№ 3618
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110101446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, кв. ***, срещу „ЗАДА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 5397,07 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена част
от застрахователно обезщетение за причинени щети на собствения на ищеца
лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, в резултат от реализирано на
07.10.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 07.10.2021 г., около 08:30 ч.
настъпило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: ищецът,
управлявайки собствения му лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, се
движил по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна в посока кв. „Победа“, като
навлязъл в лявата пътна лента в кръговото кръстовище на бул. „Васил
Левски“, а едновременно с него в дясната лента навлязъл водачът на лек
автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ***, като при излизане на ищеца от
кръстовището на изхода за кв. „Победа“ водачът на другия автомобил
продължил движението си в кръговото и го блъснал в дясната част на МПС.
От удара носачът на управлявания от ищеца автомобил се скъсал,
автомобилът се завъртял и се ударил в бордюра. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие били уведомени контролните органи, които
посетили мястото на инцидента и след изясняване механизма на
1
произшествието съставили протокол за ПТП, според който виновен за
произшествието бил водачът на лек автомобил „Тойота Аурис“. Вследствие
на щетите от ПТП собственият на ищеца лек автомобил не можел да се движи
на собствен ход, което наложило репатрирането му от „Пътна помощ“ и за
тази услуга ищецът заплатил сумата от 120 лв.
Виновният за произшествието водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Армеец“ АД с период на
покритие, обхващащ момента на ПТП. Ищецът уведомил ответното
дружество за настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна
претенция (щета) под № 13021100100355, извършен бил оглед на автомобила,
изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който
били обективирани следните увредени детайли на превозното средство:
предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, задна дясна врата, завеса лява,
аербег предна лява врата, аербег задна лява врата, аербег заден ляв пасажер,
джанта задна дясна, джанта задна лява, носач горен десен заден, биалетка
задна дясна, облегалка предна лява врата, таван купе, капачка аербег предна
лява врата, капачка аербег задна лява врата, греда заден мост и лайсна задна
дясна врата. За тези щети било изплатено застрахователно обезщетение в
полза на ищеца в размер на 2161,20 лв., както и отделно сумата от 120 лв. за
репатриране на автомобила.
Ищецът изразява несъгласие с размера на така определеното и
изплатено обезщетение. Твърди, че за установяване действителната цена на
необходимия ремонт извършил проучване няколко сервиза, при което
установил, че предна дясна врата на МПС не може да бъде ремонтирана, респ.
трябва да бъде подменена с нова, както и че вследствие на ПТП било
увредено и управлението на въздушните възглавници, което не било посочено
от застрахователя в изготвения опис по щетата.
Поддържа, че действителният размер на вредите, вкл. управление на
въздушните възглавници, възлиза на сумата от 17600 лв., поради което счита,
че застрахователят следва да му заплати разликата между тази сума и
доброволно заплатената такава от 2161,20 лв., или сумата от 15428,80 лв.
Допълва, че автомобилът е продаден от него в увредено състояние.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на
15428,80 лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост на предявения частичен иск
и признава същия за сумата от 100 лв., както и за непредявената част от иска
за сумата от 7621,44 лв., тоест общо за сумата от 7721,44 лв. Оспорва
дължимостта на горницата над тази сума до посочения пълен размер на
вземането от 15 428,80 лв. като завишена и несъобразена с действителната
стойност на вредите. Твърди, че в случая било налице тотална щета на
автомобила, тъй като разходите за ремонт надхвърляли 70% от
действителната стойност на автомобила към датата на произшествието.
Последната била в размер на 12 333 лв. и следвало да се намали със сумата от
2 333 лв. за стойността на запазените части и детайли, при което размерът на
обезщетението се равнявало на 10 003 лв. След приспадане от същото на
доброволно извършените частични плащания в общ размер на 2281,56 лв.
дължимата разлика възлизала на сумата от 7721,44 лв. Оспорва също
2
дължимостта на претендираната законна лихва, тъй като не била прекратена
регистрацията на МПС, за което се позовава на чл. 390, ал. 1 КЗ.
С допълнителна молба представя доказателства за извършено в хода на
процеса плащане на сума в общ размер на 8133,05 лв. по посочената в
исковата молба банкова сметка на адв. А., вкл. 100 лв. главница по
предявения частичен иск, 1,61 лв. законна лихва върху главницата за периода
от исковата молба до плащането, 50 лв. държавна такса по делото, 360 лв.
адвокатско възнаграждение и 7621,44 лв. непредявена главница.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й. А., поддържа исковата молба и предприема изменение в
размера на частичния иск, като го увеличава до сумата от 5397,07 лв. Моли за
уважаване на исковата претенция в увеличен размер и за присъждането на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се представлява в открито съдебно заседание.
Процесуалният му представител юрк. В. А. предварително депозира молба, с
която поддържа отговора и направеното искане по същество. Представя
списък на разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между собственика на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № *** и
ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на ПТП – 07.10.2021 г.;
2.) че на 07.10.2021 г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно
произшествие при описания в исковата молба механизъм, по вина на водача
на застрахования при ответното дружество автомобил; 3.) че в резултат от
пътнотранспортното произшествие са нанесени щети по собствения на ищеца
„БМВ Х5“ с рег. № ***, изразяващи се в следните увредени детайли на
превозното средство: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, задна
дясна врата, завеса лява, аербег предна лява врата, аербег задна лява врата,
аербег заден ляв пасажер, джанта задна дясна, джанта задна лява, носач горен
десен заден, биалетка задна дясна, облегалка предна лява врата, таван купе,
капачка аербег предна лява врата, капачка аербег задна лява врата, греда
заден мост, лайсна задна дясна врата и управление въздушни възглавници; 4.)
че застрахователят е уведомен за процесното ПТП и при него е образувана
застрахователна преписка (щета) под № 13021100100355, 5.) че по преписката
е изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на
2161,20 лв. и отделно сумата от 120 лв. за репатриране на автомобила, както и
6.) че след завеждане на иска в полза на ищеца е изплатено допълнително
обезщетение по процесната щета в размер на 7721,44 лв. Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства, вкл. протокол за ПТП № 1794422 от 07.10.2021 г.
(л. 5), опис-заключение по щета № 13021100100355 от 08.10.2021 г. (л. 6-9),
платежни нареждания от 01.12.2021 г. (л. 39), 23.12.2021 г. (л. 31) и от
03.05.2022 г. (л. 38).
3
Видно от съдържанието на описа, увредените детайли, описани от
служители при ответното застрахователно дружество при извършения оглед,
са отразени със следния начин на възстановяване, а именно: врата предна
дясна - ремонт на степен 3, лайстна врата предна дясна - подмяна, врата задна
дясна - ремонт на степен 1, завеса лява - подмяна, аербег в предна лява врата -
подмяна, аербег в задна лява врата -подмяна, аербег заден ляв пасажер -
подмяна, джанта задна дясна - подмяна, джанта задна лява - подмяна, носач
горен десен заден - подмяна, биалета задна дясна -подмяна, облегалка предна
лява седалка - ремонт, таван купе - ремонт, капачка аербег предна лява врата -
подмяна, капачка аербег задна лява врата - подмяна, греда заден мост -
подмяна, лайстна задна дясна врата - боядисване.
От приобщеното свидетелство за регистрация част I (л. 4) се установява,
че от 02.07.2021 г. като собственик на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *** е
регистриран ищецът В. В. И..
От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата
експертиза, изготвено от вещото лице Ал. В. (л. 58 и сл.), се установява, че за
възстановяване на врата предна дясна се налага ремонт на степен 3 и
боядисването й, както и че след сработване на системата за въздушните
възглавници управляващият модул трябва да се смени с нов. Вещото лице
определя oбщата стойност на щетите по процесния лек автомобил в размер на
18743,66 лв., изчислена по средни пазарни цени към датата на събитието,
включваща необходимия труд (при средна пазарна цена на труда от 30 лв. с
вкл. ДДС/1 нормочас), материали и резервни части. Според заключението
средната пазарна стойност на МПС към датата на застрахователното събитие
(07.10.2021 г.) в размер на 15800 лв., определена по сравнителния метод при
ползване на 8 бр. пазарни аналози. Според вещото лице е възможно
процесният да бъде изкупен за скрап на цена от 519,93 лв., а детайлите, които
е възможно да не са увредени, са в размер на 10,04 % от пазарната стойност
на автомобила или 1643,20 лв.
При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК Ал. В.
пояснява, че сумата от 1643,20 лв. представлява стойността на неописаните
като увредени детайли, която собственикът би могъл да получи, в случай че
ги продаде като употребявани резервни части, ако след разоборудването им се
установи, че те действително са изправни. Твърди, че е възможно
застрахователят да не е описал всички щети, а отделно е възможно при
ремонта да се установят и други детайли със скрити увреждания. Пояснява
още, че увреденият автомобил е широко разпространен като модел и марка,
но не и като модификация с конкретния двигател, както и че няма особен
интерес за изкупуване на части втора употреба за такова превозно средство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
4
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2161,20 лв., което според ищеца не
е достатъчно за репариране на претърпените от него вреди. При така
установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „ЗАДА“ АД и собственика
на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ***. Следователно ответното
дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика
и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно
средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че на 07.10.2021 г., по време на действие на
застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов
механизъм, при който водачът на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ***
при движение в дясна пътна лента в кръговото кръстовище на бул. „Васил
Левски“ и бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна е отнел предимството на лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, който е излизал от кръговото движение от
лявата пътна лента, и го е блъснал в дясната му част. От посочения механизъм
на събитието се налага извод за доказано противоправно поведение на
застрахования водач, който при преминаване през кръстовището не е
пропуснал участник в движението, който има предимство, с което е нарушил
правилото на чл. 47 от Закона за движение по пътищата.
Страните не спорят и относно настъпилите щети по собствения на
ищеца лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, описани в съставения от
експерти при застрахователя опис-заключение и изразяващи се в увреждане
на следните части и детайли: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата,
задна дясна врата, завеса лява, аербег предна лява врата, аербег задна лява
врата, аербег заден ляв пасажер, джанта задна дясна, джанта задна лява, носач
5
горен десен заден, биалетка задна дясна, облегалка предна лява врата, таван
купе, капачка аербег предна лява врата, капачка аербег задна лява врата, греда
заден мост, лайсна задна дясна врата и управление въздушни възглавници.
Безспорно е още, че щетите са резултат от застрахователното събитие,
поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на застрахования при ответното
дружество водач и настъпилите имуществени вреди за ищеца, като
собственик на увреденото МПС.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото
обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от
застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
(чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност -
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В хипотеза на
частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ. Посоченият
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната
цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В
този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
Не е спорно по делото, а се установява и от експертното заключение на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, че възстановителната
6
стойност на автомобила се равнява на 18743,66 лв. и надхвърля 70 % от
действителната такава в размер на 15800 лв., поради което увреждането
представлява тотална щета на процесното моторно превозно средство по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Така ремонтът на автомобила се явява
икономически неизгоден и дължимото застрахователно обезщетение следва
да се определи според действителната стойност на погиналата вещ – в случая
15 800 лв.
От тази стойност следва да бъде приспадната сумата от 519,93 лв.,
която според експертното заключение ищецът със сигурност би получил при
предаване на автомобила за скрап. Настоящият съдебен състав не намира
основание за приспадане стойност на запазени части, доколкото не са налице
категорични доказателства за наличието на такива части и тяхната цена, а
заключението определя само вероятни стойности.
Така дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение се
равнява на 15280,07 лв. и след намаляването му с доброволно заплатената
сума в общ размер на 9882,64 лв. (2161,20 лв. преди завеждане на иска и
7721,44 лв. след това) неизплатеният остатък възлиза на сумата от 5397,43
лв., която надвишава претендираната такава от 5397,07 лв. Следователно
предявеният иск е доказан и по размер и следва да бъде изцяло уважен, като
се присъди в полза на ищеца сумата от 5397,07 лв.
По претенцията за законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя
на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. Следователно забавата на застрахователя е обусловена от
административната процедура по дерегистрация на тотално погиналия
автомобил. В този смисъл е налице и съдебна практика – напр. решение № 44
от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, в което се приема, че
с нормата на чл. 193, ал. 3 КЗ отм. (аналогична с тази на 390, ал. 1 от
действащия КЗ) законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на
тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Задължението е
въведено ex lege и инициирането на административната процедура не е
поставена в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документа
за дерегистрация или не. Предприемането и е в правомощията на потребителя
на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените
в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава.
В случая няма данни регистрацията на процесния автомобил да е
прекратена, поради което претендираната законна лихва върху главницата
следва да бъде присъдена, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390,
ал.1 от КЗ, и искането да бъде отхвърлено за периода от датата на исковата
молба – 07.02.2022 г., до посочения начален момент на забавата.
7
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на делото и направеното
за това искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Същите възлизат в общ размер на 1315,88 лв., от които
215,88 лв. за държавна такса (л. 16 и л. 77), 100 лв. за депозит за вещо лице (л.
46) и 1000 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 09.11.2022 г. (л. 74), съдържащ разписка за плащане в брой.
Представени са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния
представител на ищеца адв. Й. А. (л. 76).
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно, тъй като
нормативно установеният минимален размер на възнаграждението по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. изм. и доп. ДВ. бр.88 от
4.11.2022г.), до който би могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, възлиза на 839,71 лв. без ДДС или 1007,65 лв. с вкл. ДДС, тоест
надвишава претендираното такова от 1000 лв.
От тези разноски следва да бъдат приспаднати платените в хода на
процеса в общ размер на 410 лв. (50 лв. за държавна такса и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение), при което неизплатеният остатък възлиза на
905,88 лв. Именно тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид крайния извод за основателност на предявения иск и
уважаването му в пълен размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАДА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, да заплати на В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
кв. ***, сумата от 5 397,07 лв. (пет хиляди триста деветдесет и седем лева и
седем стотинки), представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за тотална щета на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ
Х5“ с рег. № ***, настъпила в резултат от реализирано на 07.10.2021 г. в гр.
Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Тойота Аурис“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ Х5“
с рег. № ***, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 390 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва върху неизплатеното застрахователно
обезщетение от 5 397,07 лв. за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.02.2022 г., до датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***.
ОСЪЖДА „ЗАДА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, да заплати на В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
8
кв. ***, сумата от 905,88 лв. (деветстотин и пет лева и осемдесет и осем
стотинки) за сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми може да бъдат изплатени в полза на ищеца В. В.
И. по посочена от него банкова сметка с IBAN *** с титуляр
процесуалния му представител адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9