МОТИВИ ПО НАХД № 52 по
описа на ПпРС за 2018 г.
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемата М.Г.К. *** било образувано ДП № 1056/2016
г. по описа на РУП П. за извършено престъпление по чл.309,ал.1 НК. След като е
преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.78а НК,
наблюдаващият прокурор е изготвил по реда на чл.375 НПК постановление за
освобождаването й от наказателна отговорност по обвинение за това, че на че „на 17.12.2015 г. в гр. П. в офис на „Хенди Тел“ ЕООД, съставила неистински частен документ –
договор № М 4809145 с приложения и допълнения към него: приложение № 1 за
условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер,
допълнение към приложение № 1 за условията за ползване на Мтел-тарифни
планове, приложение № 3 и приемо-предавателен протокол
за закупено крайно устройство, за да докаже наличие на сключен договор за
предоставяне на мобилна услуга с Х. Г. *** – престъпление по чл.309,ал.1 НК.
Обвиняемата М.К. се
явява в с.з, не оспорва изложеното в постановлението, моли да й бъде наложено
минимално наказание. Упълномощеният й защитник адв.Р.К.
***, ТАК, счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна.
Пледира за преквалификация на деянието в такова, представляващо „маловажен
случай“ и налагане на минимално наказание глоба.
Представителят на РП
П. поддържа внесеното постановление и предвид обстоятелството, че се касае за
повторно разглеждане на делото, моли съда да се съобрази с постановения при
първото разглеждане съдебен акт и наложи на обв.М.К.
минимално наказание глоба.
След запознаване с доказателствата по
приложеното в цялост ДП № 1056 2016 г. по описа на РУП П., обвинителния акт,
събраните при предходното разглеждане допълнителни доказателства по нахд №
183/2017 г. на ПпРС, императивната забрана с гаранционен характер „реформацио ин пеус“,както и с
оглед разпоредбите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК в рамките на събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата М.Г.К.
живеела със семейството си в гр. П., била със средно образование, неосъждана.
По силата на трудов договор № 5947/ 14.10.2015 г. /приложен л.59 от ДП/,
обвиняемата постъпила на работа като „асистент продавач“ /асистент продажби/ в
„Хенди-Тел“ЕООД, с място на работа магазин гр. П.
Основните й задължения били свързани с продажба на стоки и услуги от
номенклатурата на „Хенди-Тел“ и „Мобилтел“ЕАД, с
грижата на добър стопанин /раздел IX
от длъжностната й характеристика, с която също била запозната, л.61 от ДП/.
По
неустановен по делото начин, обв.К. се снабдила с
личните данни на св.Х. Г. Б., който живеел в гр.Т. и никога не бил сключвал
договор с „Хенди-Тел“ЕООД, респ. никога не бил абонат
на „Мобилтел“ЕАД. Тъй като била новоназначен служител в компанията, който бил
заинтересован да сключва колкото може повече договори /което от своя страна
носело допълнителни бонуси към трудовото й възнаграждение/, обвиняемата решила
да състави договор и приложения към него, в които да впише личните данни на
св.Б. Така, на 17.12.2015 г., в офиса на „Хенди- Тел“ЕООД
в гр.П., бул.“***“№** обв.К. съставила Договор № М
4809145 с приложения и допълнения към него: приложение № 1 за условия за
ползване на тарифни планове Мтел Трансфер; допълнение
към приложение № 1 за условията за ползване на Мтел
тарифни планове; приложение № 3 и приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство „Nokia
225“ /л.20-л.37 от ДП/. В съставения договор и приложенията към него, в графата
„за оператора“ били изписани имената на обвиняемата и поставен нейния подпис, а
за „потребителя“ обвиняемата вписала имената на св. Х. Г. Б. и имитирала негов
подпис.
На 18.11.2016 г. св.Б.
получил обаждане от служител на компания за събиране на дългове, който го
уведомил, че дължи сума в размер от около 240 лв. към „Мобилтел“ЕАД за ползвани
и незплатени услуги
по договор от м.декември 2015 г. Свидетелят останал изненадан, тъй като
не бил сключвал подобен договор, с оглед на което подал жалба в РП Т. /л.6 от
ДП/ и сигнал до „Мобилтел“ЕАД. След извършване на допълнителна проверка,
прокурор от РП Т. изпратил преписката по компетентност за решаване от РП П.,
където било образувано ДП № 1056/2016 г. по описа на РУП П. В хода на ДП била
назначена графическа експертиза, заключенията към която /л.45-л.53/ категорично
установило, че изследваните подписи в представените оригинални документи нямат
общи признаци с сравнителния материал, предоставен от св.Х. Г. Б. От друга
страна, вещото лице С.В. констатирало, че изследваните подписи в същите
документи имат общи признаци с предоставения от обвиняемата сравнителен
материал и са изпълнени от нея. При тези обстоятелства било изготвено
постановление по реда на чл.375 НПК, по което било образувано нахд № 183/2017
г. на ПпРС. В хода на съдебното дирене и предвид оспорване фактическите
положения от страна на защитата на обвиняемата, съдът изслушал в с.з.
показанията на всички свидетели от ДП. Наред с това била назначена отново
съдебно-графическа експертиза, заключението към която /л.74/ потвърдило, че
изписаните три имена „Х. Г. Б.“ в изследваните документи № 2 и № 6 /това били
допълнение към приложение № 1 и приемо-предавател
протокол за закупено устройство/ са изпълнени от лицето М.Г.К.. По отношение
останалите изследвани документи, предвид това, че изследваният сравнителен
материал е бил изцяло ръкописен, вещото лице не се е ангажирало с категоричност
за авторството на обвиняемата. Със съдебния си акт от 23.11.2017 г., съдът е
признал обвиняемата за виновна, но е приел, че се касае за маловажен случай,
поради което е преквалифицирал престъплението в такова по чл.309,ал.3,вр. с
ал.1 от НК, освободил я е от наказателна отговорност по реда на чл.78а,ал.5 НК
с налагане на глоба в размер на 300 лв. Само по
жалба на обвиняемата, с решение № 7/06.02.2018 г. по внахд № 2/2018 г.
на ТОС, първоинстанционното решение е било отменено, като въззивният съд е
приел, че ПпРС неправилно е изменил първоначалното обвинение, с оглед на което
е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПпРС, със задължителни
указания по приложението на закона.
Така
възприетата фактическа обстановка се
установява и подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП №
1056/2016 г. на РУП П. и нахд №
183/2017 г. на ПпРС доказателствени
средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК. При съвкупната оценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че обв. М.Г.К. *** е извършител на инкриминираното деяние,
описано в постановлението на РП П.,за което следва да се ангажира наказателната
й отговорност. Преди да обсъди конкретните обстоятелства във връзка с
обективната и субективната страна на документното престъпление, съдът намира за
необходимо да посочи следното: Съгласно чл.355,ал.2 НПК, съдът на който делото
е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи
закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е отменена по
протест на прокурора…, поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
Това е т.нар. императивна забрана reformatio in pejus, която гарантира на
обвиняемия, че при липса на протест, при осъществяване на правото да обжалва
присъдата и връщане на делото, съдът не може да отежни
положението му /в т.см. виж и р.№ 22/17.03.2017 г. по н.д.№ 1303/2016 г. на II н.о.
ВКС/. Както вече съдът посочи по-горе в мотивите си, при предишното разглеждане
на делото съдът е преквалифицирал деятелността на обвиняемата в по-леко
наказуемо престъпление по чл.309,ал.3,вр. с ал.1 НК – преквалифициране, с което
настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази именно поради посочената
гаранция по чл.355 ал.2 от НПК. По същият начин съдът е длъжен да се съобрази и
с наложеното й наказание в размер на 300 лв., който не може да надвиши, но пък
може да намали още, доколкото по този начин облекчава наказателноправното
третиране на обвиняемата.
Ето защо и при
установената фактическа обстановка съдът прие,че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.309 ал.3,вр.с
ал.1 НК, за което е предадена на съд /с направената корекция в
квалификацията за което съдът изложи
съображенията си в горния абзац/, за което следва да се ангажира и
наказателната й отговорност. При установената по несъмнен начин фактическа
обстановка, съдът прие, че обв.К. е осъществила
състав на престъпление по чл.309,ал.3,вр. с ал.1 НК, като на 17.12.2015 г. в
гр. П. в офис на „Хенди Тел“ ЕООД, съставила
неистински частен документ – договор № М 4809145 с приложения и допълнения към
него: приложение № 1 за условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, допълнение към приложение № 1 за условията
за ползване на Мтел-тарифни планове, приложение № 3 и
приемо-предавателен протокол за закупено крайно
устройство, за да докаже наличие на сключен договор за предоставяне на мобилна
услуга с Х. Г. ***, като деянието представлява маловажен случай. Безспорно се
установи, че в случая са налице частни документи – договор, приложения и приемо-предавателен протокол, в който обв.К.
като частно лице /а не като длъжностно, доколкото няма повдигнато обвинение във
вр. с чл.310, ал.1 НК/ е извършила лъжливо документиране – ръкописно е изписала
е трите имена и е имитирала подписа на св.Х. Г. Б. като „потребител“, без
негово знание, като по този начин е удостоверила факти и обстоятелства, които
не съответстват на обективната действителност. От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните й действия.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните
условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание–1.] за
извършеното престъпление са предвидени алтернативни наказания пробация или
глоба от 100 до 300 лв.; 2.]деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV
НК; 3.] не са причинени имуществени
вреди от престъплението. При определяне на наказанието “глоба” съдът съобрази
както забраната за влошаване положението на обвиняемата, така и нейното имотно
състояние. Видно от приложената на л.74 от ДП декларация за имотно състояние,
същата е семейна, има две малолетни деца, за които полага грижи, в с.з.
декларира, че понастоящем е в отпуск по майчинство, не притежава недвижими
имоти и МПС. Отчитайки от една страна тези обстоятелства, а от друга
изключително ниската степен на обществена опасност, съдът определи наказанието
“глоба” в размер на минималния, предвиден в чл.78а,ал.5,вр. с ал.1 НК, а именно
100 лв. /сто лева/ като прие, че този размер е адекватна реакция на извършеното
деяние.
Предвид
изхода на делото, съдът постанови обв.К. да заплати
направените разноски, както следва: сумата 230.30 лв. за вещо лице от ДП – в
полза на ОД МВР Т. и сумата 243.60 лв. за вещо лице от съдебната фаза на
процеса, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: