№ 1574
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110152807 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Д. Г. П. е предявил срещу „Ф. Б." ЕООД искове с правна квалификация чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде провъзгласен
за недействителен договор за потребителски кредит № 582707/17.01.2018 г., сключен между
него и „Ф. Б." ЕООД, както и в условията на евентуалност провъзгласяването на
недействителността на клаузата на чл. 5 в договор за предоставяне на потребителски кредит
№582707/17.01.2018 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от "............" в полза на ответника.
Ищецът твърди, че на 17.01.2018 г. между него и ответника е бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 582707, като страните са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева. Съгласно договора е следвало да погаси
заема в срок от 12 месеца, като е бил посочен годишен процент на разходите е в размер на
49,66%. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „............" в полза на дружеството-ответник. След като усвоил сумата от 800
лв., Д. П. установил, че освен заемната сума от 800 лв., са му начислили такса за обезпечение
с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б." ЕООД, в размер на 400 лв.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за
поръчителство не са били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в
чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването. Твърди, че не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не
му е бил представян. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма. На следващо място,
счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл.
11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. В допълнение на това твърди, че
сумата за предоставеното поръчителство е следвало да бъде включена към ГПР, тъй като с
това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки
предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за
гаранцията. Счита, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща
дължима сума не отговарят на действителните такива. Твърди, че целият договор за
потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в
него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени
1
икономическите последици от сключването на договора, начисляването на такса за
допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения
ГПР, налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора, а освен това договорът е във вреда на потребителя, като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока
такса за допълнителна услуга. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.5 от
договор за предоставяне на потребителски кредит № 582707 е нищожна като неравноправна
по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4,
чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват. Твърди се, че ищецът е имал право на избор за начина, по който да
обезпечи кредита си, като задължението за обезпечаване с поръчителство от М. Б. (М.) не е
било задължително условие за сключването на договора. Счита, че искът е предявен срещу
ненадлежна страна. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не е следвало да бъде
сключвано към ГПР, тъй като е незадължителна услуга.
По делото погрешно е депозиран и втори отговор на исковата молба с вх. номер
385848/29.11.2024 г., който се отнася до гр.д. № 57681/2024 г. по описа на СРС, 46 състав.
Същият незабавно следва да бъде препратен по посоченото дело в оригинал, а по
настоящото дело да остане копие от същия.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК
вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза е нищожна
на посочените в исковата молба основания, а именно, че нарушава закона.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК задължаването на ответното дружество
да представи предостави копие от процесния договор за кредит и на евентуалния договор за
допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, което искане е относимо и допустимо и
следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Б. Н. Р., с което да се снабди с информация относно сключените сделки между „Ф. Б."
ЕООД и него, както и движението по тях, но така направеното искане се явява неотносимо и
следва да бъде оставено без уважаване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
2
получаването на препис от настоящето определение да представи копие от процесния
договор № 582707/17.01.2018 г. и на евентуалния договор за допълнителна услуга –
предоставяне на поръчителство, свързана с този договор, погасителен план и СЕФ, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на задължението в срок могат да бъдат приложени
последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаването на съдебно
удостоверение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ в оригинал отговор на исковата молба с вх. номер
385848/29.11.2024 г. по гр.д. № 57681/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, а по настоящото
дело да се приложи препис от същия.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3