№ 677
гр. Пазарджик, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220105036 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (връщане на
дадено на изначално липсващо основание), предявен от В. П. Н. от гр. Пазарджик срещу
"Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 440 лв., която ищецът счита, че е платил като лихви по нищожен договор за кредит
от 17.05.2024 г. с главница 500 лв. и също нищожен договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата с трето лице - "Кредит Гаранция" ЕООД, а претендираната
сума представлява разлика между платените от него 940 лв. и чистата стойност на кредита.
Ищецът счита, че наличието на клауза за начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, отговарящо на определени условия, представлява разход по кредита, който
обаче не е включен в ГПР, поради което на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК целият
договор е нищожен. При спор за размера на платените суми иска изслушване на експертиза.
Ответното дружество е представило отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е
неоснователен, не са налице основания за нищожността на договора, а клаузата, сочена в
исковата молба, е включена в договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 18 - информация за
обезпеченията, които длъжникът следва да предостави, и не е налице неправилно
изчисляване на броя и размера на погасителните вноски.
В хода на делото е предявен инцидентен иск за признаване за установено, че договорът за
кредит е нищожен поради нарушаване на изискването за надлежно посочване на ГПР и
обща сума, дължима от потребителя - чл. 22 във връзка с чл. 11, т. 10 от ЗПК, евентуално за
нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 2 от договора. Ответникът е изразил становище, че
1
инцидентният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като защитата по вече
предявения осъдителен иск е по-интензивна.
Съдът не споделя възражението за недопустимост на индицентния иск - по дефиниция той
има за предмет правоотношение, преюдициално на спорното правоотношение по главния
иск, установяването на което е само етап от защитата по главния иск, и в този смисъл винаги
може да се каже, че защитата по главния иск е "по-интензивна".
По делото въз основа на писмените доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 17.05.2024 г. между ищеца В. Н. и ответното дружество бил сключен договор за
потребителски кредит, озаглавен "Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1
кредит стандарт", с номер *********. С него дружеството предоставяло потребителски
кредит тип "кредитна линия" (с възможност за погасяване и ново ползване на сума в заем до
размера на определения кредитен лимит) при кредитен лимит от 500 лв. и минимална сума,
която може да бъде усвоена, от 100 лв., при лихва от 36% годишно и годишен процент на
разходите, посочен според договора в приложение № 1, представляващо неразделна част от
самия договор. Приложение № 1 не е представено по делото.
В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен
срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума да предостави обезпечение по кредита
във вид на двама поръчители физически лица с определени доходи от безсрочно трудово
правоотношение, банкова гаранция или поръчителство от дружество, одобрено от
кредитодателя. Като такова дружество било определено "Кредит Гаранция" ЕООД и бил
сключен договор за възлагане на поръчителство между него и кредитополучателя.
Като кредит била усвоена сумата 500 лв. - част от тях, в размер 214,06 лв., използвани за
плащане, а друга част - получени на каса чрез "Изи Пей" АД.
Съобразно погасителния план кредитополучателят следвало да върне сумата по кредита,
заедно с възнаградителна лихва, на 5 вноски, всяка по 109,18 лв. - общо 545,90 лв.
Отделно той дължал възнаграждение за предоставеното от "Кредит Гаранция" ЕООД
поръчителство от 5 вноски по 78,82 лв. - общо 394,10 лв.
Видно от представената от ищеца справка от електронната страница на мобилния оператор
А1, той е платил като погасяване на кредита пет вноски по 188 лв. всяка. В справката е
посочен номерът на кредита и останалите му параметри - главница, дата на сключване и
срок, като всички те съвпадат с тези на процесния договор.
Не е отбелязано на кого точно е платено, предвид че формално кредитори по вноските за
главница и лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство са две отделни едно
от друго дружества, различни и от "А1 България" ЕАД. След като обаче плащането се сочи
като извършено по посочения договор за кредит, съдът счита, че следва да се приеме за
доказано, че плащанията са направени на кредитодателя.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
2
При липсата на представено по делото приложение № 1 към договора за кредит не може да
се установи с точност какъв е посоченият в него размер на годишния процент на разходите.
Към м. май 2024 г. обаче законната лихва е с размер 13,78%, петкратният и размер - 68,9%,
което означава, че посоченият в приложението към договора размер на ГПР не би бил по-
висок. В същото време, ако при изчисляването му в него се включи размерът на
възнаграждението за поръчителство - 394,10 лв. за срок от 5 месеца при главница 500 лв.,
полученият размер на ГПР би надхвърлил неколкократно (10-15 пъти) ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Спорът е свързан с това, дали изобщо следва възнаграждението на поръчителя да се счита за
разход по кредита, или то представлява незадължително плащане по самостоятелно
правоотношение и като такова няма място сред елементите на ГПР. Съдът намира, че макар
формално да е уговорено като плащане по отделна услуга, то не само е необходим разход по
кредита, предвид практическата неизпълнимост на условието за предоставяне на друго,
"безплатно" обезпечение като срок и изисквания, на които трябва да отговаря, но
представлява практически и начин за заобикаляне на ограничението на ГПР в чл. 19. При
неизпълнимостта на условието за поръчители - физически лица или банкова гаранция,
договорът за кредит практически не може да бъде сключен, без да се дължи и това
възнаграждение, а това означава, че то е необходим разход по кредита и следва да бъде
включено при изчисляването на ГПР. Така се оказва, че договорът наистина не съдържа
правилния размер на ГПР и на общата сума, дължима от потребителя, поради което на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, т. 10 от ЗПК е нищожен.
Следователно е основателен инцидентният иск с предмет нищожността на договора.
Поради неговата нищожност се дължи връщане само на чистата стойност на кредита
(главницата) в размер 500 лв. В същото време се установява от разпечатката от интернет-
страницата на мобилния оператор, че ищецът е платил на кредитодателя на основание
договора за кредит общо 940 лв., от което следва, че е основателен и главният иск за
връщане на разликата от платената сума над 500лв., или 440 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. "Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет. 6, да заплати на ищеца В. П. Н., ЕГН
**********, от гр. П., ул. ********* № **, сумата 440 лв., представляваща надвнесена от
него сума над чистата стойност на кредита по нищожен договор за потребителски кредит
тип кредитна линия А1 кредит стандарт № ********* от 17.05.2024 г., заедно със законната
лихва, считано от предявяването на иска - 02.12.2024 г., до изплащането на сумата.
Признава за установено, че договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 кредит
стандарт № ********* от 17.05.2024 г., сключен между В. П. Н. като кредитополучател и
3
"Кеш Кредит Мобайл" ЕАД като кредитодател, е нищожен поради противоречие със закона -
чл. 22 във връзка с чл. 11, т. 10 от ЗПК, като оставя без разглеждане иска, предявен при
условията на евентуалност, за прогласяване на нищожността поради противоречие с чл. 19,
ал. 5 от ЗПК клаузата на чл. 1, ал. 2 от същия договор.
Осъжда "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - гр. София да заплати на В. П. Н. сумата 50 лв.,
представляваща разноски за държавна такса по главния (осъдителен) иск.
Осъжда "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - гр. София да заплати по сметката на Пазарджишкия
районен съд сумата 50 лв., представляваща държавна такса по инцидентния
(установителния) иск.
Осъжда "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - гр. София да заплати на А. А. А., адвокат от АК -
Пазарджик, сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4