Р Е Ш Е Н И
Е № 261805
гр. Пловдив, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15394
по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Б.С.
***” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
от 6 142, 58 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
(разходи за лекарства, консултативни прегледи, болнично и оперативно лечение в
периода 05.01.2019г. – 28.09.2020г.), вследствие на ПТП, настъпило на ***** г.,
при което гражданската отговорност на виновното лице е била застрахована при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /23.11.2020г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че на ***** г. в
гр. ***** е настъпило ПТП, като ищцата е пътувала като ****** в лек автомобил
„Фолксваген Поло” с рег. № ******. В резултат на настъпилото произшествие, на
ищцата са причинени множество травматични увреди. С решение № ****** по т.д. № *****
г., по описа на ОС- Пловдив, на ищцата са присъдени обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. и обезщетение за претърпени
имуществени вреди за лечение в периода 31.03.2015г. до 12.07.2018г. в размер на
24 607, 52 лв. Цитираното решение е изцяло потвърдено с Решение № ***** г., по
в.т.д. № ***** г., по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението на АС-
Пловдив не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 11.08.2020г.
Сочи се, че вследствие на тежкото ПТП, лечението на ищцата продължава и към
настоящия момент. Същото е свързано с необходимост от закупуването на
медикаменти и извършването на оперативни манипулации. Във връзка с това, за
периода от 05.01.2019г. до 28.09.2020г. са сторени разноски в размер на 6 142,
58 лв. Ищцата изтъква, че тази сума следва да бъде заплатена от ответното
дружество, доколкото разходите са намират в пряка- причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП. Претендира се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран
писмен отговор от ответника. Не се оспорва изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Признава се частично така предявеният иск. Оспорват се
сторените разходи от ищцата за избор на оперативен екип в размер от 900лв.,
както и сумата от 1020лв., представляваща разход за самостоятелна стая и такса
придружител. Оспорват се и разходите за част от закупените медикаменти в размер
на 35, 81 лв. ( витамини, „Фервекс”, клеева тинктура), като се твърди, че те се
намират в причинно- следствена връзка с процесния инцидент. Предвид това,
признава се предявеният иск до размер от 4 186, 77 лв. Изтъква се, че ищцовата
страна не е търсила извънсъдебно уреждане на спора, поради което и ответникът
не следва да понесе разноските по водене на процеса.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установяват следните обстоятелства: на ***** г. в гр. ***** е настъпило ПТП,
като ищцата е пътувала като пасажер в лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ******.
Виновният водач е лицето К.А., като към момента на настъпване на ПТП, същият е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
при ЗД „Бул Инс” АД ( полица № ******* с период на покритие 20.10.2014г.-
20.10.2015г.). С решение № ****** г. по
т.д. № ***** г., по описа на ОС- Пловдив, на ищцата са присъдени обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. и обезщетение за
претърпени имуществени вреди за лечение в периода 31.03.2015г. до 12.07.2018г.
в размер на 24 607, 52 лв. Цитираното решение е изцяло потвърдено с Решение № ******г.,
по в.т.д. № ***** г., по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението на АС-
Пловдив не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 11.08.2020г .
Нужно
е да се акцентира и върху факта, че ответната страна не оспорва сторените от
ищцата разходи за лечение ( оперативни манипулации, медикаменти и медицински
изделия ) в размер от 4 186, 77 лева.
Предвид
гореизложеното, спорът се концентрира върху дължимостта на разликата между
сумата от 4 186, 77 лева до пълния претендиран размер от 6 142, 58 лв (
разликата между двете величини е 1955, 81 лв. и касае следните разходи- избор
на оперативен екип- 900 лв., самостоятелна стая и такса придружител- 1020 лв.,
закупуване на медикаменти Фервекс, Ибупром Синус, витамин Ц, клеева тинктура-
35, 81 лв. ).
Предявеният
иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 Кодекс за застраховането /отм./. Посочената правна квалификация се
дава по отменения нормативен акт предвид изричната разпоредба на § 22 Кодекс на
застраховането /нов/.
Съгласно нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /
отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Текстът на чл. 223, ал. 2 КЗ / отм. /
разписва, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане. Предвид изложеното и във връзка с възражението на ответната страна,
че не е било необходимо ищцата да избира оперативен екип и да бъде в
самостоятелна стая с придружител преди и след операциите, то следва да се
изложи принципното разбиране, че съобразно установените стандарти в КЗ / отм./,
пострадалото лице има право на възможно
най- доброто лечение, което може да получи, при най- благоприятстващи го
условия. В тази връзка, нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ не поставя изискване
пострадалото лице да бъде обезщетено по цени, съотнесени към най- ниската
стойност на оперативна манипулация от съответния вид. Единственото изискване,
което се поставя е вредите, чието репариране се търси да се намират в пряка
причинно- следствена връзка със застрахователното събитие. В конкретния случай,
процесните разходи за лечение, медикаменти и медицински изделия не касаят
влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на ексцес –
извършването на процесните манипулации е необходимо, тъй като ищцата все още се бори за преодоляване на
увредите, причинени й от самото ПТП, настъпило на дата 19.03.2015г. В този
порядък, то безспорно се установява и че разходите, които тя е сторила ( и се
претендират в настоящия процес) са били жизнено необходими и се намират в пряка
причинно- следствена връзка с реализираното на ***** г. ПТП.
От
приетата по делото СМЕ / л. 98- 101/, която съдът кредитира в цялост като
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че всички сторени от ищцата
разходи за лекарства, мед. услуги, такси и консумативи са били напълно
необходими по вид, количество и качество, и са били предписани от лекуващите
лекари на ищцата. Посочено е и че те са извършени с цел подобряване състоянието
на ищцата от ПТП, настъпило на ***** г. В заключението, вещото лице е посочил и
че оперативната интервенция от ***** г. е трета поред и е в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП от ***** г., като според преценката не експерта, не ще
бъде и последна. Съдът счита за нужно да акцентира и върху изложеното от вещото
лице при защита на заключението в ОСЗ от 01.06.2021г. / л. 106- 107/. Експертът
е категоричен, че състоянието на ищцата изисква тя да бъде обгрижвана и
непрекъснато да има човек в близост до нея. Изяснява се и че ищцата не може да
се обслужва сама и да извършва дори базисни ежедневни дейности. Предвид това,
напълно оправдан и необходим е разходът по фактура № ******* / 16.06.2020г. /
л. 43/ за самостоятелна стая с придружител в общ размер от 1020 лв. В тази
връзка, следва да се акцентира и върху показанията на св. С. / л. 87/- майка на
ищцата. Свидетелката сочи, че след инцидента, ищцата е неподвижна и нейният
баща непрестанно е в близост до нея като личен асистент. Предвид състоянието на
ищцата, то явно, е че тя има нужда не само от престой в самостоятелна стая, но
и от денонощни грижи и наблюдение, които могат да бъдат осъществени единствено
от човек, който се намира в непосредствена близост и е ангажиран само със
състоянието на ищцата.
Що се
касае до разхода по фактура № *******/ 10.06.2020г. / л. 40/ за избор на
оперативен екип, съдът счита, че тези разноски също са необходими и са във
връзка с настъпилото ПТП от ***** г. Както бе посочено и по –горе, ищцата има
право на най – добрата и адекватна медицинска помощ, която може да получи.
Предвид това, напълно резонно е оперативният екип да бъде съставен от същите
медицински специалисти, които наблюдават състоянието й от самото настъпване на
вредоносното събитие. В тази връзка са и показанията на св. С. / л. 87/, която
заявява, че са извършвани на ищцата три оперативни интервенции, като и трите
манипулации са осъществени от *******. Последният е запознат в детайли с
медицинското състояние на ищцата, приложеното до момента лечение и предстоящите
интервенции, които биха благоприятствали състоянието на пострадалата. Именно
предвид това, ищцата е преценила, че следва да се довери на екипа на ******* и
да му повери извършването на деликатната и комплексна оперативна манипулация.
Съобразно изложеното, съдът счита, че разходът от 900 лв. за избор на екип е
оправдан и изцяло съобразен с текущото състояние на ищцата.
По
отношение на разходите в размер от 35, 81 лв. за медикаменти- Ибупром Синус,
Фервекс, витамин Ц и клеева тинктура, то същите отново са сторени, за да се
подобри ( поддържа ) състоянието на ищцата ( разходите за посочените
медикаменти са обективирани във фактури на л. 33, 34, 35, 36 от делото ). В
своето заключение, вещото лице е категоричен, че разходите за закупени
медикаменти са напълно необходими на ищцата и същите са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. От показанията на св. С. се установява и
че вследствие на настъпилите травматични увреди от инцидента, ищцата е с
драстично отслабена имунна система. Именно и предвид това, се налага често да приема
витамин Ц, цинк, магнезий и Ибупром. Тоест, явно е, че посочените медикаменти
са свързани с поддържане имунната система на ищцата, която е отслабена именно
предвид телесните увреди, причинени й от ПТП, настъпило на 19.03.2015г.
Съобразно
гореизложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /
отм./ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер
от 6 142, 58 лв. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда / 23.11.2020г./ до окончателното
й изплащане.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
производството разноски. Ищцовата страна сторила разноски в размер от 446 лв.
за държавна такса и депозит за изготвената СМЕ.
В рамките на настоящото производство, на ищцата са
предоставени правни услуги от адв. ***, като съобразно Договор за правна защита
и съдействие /л. 92/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал.
1 Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. ***
сума в размер от 637, 13 лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответното
дружество, че същото следва да бъде освободено от заплащане на разноски, тъй
като е признало частично исковата претенция. Процесуалния закон не предвижда
хипотеза, при която частичното признание на иска освобождава съответната страна
от отговорността й за разноски. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на иска, доколкото и със самия отговор
на исковата молба, не се признава в цялост предявеният от ищцата иск. Тоест,
след като ответникът оспорва иска ( макар и само за част от разходите, които е
сторила ищцата за лечението си ), то ищецът следва да проведе съответните
процесуални действия, за да установи своята претенция в цялост- както по
основание, така и по размер. Предвид това, на ищеца му се следват разноски в
пълен размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати
на Д.Б.С., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ сума в размер
от 6 142, 58 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лекарства,
консултативни прегледи, болнично и оперативно лечение в периода 05.01.2019г. –
28.09.2020г.), вследствие на ПТП, настъпило на ****** г., при което гражданската
отговорност на виновното лице е била застрахована при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /23.11.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Д.Б.С., ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, сума в
размер на 446 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство за държавна такса и изготвяне на СМЕ.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. *****, ****, личен № *******, в качеството му на пълномощник на
ищцата Д.Б.С., ЕГН **********, сума в размер на 637, 13 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно
представителство в настоящото производство за един адв., определено от съда по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи
на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна
жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ