№ 3661
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110203629 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. В. С., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23-4332-031769/28.12.2023 г., издадено от
Началник сектор към Отдел „Пътна Полиция“ на СДВР, с което на
основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва
се фактическата обстановка, възприета в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/, и
се навеждат доводи, че въззивникът не е осъществил административното
нарушение, за което е санкциониран. Жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл. 31 ал. 7 т. 4 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата /ППЗДвП/ и излага твърдения, че при подаване на
жълтия светлинен сигнал се е намирал толкова близо до светофара, че не е
могъл да спре, без да създаде опасност за движението. Навежда се, че
извършването на нарушението не е доказано, тъй като полицейските
служители не са имали пряка видимост към светофарната уредба, регулираща
1
движението на пътни превозни средства по ул. "Николай Коперник", а
основават изводите си на пешеходния светофар, който са наблюдавали.
Жалбоподателят се позовава и на съществени нарушения на процесуалните
правила, като навежда, че актът за установяване на нарушението не е бил
съставен от служителя, извършил проверката, а от друг служител на СДВР; в
АУАН не били вписани в пълнота всички негови възражения; същите не били
обсъдени в наказателното постановление, а бланкетно били отхвърлени като
неоснователни. Счита, че непосочването в наказателното постановление на
точното място на патрулния автомобил представлява следващо съществено
нарушение на процесуалните правила. По изложените съображения се прави
искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. С., редовно уведомен, се явява
лично и пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в
жалбата. Не претендира разноски. В условията на алтернативност, ако
жалбата бъде оставена без уважение, прави искане юрисконсултското
възнаграждение, присъдено в полза на СДВР, да бъде определено в размер под
минимума поради неявяване на процесуален представител на СДВР в
съдебните заседания.
Наказващият орган - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл.
юрк. Б. Страхинов с пълномощно от наказващия орган се прави искане за
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност в
случай на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (видно от разписка, инкорпорирана на страница втора от наказателното
постановление, същото е връчено лично на въззивния жалбоподател на
10.02.2024 г., а жалбата е подадена на 23.02.2024 г.), както и срещу подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. В. С. е правоспособен водач на пътно превозно
средство с придобити категории B, M, AM, ТКТ, като му било издадено
СУМПС № ххххххххххх, издадено на ххххххххххх, валидно до 19.04.2027 г.
2
На 10.12.2023 г. около 22:35 часа жалбоподателят Е. С. управлявал лек
автомобил марка и модел "Мазда 2" с рег. № ххххххххххххх, собственост на
Елеорита Стефанова С.а, на територията на град София, като се движел по ул.
"Николай Коперник" с посока на движение от ул. "Галилео Галилей".
Преминаването през кръстовището на ул. "Николай Коперник" и бул.
"Шипченски проход" се регулирало със светофарна уредба, работеща в
нормален режим. На кръстовището, образувано между ул. "Николай
Коперник" и бул. "Шипченски проход", жалбоподателят извършил маневра
десен завой към бул. "Шипченски проход", като навлязъл и преминал през
кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
Нарушението било възприето от свидетелите З. К. и М. Д., които
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Свидетелите К. и Д.
спрели управлявания от жалбоподателя автомобил за извършване на проверка
и свидетелят К. съставил АУАН серия GA бл. № 1043005/10.12.2023 г., с който
повдигнал против въззивника С. административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 6 т. 1 пр. 2 ЗДвП - затова, че жалбоподателят не съобразява
поведението си със светлинните сигнали, като навлиза и преминава през
кръстовището на ул. "Николай Коперник" и бул. "Шипченски проход" на
червен /забранен/ сигнал на светофара. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля Д. и на жалбоподателя, бил подписан от съставителя, свидетеля и
жалбоподателя, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и
му бил връчен препис. При съставяне на акта за установяване на нарушението
жалбоподателят Е. С. изложил възражения срещу констатациите в него. В
срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН въззивният жалбоподател подал възражения срещу
АУАН, заведени с вх. № УРИ - 433200-132851/13.12.2023 г., в които се
излагали съображения, сходни на изложените във въззивната жалба.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на
28.12.2023 г. Д.Д. - Началник на 03 сектор "Административно обслужване"
към ОПП, СДВР, издала обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-
031769/28.12.2023 г., с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП наложила на
жалбоподателя С. административно наказание "глоба" в размер на 100, 00
/сто/ лева за нарушението по чл. 6 т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
3
гласни - показанията на свидетелите М. Д. и З. К., както и на писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка – картон на
водача, АУАН серия GA № 1043005/10.12.2023 г., възражения вх. №
УРИ433200-132851/13.12.2023 г., НП № 23-4332-031769/28.12.2023 г., заповед
№ 513з-1518/19.02.2021 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, копие на циклограма, разположение на светофарната
уредба и фази на движение в района на кръстовището на бул. "Шипченски
проход" и ул. "Николай Коперник".
Съдът основа фактическите си изводи на показанията на свидетелите З.
К. и М. Д.. Като по-детайлни и информативни съдът прецени показанията на
свидетеля М. Д., който дава сведения за марката и модела на автомобила, за
посоката му на движение, за извършената маневра и навлизането и
преминаването през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
Свидетелят Д. е категоричен, че въззивният жалбоподател е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а не на жълт, каквито
възражения прави въззивникът. Неоснователно жалбоподателят счита, че
показанията на свидетеля К., че е забранено преминаването както на жълт,
така и на червен сигнал на светофарната уредба, се явяват в подкрепа на
твърденията във въззивната жалба, тъй като свидетелят не изнася твърдения
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарната
уредба. Действително, и двамата свидетели нямат съхранен спомен за това
къде е бил разположен патрулният автомобил, когато са възприели
навлизането на жалбоподателя в кръстовището на червен забранителен
сигнал, но свидетелите са напълно еднопосочни в показанията си, че щом е
съставен АУАН за конкретното нарушение, полицейските служители са имали
видимост към светофарната уредба.
Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на гласните
доказателствени средства. Въз основа на писмените доказателства, съдът
формира и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
4
до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както и наказателното
постановление, са издадени от компетентни административни органи, видно
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
От горепосочената, както и от заповед № 513з-518/19.02.2021 г. на директора
на СДВР, се установява компетентността на актосъставителя З. К., заемащ
длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР - ОПП, да съставя актове за
установени нарушения на ЗДвП. Не се споделят оплакванията във въззивната
жалба, че АУАН бил съставен не от служителя на МВР, установил
нарушението, а от друг служител. От показанията на свидетелите К. и Д. се
установява, че двамата заедно са изпълнявали служебните си задължения, по
този повод са възприели нарушението и са пристъпили към извършване на
проверка на водача и съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. Не съществува никаква неяснота и по отношение на това кой от
двамата е съставил АУАН - и двамата свидетели са еднопосочни в показанията
си, че акта за установяване на нарушението е съставен от свидетеля К., а
свидетелят Д. е бил свидетел при извършване и установяване на нарушението
и при съставяне на АУАН.
Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Министърът на вътрешните
работи оправомощава началник - сектор "Административно обслужване" към
ОПП при СДВР да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
От писменото доказателство - заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване от 29.10.2019 г. се
установява, че издалата наказателното постановление Десислава Дескова
заема длъжност началник 03 сектор "Административно обслужване" към
ОПП, СДВР и разполага с материалната и териториална компетентност да
издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН -
в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля М. Д., който е очевидец на
санкционираното нарушение. Подписан е от съставителя, свидетеля по акта и
жалбоподателя, на когото е предявен за запознаване със съдържанието му и му
е връчен препис.
5
Както АУАН, така и НП, са издадени в предвидената от закона форма,
като в тях се съдържа описание, както на нарушението, така и на
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на нарушените законови
разпоредби, с което са изпълнени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН
и на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН. Обстоятелството къде се е намирал
патрулният автомобил в момента на констатиране на нарушението от страна
на служителите на ОПП - СДВР не се отнася до съставомерен признак на
нарушението, поради което и непосочването му в АУАН и НП не представлява
съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 8 ЗАНН в акта за установяване на нарушението се
посочват и възраженията на нарушителя, ако е направил такива. В съставения
АУАН не са посочени изчерпателно възраженията на въззивния жалбоподател,
а единствено бланкетно е отбелязано наличието на такива. Съдът намира
обаче, че в случая това нарушение на процесуалните правила няма характер на
съществено, тъй като жалбоподателят е имал възможност да изложи подробни
възражения след съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, от която
възможност той се е възползвал.
Не се оценява като нарушение на процесуалните правила, още по-малко
като съществено, и обстоятелството, че в обжалваното наказателно
постановление не са били изложени конкретни и подробни мотиви по
наведените от жалбоподателя възражения срещу АУАН. Съгласно чл. 52 ал. 4
ЗАНН наказващият орган има задължението да провери акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и
събраните доказателства. Цитираната разпоредба обаче не вменява
задължение на наказващия орган да изложи нарочни мотиви по направените
възражения, които да обективира в наказателното постановление. Такъв
реквизит на наказателното постановление не е и сред предвидените в
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
При извода за липса на процесуални нарушения, съдът намери, че
правилно е приложен и материалният закон, като от събраните гласни
доказателствени средства и писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП, за което
нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
6
От гласните доказателствени средства се установява, че на 10.12.2023 г.
около 22:35 часа жалбоподателят Е. С., управлявайки лек автомобил марка и
модел "Мазда 2" с рег. № ххххххххххххх на територията на град София по ул.
"Николай Коперник" с посока на движение от ул. "Галилео Галилей",
извършил маневра десен завой към бул. "Шипченски проход", като навлязъл и
преминал през кръстовището на ул. "Николай Коперник" и бул. "Шипченски
проход" на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. И двамата
свидетели - очевидци Д. и К. са категорични, че са имали видимост към
светофарната уредба, като свидетелят Д. е категоричен и че въззивният
жалбоподател е навлязъл в кръстовището на вече подаден червен
забранителен сигнал на светофарната уредба. С действията си жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и
НП дата и час не е спазил забраната за преминаване, означена с червен
светлинен сигнал на светофарната уредба. Съгласно чл. 37 ал. 7 т. 1 ППЗДвП
червена светлина означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека”. В случая въпреки
подаденият червен сигнал на светофара, въззивникът е навлязъл и преминал
през кръстовището.
Касае се за нарушение на просто извършване, което е довършено чрез
осъществяване на изпълнителното му деяние – преминаване през
кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, и за
чиято съставомерност не се изисква настъпване на допълнителни вредни
последици.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал, че преминава през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и че преминаването
при такъв сигнал на светофара е забранено.
Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя, че сигналът на
светофарната уредба се е променил от зелен разрешителен в жълт, когато
жалбоподателят се е намирал толкова близо до кръстовището, че не е могъл да
спре безопасно, поради което и преминаването му през кръстовището е било
7
разрешено по силата на разпоредбата на чл. 31 ал. 7 т. 4 ППЗДвП, която
предвижда, че жълтият забранителен сигнал не се отнася за онези от водачите,
които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. Посочените възражения се опровергават по
категоричен начин от показанията на свидетеля Д., който сочи, че въззивният
жалбоподател е навлязъл в кръстовището именно на червен, а не на жълт
сигнал на светофарната уредба.
С оглед на предвидената в чл. 189з ЗДвП забрана разпоредбата на чл.
28 ЗАНН не може да бъде приложена в конкретния случай. Следва да се
посочи и че обществената опасност на нарушението е именно типичната, а не
по-ниска в сравнение с други нарушения от този вид. Не се доказаха, а и не се
твърдят никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Дори напротив -
същото се отличава с по-висока степен на обществена опасност, тъй като е
извършено на оживено кръстовище, където преминават нерелсови ППС -та,
релсови такива, както и пешеходци. Следва да се посочи и че от справката -
картон на водача се установява, че същият е санкциониран двукратно в
предходни случаи за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП (с фиш
серия С № 447169/27.01.2016 г. и фиш серия М 36757/20.04.2017 г., и двата,
издадени от ОДМВР - Силистра), което сочи, че настоящият случай не е
първият, в който въззивният жалбоподател не се е съобразил с правилото за
поведение, предвидено в чл. 6 т. 1 ЗДвП.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размера по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, който е абсолютно определен. Предвид забраната за
определяне на наказание под най-ниския предел /чл. 27 ал. 5 ЗАНН/,
излагането на съображения относно индивидуализацията на
административното наказание се явява безпредметно.
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а депозираната
жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Съгласно чл. 63д ал. 5 ЗАНН размерът на
8
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, като то не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, както и че процесуалното представителство на наказващия орган в
настоящото производство се е изразило единствено в депозиране на писмени
бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на наказващия орган следва да е минималния размер, предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Съдът счете за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, заявено чрез искането за
определянето му под минималния размер, тъй като разпоредбата на чл. 63д ал.
2 ЗАНН предвижда възможност за намаляване поради прекомерност само на
договореното адвокатско възнаграждение, но не и на юрисконсултското, което
винаги се определя от съда при преценка на фактическата и правна сложност
на делото и обема на осъществената защита. Същевременно и разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ не предвижда
възможност за определяне на юрисконсултското възнаграждение в по-нисък
размер, когато процесуалното представителство се е изразило единствено в
представяне на писмени бележки или становище по делото (каквито хипотези
са изрично предвидени в чл. 22ж и чл. 25а от Наредбата за заплащането на
правната помощ, които разпоредби обаче касаят различен вид производства).
От това следва, че и в случаите, когато процесуалното представителство се е
осъществило без явяване в открито съдебно заседание, размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в границите по чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, но при отчитане на
обема на осъщественото представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
9
031769/28.12.2023 г., издадено от Началник сектор към Отдел „Пътна
Полиция“ на СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП на Е. В. С.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Е. В. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10