Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесети и четвърти април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2505/2018г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Дева“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К.,
ул.“И.“ № 5, Община Каспичан, обл.Шумен, представлявано от Н. Я. Н. и Н. Ж. Т.,
заедно и поотделно против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03002717006523-091-001/22.05.2018г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 174/10.08.2018г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който на дружеството за ревизираните данъчни периоди са определени
данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО. Жалбоподателят счита, че обжалвания
акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при
неправилно прилагане на материалния закон, по съображения
подробно изложени в жалбата; данните за извършените продажби са извлечени от
използвания от дружеството софтуерен продукт „Микроинвест“; данните от
програмата за издадени стокови/складови разписки никога не са били използвани
за счетоводни цели; ревизиращите органи не са доказали основанията за извършване
на ревизията по чл.122 от ДОПК; оспорва изцяло констатациите изложени в РД и РА.
Поради изложените съображения, моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез пълномощниците си поддържа жалбата на изложените в нея основания и
моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-03002717006523-020-001/29.09.2017г., изменена със ЗВР №
Р-03002717006523-020-002/22.12.2017г., ЗВР №
Р-03002717006523-020-003/10.01.2018г. и ЗВР №
Р-03002717006523-020-004/23.02.2018г. За резултатите от ревизията в рамките на
срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК определеният с последно издадената ЗВР екип е
изготвил Ревизионен доклад № Р-03002717006523-092-001/23.04.2018г. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА № Р-03002717006523-091-001/22.05.2018г., с който на „Дева“ ООД за
ревизираните данъчни периоди са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви за забава.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 174/10.08.2018г. го е потвърдил.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и
на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна
система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§
2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители,
неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
материално-правната законосъобразност на РА:
В хода на ревизионното производство на задълженото лице са връчени ИПДПОЗЛ
№ № Р-03002717006523-040-001/11.10.2017г. /стр. 19-20/, Р- 03002717006523-
040-002/14.02.2018г. /стр.267-272/, № Р-03002717006523-040-003/07.03.2018г.
/стр. 477- 479/, в отговор на които са представени документи с вх. №
25988-3/30.10.2017г. /стр. 16/, вх. № 25988-4/20.12.2017г. /стр. 14-15/; Вх. №
25988-12/16.03.2018г. / стр.273-476/ и вх.№ 25988-15/22.03.2018г./
стр.480-499/. С три броя нарочни протоколи обр. Кд 73, са присъединени
доказателства, събрани по реда на ДОПК, в хода на други контролни производства.
Присъединето е писмо от 03.04.2018г. /стр.973-996/ от „Микроинвест“ ООД с вх.№
2571-00-87- 2/21.05.2014 г. в отговор на връчени искания за извършване на
насрещна проверка с изх. № 02-03-01-1400380-1/29.04.2014г. и изх. №
2571-00-87/1/12.05.2014г. Предоставеният от „Микроинвест“ ООД отговор съдържа
техническо описание на базата данни на програмен продукт „Микроинвест Склад
Про“. На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК е изискана и е представена информация
от трети лица, като предприетите процесуални действия от органите по приходите
подробно са описани на стр. 40-41 в РД. а събраните доказателства са посочени
на стр. 83-94 от същия.
В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди дружеството
е извършвало търговия на едро и дребно с пакетирани хранителни стоки, като
дейността се е извършвала от търговски обект в гр. Шумен, ул. „Калиакра" №
21, Борса Дева". Задълженото лице има регистрирани 7 /седем/ броя фискални
устройства, подробно описани на стр. 2 от РД.
С Протоколи № Р-03002717006523-ППД-001 /08.01.2018г. и № Р-03002717006523-
ППД-002/08.01.2018г. /стр. 245-246, 259-260/, съставени на основание чл.50 от ДОПК, от досието на дружеството са присъединени към ревизионното производство,
следните документи: Протокол за извършена проверка cep. АА №
0100465/28.02.2017г. от органи по приходите при ТД на НАП Варна, ведно с
приложени към него доказателства /стр.248-256/; Протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0010131/28.02.2017г. /стр.247-249/ и
Протокол № П-03002717097042-073-001/29.07.2017г., с който е обективирана
проверка за анализ на данни в електронен формат, ведно с приложени към него
документи /стр.21-244 от преписката и един брой CD/. При проверката е установено,
че в търговския обект има инсталиран софтуерен продукт за отчитане на
продажбите с търговско наименование „Микроинвест Склад Про".
разпространяван от „Микроинвест“ ООД свързан с пет фискални устройства с
изградена дистанционна връзка с НАП. В хода на проверката са извършени действия
по обезпечаване на доказателствата чрез копиране на базата данни, създадени
чрез програмния продукт „Микроинвест Склад Про", от твърдия диск на
компютърната конфигурация върху оптичен носител - три броя финазизирани носители
DVD. Предприети са действия за запазване на автентичността на информацията,
чрез изчисляване на две контролни числа MD5 и SHA1 /стр.248-256/. Тези действия
са обективирани в съставен по реда на чл.40 ал.1 от ДОПК Протокол за
обезпечаване на доказателства cep. АА № 0010131/28.02.2017г. /л. 247 - 249/, в
който са описани извършените технически действия при копиране и записване на
информацията от компютърен специалист - експерт от отдел “Информационни
системи" към ТД на НАП Варна, както и изчислените контролни числа на
копираните файлове.
С протокол Кд-73 cep. АА № 0979904/03.04.2018г. е присъединено писмо от
„Микроинвест“ ООД в отговор на връчени искания с изх. №
02-03-01-1400380-1/29.04.2014г. и изх. № 2571-00-87/1/12.05.2014г.
Предоставеният от „Микроинвест“ ООД отговор съдържа техническо описание на
базата данни на програмните продукти „Микроинвест Склад Про" /л. 986-973/.
Въз основа на предоставената от „Микроинвест" ООД информация, е
анализирана базата данни, съдържаща се в програмния продукт „Микроинвест склад
про“, свалена на електронен носител чрез софтуер за анализ на релационни бази
данни.
Установено е, че файловете съдържат информация за извършените продажби в
търговския обект за периода от 13.05.2012г. до 18.02.2017г. Свалената
информация е съхранена в един архивен файл с наименование „ScladDeva.rar“, с
големина 906 926 148 байта. Базата данни от софтуерния продукт за управление на
дейността е съхранена във файл с наименование DEVANEW2017 02 19 10 32 28.sql от
директория на архивен файл S cl ad D eva. r ar\S cl ad D е v а\С кл ад Pro_D Е
V AN Е W_2 017_02_19_10_3 2 2 8. zi p\D Е V А N Е W 2 01 7_02_19_10_32_28.sql)
с големина 2 923 292 714 байта /DVD 2 /.
За целите на ревизията са анализирани данните за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2016г. При анализа на данни органите по приходите са се съобразили с
алгоритъма на програмен продукт, посочен в писмо с вх. №
2571-00-87-2/21.05.2014г. /л.973-995/.
Установено е, че в таблиците на архивните данни на съответните програмни
файлове съществуват данни, подробно описани на стр. 3-9 от РД /стр.1060 -
1063/, както следва: за датата и часа на операцията /реалния момент на
извършване на операцията/; оператора, извършил операцията, с посочен код за
съответния потребител; вида на операцията с посочен код; информация за
издадените фискални бонове и касови бележки; количеството на продадения продукт
и неговата единична цена, информация, както за извършени продажби в търговския
обект на дружеството, така и за продажби, извършвани от специално назначени
лица /шофьори/, които доставят стоките до клиентите на дружеството.
Съобразно алгоритъма, посочен от „Микроинвест“ ООД за програмен продукт
„Микроинвест склад про", са анализирани таблиците, в които се съдържа
информация от базите данни. Извършено е свързване на таблици по ключови полета,
въз основа на което са изведени данни, систематизирани от органите по приходите
в 5 бр. основни таблици.
Въз основа извършения анализ са установени потребителите, които са
създавали редове в таблицата, като същите са посочени на стр. 4-5 от РД.
Извършена е съпоставка с подадената от жалбоподателя информация в НАП и е
установено, че лицата са служители - работници и управители на дружеството.
При анализа е установено, че съдържащите се информационни файлове в базата
данни на програмния продукт, отчитащ продажбите, подробно идентифицира, както
отразените във фискалното устройство продажби, така и тези, които не са
отразени във фискалните устройства за всеки работен ден поотделно, предвид
което органите по приходите са установили, че е налице укрит от дружеството
приход. В тази насока е констатирано, че събраните данни въз основа на
информационните файлове на програмния продукт позволяват точно идентифициране
на вида и обема на неотчетените продажби, а оттам и определяне размера на укритите
приходи по дни и отчетни периоди. За периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.
при ревизията са установени неотчетени приходи общо в размер на 10 798
605.42лв. с включен ДДС, в резултат на извършена съпоставка на анализираните
данни с тези, подадени от дружеството жалбоподател в отчетните регистри по ЗДДС
и ГДД.
При тази фактическа обстановка органите по приходите са приели, че са
налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: т. 2 - налице са
данни за укрити приходи или доходи.
На основание чл. 124, ат. 1 от ДОПК, е изготвено Уведомление изх. № Р-
03002717006523-113-001/14.02.2018г. /л.261-263/, с което ревизираното дружество
е уведомено, че данъчната основа по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди от
01.01.2013г. до 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Изготвено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с изх. № Р-
03002717006523-139-001/14.02.2018г. /л.264-266/ и ИПДПОЗЛ изх. №
Р-03002717006523 - 040-002/14.02.2018г. / л. 267-272/, с което от дружеството
са изискани първични счетоводни документи и писмени обяснения, подробно описани
в искането, както и документи и декларации за имуществено състояние по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. Документите са връчени по електронен път
на 15.02.2018г. От страна на дружеството, чрез куриер с вх. №
25988-12/16.03.2018г. са представени писмени обяснения, декларации по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК и изисканите документи /л.273-476/.
В частта по ЗКПО при извършения анализ по реда на чл. 122 от ДОПК е
установен размера на нетните приходи от продажба на стоки, регистрирани в
базите, с данни на програмен продукт „Микроинвест склад про“ в обект „Борса
Дева" на жалбоподателя. Органите по приходи са установили нетния приход от
продажби на стоки за всеки един отчетен период. Извършен е и анализ на
съдържащата се информация в базата данни на програмния продукти и съответно е
изчислена балансовата/отчетна стойност на продадените стоки по отчетни периоди.
Определена е данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК за отчетните
периоди, представляваща разликата между установените общи приходи и общи
разходи за годината /СФР/, който е увеличен и намален с данъчни постоянни и
временни разлики.
Предвид гореизложеното на основание чл.122. ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка
с ал.2 и ал.З на чл.122 е установена основа за облагане с корпоративен данък по
периоди както следва:
За 2013г. - данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, подлежаща на
облагане с корпоративен данък в размер на 33530.44лв. и дължим корпоративен
данък за внасяне - 3353.04лв.
За 2014г. - данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, подлежаща на
облагане с корпоративен данък в размер на 107 939.16лв. и дължим корпоративен
данък - 10 793.92лв., от който е внесен
данък в размер на 2 943.29 лв. и остава за довнасяне - 7 850.63лв.
За 2015г. - данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, подлежаща на
облагане с корпоративен данък в размер на 207 503.95лв. и дължим корпоративен
данък - 20 750.40лв., от който е внесен
данък в размер на 5 409.99лв. и остава за довнасяне - 15 340.41лв.
За 2016г. - данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. подлежаща на
облагане с корпоративен данък в размер на 296 951.51лв. и дължим корпоративен
данък - 29 695.15лв., от който е внесен данък
в размер на 6 804.26лв. и остава за довнадсяне - 22 890.89лв.
В частта по ЗДДС за всеки един от процесиите данъчни периоди е установена
данъчна основа по чл. 122 от ДОПК общо в размер на 24 780 242.63лв.,
представляваща разликата между установените продажби чрез програмен продукт „Микроинвест
склад про" в размер на 29 736 291.07лв. с ДДС и дължимия 20 % ДДС в размер
на 4 956 048.44лв. Установената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК за
всеки отчетен период е съпоставена с декларираните продажби в СД за ДДС за
ревизирания период общо в размер на 15
868 712.18лв. и на основание чл. 67, във връзка с чл. 82, алЛ от ЗДДС,
допълнително е начислен ДДС върху неотчетените приходи от продажби размер на общо
1 782 519.81лв. по периоди, обективирани в таблица на стр. 69-71 от РД /л.
1029-1030 от преписката/ и стр. 5-6 от РА /л. 1081 от преп./.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е включил в дневниците
си за покупки погрешно фактури, издадени на трети лица, предвид което органите
по приходите са приели, че ревизираното лице неправомерно е упражнило право на
данъчен кредит за отделни отчетни периоди по следните фактури:
За данъчен период м.12.2013г., неправомерно ползвано право на данъчен
кредит в размер на 167.35лв. по фактура за покупка № **********/27.12.2013г.,
издадена от „И. К.- И.“ ООД, с БИК *********, с получател „ДЕВА 2012" ЕООД
с ЕИК *********.
За данъчен период м.12.2014г.. неправомерно ползвано право на данъчен
кредит в размер на 199.37лв. по фактура за покупка № **********/31.12.2014г.,
издадена от ЕТ „Н. 09 - Н. И.", ЕИК
*********, с получател „ДЕВА 1" ЕООД с ЕИК *********
За данъчен период м.05.2015г. неправомерно ползвано право на данъчен кредит
в размер на 172.96лв. по фактура за покупка № **********/12.05.2015г., издадена
от ЕТ „С. Д.“, ЕИК *********. с получател „ГЮЛЕМЕН" ООД с ЕИК *********.
За данъчен период м.07.2015г. неправомерно ползван данъчен кредит в размер
на 413.67лв. по фактура за покупка № **********/01.07.2015г., издадена от „ЧЕХ“
ООД, ЕИК *********. Установено е, че жалбоподателят е включил два пъти
фактурата в СД по ЗДДС за процесния данъчен период.
За данъчен период м.12.2015г. неправомерно ползван данъчен кредит в размер
на 112.65лв. по фактура за покупка № **********/31.10.2015г., издадена от ЕТ „Н.
09 - Н. И.“ , ЕИК ********* с получател „ДЕВА 1" ЕООД с ЕИК *********.
Въз основа на извършените корекции по отношение на начисления ДДС и
ползвания данъчен кредит органите по приходите са определили данъчни основи за
облагане с ДДС, определени по реда на чл. 122 от ДОПК и съответния дължим данък
за ревизираните периоди.
Жалбоподателят оспорва горните констатации и извършеното въз основа на тях
облагане, по съображения подробно изложени в жалбата; данните за извършените
продажби са извлечени от използвания от дружеството софтуерен продукт
„Микроинвест“; данните от програмата за издадени стокови/складови разписки
никога не са били използвани за счетоводни цели; ревизиращите органи не са
доказали основанията за извършване на ревизията по чл.122 от ДОПК; оспорва
изцяло констатациите изложени в РД и
РА.
С оглед установяване на твърденията в жалбата по делото са допуснати и
приобщени СТЕ и ССЕ, като заключението по счетоводната е оспорено от
процесуалния представител на ответната страна.
От заключението на СТЕ се установява, между програмния продукт „Микроинвест
Склад Про“ и счетоводния софтуер няма пряка връзка. Данните са извличани и
конвертирани, а след това поставяни в другия продукт за осчетоводяване.
Технически е възможно да се правят промени в програмата, но това се отразява
както в „сситемния лог“ на софтуера, така и в крайното салдо на стоките в
книгата. Според вещото лице в случая е направено изтриване на записи. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило, че е поискал да види компютъра във връзка с
два от въпросите,но не е могъл, тъй като му е било казано, че не се пази нито
компютъра, нито данните от него. В съдебното заседание лично управителя на
дружеството заяви, че компютъра е бил изгорял изцяло и поради това е бил
изхвърлен.
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза. На първо място
заключението е оспорено в по – голямата си част от процесуалния представител на
ответната страна. Наред с това видно от заключението, счетоводството на дружеството е водено редовно, като са допуснати няколко
счетоводни грешки. Стоките обаче са
завеждани в счетоводството само стойностно, но не и количествено, като е
ползвана програма Макроинвест Склад Про.
Предвид
липсата на водена аналитична счетоводна отчетност, хронологично и аналитично
счетоводство, съдът намира, че дружеството
е нарушило основни счетоводни принципи. В съдебно заседание от жалбоподателя бха представени
документите, които вещото лице е ползвало при изготвяне на заключението и които
не се съдържат в преписката. Съдът констатира, че тези документи представляват „разпечатки от счетоводна програма“, но липсват данни за счетоводния
продукт, от който са разпечатани и както данни за това кое е лицето изготвило и
подписало счетоводните документи по смисъла
на чл.6 ал.4 и следващите от ЗСч.
В хода на съдебното производство са изслушани и показанията на свидетелите Н.
Н. Ж.и С. С. Г.. От показанията на свидетелят Ж. се установява, че същият е
работил като общ работник във фирмата и неговото задължение е било да натовари
стоката в камиона; на шофоьорите е давал празен кочан със стокови разписки; от
самият обект казват какво искат да се разтовари от буса, като самите шофьори
описват стоката, която продават и дават един екземпляр от стоковата разписка на
купувача, а втория го връщат в склада. От показанията на свид. С. Г. се
установява, че същата работи в „Дева“ ООД като касиер. Нейните показаният
потвърждават тези на Ж. относно начина на натоварване на стоката и предаването
й на купувачите. Същата заява, че изписва само това, което е било продадено по
стоковите разписки, а каква стока е останала в бусовете не знае. На въпрос на
адв.П. дали е изваждала по някакъв начин от програмата тези количества, които
са върнати и другите, за които пише втори път складова разписка свидетелката
отговори, че не знае как се изваждат.
Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и събраните
в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието
на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно в
производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред,
в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
Доколкото в хода на ревизионното производство, при подробен анализ на
събраните доказателства и относимите обстоятелства, органът е достигнал до
извода за неотчетени от РЛ приходи за всеки един от данъчните периоди, съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са били налице
основания за облагането му по особения ред.
Правилен е извода за
наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи
или доходи. Граматическото тълкуване на
посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума "данни"
води до извода, че за да се приеме наличието на тази хипотеза е достатъчно да
са налице индиции, а не категорични доказателства за укрити приходи или доходи.
В конкретния случай, документите, събрани от органа по приходите в хода на
ревизията индицират, че ревизираното лице е реализирало приходи, които не е осчетоводил. Следователно
основанието на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК
се подкрепя от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията.
При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите
констатации в РА, установена в нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Тази презумпция
е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при
условията на пълно и насрещно доказване.
Не съставлява съществено процесуално нарушение смъкването на данни от
находящата се в обекта компютърната конфигурация на оптичен носител. Тези
действия са извършени при спазване процесуалните норми – съставен е протокол за
обезпечаване на доказателства от компетентните лица, в присъствието на служител
на дружеството, като законът не поставя изискване за присъствие на управителя.
Копие от носителя със свалената информация също е връчен на дружеството.
Извършените процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат
реквизитите по чл.50 ал.2 от ДОПК, поради което - на основание чл.50 ал.1 от ДОПК обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите,
установени с тях. РА и решението на решаващия орган, с което той е потвърден,
са обосновани. В тях е описана фактическата обстановка, установена при
ревизията, като са обсъдени и доводите на ревизираното лице за
незаконосъобразност на констатациите по отношение на установените задължения. Следователно
правилно ревизиращите органи са се позовали на данните от свалените
информационни файлове от базата данни на програмния продукт в съответнствие с
разпоредбата на чл.54 ал.3 от ДОПК доколкото се касае за данни от компютър /или
друг технически носител/, създадени и ползвани от субекта, на място където
същия упражнява дейността си.
Предвид горното и при отчитане на
обстоятелството, че в хода на ревизията са извършени редица проверки и справки,
изготвени по предвидения в закона ред и съобразени от органа по приходите при
изготвяне на РД и РА, съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Такива не се
установиха и при извършената служебна проверка.
Предвид събраните доказателства, както и установеното в хода на
ревизионното производство, съдът намира, че правилно органите по приходите са установили, че
жалбоподателят е извършвал доставки, които от една страна са облагаеми такива,
по смисъла на ЗДДС, а от друга страна, получените приходи от същите се явяват
укрити, въз основа на което законосъобразно ревизионното производство е
преминало по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК. Съобразно установените констатации по ЗДДС,
правилно органите по приходите на основание чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК, във
връзка с ал.2 и ал.3 на чл.122 са
определил основа за облагане с корпоративен данък за всяка една от ревизираните
години и е определен дължим корпоративен данък по ЗКПО и са начислени лихви за
просрочие.
Правилен е и извода на
ревизиращите орган, относно непризнато
право на приспадане на данъчен кредит за посочените по – горе данъчни периоди. Видно от
констатациите в РД Органите
по приходите са установили, че в
дневника за покупките и СД за ДДС са регистрирани фактури за покупка, които са
издадени на трети лица, а не на жалбоподателя. Видно
от копията на процесните фактури / л.460, 463-465/ получатели по доставките са „ДЕВА 2012“ ЕООД с
ЕИК ********* , “ДЕВА 1“ ЕООД с ЕИК ********* и „ГЮЛЕМЕН“ ООД с ЕИК *********.
Във връзка с фактури № №*********/01.07.2015г. и № **********/01.07.2015г., издадени от „ЧЕХ-99“ ООД, ЕИК *********, жалбоподателят е представил предоставя две бланки на копия от фактура №
**********/01.07.2015г. издадена от
„Чех“ ООД на „Дева“ ООД на стойност 2068.33лв. и ДДС 413.67лв.
В дневника за покупки за м.
07/2015г. са регистрирани с право на данъчен кредит следните фактури № *********/01.07.2015г.
и № *********/01.07.2015г. с издатели „Чех-99“ ООД и „Чех“ ООД.
Следователно за жалбоподателя не са налице
условията за упражняване на право на данъчен кредит визирани в чл. 71, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, тъйа като не
притежава данъчни документи, в които да е вписан като получател по доставката.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като
такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.
С
оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания
материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 6 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е
16 789.47лв. и следва да бъде присъден в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дева“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.К., ул.“И.“ № 5,
Община Каспичан, обл.Шумен, представлявано от Н. Я. Н. и Н. Ж. Т., заедно и
поотделно против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717006523-091-001/22.05.2018г. на
орган по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 174/10.08.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството за ревизираните данъчни
периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО общо в размер на 1 833020.78лв. – главница и 586 802.61лв. – лихви за
забава.
ОСЪЖДА „Дева“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.К., ул.“И.“ № 5,
Община Каспичан, обл.Шумен, представлявано от Н. Я. Н. и Н. Ж. Т., заедно и
поотделно да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата от 16 789.47лв./ шестнадесет
хиляди седемсотин осемдесет и девет лева и 47ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Административен съдия: