Решение по дело №810/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.27а от ЗЗДет.

Образувано е по жалба от Н. Д. М. и С. Н. М., със съдебен адрес в [населено място] против Заповед №ЗД/Д-РВ-107 от 05.04.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“-[област], с която на основание чл.27 ал.1 Закон за закрила на детето е постановена по административен ред временна мярка за закрила на дете в риск - М. С. М. [ЕГН] с предоставяне на социална услуга за резидентна грижа с настаняването му в „Център за настаняване от семеен тип „Детска къща““ към КСУДС [населено място] до приключване на производството по чл.28 от ЗЗДет..

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на административно- производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Поддържа се, че са налице съществени нарушения на административно- производствените правила, изразили се в непосочване на конкретните основания, наложили изваждане на детето от семейната му среда и преместването в център за предоставяне на социална услуга. Счита се, че липсват основания за издаване на посочената заповед поради обстоятелството, че майката и бащата имат капацитет да се грижат за детето, като се излагат подробни съображения за положените усилия от тяхна страна по медицинското му обслужване като дете със специфични нужди. Сочи се, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона, поставящ изискването винаги да се търси възможност да бъде съхранена и изградена добра връзка между родители и детето. Посочва се, че за детето е по-добре да живее в неговата семейна среда със съответните родителски грижи, като настаняването в приемно семейство ще наруши неговата връзка с другите родени от брака деца.

Редовно призовани, жалбоподателите в съдебно заседание се представляват от пълномощника адв. П., който поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора се иска отмяна на заповедта на подробно посочени основания за нарушение на административно – производствените правила. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – [област] редовно призован, в писмен отговор на пълномощника юрк.Т. и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като прилага административната преписка и ангажира допълнителни гласни и писмени доказателства. По същество на спора в представено писмено становище счита жалбата за неоснователна, а атакувания административен акт за правилен и законосъобразен. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна ЦНСТ „Детска къща“-[област] чрез управителя Й. П., се явява в съдебно заседание и оспорва подадената жалба. По същество на спора счита, че заповедта е законосъобразна, съобразена е с интересите на детето и предлага жалбата да се отхвърли. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че в Дирекция „Социално подпомагане“, отдел “Закрила на детето“-[област] е открит случай на дете в риск по отношение на малолетната М. С. М., считано от 2020 година. Рисковете, които първоначално са били констатирани спрямо детето са били свързани с риск от родителско неглижиране, липса на сигурна семейна среда и риск за психо-емоционалното и социалното му развитие. В тази връзка жалбоподателите и малолетното дете и неговата малолетна сестра –С. С. М., са ползвали многократно социални услуги. През м.ноември 2023г Н. М. и двете и деца са настанени в ЦВН „Втори дом“[населено място], като на 04.01.2024г тя е подала устен сигнал до Отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“-[област], приет с „формуляр за приемане на устен сигнал“ с искане да бъде настанена в друго социално заведение, а като причина било изтъкнат конфликт с екипа на заведението и останалите потребители. В тази връзка с Направление №НП/Д-РВ-002/04.01.2024г., изд.от директор на ДСП-[област], отново е предоставена краткосрочна социална услуга с настаняването и в Звено Майка и бебе към Комплекс за социални услуги за деца и семейства –[област] за срок 6 месеца. В хода на тази краткосрочна социална услуга е прието от социалните работници, че е налице психическо разстройство /тревожна депресия/ на майката Н. М., която сама се грижи за децата поради влошени отношения с бащата С. М., което е пречка същата да полага адекватни и необходими грижи като родител, като те се отразяват на тяхната лична хигиена, здравословен начин на живот и обществена социализация. Изискани са справки от личният лекар на М. М. и от директора на ОУ „[община]“, където детето е ученик. Получен е отговор от директора, че детето посещава редовно учебните занятия, водена и взимана от майката, която полага грижи за нея и проследява развитието и. Не са отчетени промени в поведението и психо-емоционалното състояние на ученика, като редовно се предоставя и необходимата медицинска документация за здравословното и състояние. Няма и признаци за неглижиране от страна на родителя, но има нужда от подобряване на битовите условия и от социална подкрепа за ползване на социалните услуги, предоставени на учениците. Представена е и психолого-педагогическа характеристика, в които са отчетени лоши жилищно- битови и материални условия, липса на изградени хигиенни навици, липса на социализация в средата и. Отчетено е, че детето спазва правилата в класа и по –скоро е непохватна поради липса на социални умения. С отговор от 18.01.2024г. на личният лекар на детето се установява, че здравословното му състояние е проследявано редовно, като жалбоподателите я водят редовно на преглед и са извършени всички задължителни профилактични прегледа и са направени задължителните имунизации. Приет е от социалните работници индивидуален план за подкрепа в КСУДС-[област] до 17.04.2024г., в който е акцентирано върху необходимостта от осигуряване на защитена среда и адекватни грижи за детето, което е свързано и с повишаване на родителския капацитет на майката с изграждане на домакински умения. С Протокол за преглед и оценка на случай от 29.01.2024г е установено от свидетеля С. Г., социален работник в отдел ЗД към ДСП-[област], в присъствието на свидетеля Л. М., социален работник към Звено Майка и бебе-[област] и родителя Н. М., че следва да бъде приет План за действие, като е представен такъв от 30.01.2024г.. С него вниманието на социалните работници е насочено към проследяване на индивидуалното развитие на М. М.. Изготвен е Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 30.01.2024г., с което е направена оценка, че се касае за дете, при което календарната възраст не съответства на психическата, защото то няма изградени навици и има негативен образ за себе си. Прието е, че детето има изградена емоционална връзка със сестра си и е привързано към семейството си. Констатирано е, че майката Н. М., след изнасяне от семейното жилище продължава да има подкрепа на бащата С. М.. Посочено е, че същата е с видимо изоставане, без да е надлежно диагностицирана за заболяване. Направен е извод, че липсва родителски капацитет, който да осигури стабилност и сигурност за М. М., като те нямат собствено жилище, трайно безработна е, няма други доходи освен предоставените и средства и продукти от С. М.. Налице е според социалните органи липса на родителски авторитет, но е налице емоционална привързаност с детето. Липсват роднини, които да оказват необходимата подкрепа на майката в отглеждането на детето. Посочена е причина за оценка на риска, свързана с неглижиране от страна на майката на нуждите и потребностите на детето, както и на собственото си здравословно състояние, което е риск от изоставяне на детето. На 04.04.2024г. е проведено обсъждане на социалните мерки спрямо малолетните деца, протоколирана в Протокол за проведена среща, на която не са присъствала родителите Н. М. и С. М.. Причина за това обсъждане са постъпили сигнали от Звено Майка и бебе –[област] относно неглижиране от страна на майката на децата, както и за постоянни скандали пред тях със С. М.. Направен е извод, че независимо от предоставената социална услуга от страна на родителите липсва поета грижа за тяхното социално адаптиране и израстване, което налага да се предприеме мярка за закрилата им с настаняването им в ЦНСТ. Протоколилран е и телефонен разговор със свидетеля Л. М., от който става ясно, че майката не може да подсигури здравословен начин на живот на децата и да подтикне тяхното социално израстване. С Протокол за оценка на случай и план за действие от 04.04.2024г. е направена препоръка за предприемане на мярка за закрила на М. М. с настаняването и в ЦНСТ „Детска къща“-[област], като е посочен наличен устойчив риск за здравето и развитието на детето, при липса на формирана обратна връзка с родителите, което води до неполагането на адекватна родителска грижа за него, дължащи се и на липса на необходим родителски капацитет у жалбоподателите. В тази връзка е издадена и процесната Заповед №ЗД/д-РВ-107/05.04.2024г. за предприемане на временна мярка за закрила спрямо дете с настаняване в ЦНСТ „Детска къща“ към КСУДС-[област]. Преценено е, че така в най- пълна степен ще се защитят интересите на детето и ще се гарантира сигурност и безопасна среда за него.

След издаването на процесната заповед е съставен Доклад за оценка на постигнатите резултати от 09.04.2024г., издаден от ръководител КСУДС-Община [област] и социален работник. В него е посочено, че основните действия са съсредоточени към социално интегриране и осъзнаване на родителския капацитет от майката. Посочено е, че при контакт другият родител е проявил съгласие и намерение да осигури нормална собствена семейна среда за М. М. и сестра и, както и да полага грижи и да оказва подкрепа на тях, което обаче не е довело до реално развитие. Отчетена е емоционална връзка и сравнително елементарна привързаност между майката и детето, както и между М. и сестра и С., но липсва родителски авторитет, който да ги надгражда. Посочени са редица дефицити на детето както в социалното му интегриране, така и във възпитанието, като е отчетено, че за тях е налице риск за нормалното им развитие и здравословно състояние, дължащи се на системното им неглижиране както по отношение на храненето, така ихигиена, занимания, възпитание и емоционална подкрепа, като това произтича и от липсата на семейно жилище, на здрава семейна и подходяща среда, липсата на трудови навици у майката, липса на доходи при нея и нередовни при бащата, който злоупотребява с алкохол. На 14.04.2024г. издадената Заповед за временно настаняване на детето М. С. М. е връчена на Н. М., като е обжалвана от нея и С. М.

В хода на производството са ангажирани гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите Й. Д. Ц., които съдът изцяло кредитира като обективни, непредубедени, логични и взаимнодопълващи се относно основните факти, изяснени с тях, касаещи родителските грижи, полагани от жалбоподателите за малолетното им дете. Представени са и обяснения на страната Н. М.. Събрани са и представените от ответника гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите С. С. Г., Л. В. М., които съдът кредитира като обективни, взаимнодопълващи се и подкрепени от събраните писмени доказателства. Представени са писмени доказателства, касаещи становище на ЦПЗ ЕООД-[област] относно наличието на психиатрични заболявания за майката Н. М., като същата е стационарно проследявана от 15.05.2024г. с диагноза „смесено тревожно- депресивно разстройство“, както и етапна епикриза на М. М. от личният и лекар. Представено е и разрешение за провеждане на лични срещи на майката с детето, настанено в ЦВСТ „Детска къща“ към КСУДС-[област]. Приложени са доказателства за образувано производство по гр. дело №7802/2024г по опис на Районен съд-[област]- II гр.с. за разглеждане на искане по чл.26 ал.1 от ЗЗД и доклад от 22.04.2024г. за необходимостта от предприемане на тази мярка за закрила на дете. Приобщени са и протоколи за проведени срещи мeжду социалните работници и майката Н. М. за търсена от нейна страна възможност да се вижда с детето, протокол от 29.04.2024г са среща със С. М.. и възможността на същата да упражнява родителски контрол и да реализира родителски капацитет.

При така изяснената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.1 ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. определя, че временно предприемане на мярка за закрила на дете с настаняването в социална услуга за резидентна грежа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. При тази правна рамка обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган, като не са налице съществени пороци, касаещи нейната нищожност.

При преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:

Една от мерките за закрила на дете е тази по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД, която се осъществява чрез предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Именно тази мярка е приложена по административен ред спрямо детето М. С. М.. Причина за това безспорно е наличието на множество обстоятелства, които според социалните органи са основание по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет. за дете, поставено в риск, за което е налице необходимост от осигуряване на специална закрила. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. е възможно да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него, а т. 3 от тази разпоредба посочва, че това се отнася и до случайте, когато неговите родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случаят обстоятелствата, с които органът свързва невъзможността родителите да отглеждат детето си и които без основателна причина трайно не полагат необходимите грижи за него са липса на родителски кацапитет в майката и бащата да го отглеждат като дете, което се нуждае от необходими социални, физически и здравословни нужди и проявеното неразбиране от тяхна страна като родители за тази негова необходимост. Следва да се изложат и конкретни мотиви от административният орган при издавана не заповедта за прилагане на временни мерки за закрила по административен ред. В тази връзка е задължение на административният орган да посочи в какво следва да се изразява съответното несъответствие между поведението на родителите и дължимата за детето грижа, в която връзка да се изложат всички съотносими обстоятелства, които са послужили като основание за прилагане на мярката за закрила на детето. Това му задължение произлиза и от разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗЗДет., съобразно която настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящият случай безспорно не съставлява такъв на спешно извеждане на детето. Преценено е, че са изчерпани всички възможности за закрила на М. С. М. в семейството и.

Тези обстоятелства остават недоказани в настоящото производство. В случаят не се доказва детето да е оставено без родителски надзор или спрямо него родителите да не са могли да полагат съществено необходимите грижи за задоволяване на основните му физиологични, социални и здравни нужди. Напротив , от приложените документи от личен лекар се установява, че детето редовно е водено за медицинска профилактика и са му поставени всички задължителни и други имунизации. Представената справка от директора на ОУ „[община]“-[област] от своя страна посочва, че детето редовно е водено от майката и е посещавало учебни занятия, а тя се е интересувала от участието му в учебния процес и в неговата социална адаптация. Това от своя страна сочи, че не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2, вр. чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗДет., която предпоставя настаняване извън семейството на дете от кумулативните обстоятелства, че неговите родители се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за него. При липса на доказателства, че родителите трайно не могат да се грижат за детето си, разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет е приложена незаконосъобразно. Обстоятелствата по предоставяне на мярката за закрила спрямо М. М. винаги трябва да бъде съобразена както с данните за физическото и психическото й развитие в аутистичния спектър, така и съпоставено с конкретните данни за физическото и психическото състояние на нейните родители и по- специално на нейната майка. Необходима е била задълбочена преценка от страна на социалните работници, която да даде комплексен отговор как на детето ще се отрази отделянето от семейството и в каква степен това ще представлява риск за неговото здравословно състояние и необходимо развитие. Силната привързаност на малолетната към родителите и към нейната сестра, съчетана с ниската възраст и внезапната промяна на иначе обичайната и среда на взаимоотношения с тях, която безспорно е обективирана в нейното съзнание само и единствено с нейното семейство, както и евентуалната промяна на срещите и с тях, безспорно представляват силен стрес за детската психика, който не може да се сравнен с целите на предоставената мярка за временна закрила. Липсват конкретни данни, от които да може да се направи някакво основателно предположение, че детето е евентуална жертва на трайно, системно и продължително във времето неглижиране или съществува реална заплаха да бъде отхвърлено от родителите си без необходимите за това грижи. Данните от социалните органи никъде не сочат с необходимата категоричност, че детето трайно е жертва на системна безгрижовност или пък да съществува обективна невъзможност за него да не се полагат необходимите грижи за когнитивното, емоционално и личностново развитие от страна на неговите родители. Това обстоятелство следва да бъде съобразено в този случай и с техните конкретни възможности като родителски капацитет. Сама по себе си нуждата от тяхното съдействие на социалните органите за прилагане на приетите с плана социални мерки за закрила все още не означава, че детето е жертва на системна безгрижовност и на трайна невъзможност те да го отглеждат, какъвто извод е направен в обжалваната заповед и приложените социални доклади. Ето защо в настоящият случай изяснените в административното производство обстоятелства не са в достатъчна степен обосноваващи наличието на визираните в §1,т.5 б. а-ж от ДР ЗЗДет. предпоставки за защита с оглед на най- добрият интерес на детето. Административният орган в издадената заповед не идентифицира по конкретен начин съществуваща към датата на постановяване на заповедта конкретна опасност от увреждане на детето. Дете в риск по смисъла на буква "в" от § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет е това, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Източникът на опасността в случая не е конкретно посочен, а хипотетично засегнат. Ако опасността се свързва с вероятност от бъдеща безгрижовност или трайна невъзможност на родителите да полагат грижи за него, то за това обстоятелства следва да се търсят данни извън отношенията на социалните работници с родителите, които в случаят са послужили като основание за налагане на мярката. Липсва конкретен анализ на данните, събрани в хода на социалната услуга, вкл. тези за средата, в която е поставена М. М. по начин, че чрез тях да може да се идентифицира една конкретно съществуваща опасност за неговото развитие. Твърдяната в социалния доклад – предложение цел на настаняването в заведение от резидентен тип, с цел откъсване от рисковата за детето семейна среда, изисква и идентифициране на средата като рискова с оглед всички други приложими обстоятелства. В случаят нито в заповедта, нито в придружаващите я доклади са изложени констатации за оценка на една съществено рискова семейна среда, за да се възприеме откъсването от тази среда с настаняването на детето в ЦНСТ „Детска къща“ като единствено подходящата необходимост за защита на интересите на детето. Не се твърдят други настъпили обстоятелства, преценени и спрямо интереса на детето, обуславящи временно настаняването му в социално заведение и откъсването от семейната му среда. Интересът на детето от гледна точка необходимостта от получаване на специализирана закрила и подкрепа, целят опазване здравето и живота на детето, както и осигуряване на най-добрия му интерес. Налице са множество факти по делото, че детето посещава училище, а в случаите, когато боледува, се взимат адекватни и подходящи мурки за здравословното му състояние. Същото е живее трайно в социален дом като липсва конкретно семейно жилище, но същевременно майката според възможностите си се опитва да получи жилищно настаняване в жилище от общинския фонд, в който да осигури подходящата среда и удобства за развитие на детето в близост до родителите и сестра му. Макар и да липсват хигиенни навици и да не се поддържа необходимата хигиена на детето в степен, че тя да отговаря на общественото възпрятие за нея, липсват данни детето да не е било облечено, обуто и обгрижено. Същевременно се констатира, че то е силно емоционално привързано към своите родители и по- малка сестра, които констатации са залегнали в социалния доклад и характеристиката на детето. Установено е още от социалните работници, и че обстоятелствата по извеждането му от семейната среда ще окаже силно влияние върху психоемоционалното му съхранение и развитие. В Доклада за оценка на постигнатите резултати и представените последващи протоколи за проведени срещи се сутановява, че тя е предприела необходимото поведение за преодоляване на наличното смесено тревожно- депресивно разстройство, което се потвърждава и то свидетелските показания на Й. Ц.. Още повече, анализа на постъпилата информация и становище относно наличие на рискове за детето или предпоставки за нарушаване на неговите права, установени в хода на проучването, изрично касаят обстоятелствата по изследване на родителския капацитет на Н. М., а констатираните рискове за детето касаят единствено полагането на грижа за него, без да отчитата неговият най- добър интерес. Обстоятелството, че детето не е останало без грижа от страна на майката, не позволява категорично същото да се определи и като дете в риск по смисъла на §1, т. 11 б. "а" от ДР на ЗЗДет, поради което не са налице основания и за предприетата временна мярка за закрила с настаняването му в социалното заведение.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", [населено място], е издадена при неправилно прилагане на чл. 29, т. 9 от ЗЗДет, доколкото не се доказаха твърдените от органа обстоятелства като основание, субсумиращо се в тази хипотеза за прекратяване временно настаняването на детето в семейството на Г. Г. Д.. Не се доказва и сочената предпоставка за насочване на детето да ползва социална услуга резидентен тип, идентифицирана с твърдението, че е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие / по смисълана чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет/.

Предвид изложеното, жалбата е основателна, а оспорената Заповед №ЗД/Д-РВ-107 от 05.04.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“-[област], с която на основание чл.27 ал.1 ЗЗДете е настанено временно малолетното дете М. С. М. в „Център за настаняване от семеен тип „Детска къща““ към КСУДС [населено място] с предоставяне на социална услуга за резидентна грижа до приключване на производството по чл.28 от ЗЗДет., е постановена при неправилно приложение на материалния закон,поради което като незаконосъобразна следва да се отмени.

При този изход на спора разноски се дължат на жалбоподателите на основание чл.143 ал.1 АПК. Същите се констатираха в размер на 20 лева за платени държавни такси, по 10 лева за всеки един от тях.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Д. М. и С. Н. М., с настоящ адрес [населено място], ЗАПОВЕД №ЗД/Д-РВ-107/05.04.2024г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-[област], с която на основание чл.27 ал.1 Закон за закрила на детето е постановена по административен ред временна мярка за закрила на дете в риск - М. С. М. [ЕГН], с предоставяне на социална услуга за резидентна грижа и е настанено в Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ към КСУДС [населено място] до приключване на производството по чл.28 от ЗЗДет..

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“- [област] да заплати на Н. Д. М. и С. Н. М. сторените от тях разноски в производството в размер на 20,00 /двадесет/ лева за държавни такси, по 10 лева за всеки един от тях.

Решението подлежи на касационно обжалване с жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.