РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. гр. Хасково, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200288 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х. А. М. от град Р. срещу Наказателно
постановление № 21-1253-002791 от 01.11.2021 г., издадено от Полицейски
инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществени
процесуални нарушение. Твърди се, че в съставения АУАН били изложени
обстоятелства в описание на деяние, квалифицирано по чл. 5, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, а впоследствие със санкционния акт, при същото описание се сочело,
че жалбоподателят бил извършил нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а не на
посочената в процесния АУАН норма на чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Счита, че
посоченият за пръв път в НП текст на чл. 25, ал. 1 ЗДвП не кореспондирал с
1
описаната фактическа обстановка в съставения АУАН. Освен това,
жалбоподателят бил санкциониран за нарушение, което не бил извършил и
което не било описано в АУАН нито като фактическа обстановка, нито като
материалноправна норма. Жалбоподателят счита също, че не бил управлявал
МПС по пътища, отворени за обществено ползване, където движението не
било регулирано нито с пътни знаци, нито с пътна маркировка. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като в писмено
становище заявява, че поддържа жалбата и развива подробни съображения за
нейната основателност, основани на конкретни фактически твърдения.
Административнонаказващият орган – Полицейски инспектор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо
изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена
без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 20.10.2021 г., жалбоподателят Х. А. М. от град Р. управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил, влекач марка „****“, модел
„****“ с рег. № **** с прикачено полуремарке марка „****“, модел „***“ с
рег. № *****, в района на обект – мелница „Зърнени храни“ АД, на адрес:
град Хасково бул. „*****“ № **, където следвало да бъдат извършени товаро
– разтоварни дейности. За целта жалбоподателят с управляваното от него
превозно средство бил навлязъл в двора на обекта и спрял до товарна рампа,
където, след изнасяне на подвижната транспортна лента, били извършени
съответните товаро – разтоварни дейности. След приключване на тази
дейности обаче, жалбоподателят потеглил от товарната рампа с товарния
автомобил – влекач с прикачено полуремарке в момент преди да бъде
2
изтеглена в изходно положение и така ударил изнасящата се навън
транспортна лента с колоната на полуремаркето и били причинени
имуществени вреди по същата.
След като за инцидента бил подаден сигнал, пристигналите на място
полицейски служители – свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., двамата на длъжност
„младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково
установили самоличността на водача на моторното превозно средство и
извършили оглед на местопроизшествието и на автомобила, намиращ се там.
Констатирано било че по товарния автомобил, управляван от жалбоподателя
Х. А. М. имало следи от удар колоната на полуремаркето, а така също следи
от удар имало и по транспортната лента, монтирана на товарната рампа и по
нея били причинени материални щети. След разговор с присъстващите на
място работници, явяващи се очевидци на случилото се, сред които и лицето
Б. С. Н. и с водача на моторното превозно средство, с което бил предизвикан
процесният инцидент, както и с оглед направените на мястото на
произшествието констатации, контролните органи достигнали до извод за
допуснато от водача на товарния автомобил, нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, довело до настъпване на транспортно произшествие. В резултат, срещу
жалбоподателя – Х. А. М. бил съставен на същата дата, в негово присъствие
от свид. Р. З. К. Акт за установяване на административно нарушение, серия
GA, бл. № 475995 от 20.10.2021 г., за нарушение, квалифицирано по чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП /впоследствие ръкописно правната квалификация е поправена,
като е дописана цифрата 2 – чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДвП без да бъде отразено кой е
извършил това дописване/, който жалбоподателят подписал а графата за
възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно
връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното
отбелязване в тази насока.
При издаване на наказателното постановление, станало на 01.11.2021 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1)
„предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без
да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП“ и
на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил
процесната глоба.
3
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., които макар и опосредени от показанията на
други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесния
инцидент и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо
място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно
обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им
като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково,
посетил мястото, където е възникнал, констатациите им при огледа на
местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията,
предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до
съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в
предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило
пътно транспортно произшествие не е налице такова разминаване в гласните
доказателствени източници, които съдът прие, че са годна доказателствена
основа за изясняване на делото от фактическа страна. Изложеното от
посочените свидетели по въпросите, включени в предмета на изследване, за
които всеки от тях разполага с ясен спомен, се кредитира от съда при
обосноваване на фактическите изводи по делото. Необходимо на това място е
и уточнението, правено в подобни случаи, във връзка с обвързващата
доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно
нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и
единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат
деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в
съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени
впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на
транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно
обективните находки и събраните данни от участниците в съответните
събития. Така достигнатите изводи от свия страна подлежат на съдебен
контрол за обоснованост и правилност. Въпреки това, съдът прие, че макар и
допустимо доказателство и макар да са относими към предмета на
4
изследването, показанията на лицето Б. С. Н. не са необходими за
изясняването му от фактическа страна, тъй като бяха събрани достатъчно
макар и не преки доказателства относно част от фактите. Решаващо за тази
преценка е и липсата на спор относно тяхното осъществяване, като
възраженията на жалбоподателя се състоят най – вече в различната им правна
интерпретация.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а
според чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението подлежи на административно наказание, а според ал. 2, който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът констатира, че не са допуснати пропуски
в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие,
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
5
нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне
на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от
актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия
орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита
в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения
срещу съставения по отношение на него акт за установяване на
административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което
изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният
АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална
компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното
произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил
проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на
инцидента и за авторството на деянието.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално би отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно
необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, но в случая преценката на съда е различна. Изискванията на
цитираната разпоредба от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с
изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички
факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а
последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за
съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за
законоустановеност на санкцията. В случая, тези изисквания не са
удовлетворени в необходимата степен, досежно необходимите реквизити.
След като обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по
изискуемия се пълен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена
възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към
административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира
правото си на защита в пълен предоставен от закона обем, деянието е
квалифицирано по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е обобщено, че водачът като
участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени
вреди и опасност за живота и здравето на хората е допуснал визираното
6
нарушение, след което ръкописно цифровата квалификация ръкописно е
поправена от чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при все,
че същевременно е запазено словесното обвинение и отчитайки, че
последната от цитираните норми въобще не предвижда отделни точки в ал. 1.
Доколкото поправката по отношение на първоначално въведения запис обаче,
е нанесена, без обаче това да е сторено по надлежния ред – с отразяване на
имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, не би могло да се
прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова
отразяване. По този начин отправеното административнонаказателно
обвинение изначално е било лишено от годна основа на отправените
твърдения досежно вида на извършеното нарушение и неговата правна
квалификация.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се
отбележи обаче, в процеса на ангажиране на административнонаказателната
отговорност, също е допуснато процесуално нарушение, от категорията на
съществените, налагащо отмяна на санкционния акт. То се изразява в това, че
вместо да разпореди съставяне на нов акт, по недопустим начин за пръв път
едва със санкционния акт е въведена нова фактическа обстановка, различна от
изложената в акта относно обективните белези на деянието, квалифицирано
по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е вписал твърдения в словесното описание,
каквито не са описани в съставения АУАН, а именно, че е предприета
маневра, с която е създадена опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях и в резултат е причинено ПТП без обаче да конкретизира
каква е маневрата и с кои участници в движението не се е съобразил,
въвеждайки по недопустим начин нови фактически твърдения за пръв път
едва със санкционния акт. Така е допуснато ново, самостоятелно и
съществено по своя характер процесуално нарушение. Допуснатите
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на НП са от категорията на
съществените, с оглед критерия за това, а именно накърняване правото на
защита на жалбоподателя и съставляват основание за отмяна на санкционния
акт, без да се обсъждат доводи по същество.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002791 от
01.11.2021 г., издадено от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
8