О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1127

гр. Плевен, 06.06.2023г.

 

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми административен състав на шести юни две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.

 

като разгледа докладваното от съдия Х. административно дело №368/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по чл.25, ал.3 от Закон за управление на агрохранителната верига.

Административното дело е образувано по жалба на „Олива“ АД с ЕИК  и седалище и адрес на управление гр. К., област П., ул. „М. Б.“ №, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., с посочен съдебен адрес ***, подадена против Разпореждане за забрана № 000055/06.04.2023г. на инспектори в ОДБХ Добрич.

Жалбоподателят оспорва разпореждането и иска неговата отмяна с доводи за незаконосъобразност, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразност. Сочи, че при извършената проверка не са установени нарушения и наложената забрана е без правно основание.

С писмо изх.№ 1079/09.05.2023г. на Директора на ОДБХ Добрич на съда е изпратена преписката по оспорения административен акт. В нея са приложени и Протокол от изпитване № 84708/12.04.2023г. на ЦЛВСЕЕ и Изпитвателен протокол № 4495/12.04.2023г. на ЦЛХИИК (л.25-26), в които са отразени резултатите от извършените лабораторни анализи на слънчогледа, описан в оспореното разпореждане. Двата протокола от изпитване са описани в приложения на л.39 по делото Констативен протокол от 25.04.2023г., Образец КХ №13, издаден от инспекторите при ОДБХ Добрич. В т.V от протокола „Заключение и предприети мерки за отстраняване на констатираните несъответствия”, е разпоредено следното: „Отменяме наложената забрана за търговия и пускане на пазара на слънчогледово семе в общо количество 203.020 тона, наложена с Разпореждане за забрана № 000055/06.04.2023г., № 000060/06.04.2023г.”

Констативен протокол от 25.04.2023г. е изпратен за становище на жалбоподателя, който е депозирал такова, в което е посочил, че не е отпаднал правния му интерес за оспорване. Твърди, че има правен интерес да установи незаконосъобразността на оспореното разпореждане, тъй като в резултат на изпълнението от датата на постановяване на оспорения акт до датата на отмяната, дружеството е претърпяло вреди, които подлежат на обезщетяване, изразяващи се в денгуби за престоя на неразтоварените камиони и неустойки, които следва да заплати към своите контрагенти и превозвачи, поради забава в разтоварването на камионите и невъзможността дружеството да използва собствената си стока. Моли делото да се гледа по същество, алтернативно в случай, че съдът прецени наличие на основания за прекратяване на делото поради отпаднал правен интерес, претендира направените разноски съгласно приложен списък за внесена държавна такса и заплатен в брой адвокатски хонорар.

Постъпило е и становище вх.№ 3387/05.06.2023г. от административния орган – издателите на оспореното разпореждане за забрана, в което се излага, че в следствие на резултатите от получените протоколи от изпитвания на процесното слънчогледово семе са отменили наложената забрана за търговия и пускане на пазара на стоката. С последното е отпаднал правния интерес на жалбоподателя и производството следва да бъде прекратено. Сочи се, че макар и жалбата на „Олива“ АД да е била допустима към момента на подаването й и към този момент е съществувал правен интерес за дружеството, поради настъпването на нови обстоятелства – отмяната на наложената забрана, правният интерес на жалбоподателя е отпаднал в последствие. Към становището освен описаните по-горе два протокола от изпитване е приложен и Протокол от изпитване № 239/24.04.2023г. на НЗОЗА

При така изложеното настоящият състав на съда намира жалбата на „Олива“ АД против Разпореждане за забрана № 000055/06.04.2023г. за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

Налице е оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл.159, т.3 във вр. с чл.156, ал.1 от АПК, което е допустимо при всяко положение на делото. Когато това е направено преди първото по делото заседание – както е в случая, не се изисква съгласието на оспорващия. По делото няма други ответници, респективно заинтересовани страни, за които оспореният акт да е благоприятен, за да се изисква тяхното съгласие за направеното оттегляне. С оттеглянето на акта се постига целения с жалбата правен ефект, а подадената жалба се явява безпредметна, поради което е недопустима и на основание чл.159, т.3 от АПК следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати.

Възражението на жалбоподателя, че при прекратяване на делото може да загуби възможността си да предявяване на претенции за обезвреда от отмяната на акта, съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като оспорващото дружество разполага с възможността да предяви иск за обезщетение по Глава единадесета от АПК, като съобразно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Именно в това исково производство за обезщетение може да бъде установена незаконосъобразността на процесното оттеглено разпореждане за забрана.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл.143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В тази връзка ОДБХ Добрич следва да бъде осъдена да възстанови на „Олива“ АД направените по делото и доказани разноски в общ размер от 1050 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса и 1000 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение (явяващо се в минимален размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

В случая производството по адм. дело № 368/2023г. по описа на Административен съд Плевен се прекратява поради отпаднал правен интерес в хода на делото, а не поради изначална липса на такъв, съответно в този случай в полза на жалбоподателя се следва и присъждане на сторените в процеса разноски.

В чл.143 от АПК, озаглавен „Отговорност за разноски“, тази конкретна хипотеза не е уредена. Трайна е съдебната практика по сходни случаи, че макар и при изначална липса на правен интерес и недопустимост на съдебното производство в хипотезата на чл.159, т.4 от АПК жалбоподателят да няма право на разноски, то това не важи в случаите, в които тази абсолютна положителна процесуална предпоставка е била налице към момента на образуването на делото, но е отпаднала в хода на съдебния процес поради поведението на ответника. Основанието за това дава и нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, според който само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент за противното, в случаите когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, т.е. с поведението си е предизвикал неоснователно правния спор, същият следва да понесе направените от жалбоподателя разноски и такива не му се следват.

Въпреки прекратяването на делото предвид издаването на последващо разпореждане на административния орган, с което се отменя наложената забрана, това разпореждане е издадено след постъпването на жалбата на „Олива“ АД в Административен съд Добрич. Горното означава, че именно поведението на служителите на ОДБХ Добрич е причинило необходимостта да бъдат направени тези разноски от страна на „Олива“ АД по повод образуването на дело пред съда. Целта на разпоредбата на чл.143 от АПК е страната, която с виновното си поведение неоснователно е причинила възникване на съдебния спор, да понесе своята отговорност.

По делото са представени доказателства за участието на адвокат и за направените разноски от жалбоподателя. Датата, на която е подадена до съда жалбата против процесното разпореждане за забрана, е преди отмяната на оспорения административен акт. От правно значение за възникване на процесуалното правоотношение е именно датата на депозиране на жалбата. Към писменото становище на оспорващия до Административен съд Плевен е приложено копие от договор за правна защита и съдействие от 11.04.2023г. между жалбоподателя и адв. М. С.-САК и разписка за платената изцяло и в брой договорена сума съгласно клаузите на договора (л.50-51).

Случаят, в който интересът от оспорване на административния акт отпада в хода на съдебното производство, поради това, че е издаден акт от същия административен орган, с който се отменя предходния, което води до удовлетворяване искането на жалбоподателя, се възприема от съдебната практика за сходен с уредения в чл.143, ал.2 от АПК случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган по реда на чл.156 от АПК, в който подателят на жалбата има право на разноски.

В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС – така Определение № 5228/17.05.2023г. по адм.д. № 4094/2023г., Определение № 116/05.01.2023г. по адм.д. № 11762/2022г., Определение № 8876/12.10.2022г. по адм.д. № 8253/2022г., Определение № 8614/06.10.2022г. по адм.д. № 7862/2022г., Определение № 8090/27.09.2022г. по адм.д. № 6834/2022г., Определение № 1927/01.03.2022г. по адм.д. № 1373/2022г., Определение № 13089/22.10.2020г. по адм.д. № 10956/2020г. и много други.

Водим от горното и на основание чл.159, т.3 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Олива“ АД с ЕИК  и седалище и адрес на управление гр. К., ул. „М. Б.“ №, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., подадена против Разпореждане за забрана № 000055/06.04.2023г. на инспектори в ОДБХ Добрич.

ПРЕКРАТЯВА производство по адм. дело № 368/2023г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. Д. с ЕИК и адрес гр. Д., ул. „Г. К.” №, да заплати на „Олива“ АД с ЕИК  и седалище и адрес на управление гр. К., ул. „М. Б.“ №, направените по делото разноски в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

Определението да се съобщи на страните.

 

 

                                                                   Административен съдия: /п/