№ 58
гр. С.З. , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260127/12.02.2021г., постановено по гр.д.
№5930/2019г. по описа на Районен съд - гр.С.З., с което е прието за
установено в отношенията между страните М. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр.
С.З., ул.*** и ответника „Б." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., бул.***, представлявано от Ж.С., че ищецът М. ИВ. Д. не
дължи на ответника „Б." ООД, гр. С.З., сумата от 6000 лв., представляваща
неплатено задължение по запис на заповед от 19.08.2008г., издаден като
обезпечение по договор за заем от 19.08.2008г., сключен между М. ИВ. Д. и
„С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул.***,
представлявано от Т.П., заедно със законната лихва, считано от 19.11.2008г.
до изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.11.2008г. по ч.гр.д. №2922/2008г., по описа на СтРС и въз основа на който е
образувано изп. дело № 421/2017г. , по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 868, с
район на действие СтОС.
С първата въззивна жалба, подадена от „Б.“ ЕООД,
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е прието за
1
установено в отношенията между страните ищеца М. ИВ. Д. и ответника „Б.“
ЕООД, че ищецът М. ИВ. Д. не дължи на ответника „Б." ЕООД, гр.С.З.,
сумата от 6000 лв., представляваща неплатено задължение по запис на
заповед от 19.08.2008г., издаден като обезпечение по договор за заем от
19.08.2008г., сключен между М. ИВ. Д. и „С." ООД, ЕИК ***, гр. С.З., заедно
със законната лихва, считано от 19.11.2008г. до изплащане на вземането, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 24.11.2008г. по ч. гр. д. №
2922/2008г., по описа на СтРС и въз основа на който е образувано изп. дело №
421/2017г. по описа на ЧСИ Р.М., с peг. № 868, с район на действие СтОС.
Във въззивната жалба въззивникът излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена
е и е приложена съдебна практика, на която въззивникът се позовава. Развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени изцяло решението на РС като неправилно и
незаконосъобразно и се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният
иск. В случай, че съдът приеме договора за нищожен, моли ищецът да се
осъди да върне процесната сума на „С." ООД.
Във втората въззивна жалба на „С.“ ООД се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена
е и е приложена съдебна практика. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло
решението на РС като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявеният иск. В случай, че съдът приеме
договора за нищожен, моли ищецът да бъде осъден да върне процесната сума
на „С." ООД.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на „Б.“
ЕООД и на въззивната жалба на „С.“ ООД от страна на ищеца по
първоинстанционното дело, чрез адв. С., с който се взима становище, че
жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. Изложени са
съображения по направените във въззивните жалби оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, като взе предвид
2
становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото по
реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно основание
чл.424 от ГПК, с предявен при условията на евентуалност иск с основание чл.
439, ал. 1 от ГПК.
Между страните по делото няма спор, като този факт се признава
изрично от ищеца и се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист от
24.11.2008г. по ЧГД №2922/2008 г. на Районен съд С.З.. С него ищецът е
осъден да заплати на „С." ЕООД, представлявано от И.С.П. сумата от 6 000
лева по запис на заповед от 19.08.2008г., ведно със законната лихва от
19.11.2008г., както и разноски в размер на 720 лева. Издаденият запис на
заповед служил като обезпечение на договор за заем от 19.08.2008г. за сумата
от 6 000 лв., чийто падеж бил на 19.11.2008г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист, на 26.11.2008г. било образувано изпълнително дело
№1420/2008г., прехвърлено под №421/2017 г.
На 09.07.2019г. между „С." ООД и „Б." ООД бил сключен договор за
цесия, по силата на който „С." ООД прехвърлило вземането си към М.Д. на
„Б." ООД.
Със Споразумение, одобрено с протоколно определение от 16.10.2018г.
от о.с.з. по НОХД № 503/2015г., по описа на Специализиран наказателен съд
– С., влязло в законна сила на 16.10.2018г. И.Т.И. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1, вр. ал.1 от НК – за това, че
в периода 11.05.2004г. - 25.10.2011г. на територията на обл. С.З., обл. Я., обл.
С., обл. Х. и обл. С., ръководил организирана престъпна група, структурирано
трайно сдружение на повече от три лица с участници Б.Т., Е.И., С.И., И.П.,
С.Ж. и Т.П., като одобрявал и указвал на участниците в групата, участието им
в намирането на заематели, предоставянето и документирането на парични
заеми, събирането им от длъжниците и в последващото управление и
разпореждане с придобитите доходи и имущества от тази дейност. Признато
е, че групата е създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
3
повече от три години. И.Т.И. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. 2, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, за това че в периода 05.04.2004 г. - 25.10.2011 г. в обл. С.З., обл. Я., обл.
С., обл. Х. и обл. С., сам и като извършител в съучастие със С.Ж., Б.Т., Е.И.,
С.И., И.С.П., и Т.П., действайки като физическо лице и представител на „С."
ЕООД, „С." ЕООД, „Ф." ЕООД, „С." ЕООД, „Х." ООД и „А." ЕООД, без
съответно разрешение, каквото за периода до 01.01.2007г. се изисква съгл. чл.
11, ал. 1 от Закона за банките и без съответно разрешение по чл.13, ал.1 от
ЗКИ, като предоставял на физически лица и търговски дружества парични
кредити срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно с
лихви и неустойки при забава.
В протоколното определение са изброени лицата, на които осъденото
лице е предоставяло кредити, сред които е и ищецът по настоящото дело М.
ИВ. Д. - по предоставен на 15.07.2008г. кредит за сумата от 3 000 лв., със срок
до 19.11.2008г., както и по предоставен на 19.08.2008г. кредит от 6000 лв., със
срок до 19.11.2008г.
При тази хипотеза - на влязла в сила заповед за изпълнение, законът
допуска оспорване на вземанията по нея от страна на длъжниците само по
изключение - при наличието на изрично установените от нормата на чл.424,
ал.1 от ГПК новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства,
настъпили до момента във времето, визиран от цитираната норма.
Отрицателният установителен иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК съдържа
някои от белезите на производство по отмяна. Приложим е критерият,
валиден за другите отменителни производства / по чл. 240, ал. 2 ГПК и
чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК/, свързани с релевирането на нови обстоятелства и
представянето на нови доказателства. Това са обстоятелства, които не са били
известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално
дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други
доказателства за факти, незаявяването на които не се дължи на собствената й
небрежност. Тъй като законът допуска установяване недължимост на
вземания, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение само при
условията на чл. 424, ал.1 от ГПК и със специалния иск, регламентиран от
тази законова норма, предявен в преклузивния срок по чл. 424, ал. 2 от ГПК,
за ищците е изцяло изключена правната възможност за установяване
4
недължимостта на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение с общата
претенция по чл. 124 от ГПК.
Твърденият от ищеца факт, че договорът за заем е нищожен на
основание чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона
правилно е приет от съда като доказан по безспорен начин чрез проведено
главно и пълно доказване. Това е така, тъй като при сключване на договорите
са нарушени действалите тогава императивни правни норми - чл.11, ал.1, вр. с
чл. 1, ал. 1 от Закона за банките (отм.) , както и с чл. 13, ал.1 от Закона за
кредитните институции, обстоятелство, което е признато с влязло в законна
сила на 16.10.2018г. споразумение, одобрено с протоколно определение от
16.10.2018г. от о.с.з. по НОХД № 503/2015г., по описа на Специализиран
наказателен съд – С..
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В тази връзка следва да се приеме
за безспорно по делото, че са налице елементите от състава на чл.26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, предвид факта, че „С.“ ООД, извършвайки процесната
сделка, е осъществил състава на престъплението по чл. 252 от НК, за което
преценка настоящият съд няма нужда да прави. Осъществявайки състава на
престъплението, гражданският съд приема, че действието е извършено
протовоправно, нарушавайки горепосочените императивни правни норми в
специалните закони - Закона за банките (отм.) и Закона за кредитните
институции. С това по несъмнен начин сделката попада в хипотезата на чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно нищожност на договорите като
противоречащи на закона.
Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и правилно
първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде уважен.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание
за отмяна на обжалваното решение поради неправилност и необосноватост,
тъй като РС-С.З. е постановил своето решение по предявения пред него иск на
основание чл. 424 от ГПК, за това, че М. ИВ. Д. не дължи на „Б." ООД и „С."
5
ООД, сумата от 6 000 лв., представляваща неплатено задължение по запис на
заповед от 19.08.2008г., издаден като обезпечение по договор за заем от
19.08.2008г., заедно със законната лихва, считано от 19.11.2008г. до
изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.11.2008г. по ч.гр.д. № 2922/2008г., по описа на СтРС и въз основа на който
е образувано изп. дело № 421/2017г., по описа на ЧСИ Р.М., с per. № 868, с
район на действие СтОС.
Посоченото оплакване в жалбата, че името на управителя на „С.“ ЕООД
И.П. не фигурира в представеното споразумение, е неоснователно.
Действително Споразумението няма пряко действие по отношение на
юридическото лице, тъй като наказателната отговорност е лична и пряко
касае единствено физическите лица. Това не се отнася обаче до гражданската
отговорност, която позволява да се носи както от физически, така и от
юридически лица. Лицето, представляващо едно търговско дружество,
действа от негово име и за негова сметка. Макар да носи лично наказателна
отговорност за собствените си престъпни действия, обуславящи
съставомерността по чл. 252 от НК, това не означава, че не настъпват
негативни гражданскоправни последици и за юридическото лице, от чието
име са извършвани противоправните действия. Тези последици се изразяват
именно в санкцията на нищожността, която бе разгледана подробно по-горе.
Предвид изложеното, съдът намира, че и на това основание следва да бъде
отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.
По направеното оплакване във въззивната жалба, че съдът е следвало да
се произнесе по възражението на основание чл. 34 от ЗЗД.
Пределите, в които РС-С.З. е дължал произнасяне по този иск, са
определени от претенцията, заявена с исковата молба от самия длъжник М.
ИВ. Д. и тези предели не следва да бъдат превишени от РС-С.З..
В такъв случай, произнасянето на първоинстанционния съд по
възражението, направено от ответника като средство за защита срещу
предявения иск, дори да е било надлежно направено, няма да има за своя
последица произнасяне с диспозитив в съдебния акт, тъй като по този начин
съдът би нарушил принципа на диспозитивното начало и би се произнесъл по
непредявен иск. Такова произнасяне би довело до недопустимост на съдебния
6
акт. Както е известно, възражението е средство за защита на ответника по
иска, а не е отделен иск, предявен от ответника, поради което и не предполага
самостоятелно, отделно произнасяне с диспозитив на съдебното решение по
възражението, с което ответникът само се брани срещу претенцията на ищеца,
но не иска насрещно осъждане на този ищец.
По друг начин би стоял въпросът, ако обстоятелствата, на които
ответникът се позовава в своя защита, се въведат в предмета на спора не под
формата на възражение, а като насрещен иск или като инцидентен
установителен иск. Случаят, обаче, не е такъв - ответникът не е предявил
такива искове в процеса.
Предвид гореизложеното, Старозагорският окръжен съд намира, че
следва да потвърди изцяло обжалваното решение като валидно, допустимо и
по същество правилно, тъй като данните по делото не обосновават извод да са
допуснати въведените нарушения на процесуалния и материалния закон.
При този изход на спора в полза на въззиваемия М. ИВ. Д. ще следва да
се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв., заплатени
в брой като адвокатско възнаграждение, за което е представен Договор за
правна защита и съдействие от 09.06.2021 г. и списък за разноските по чл. 80
от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260127/12.02.2021г., постановено по
гр.д. №5930/2019г. по описа на Районен съд - гр.С.З..
ОСЪЖДА „Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.З., бул. ***, представлявано от Ж.С., и „С." ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, представлявано от Т.П. да
заплатят на М. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. ***, сумата от 300 лв.
/триста лева/ представляващи сторените разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8