№ 18004
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110149538 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т..” ЕАД е предявило срещу Л. И. Г. осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 711,14 лв. главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до
м.04.2020 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „Ю..“ № .. вх.А, ап... аб. № ..,
ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (12.09.2022г.) до
окончателното заплащане, сумата от 162,24 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.05.2022 г., сумата 12,85 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане,
както и сумата 3,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.05.2019 г. до 09.05.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не
е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Л. И. Г. е депозиран отговор на исковата молба,
в които оспорва исковете при твърдения, през процесния период не е била потребител на
топлинна енергия. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията.
1
Третото лице-помагач е взело становище, че дяловото разпределение е било
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период
се равнява на претендирания размер.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да докаже, че е
погасила претендираните вземания чрез плащане.
За доказване на правото на възникването на облигационни отношения между
ищецът и ответницата е представена молба декларация от страна на Е Ф Г. от 12.01.1999 г., с
която същата е пожелала да й бъде открита партида за адрес: ул. „В..“, бл. .. вх. А, ет. ..,
..АП... Представено е и удостоверение от С. О. - район „С..“, съгласно което Е Ф Г. е
починала на 06.01.2000 г. и е оставила като наследници А. И. Г. и Л. И. Г. – дъщери. По
делото е изискано от третото лице С. О.-район „С..“ да представи препис от документ за
продажба на имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „Ю..“ № .. вх.А, ап... но е получена
информация, че след проверка в архИ. в отдел „УОЕСЖН“ такъв документ не е открит.
Информация е изискана и от Столична дирекция „Общински приходи“, но оттам също е
получена информация, че не притежават информация относно собствеността на процесния
имот, както и кое лице е декларирало имота. Информация е постъпила и от Агенция по
вписванията, но оттам също е постъпила информация, че не са установени партиди с
вписвани, отбелязвания и заличавания за процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди. В разглеждания случай по делото се
установява, че наследодателката на ответницата Елена Г. е подала такава молба-декларация
на 12.01.1999 г., с което между нея и ищеца е възникнало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, но видно от приетото
удостоверение за наследници, тя е починала на 06.01.2000 г., поради което нейните
наследници биха отговаряли за натрупаните задължения по процесната партида до датата на
смъртта й. За последващия период те не я заместват автоматично като страни по
облигационното правоотношение, а биха отговаряли на собствено основание, ако са
наследили притежавано от нея право на собственост върху имота. По делото обаче не бяха
събрани каквито и да е доказателства за правото на собственост върху процесния
2
апартамент, въпреки положените процесуални усилия. Ето защо, съдът намира, че по делото
не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за имота през процесния период, поради което предявените искове
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата. В полза на нейния
процесуален представител адв. Н. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ на ответницата.
Процесуалния представител на ответницата претендира адвокатско възнаграждение по всеки
от исковете в общ размер на 1600 лв. или по 400 лв. за всеки от исковете. Настоящият състав
счита, че на процесуалния представител на ответницата следва да бъде определено общо
възнаграждение в размер на 400 лв. за осъщественото безплатно процесуално
представителство по делото по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че
член 14 от ДиректИ. 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар.
23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от ДиректИ. 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от ДиректИ. 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези
разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските,
които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на
правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането
на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния
представител бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела за дължими суми към топлофикационно дружество.
Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Отделно от това
макар и да са налице няколко претенции, същите имат един общ правопораждащ
юридически факт. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична
защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове, следваща му отделно
възнаграждение за всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес, поради което
3
съдът намира, че не му се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т..“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”..” № ..., срещу Л. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „К..“ №..
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 711,14 лв. главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ул. „Ю..“ № .. вх.А, ап... аб. № .., ведно със законна лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба (12.09.2022г.) до окончателното заплащане, сумата от 162,24
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 09.05.2022 г., сумата 12,85 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане, както и сумата 3,24 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 03.05.2019 г. до 09.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т..“ ЕАД, ЕИК .. да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г..“ № .. ет. 1, сумата от
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ответницата безплатна
правна помощ по делото.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на ищеца- „Т.С.“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4