Решение по дело №69/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 124 от 24.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 216/2015 г., М.ският районен съд е признал уволнението на М. Н. И. от с. С., общ. Д., извършено със заповед № 5/01.04. 2015 г. на директора на ТП на ДГС – М., за незаконно и е отменил заповед № 5/01.04.2015 г. на директора на ТП на ДГС – М., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата, считано от 01.04.2015 г. е прекратено трудовото правоотношение на М. Н. И., заемащ длъжността „горски стражар” в ТП на ДГС - М.. С решението си съдът е възстановил М. Н. И. на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар” в ТП на ДГС - М. и е осъдил Териториално поделение на „Д. г. с.” – М. да заплати на М. Н. И. сумата в размер на 4 101.76 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 01.04.2015 г. до 24.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 4 243.20 лева, за периода от 25.09.2015 г. до 01.10.2015 г. Осъдил е Териториално поделение на „Д. г. с.” – М. да заплати на М. Н. И. сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски за адвокат, а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 224 лева, представляваща държавни такси по уважените искове.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Териториално поделение на „Д. г. с.” – М., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок като неправилно – постановено в противоречие със закона и необосновано. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е издадена при спазване на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат съображения за законосъобразност на извършения подбор, както и за недоказаност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, поради липсата на доказателства, че ищецът не е започнал работа. Моли съда да отмени решението и да потвърди заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа подадената жалба и претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Н. И., в който се изразява становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа изложените в отговора съображения и моли съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени от М. Н. И. срещу Териториално поделение на „Д. г. с.” – М., искове за отмяна на заповед № 5/01.04.2015 г. на директора на Териториално поделение на „Д. г. с.” – М., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ – поради съкращаване в щата, считано от 01.04.2015 г. е прекратено трудовото правоотношение на М. Н. И., и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар” в ТП на ДГС – М. и за заплащане на сумата в размер на 4 243.20 лева (след допуснато в съдебно заседание изменение на иска), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 01.04.2015 г. до 30.09.2015 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Установено е по делото, че М. Н. И. е бил в трудово правоотношение с Териториално поделение на „Д. г. с.” – М., като е изпълнявал длъжността „горски стражар” в ТП на ДГС – М., както и че със заповед № 5/01.04.2015 г. на директора на ТП на ДГС – М. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата, считано от датата на връчване на заповедта.

Установено е, че от 04.03.2015 г. е в сила ново длъжностно разписание на Териториално поделение на „Д. г. с.” – М., утвърдено от директора на ЮЦДП – С., съгласно което е налице промяна в числеността на персонала в клас 5 „Персонал зает с услуги на населението, търговията и охраната”, като длъжностите „горски стражар” са намалени на 17 броя, вместо съществуващите дотогава 18 броя.

Във връзка с извършеното съкращаване на един щат за длъжността „горски стражар” в ТП на ДГС – М. и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, както и с оглед направените от страните доводи, в това число и релевираните в жалбата на в ТП на ДГС – М. доводи, спорен по делото е въпроса законосъобразен ли е осъществения от работодателя подбор, респективно – извършен ли е подбора съобразно установените от закона критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

По делото е представена и приета като доказателство заповед № 75/ 26.03.2015 г. на директора на Териториално поделение на „Д. г. с.” – М., с която същият, във връзка с утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 04.03.2015 г., е назначил комисия, която да извърши подбор по чл.329 от КТ за определяне на един служител, заемащ длъжността „горски стражар”, с когото да се прекрати трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата. Със заповедта са определени и следните критерии, въз основа на които да бъде извършен подбора и оценяването на служителите: по – висок образователен ценз, трудов стаж, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, на вменените им трудови задължения по трудов договор и длъжностни характеристики, като в същата липсва приета от работодателя методика за оценка на приетите критерии. Посочено е единствено, че данните за образование следва да се вземат от трудовите досиета на служителите.

По делото като доказателство е приет Протокол от 31.03.2015 г. на комисията, назначена със заповед № 75/26.03.2015 г. на директора на ТП ДГС – М. за извършен подбор по чл.329 от КТ. От цитирания протокол се установява, че подбора е извършен между 18 лица, заемащи длъжността „горски стражар”, като в протокола е посочено, че критериите за подбора са „квалификация” и „качество на изпълняваната работа”. Отразено е, че критерия „квалификация” включва придобит образователен ценз, който се установява с документ за завършено образование и други документи, удостоверяващи допълнителни квалификации, свързани с работата. По този критерий комисията е съставила таблица, в която е отразила, че всички служители, между които се извършва подбор, притежават средно специално образование, както и е посочен трудовия стаж по специалността (без да е посочен общия трудов стаж) на всеки един от оценяваните служители. От цитираната таблица е видно, че ищецът има по – голям трудов стаж по специалността (4 години и 5 месеца) от служителя М. О. (3 години и 11 месеца). По този критерий комисията е приела, че всички служители, заемащи длъжността „горски стражар”, притежават и отговарят на изискванията за образование, съгласно Закона за горите и утвърдените длъжностни характеристики за длъжността.

От протокола за проведения подбор се установява, че по отношение критерия „качество на изпълняваната работа” комисията е оценила служителите по следните подкритерии/показатели: 1.) изпълнение на задълженията за работа с GPS и терминал за издаване на електронен превозен билет – по този показател комисията е приела, че всички служители се справят задоволително, 2.) съставяне на АУАН по Закона за горите – по този показател комисията е приела, че всички служители се справят задоволително с изключение на ищеца, който допуска множество правописни и стилистични грешки, 3.) охрана на поверените участъци, вменени по трудов договор и длъжностна характеристика – по този показател комисията е приела, че всички се справят добре и 4.) наложени наказания за периода 2013 – 2015 г. – посочени са наложените за периода дисциплинарни наказания, като ищеца има наложено дисциплинарно наказание „забележка” от 18.07.2014 г., а служителя С. О. – наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

От протокола за извършения подбор се установява също така, че при оценяването на служителите, комисията е разгледала и взела предвид и резултатите от проведения ежегоден тест за определяне нивото на познаване на нормативната уредба. В тази връзка, по делото е установено, че със заповед № 74/26.03.2015 г. директорът на ТП „Д. г. с.” – М. е определил комисия, която да организира и проведе на 30.03.2015 г. тест за определяне нивото на познаване на нормативната уредба от служителите, заемащи длъжността „горски стражар”, вменените им трудови задължения по трудов договор и длъжностни характеристики. Видно от Протокол № 2 от 30.03.2015 г., на посочената дата е проведен тест за определяне нивото на познаване на нормативната уредба от служителите на ТП „ДГС” М., заемащи длъжността „горски стражар”, вменените им трудови задължения по трудов договор и длъжностни характеристики. От цитирания протокол се установява също така, че теста е попълнен от 16 служители, заемащи длъжността ”горски стражар”, от общо 18 на брой, като двама служители не са попълнили теста, тъй като са били в отпуск по болест. Съгласно този протокол, ищецът е с най – малко верни отговора и е оценен с най – малко точки от служителите, провели теста.

Видно от протокола от 31.03.2015 г., при извършване на подбора комисията е приела, че при еднаква квалификация на служителите, еднакво образование, еднакво справяне с GPS и терминал за издаване на електронен превозен билет, добро справяне с основните им задължения, съгласно чл.190, ал.1 и ал.2 от ЗГ, определящо при оценката на качествата на горските стражари следва да бъде нивото на писмената култура, правописните и стилистичните грешки, като е посочено, че ищецът Мюмюн Исмаил е с най – слаби резултати. Комисията е приела също така, че извън посочените критерии е и постигнатия резултат от проведения тест за проверка нивото на познаване на нормативните уредба от горските стражари. В резултат на изложеното, комисията е решила и е предложила на работодателя да бъде съкратен ищеца М. Н. И..

При така установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че осъществения от работодателя подбор е незаконосъобразен. На първо място, от цитираната по – горе заповед № 75/26.03.2015 г. на директора на Териториално поделение на „Д. г. с.” – М. за назначаване на комисия, която да извърши подбор по чл.329 от КТ, е видно, че в същата липсва приета от работодателя методика за оценка на определените от него критерии, въз основа на които следва да се извърши подбора и оценяването на служителите. В заповедта е посочено единствено, че данните за образование следва да се вземат от трудовите досиета на служителите. Липсата на определена от работодателя методика за оценка на критериите въз основа на които се извършва оценяването на служителите прави извършения подбор незаконосъобразен.

На следващо място, от заповед № 75/26.03.2015 г. на директора на Териториално поделение на „Д. г. с.” – М. за назначаване на комисия, която да извърши подбор по чл.329 от КТ, и протокол от 31.03.2015 г. на комисията, назначена със заповед № 75/26.03.2015 г. на директора на ТП ДГС – М., за извършен подбор по чл.329 от КТ, се установява че подбора не е извършен и съобразно установените от самия работодател критерии. Така, въпреки, че в заповедта на работодателя изрично е посочено, че следва да се вземе предвид критерия „трудов стаж” /същият заедно с образователния ценз са част от общия критерий „квалификация”/, то от протокола на комисията, извършила подбора, се установява, че такъв не е взет предвид. Тук следва да се посочи, че работодателят не е уточнил изрично дали в критерия „трудов стаж” следва да се включи „общия трудов стаж” на служителите и/или „трудовия стаж по специалността”, като в случай, че са включени и двата подкритерия, работодателят следва да определи съответната тежест на всеки един от тях. В тази връзка, комисията е приела, че следва да включи в оценяването на служителите трудовия им стаж по специалността, който е отразен в изготвената таблица, като от протокола не се установява как са оценени служителите по този критерий. Така, въпреки, че е бил посочен трудовия стаж по специалността на всеки един от оценяваните служители, не става ясно например защо не е взет предвид факта, че ищецът има по – голям трудов стаж по специалността (4 години и 5 месеца) от служителя Мехмед Осман (3 години и 11 месеца), респективно – не се установява каква е относителната тежест на този критерий. Всъщност, в случая комисията е била в невъзможност да оцени служителите по този критерий именно поради липсата на определена от работодателя методика за оценяването на служителите по съответните критерии, в това число – и по критерия „трудов стаж”, която да определя тежестта на всеки един от критериите, респективно – подкритериите за подбор. Поради липсата на определена от работодателя методика за оценяването на служителите по съответните критерии, извършеният подбор е незаконосъобразен.

Освен изложеното дотук, следва да се посочи, че незаконосъобразността на проведения подбор се установява и от обстоятелството, че оценяването на служителите по законовия критерий „качество на изпълняваната работа” е извършено от комисията по определени от самата нея подкритерии/показатели: 1.) изпълнение на задълженията за работа с GPS и терминал за издаване на електронен превозен билет, 2.) съставяне на АУАН по Закона за горите, 3.) охрана на поверените участъци, вменени по трудов договор и длъжностна характеристика и 4.) наложени наказания за периода 2013 – 2015 г., каквито не са посочени в заповедта на работодателя. Тук следва да се посочи, че оценяването на качеството на изпълняваната работа от комисията, без да са определени правилата за това от работодателя, прави извършения подбор незаконосъобразен.

Във връзка с горното, дори и да се приеме, че така възприетите от комисията подкритерии/показатели са в състояние да оценят обективно служителите по критерия „качество нÓ изпълняваната работа”, то и по този критерий не се установява обективно съответствие на оценката с действителните качества на служителите, между които се извършва подбор. Така, въпреки заложения подкритерий/показател „наложени наказания за периода 2013 – 2015 г.”, от протокола на комисията не става ясно как са оценени служителите по този показател, каква е относителната му тежест и защо не е взето предвид обстоятелството, че ищеца има наложено дисциплинарно наказание „забележка”, а служителят С. О. – наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

На следващо място, от протокола за проведения подбор се установява, че при оценяването на служителите комисията е взела предвид резултатите от извършения на 30.03.2015 г. тест за определяне нивото на познаване на нормативната уредба от служителите, заемащи длъжността „горски стражар”, вменените им трудови задължения по трудов договор и длъжностни характеристики. В тази връзка, установено е по делото, че тестът е бил попълнен от 16 служители, заемащи длъжността ”горски стражар”, от общо 18 на брой, като двама служители не са попълнили теста, тъй като са били в отпуск по болест. При това положение, при оценяването на качеството на изпълняваната работа, незаконосъобразно комисията е взела предвид и резултатите от този тест, доколкото същият не е бил направен от всички служители, между които се извършва подбор.

Поради изложеното, съдът намира, че в случая е налице незаконосъобразно упражняване на правото на подбор, което има за последица уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а оттам – и иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.

Що се касае до иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, то по делото е представено заверено копие от трудовата книжка на ищеца, видно от което, липсва отразяване в трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. При това положение и доколкото не са представени доказателства, установяващи противното, следва да се приеме за доказано, че ищецът е останал без работа след уволнението му. Ето защо, неоснователни са направените в тази насока доводи във въззивната жалба.

Впрочем, жалбата на Териториално поделение на „Д. г. с.” – М. е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, с което е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Н. И., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 24.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 216/2015 г. по описа на М.ския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1. 2.