№ 685
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Мария Яначкова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502777 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264810 от 16.07.2021 год., постановено по гр.д.№ 13326/2018 год. по описа на
СГС, I-6 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
да заплати на Н. Б. сумата от 30 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
05.05.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2018 год., като
искът е отхвърлен до пълния размер от 200 000 лева, както и са разпределени разноските по
делото.
Решението е обжалвано от ищеца Н. Б. в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен до пълният размер от 200 000 лева. Правят се оплаквания за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед
получените увреди, не е съобразено отражението му върху ищцата, както и не е съобразен с
практиката и лимитите на отговорност, действащи към момента на произшествието. Твърди,
че неправилно съдът е възприел, че получената епилепсия не е в причинно следствена
връзка с произшествието и поради това е постановил неправилно решение, което моли да
бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноските по
делото.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане”, чрез процесуален представител оспорва
наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на
1
решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД също оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищецът Н. Б. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие станало на
05.05.2017 год. и причинено виновно от водача Д. Ш., който е управлявал лек автомобил
„Лексус” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Д. Ш.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетите пред първоинстанционният съд две съдебно-медицински експертизи, които
съдът кредитира като обективно дадени се установява, че ищеца вследствие на
произшествието е получил черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти:
мозъчно сътресение, контузия и охлузване в дясна теменна област на главата, лицево-
челюстна травма, изразяваща се в счупване на носните кости. Пострадалия е прегледан в
УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където отказал настаняване за болнично лечение, но за периода
08.05.-10.05.2017 г. по повод болки в носа, затруднено носово дишане двустранно и промяна
във формата на носа, е постъпил за лечение в отделение по лицево-челюстна хирургия в
болничното заведение, където на 09.05.2017 г. е опериран, като под местна анестезия е
направено инструментално и мануално наместване на носните кости и е постигнато
възстановяване на симетрията на носната пирамида. Установява се, че възстановителния
период при мозъчното сътресение протича в рамките на 3-5 седмици, а при счупване на
носните кости болевият период е в рамките на 20 дни, с най-голяма интензивност в първите
десет. Установява се също така, че възстановителният период за мозъчното сътресение
2
отдавна е приключил, счупването на носните кости е зараснало окончателно. Мозъчното
сътресение е преминало без изява на отпадна неврологична симптоматика и в този аспект
няма невъзстановени увреди.
Неоснователни са развитите доводи на жалбоподателя, че в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието е настъпила епилепсия. От събраните в хода на производството и
обсъдени от вещите лица доказателства такава причинно-следствена връзка не се установи.
Както първоначалната, така и повторната съдебно-медицински експертизи установяха, че
въз основа на приложената по делото медицинска документация, не може да се приеме с
категоричност, че при ищеца има посттравматична епилепсия като последица от
прекараната лекостепенна черепно-мозъчна травма.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - май 2017 г., възрастта на
пострадалия, лимитите на отговорност, действащи към този момент, както и съдебната
практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264810 от 16.07.2021 год., постановено по гр.д.№ 13326/2018
год. по описа на СГС, I-6 състав.
ОСЪЖДА Н. Б. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане”, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника – ЗК „Лев
Инс“ АД.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4