№ 248
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 31/01.02.2021г., постановено от Районен
съд– Бургас по гр.д. № 4547/2020г. и решение № 70/08.03.2021г. за допълване на решение №
31/01.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по същото дело. С първото решение
съдът е осъдил на основание чл.31, ал.2 от ЗС В. ХР. М., ЕГН: ********** от гр. Б, ул. ** №
** да заплати на поставения под пълно запрещение СТ. СТ. СТ., ЕГН: ********** от гр. С,
бул. ***№ **, действащ чрез своя настойник и законен представител АН. ЛЮБ. Б., ЕГН:
********** сумата от 1 420,56 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.164.1.4 за
периода от 09.12.2019г. до 31.08.2020г. и е отхвърлил иска за разликата до пълния
претендиран размер от 1 800 лева за същия период. Присъдени са разноски съразмерно на
уважената част от иска. С второто решение съдът е осъдил В. ХР. М., ЕГН: ********** от
гр. Б, ул. ** № ** да заплати на поставения под пълно запрещение СТ. СТ. СТ., ЕГН:
********** от гр. С, бул. ***№ **, действащ чрез своя настойник и законен представител
АН. ЛЮБ. Б., ЕГН: ********** законна лихва върху сумата от 1 402, 56 лева от датата на
подаване на исковата молба – 11.08.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Подадена е въззивна жалба от В. ХР. М. против решение № 31/01.02.2021г. и решение
№ 70/08.03.2021г. Въззивникът въвежда оплакване, че решението е неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при
постановяване на съдебния акт. М. твърди, че съдът неправилно е приел за установено
съществуването на третата кумулативно предвидена предпоставка от фактическия състав на
1
чл.31, ал.2 от ЗС – писмено поискване от съсобственика, който не ползва вещта до този,
който я ползва. Второто възражение в жалбата е относно размера на обезщетението, което се
дължи за лишаване от правото на ползване. Въззивникът счита, че районният съд е нарушил
правилото на чл.236, ал.2 от ГПК като не е обсъдил всички доказателства и доводите на
страните и е приел, че месечното обезщетение е в размер на 325 лева. Според М. пазарния
наем на процесния магазин, който е с площ от 25 кв.м. е 300 лева и обезщетението за
лишаване от ползване трябва да се редуцира на 150 лева.
Въззивната страна иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска на С.С.. Не посочва
доказателства. В съдебно заседание В.М. се представлява от адвокат К., който пледира за
уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна – СТ. СТ. СТ., действащ чрез своя настойник и законен
представител АН. ЛЮБ. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Ответникът изследва елементите от фактическия състав на
чл.31, ал.2 от ЗС и твърди, че същите са установени в процеса. Въззивникът подчертава, че
нотариалната покана, с която М. е поканен да заплати обезщетение на С., е връчена
надлежно и не са нарушени правилата на чл.47 от ГПК. В отговора на С. се съдържат доводи
за правилно определен размер на обезщетението. Въззивната страна не прави искане за
събиране на доказателства. В съдебно заседание С. се представлява от адвокат З., който
пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на СТ. СТ.
СТ. чрез неговия настойник и законен представител А.Б. против В. ХР. М.. Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността за заплащане на
обезщетение в размер на 1 800 лева за лишаване от ползването на ½ идеална част от
съсобствения между страните недвижим имот, представляващ зоомагазин с площ от 25 кв.м.
с административен адрес в гр. Бургас, ул. „Проф. Асен Златаров“ № 57 за периода от месец
декември 2019г. до месец август 2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иса –
11.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, 1) че е
собственик на ½ идеална част от описания недвижим имот, а ответникът – собственик на 1/3
идеална част от този имот; 2) че М. използва целия имот, в който извършва търговска
дейност и препятства използването му от ищеца и 3) че последният е поканил М. да му
заплаща обезщетение в размер на 200 лева месечно.
В отговор по чл.131 от ГПК В.М. признава първите два факта и основанието на иска,
но оспорва размера на обезщетението и периода, за който се дължи същото. Ответникът
твърди, че ищецът не е отправил писмено поискване до него лично, тъй като нотариалната
покана не е връчена надлежно. Отделно от това, твърди, че определеният от ищеца „наем“ в
размер на 400 лева за цялото помещение, е силно завишен. Ответната страна иска от съда да
отхвърли предявения иск.
В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства – нотариален акт за право на собственост върху недвижимия имот,
2
удостоверение за раждане, удостоверения за наследници, съдебно решение №
270/01.08.2011г., с което ищецът е поставен под пълно запрещение, удостоверение за орган
по настойничеството, скица на имота и нотариална покана. Приети са писмени
доказателства, представени от ответника за отсъствието му от страната в периода на
връчване на нотариалната покана – трудов договор № 619/14.11.2018г. и допълнително
споразумение № 619/19.11.2018г. за длъжността „общ работник строителство на сгради“ с
място на изпълнение в гр. Jokkmokk kommun, Швеция, длъжността характеристика,
решение за прекратяване на брак № 206/16.04.2004г. по гр. д. № 548/ 2004г. на БРС и
удостоверение за семейно положение, съпруга и деца. По делото са събрани показанията на
свидетелите С К – служител в зоомагазина и А Д – длъжностно лице по връчване на
съобщения и книжа при нотариус Виктория Дралчева с рег. № 491 в регистъра на НК. От
показанията на свидетелите се установява, че първата от тях е служител в зоомагазина, а не
съпруга на ответника, както е удостоверено в нотариалната покана, а вторият е връчител
(призовкар) в кантората на нотариус Дралчева и е извършил едно посещение на домашния
адрес и четири посещения на адреса на магазина преди да залепи съобщение за връчване на
нотариалната покана до ответника. По делото е извършена и приета съдебно-икономическа
експертиза, която дава две заключения за средната пазарна наемна цена на процесния
магазин. Според първото заключение, средната пазарна наемна стойност на магазина,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Асен Златаров“ № 57 възлиза на 280 лева. Второто заключение
определя пазарния наем на имота в три варианта: 320 лева месечно с отчетен корекционен
коефициент и процент на обзавеждане в магазина; 260 лева месечно с изключен пазарен
аналог, представляващ търговски обект в центъра на града с площ от 35 кв.м. и 300 лева с
включени аналози на магазини в непосредствена близост до процесния с площ от 25 кв.м. и
27 кв.м. (в гр. Бургас, на ул. “Цар Симеон“).
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд приема, че
са осъществени материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.31, ал.2 от
ЗС и формира извод за основателност на иска. Съдът кредитира заключението на съдебно-
икономическа експертиза, което определя пазарния наем с отчитане на корекционен
коефициент и процент на обзавеждане в магазина и присъжда обезщетение за лишаване от
правото на ползване в размер на 162,50 лева месечно, представляващ ½ от наем в размер на
325 лева за периода от 09.12.2019г. до 31.08.2020г. (1420,56 лева). С допълнително решение
№ 70/08.03.2021г. съдът присъжда законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
3
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, при надлежно сезиране и
при спазване на принципа на диспозитивното начало.
Решение № 31/01.02.2021г. и допълнително решение № 70/08.03.2021г. са правилни.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността когато една
съсобствена вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за успешното провеждане на
иска по чл.31, ал.2 от ЗС е необходимо да са изпълнение следните предпоставки при
условията на кумулативност: 1) съсобственост върху вещ; 2) вещта се ползва лично само от
единия съсобственик и 3) писмена покана от съсобственика, който е лишен от ползването до
този, който използва вещта за заплащане на обезщетение. В конкретния случай не е спорно
между страните, че първите две предпоставки са изпълнени. Спорен е въпросът за третото
условие, а именно: поканен ли е съсобственикът М. да плати обезщетение на ищеца С. за
ползването на неговата 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, представляващ
зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Проф. Асен Златаров“ № 57. Отговорът на този
въпрос е положителен и се извежда от събраните по делото доказателства и от анализа на
чл.47 от ГПК.
От представената по делото нотариална покана се установява, че С. е поискал
писмено от М. да му заплаща обезщетение за това, че е лишен от ползването на собствената
си ½ идеална част от процесния имот в размер на 200 лева месечно. Поканата е връчена на
ответника по реда на чл.47 от ГПК. Според правилото на цитираната норма в редакцията,
обн. в ДВ, бр.86/2017г. когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има
достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността
ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е
събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В уведомлението се посочва, че
книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда
или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин
служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на
уведомлението. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или от общината. В случаите, в които страната замине за повече от
едни месец в чужбина, тя е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията. Когато страната не изпълни това задължение, съобщенията се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. За тези последици, страната трябва да
бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение (чл.40, ал.1 и ал. от ГПК).
Според чл.47, ал.8 тези правила се прилагат при връчването на съобщения на свидетел, вещо
лице и неучастващо в делото лице, а според практиката на ВКС, и при връчване на
4
нотариална покана съгласно чл.50 от ЗННД (решение № 80/06.04.2016г. по гр. д. №
6156/2015г. на ВКС, решение № 84/05.06.2014г. по търг. Д. № 1220/2013г. на ВКС). В
конкретния случай от приложените по делото разписка рег.№ 14753/25.11.2019г.,
уведомление от същата дата и от показанията на свидетеля Димитров се установява, че
връчителят на нотариалната покана е посетил зоомагазин „Веселина“, където ответникът
извършва търговска дейност и по сведение на лицето С К, работеща в магазина е установил,
че М. е на работа извън страната. Кръстева е отказала да получи нотариалната покана,
поради което същата е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Без правно значение за спорното
правоотношение е качеството на лицето Кръстева по отношение на ответника М., дали
същата е съпруга или служител на ответника. Поради това, възражението и процесуалните
усилия на М. да докаже, че не е в брак с Кръстева са ирелевантни. Достатъчно е
установеното по делото обстоятелство, че Кръстева е отказала да получи съобщението, за да
се приложат последиците от този отказ и да се изпълни процедурата за връчване на
съобщенията по реда на чл.47 от ГПК. От удостоверителното волеизявление в нотариалната
покана и от показанията на свидетеля Димитров се установява, че същият е извършил
четири посещения на адреса на М. в промеждутъци от над една седмица, едно от които е в
неприсъствен ден и не е открил въззивника. Отсъствието на М. се потвърждава както от
неговите твърдения, така и от представените по делото трудов договор и допълнително
споразумение, от които е видно, че същият е бил на работа в Швеция. При това положение
не може да има съмнение, че нотариалната покана е редовно връчена и М. е бил поканен
писмено да заплати претендираното от ищеца обезщетение. С оглед на това, възражението
на въззивната страна, че не е изпълнена третата предпоставка от фактическия състав на
чл.31, ал.2 от ЗС е неоснователно и трябва да се отхвърли.
Неоснователно е и възражението за завишен размер на присъденото в полза на С.
обезщетение. От съдържанието на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
вещото лице е дало заключения за пазарния наем на процесния магазин в четири варианта,
които се различават освен по използваните пазарни „аналози“ (сравними обекти) и по
корекционните коефициенти. В настоящия случай районният съд правилно е приложил
втория вариант на заключението, за което са използвани пет пазарни аналога и корекционни
коефициенти за офертност и специфични характеристики (обзавеждане). Този вариант на
заключението е най-прецизен, обстоен и обоснован и правилно е кредитиран от районния
съд като достоверен с преизчисляване по чл.162 от ГПК. Поради това, възражението за
нарушаване на процесуалните правила и за висок размер на обезщетението по чл.31, ал.2 от
ЗС е неоснователно.
По изложените съображения, жалбата на В.М. е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78 от ГПК и с изхода на спора пред
настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна
извършените от нея разходи за процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в
размер на 450 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/01.02.2021г., постановено от Районен съд– Бургас
по гр.д. № 4547/2020г. и решение № 70/08.03.2021г. за допълване на решение №
31/01.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4547/2020г.
ОСЪЖДА В. ХР. М., ЕГН: ********** от гр. Б, ул. ** № ** да заплати на поставения
под пълно запрещение СТ. СТ. СТ., ЕГН: ********** от гр. С, бул. ***№ **, действащ чрез
своя настойник и законен представител АН. ЛЮБ. Б., ЕГН: ********** съдебни разноски в
размер на 450 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6