно с ответника са солидарни длъжници по Договор за ипотечен
кредит № 001-072-031 от 04.12.2014 г. за сумата от 91 000 евро, заедно с Н.В.,
която е негова дъщеря и съпруга на ответника. Посочва, че за обезпечение на
посочения кредит е бил ипотекиран недвижим имот, находящ се на ул.”*********ет. 4, в дясно от стълбището, който е
бил собственост на него и съпругата му. След смъртта на съпругата му на
27.04.2008 г. съсобственици на недвижимия имот стават по наследяване и дъщеря
им и синът им. Дъщеря му починала на 18.04.2015 г. Излага, че за изплащането на
посочения ипотечен кредит се разбрали с ответника да продадат ипотекирания в
полза на банката недвижим имот и продажната цена да бъде преведена в полза на
банката. Имотът бил продаден за сумата от 153 000 евро, равняващи се на
сумата от 299 241,99 лв. Със сумата от 81 836,63 евро било погасено
задължението към банката, а останалата част била разпределена и внесена по
банковите сметки на съсобствениците на имота, съобразно квотите им в
съсобствеността. Така наследниците на дъщеря му получили общо сумата от
9 312 евро, синът му 9 312 евро, а той – 38 328 евро. Посочва, че лично е погасил разликата до
пълния размер на ипотечния кредит със сумата от 9 163,37 евро. При така
изложеното твърди, че ответникът, въпреки че е солидарен длъжник по кредита, не
е изплащал никога вземанията на банката, но е получил частта си от ипотекирания
имот изцяло. Поради това и на основание чл. 127 ЗЗД твърди, че същият следва да
бъде осъден да му заплати половината от дължимата по кредита сума, която той е
изплатил във времето. Представя писмени доказателства, не прави доказателствени
искания, не претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ Й.А.В. с ЕГН **********, оспорва
иска по основание и размер. Излага, че вътрешните отношения между солидарните
длъжници са били уредени с подписано на 06.12.2016 г. писмено споразумение, по
силата на което е прието да се продаде ипотекирания в полза на банката недвижим
имот и сумата да послужи за връщане на средствата, заети по кредита, а той да
се счита за освободен от всякакви задължения. Съответно на уговореното сумата
от 160 058,54 лв., която съставлява продажната цена на имота, е била
преведена изцяло по кредитната сметка на ищеца, а не по квотите на
съсобствениците на имота. Посочва, че по силата на това споразумение се
дерогира оборимата презумпция на чл. 127 ЗЗД, поради което претенцията на ищеца
е изцяло неоснователна. На следващо място твърди, че банковият кредит, за който
е станал солидарен длъжник, заедно със съпругата си, е бил единствено и изцяло
необходим за нуждите на ищеца и нито той, нито съпругата му са използвали
отпуснатите финансови средства. Навежда, че това също преодолява презумпцията
на чл. 127 ЗЗД и следва да се вземе предвид от съда. Евентуално иска да се
редуцира размера на задължението му съобразно броя на солидарните длъжници и като
се съобрази квотата при наследяването на починалата му съпруга, също солидарен
длъжник. Претендира разноски за производството.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Според
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 114, том XVII,
нот. дело № 3242/1997 г., издаден от нотариус при Нотариална служба при СРС, С.Н.и
Н.Н. прехвърлят на сина си К.Д. ***.
Представен
е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 065, том II, рег. № 3986, дело № 224/2007 г. на
нотариус с рег. № 264, в който е посочено, че „Б.П.Б.“ АД предоставя на ЕТ „С.-К.Д.“
банков кредит в размер на 125 000 лв. За обезпечаване на кредита К.С.Д.
и М.П.Д.учредили ипотека в полза на банката върху техен апартамент с адрес: гр.
София, район „О.“, бул. „********. Посочено е, че ипотекарните длъжници били
собствениците К.Д., С.Д. и Н.В..
Представен
е Договор за банков ипотечен кредит в евро № 001-072-031/04.12.2014 г. (с
липсваща втора страница) сключен между „Т.Б.“ АД и К.С.Д. с предмет
предоставянето на 91 000 евро в заем за рефинансиране на бизнес кредит „С.-С.“
ООД в „Ю.Б.“ АД. Кредитът следвало да се върне на 143 равни месечни вноски. Солидарно
задължени с кредитополучателя били Й.А.В. и Н.К.В.. Изпълнението на договора е
обезпечено с учредяването на ипотека върху имот с адрес: гр. София, район „О.“,
бул. „******** с идетфикатор № 68134.406.119.19.12
Представени
са вносни бележки с вносител К.Д. от 22.06.2015 г. за 53 лв., от 20.05.2015 г.
за 800 евро, от 20.07.2015 г. за 196, 20 лв., от 22.06.2015 г. за 695 евро, от
20.08.2015 г. за 107, 91 лв., от 23.07.2015 г. за 700 евро, от 18.09.2015 г. за
715 евро, от 20.08.2015 г. за 745 евро, от 20.10.2015 г. за сумата от 815 евро;
от 18.09.2015 г. за 167 лв.; от 20.11.2015 г. за 137, 35 лв.; от 20.11.2015 г.
за 715 евро; от 21.12.2015 г. за 715 евро; от 21.12.2015 г. за 166, 77 лв.; от
20.01.2016 г. за 166, 77 лв.; от 20.01.2016 г. за 715 евро; от 22.02.2016 г. за
166, 77 лв.; от 22.02.2016 г.; 715 евро от 22.02.2016 г. от 20.04.2016 г. за
730 евро; 21.03.2016 г. за 800 евро; от 20.05.2016 г. за 166, 77 лв.; от
20.04.2016 г. за 137, 34 лв.; от 20.06.2016 г. за 170 лв.; от 20.05.2016 г. за
715 евро; от 20.07.2016 г. за 166, 77 лв.; от 20.06.2016 г. за 715 евро; от
23.08.2016 г. за 1 596, 60 лв.; от 20.07.2016 г. за 715 евро; от
20.10.2016 г. за 715 евро; от 21.09.2016 г. за 1 569, 60 лв.; от 21.11.2016
г. за 715 евро; от
20.10.2016 г. за 166, 77 лв.; от 20.12.2016 г. за 1 569, 60 лв.; от
21.11.2016 г. за 166, 77 лв.;от 20.04.2015 г. за 800 евро; от 20.03.2015 г. за
800 евро; от 06.03.2017 г. за 2 415 лв.; от 20.01.2017 г. за 1 570
лв.; от 20.02.2015 г. за 800 евро; от 20.01.2015 г. за 800 евро.
По делото
се съдържа и платежно нареждане от 02.03.2017 г. подписано от Л.Ц., с което е
нареден паричен превод на стойност 160 058, 54 лв. в полза на К.Д. с
основание погасяване на ипотечен кредит по Нотариален акт 19, том I.
На
22.02.2017 г. апартаментът с адрес: гр. София, район О., бул. „******** е
продаден на Л.В.-Ц.– Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 019,
том I,
рег. № 189, нот. дело № 14/2017 г. на нотариус с рег. № 048. Продажната цена на
имота е в размер на 153 000 евро, която сума продавачите К.Д., С.Д., Й.В.
и С.В.заявяват, че получават от купувачката в следния ред: 15 300 евро съобразно
притежаваните идеални части, получени по банков път на 07.12.2016 г. при
подписване на предварителния договор; 137 700 евро за продавачите, като
81 836, 63 евро по тяхно съгласие ще бъдат директно преведени на „Т.Б.“ АД
за погасяване на кредит обезпечен с ипотека по Нотариален акт № 171, том III, рег. № 6575, нот. дело №
499/10.12.2014 г. на нотариус с рег. № 041 при СРС. Остатъкът от сумата,
равняващ се на 55 863, 37 евро е договорено да бъде изплатен на
съсобствениците според притежаваните от тях идеални части, а именно К.Д. –
8/12, С.Д. - 2/12, Й.В. – 1/12 и С.В.– 1/12.
Към
исковата молба е представено Удостоверение за наследници с изх. № 100-711 от
24.04.2014 г. издадено от Столична община, район Подуяне, в което е посочено,
че наследниците на починалата на 27.04.2008 г. М.Д.са: К.Д. – съпруг, Н.В.–
дъщеря и С.Д. – син. Според Удостоверение за семейно положение от 06.02.2017
г., издадено от Столична община, район Подуяне Й.В. е вдовец и дъщеря му е С.В..
Представено
е и споразумение от 06.12.2016 г. между К.Д., С.Д., С.В.и Й.В., в което
страните се договарят при продажбата на апартамента с адрес: гр. София, район „О.“,
бул. „******** К.Д. да получи 140 500 евро, а С.В.и Й.В.общо 12 500 евро.
Й.В. се задължавал да учреди право на надстрояване на къща в гр. София в полза
на С.Д.. С.Д. се задължавал да упълномощи Й.В. да извърши всички необходими
действия за издаване разрешение за ползване за къщата. След издаването на този
акт и двамата се задължавали да извършат съдебна делба на имота. С получаване
на цитираните суми страните са приели, че са си уредили паричните
взаимоотношения включително тези произтичащи от Договор за банков ипотечен
кредит № 001-072-031/04.12.2014 г. с „Т.Б.“ АД.
Представено
е Удостоверение № 945/12.10.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж къща
с адрес: гр. София, район Подуяне с адрес: гр. София, ул. „*********с
възложители С.Д., Й.В. и С.В..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Солидарната
отговорност възниква по силата на закона или по волята на страните. В случая с Договор за банков ипотечен кредит в
евро № 001-072-031/04.12.2014 г. ищецът като кредитополучател, а ответникът
като солидарен длъжник са поели задължението да върнат сумата от 91 000
евро заедно с лихвите. По своята правна природа солидарната отговорност е лично обезпечение за
кредитора, който може да поиска изпълнение от всеки от солидарните длъжници без
последните да имат възражение за поредност. При удовлетворяване кредиторовия
интерес всеки от тях трябва да понесе по равно това, което е платено на
кредитора, доколкото няма друга уговорка – чл. 127, ал. 1 ЗЗД. В процесния случай другата уговорка се явява постигнатото между страните
на 06.12.2016 г. споразумение, с което съсобствениците на ипотекирания в полза
на „Т.Б.“ АД апартамент се споразумяват за неговата продажба, като в отклонение
от квотите си в собствеността се съгласяват ищецът и съсобственик да получи
140 500 евро, а С.В.и Й.В. също съсобственици да получат общо 12 500
евро. В т. 7 е посочено, че страните са уредили всичките си взаимоотношения
помежду си, включително и тези по Договор за банков ипотечен кредит в евро №
001-072-031/04.12.2014 г. Постигнатото споразумение представлява спогодба, според
чието легално определение в чл. 365, ал. 1 ЗЗД, тя представлява договор, с
който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. От съдържанието е видно, че целта на страните
е да избегнат възможен спор, като предварително се уредят вече възникнали, но
непогасени финансови взаимоотношения.
Съгласно представените доказателства имотът действително е
продаден с договор за покупко продажба от 22.02.2017 г.– Нотариален акт № 19,
том I, рег. № 189, нот. дело № 14 от 2017 г. на нотариус с рег. № 048 към СРС. От съдържанието на представеното
платежно нареждане от 02.03.2017 г. е видно, че купувачката е изплатила160 058,
54 лева на „Т.Б.“ АД в полза на К.Д. за погасяване на ипотечния кредит. С това
обаче в негова полза не е възникнално вземане спрямо другия солидарен длъжник,
тъй като в цитираното споразумение са направени взаимни отстъпки, довели до
съгласието помежду им, че занапред няма да имат претенции едни към друг.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че задължението на ответника е погасено с продажбата на ипотекирания имот
съгласно приетото в т. 7 от подписаното между страните на 06.12.2016 г.
споразумение.
При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски. На ответната страна е указана безплатна правна помощ от
адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата в размер на
3 600 лв., които следва да се присъдят на адв. В.А.В..
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от К.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Й.А.В., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 100 650, 68 лв., представляваща
половината от заплатеното от ищеца, в качеството му на солидарен длъжник,
задължение към „Т.Б.“ АД по Договор за банков ипотечен кредит в евро №
001-072-031/04.12.2014 г., ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. - датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата на адвокат В.А.В., САК с личен номер
********** и съдебен адрес:*** сумата от 3 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд София в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: