Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 20.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева
търг. дело № 471 по описа на съда за 2021 година,
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба с вх. № 20210315112008 на Търговския регистър
от "Т.П.Д." ЕООД - в ликвидация, ЕИК ******против отказ с peг. № 20210305132002/08.03.2021 г. постановен по заявление Б6
за вписване на продължаване на дейността на дружеството, прекратено по силата
на съдебно решение № 1804 от 01.12.2014 г. по търг. дело № 41/2014 г. по описа на
СГС, VI-10 състав, вл. в сила на 24.12.2014 г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на отказа, тъй като длъжностното лице по регистрацията
неправилно е приело, че липсват основания обуславящи продължаване на дейността
на дружеството, бланкетно позовавайки се на чл.274, ал.1 от ТЗ. Фактът, че в
посочената разпоредба Търговския закон не разглежда изрично хипотезата на прекратяване
по реда на изпълнителния способ предвиден в
чл.517 от ГПК, не означавал, че при отпадане на причините за ликвидация
на търговското дружество не може управителят да заяви продължаване на дейността
му.
В срок ответникът по жалбата Агенция
по вписванията е представил писмен отговор, с който я оспорва.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
От
събраните по делото писмени доказателства и извършена справка в Търговския регистър по партидата на търговското
дружество, се установява, че обжалваният отказ е постановен в производството по
заявление с вх. № 20210305132002 обр.
Б6 за вписване на продължаване на дейността на дружеството "Т.П.Д."
ЕООД - в ликвидация, ЕИК ******. Заявлението е подадено от адвокат, изрично
упълномощен от управителя на дружеството в ликвидация. Приложени са следните
документи:решение за продължаване на прекратената дейност, съобщение за вдигане
на запора от ЧСИ на дружествен дял, удостоверение от ЧСИ за прекратено
изпълнително дело, адвокатско пълномощно, декларации, документ за заплатена
държавна такса.
За да
постанови отказа длъжностното лице по регистрацията е приело, че в настоящия случай дейността на
дружеството не може да бъде продължена доколкото не е налице някоя от изрично
посочените в чл. 274, ал. 1 ТЗ хипотези, единствено при които е възможно
продължаване на дейността на прекратеното ООД. В настоящата хипотеза търговското дружество е било прекратено на основание
чл.517, ал.4 от ГПК по иск на овластен
от съдебния изпълнител кредитор за прекратяването му, тъй като длъжник е бил
едноличния собственик на капитала. На следващо място е посочено, че заявлението не е
подадено от оправомощено съгласно закона лице, доколкото съгласно разпоредбата
на чл. 274, ал. 3 ТЗ ликвидаторите заявяват решението за продължаването на
дружеството за вписване в търговския регистър.
Безспорно установено е по делото фактът
на прекратяване на търговското дружество със съдебно решение № 1804 от 01.12.2014 г. по търг.
дело № 41/2014 г. по описа на СГС, VI-10 състав, вл. в сила на
24.12.2014 г., на основание чл.517, ал.4 ТЗ, вписано с рег. № 20150115160604 по партидата в ТР. Също така се
установява ,че вземането на С.А.А.към едноличния собственик на капитала в ЕООД
е удовлетворено в изпълнителното производство по изп.дело № 201337900400591 и
че наложеният запор върху дружествени дялове е вдигнат – видно от удостоверите
от ЧСИ Р.М.с рег. № 790 на КЧСИ и район
на действие СГС с изх.№ 5295/10.02.2021 г. и писмо с изх. № 2858/23.01.2020 г. Представено е решение на едноличния собственик
на капитала от 05.03.2021 г. за продължаване на дейността на търговското
дружество.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.
ДЛР правилно и законосъобразно е счело, че не са налице
основания за вписване на продължаване на дейността прекратеното търговско дружество,
тъй като не са налице предпоставките на чл.274 от ТЗ. Възможността за връщане
на прекратеното дружество към търговската му дейност е отклонение от нормалното
развитие на ликвидационното производство и тази възможност е предвидена в чл.
274, ал. 1 от ТЗ. Тази
разпоредба е приложима и в случаите и при прекратяване на дружество с
ограничена отговорност по чл.
155, т.3 от ТЗ, както и на акционерно дружество- по чл.
252, ал.1, т.6 от ТЗ. Изчерпателното изброяване на основанията, при които може да се прекрати
започналото ликвидационно производство и да се възстанови търговската дейност
на дружеството, изключва възможността това да стане по отношение на търговско
дружество, прекратено на друго основание в т. ч. по реда на чл. 517 от ГПК,
какъвто е и настоящият случай. Обратното би означавало да се даде възможност на
съдружниците да преодолеят последиците на принудителната ликвидация, настъпила
на някое основание, различно от лимитативно изброените такива в приложимата към
процесния случай правна норма.
Доводите относно удовлетворяване на вземането на трето лице, инициирало производството по чл.517 ГПК и вдигане на запора на дружествения дял не са относими към предпоставките за продължаване на дейността на прекратено с решение на съда дружество. Дружеството-жалбоподател е имало възможността да изпълни задължението на съдружника както в хода на изпълнителното производство, така и в хода на съдебния процес, с приложимост на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, но не се е възползвало от тази възможност. Единствено плащането на дълга в този срок би довело до предотвратяване на прекратяването на дружеството и избягване на неговата ликвидация чрез отхвърляне на иска по чл. 517 от ГПК. Съдът не споделя твърденията в жалбата за наличие на празнота в ТЗ и ГПК във връзка с регламентацията на случай на изплащане на дълг извън условията на чл. 517 от ГПК и последиците от това- възможността за продължаване на дейността на прекратеното дружество по решение на съдружниците. Съгласно чл. 274, ал.1 от ТЗ компетентните дружествени органи могат да решат едно прекратено дружество да продължи дейността си, когато то е прекратено на посочените в закона основания. В този смисъл съдът възприе съдебната практика, формирана в решение № 146 от 28.04.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 279/2015 г.; Решение № 1302 от 27.07.2012 г. на ОС - Варна по т. д. № 1725/2012 г. и др., която е преобладаваща спрямо застъпващата обратното становище (напр. цитираното Решение № 306 от 17.12.2019 г. по т.дело № 415/2019 г. на ОС-Русеq ТК)
При това положение искането за вписване възобновяване на търговската му дейност на дружеството жалбоподател се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, а според чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ с peг. № 20210305132002/08.03.2021 г. по заявление образец Б6 с вх. № 20210305132002 на
"Т.П.Д." ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********
за вписване на продължаване на дейността на дружеството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: