РЕШЕНИЕ

 

Номер       534                     Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд               І граждански състав

 

На 17.02                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 15.01.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 15426 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.140 във връзка с чл.261от КТ във връзка с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2  и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С.Г.В. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 2 058 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 369, 5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 243, 28 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. П. оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и ю.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е **от * г., като през процесния период е заемал длъжността „**“ в Група „**“ на Сектор „**“ към **при ответната ОД на МВР - гр. П.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от * г. на в. л.по ССЕ С.К., действително през процесния период ищецът е положил общо 2 073 часа нощен труд, полагащите му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 2 369, 5 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 2 058, 04 лева (които не са били изплатени на С.В.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 243, 28 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 15.01.2020 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери (а претендираният размер на главницата е дори по-нисък от установения от ССЕ действително дължим), съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 27.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 350 лева – платено а. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 132, 32 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му а. възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Д.Й.Д. Р., ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.В., ЕГН **********,***, ***., СУМАТА 2 058 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 369, 5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода ***г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 27.09.2019 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 243, 28 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 27.09.2019 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 350 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 132, 32 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му а. възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.